№ 260316 / 15.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.МОНТАНА
15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и. първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 2487 по описа за 2020 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „В и. К. ООД гр.Монтана, представлявано от управителя Валери Димитров Иванов предявява срещу ответника И..И..Ц. ЕГН xxxxxxxxxx xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, потребител на питейна вода, за което въз основа на изразходеното количество питейна вода, следва да заплати и. цената за същата, като към 23.06.2020г. е натрупал задължение към дружеството в общ размер от 566.80 лева за имот, находящ се в гр.Монтана, ж.к.Младост бл.30 вх.Д ап.24, като в сумата е включена главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумирана вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството.
Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на В и. К услугите се осъществява при публично известни общи условия, които са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Поради неизпълнение на задължението да плати стойността на консумираната вода, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1136/2020г. на РС Монтана и. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 651/25.06.2020г. за сумата от 566.80 лева, включени главница в размер на 529.38 лева и. лихва за забава в размер на 37.42 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на консумирана вода за периода от 10.05.2018г. до 07.05.2020г.
Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника И..И..Ц. на основание чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и. разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и. на разноските в настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът И..И..Ц., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, редовно уведомен, чрез назначения особен представител адв.Д.С., представя писмен отговор на исковата молба и. взема становище по предявения установителен иск, като поддържа, че е неоснователен.
Сочи, че в исковата молба не е отразено коя сума за кой период е, а е посочена само общата сума, главница и. лихви. На следващо място не било доказано, че ответникът е изразходил количеството вода, за което се претендира да бъде платена. Не е извършвано реално отчитане на показанията на водомерите. Не възразява по доказателствените искания на ищцовото дружество.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещо лице Л.З., приета от съда и. неоспорена от страните.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело № 1136 по описа на Районен съд гр.Монтана за 2020 година.
СЪДЪТ, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
С оглед характера на производството, а именно предявен иск след направено възражение по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – искът е допустим, предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщението от кредитора за възможността да предяви иск при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, поради постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Предявеният иск е редовен и. процесуално допустим, подаден в предвидения от закона срок – исковата молба е депозирана от ищеца на 04.11.2020 година, а съобщението за възможността на чл. 415 ГПК, изпратено до заявителя по заповедното производство е с дата 08.10.2020 година, т. е. в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок.
Производството е по предвидения ред, след постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което, съдът счита, че предявеният иск е редовен.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по възражение срещу издадена заповед за изпълнение – чл. 422 ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и. съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 1136/2020г. по описа на Районен съд гр.Монтана и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл. 415, ал. 1 ГПК.
Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като възражението срещу издадената заповед за изпълнение от страна на длъжника представлява пречка за влизането й в сила.
Искът е основателен.
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която ще бъде издаден и. изпълнителен лист и. това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата, на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника е да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим след постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и. петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното:
От представените в заповедното производство доказателства по ч.гр.д. № 1136 по описа за 2020 година се сочи, че длъжникът И..И..Ц. не е заплатила консумираната питейна вода за периода от 10.05.2018г. до 07.05.2020г. в общ размер от 529.38 лева главница и. сумата от 37.42 лева лихва за периода от 11.06.2018г. до 23.06.2020г.
Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане на 24.06.2020 година, с вх. № 5758, пред Районен съд Монтана, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено.
Едва в исковото производство, след направено възражение и. представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. При тези доказателства, съда намира, че ищецът установи по безспорен и. категоричен начин вземането си за посочения период. От представените по делото доказателства – партидна книга, в която се отразяват изразходваните количества вода е видно, че отчитането на измервателните уреди е извършвано през месец, т.е. единия месец реален отчет, следващия служебен и. след това се изравняват показанията, като след всеки реален отчет има и. подпис. Установи се, че при служебните отчети няма подписи, но видно от партидната книга е, че след такива отчети има и. реални извършени и. съответно подписи на абоната. Горното се потвърждава и. от показанията на разпитания свид. Иванка Василева Иванова, който поддържа, че абонатът е инкасиран редовно, като срещу отчетите са полагани подписи. Заявява, че когато посетил имота на абоната констатирал, че водомерите са изправни и. коректно са извършени отчетите. При разговор с живущите на адреса твърди, че те знаят, че имат задължения, но заявявали, че ще платят „когато имат възможност”.
Съгласно разпоредбите на чл.32 от Наредба №4/2004г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, В и. К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и. подпис на потребителя или негов представител. Разпоредбата на чл.23, ал.4 от Общите условия за предоставяне на В и. К услуги на „ В и. К. ООД Монтана, чл.21 от отменените условия, изисква отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
От представените по делото карнети за абонатен номер 0896362 и. абонатен номер 0896363, които се водят на името на И..И..Ц. е видно, че служител на ищцовото дружество редовно е извършвал отчитания на показанията на водомера. За периодите, в които има реално отчетени показания на водомерите, в карнетите има и. положени подписи на абонат или негов представител. Наличието на подпис удостоверява съгласието на потребителя с отчетеното на тази дата показание на водомера, дори в предходни отчети да липсва подпис, както е и. в настоящия случай. С подписването на карнета при отчитането в края на периода потребителят е приел отчетените до този момент показания на водомера, поради което макар при „служебните” отчети да няма подписи на потребител, с подписването на карнета при следващо отчитане с подписа си, потребителя, респ. негов представител, е удостоверил съответствието на показанията с данните в отчета. Обстоятелството, че подписите са полагани не само от ответника, а и. от трети лица, които са обитавали обекта и. са присъствали на отчитанията не се оспорва от ищцовата страна. Този способ на отчитане и. документиране е разрешен, съгласно цитираните по-горе разпоредби на Наредбата и. Общите условия, поради което не може да служи като основание за отричане на тези отчитания.
Ответникът не оспорва факта, че в имота е доставяна питейна вода през исковия период, а количеството вода и. стойността им се установяват от събраните по делото доказателства. Ответникът признава дължимите суми за изразходена, но неплатена питейна вода, като твърди, че ще плати, когато има възможност.
При това разбиране, съдът счита за основателни и. доказани твърденията на ищеца, че ответникът като потребител на В и. К услуги, абонат на ищцовото дружество за обект, находящ се в гр.Монтана, ж.к.Младост бл.30 вх.Д ап.24, абонатен номер 0896362 и. абонатен номер 0896363, не е заплатил предоставените му от ищеца В и. К услуги за периода от 10.05.2018г. до 07.06.2020г. включително, като задължението възлиза на сумата от 529.38 лева, в който размер следва да бъде уважен предявения установителен иск.
От основателността на главния иск следва основателност на акцесорното вземане за мораторната лихва за забава. Върху начислената сума за дължими В и. К услуги при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок / до 30 дни от фактурирането/ на основание чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. Видно от заключението на вещото лице, размерът на законната лихва за забава за периода от 11.06.2018г. до 23.06.2020г. е в общ размер от 59.32 лева, но тъй като ищецът не е направил изменение в размер на предявения иск за мораторна лихва съобразно заключението на вещото лице, този иск следва да бъде уважен в предявения размер от 37.42 лева.
Претендирани са разноски от ищеца, сторени в заповедното и. исковото производство, поради което с оглед изхода на спора и. на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени такива в размер на 25.00 лева държавна такса в заповедното производство и. сумата от 525.00 лева разноски в исковото производство, довнесена държавна такса, депозит особен представител и. възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И..И..Ц. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, че вземането на “. и. К. О. ЕИК xxxx със седалище адрес на управление град Монтана, бул. Александър Стамболийски №11, представляван от управителя Валери Димитров Иванов, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 1136 по описа на съда за 2020 година на 25.06.2020 година по чл. 410 от ГПК № 651, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът И..И..Ц. ЕГН xxxxxxxxxx следва да ЗАПЛАТИ на кредитора “. и. К. О. ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление град Монтана, бул. Александър Стамболийски №11, представляван от управителя Валери Димитров Иванов, сумата от 529.38 лева главница и. сумата от 37.42 лева лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И..И..Ц. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на “. и. К. О. ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление град Монтана, бул. Александър Стамболийски №11, представляван от управителя Валери Димитров Иванов, сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производството в размер на 25.00 лева и. разноските в исковото производство в размер на сумата от 525.00 лева.
ОСВОБОЖДАВА на адв.Д.С. сумата от 300.00 лева от депозитната сметка на РС Монтана, за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: