№ 824
гр. Русе, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.а
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105987 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от ИВ. Й. ХР. и М. Й. ХР. против СТ. ДР.
АТ., в която се твърди, че двамата ищци били наследници по закон при равни
права на своята майка С.В.С., бивш жител на с. ***, починала на 18.10.2001г.
в гр. Правец. Същата притежавала по наследство от баща си недвижим имот –
дворно място с площ 1540 кв.м., представляващо ****, от който са
образувани ***, с площ 755.00 кв.м., и ***I, с площ 876.00 кв.м., в кв. 61, по
плана на село ***, Община ****, Област Русе, ул. ***, заедно с построените в
това дворно място жилище с площ 27.00 кв.м. и жилище с площ 9.00 кв.м.,
при граници: имот № *** и от три страни улици.
През последните години от живота си, до смъртта си, наследодателката
на двамата ищци прекарала повече време при тях. Малко след като тя
починала, те предоставили наследствения си имот в с. *** за ползване на
позната от селото, която не плащала наем, но имала задължение да се грижи
за имота. През 2017г. ответникът, който бил съсед и живеел през няколко
къщи от тази на ищците самоволно и насилствено изгонил настанената в
имота М.П. и семейството й, а в последствие при справка в Община ****
1
разбрали, че той се е снабдил и с Нотариален акт за собственост върху
недвижимия имот, придобит по давност от ** г.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника СТ. ДР. АТ., че ИВ. Й. ХР. и М. Й.
ХР. са съсобственици при равни права на горепосочения недвижим имот,
както и да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение №77, т.29, н.д.№**** от **г. по описа на
СВ- Русе. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответната страна изразява
становище за недопустимост на предявеният иск, тъй като двамата ищци не се
легитимирали като собственици на процесния имот, нито те нито техните
наследодатели са притежавали документ за собственост на процесния имот. В
условията на евентуалност се оспорва основателността на предявеният иск.
Твърди се, че процесният имот е придобит от ответника с давностно
владение, като владението върху имота било осъществено първоначално от
неговият наследодател и баща, който през 2004 г. придобил съседното дворно
място с нотариален акт за продажба на недвижим имот, но по сила на
уговорка с продавача ползвал и съседното, т.е. процесното дворно място, като
владението било продължено и от ответника и било осъществено до
снабдяването му с оспорения констативен нотариален акт за собственост.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Ответникът по делото СТ. ДР. АТ. се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот – дворно място с площ от 1540 кв.м.,
представляващо поземлен имот №***, за който са образувани ***, с площ
755кв.м., и ***I, с площ 876 кв.м., в кв. 61, по плана на село ***, Община
****, заедно с построените в това дворно място жилищни сгради с площ 27
кв.м. и 9 кв.м. с нотариален акт за собственост на недвижими имоти №77,
т.29, н.д.№**** от **г. по описа на СВ- Русе. Същият нотариален акт
легитимира ответника като собственик и на съседното дворно място –
поземлен имот №***.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, в разписните листи, стар и нов, към регулационния
2
план на село *** от 1968г., първоначално като собственик на ПИ *** е
отразена С.В.С., майка на двамата ищци, без да е посочен акт за собственост.
Със заповед №****/15.04.2021г. е одобрен **** (изменение плана за
регулация) за УПИ с №№***, ***, V-704, ***, ***, VІІ-*** и VІІІ-*** в кв. 61
на с. ***, община ****, с която дворищната регулация се привежда по
съществуващите кадастрални граници на имотите и по приложената улична
регулация, като се обособяват нови урегулирани поземлени имоти,
включително от ПИ-*** - ***-1113, с площ 755кв.м., и ***I.1114, с площ 876
кв.м., включващи предаваеми места от ПИ *** около 110 кв.м.
Ищците са представили писмен договор за наем, съгласно който на
05.04.2006г. са предоставили за ползване на М.К.П. и нейното семейство
къща и дворно място в село ***, ул. *** №14.
Свидетелят С.Д.В. установява, че е първи братовчед на двамата ищци,
неговият баща бил брат на тяхната майка. Имали съседни къщи в село ***,
наследствени, деляла ги една ограда. През 2004г. когато починал бащата на
свидетеля, той и брат му продали тяхната къща на Др., бащата на ответника.
След това свидетелят рядко минавал през село *** и си спомня, че е виждал
някакви други хора да живеят в къщата на майката на ищците, но не знаел
каква е съдбата на имота. Майката на ищците живеела там до около 1996-
1997г., след което се разболяла и те я взели, за да я гледат.
Свидетелката В.Ц. И., установява, че живее в село ***, през няколко
къщи от процесния имот. Знаела, че последният бил на ищците, защото те
живеели там преди да заминат и им бил наследствен от тяхната майка. Имали
в къщата пуснати квартиранти, но съседът им С. след като се снабдил с
документи за имота ги изгонил. Семейството, което ответникът изгонил се
казвали В. и Н. и живели в имота на ищците около 5-6 години. Лично жената
казала на свидетелката, че майката на С. ги е изгонила. Преди 2017г.
свидетелката не била виждала ответникът в имота на ищците, въпреки, че
често минавала покрай него.
Свидетелката Д. ИВ. СЛ. установява, че е от село *** и познавала
ищците, знаела коя е тяхната къща. След като те заминали за гр. Правец
оставили имота на дъщерята на М. – В.. Свидетелката познавала ответника,
знаела, че неговото семейство е купило съседния на ищците имот, този на
брата на баба Славка. Свидетелката обаче не била виждала ответника или
3
някой от неговото семейство в имота на ищците преди 2017г.
Свидетелят С.Б.Г. установява, че е братовчед на ответника и знаел, че
баща му е купил къща и двор в село ***, което обработвал. В двора имало две
къщи, като в едната живеели семейството на В. и Н., като там ги бил пуснал
бащата на С.. След като това семейство си купило къща в селото напуснали
имота, около 2016 -2016г. Свидетелят не знаел, че къщата в която живеели В.
и Н. имало отделен двор, за него мястото било едно, било оградено само от
към улиците и цялото било обработвано от семейството на ответника и това
правели от 2004г.
Свидетелката Г.Б.Н. установява, че е братовчедка на ответника. Знаела,
че баща му през 2004г. купил дворно място в село *** с площ около 3-4 дка, в
което имало две къщи. През 2006г. С. пуснал в едната къща да живее
семейството на В. и Н., които обработвали малка част от двора пред къщата.
Останалата част от двора се обработвала от ответника и неговото семейство.
Свидетелката никога не била виждала двамата ищци в село ***, въпреки, че
от 2004г. била постоянно там. Между двете къщи нямало ограда, такава
имало само към улиците.
Свидетелят А.И.Н. знаел, че бащата на С. е закупил дворно място в село
*** и в него имало две постройки. В едната имало пуснати квартиранти за
известно време – дъщерята на М., които живеели там докато си купят своя
къща около 2016г. Свидетелят си спомня, че в тази къща преди това самичка
живеела една баба. От около 20 години тя не живеела там. След като бащата
на С. купил дворното място обработвал и това около къщата на тази баба и за
това свидетелят си мислел, че е купил цялото място. Между двете къщи
нямало ограда. На свидетелят не му било известно някой от наследниците на
бабата да е „правил проблем“ на семейството на С., че обработват цялото
място.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Двамата ищци претендират правото на собственост върху процесния
недвижим имот, което право се оспорва от ответната страна, поради което е
налице правен спор по този въпрос, естеството на който обуславя
допустимостта на предявения положителен установителен иск за собственост,
предмет на настоящото производство. Дали двамата ищци се легитимират
4
като собственици на имота, дори и в един отминал период от време, е въпрос
относим към основателността на предявения иск, а не към неговата
допустимост, поради което направеното възражение от ответната страна за
недопустимост на предявения иск е неоснователно.
С оглед естеството на предявения положителен установителен иск за
собственост, предмет на доказване е правото на собственост на ищците върху
процесния имот, което същите са придобили по наследство от своята майка,
т.е. следва по делото да бъде установено, че тя е била собственик на имота
към дата на която е открито нейното наследство – 18.10.2001г. Това свое
твърдение ищците са подкрепили единствено с вписването на тяхната
наследодателка като собственик на имота в разписния лист към
регулационния план на с. ***. Трайно и непротиворечиво съдебната практика
приема, че записването в разписните листи има информационно значение.
Основната функция на разписната книга /по Закона за единия кадастър на
НРБ от 1979 г. - отм./, а при действието на ЗКИР - на кадастралния регистър, е
информационно –оповестителна - той не доказва и не създава вещни права.
Записването в разписната книга на недвижим имот на името на друг
собственик, различен от титуляра на това право, или невписване на някой от
съсобствениците не лишава последния от правото му на собственост /
решение № 867/20.11.2009 г. по гр. д. № 5397/2008 г. на ВКС, І-во г. о./.
Съдебната практика приема единствено, че записванията в някои случаи
може да се отчитат като косвено доказателство за собствеността, например за
установяване идентичността на един имот чрез съпоставка на съседите, наред
с другите доказателства по делото /решение № 131/13.06.2011 г. по гр. д. №
1602/2009 г. на ВКС, І-во г. о./. В разглеждания случай обаче по делото не са
представени никакви други доказателства установяващи по категоричен и
безспорен начин, че майката на ищците е била собственик на процесния имот.
С оглед на това не би могло да се приеме за доказано и твърдението им, че
същите са придобили от нея по наследство имота при равни права.
Декларирането пред данъчните служби и заплащането на такси и данъци за
имота също не е обстоятелство, което да промени този извод. Т.е предявеният
иск само на това основание не би могъл да бъде приет за основателен.
На следващо място основание (включително и самостоятелно такова) за
отхвърляне на исковата претенция е и направеното възражение от ответника
за това, че същият е придобил по давност процесния имот. В случая не само
5
не е оборено доказателственото значение на представения от ответника
констативен нотариален акт, легитимиращ го като собственик на процесния
имот, придобит чрез давностно владение, а и този придобивен способ се
установява и от събраните по делото гласни доказателства. Безспорно всички
разпитани свидетели установяват, че след 2004г. (а дори и преди това)
ищците не са полагали грижи за имота, не са го и посещавали. Напротив,
установява се от тримата разпитани свидетели на ответната страна, че имотът
е ползван и обработван от семейството на ответника заедно със съседния, като
никой от тях дори не е предполагал, че не е един общ и цял имот, който са
придобили през 2004г. с покупко-продажба. До 2017г., когато ответникът се е
снабдил с констативен нотариален акт са изминали повече от 10 години през
които той и неговото семейство са упражнявали непрекъсната фактическа
власт върху процесния имот и тя не е била прекъсвана от действията на
ищците или трети лица.
Горните изводи не биха могли да бъдат променени и от представения от
ищците „договор за наем“ с трето лице. Безспорно всички разпитани
свидетели установяват, че за известно време от периода, от значение за
придобиването на имота по давност в него са живеели трети лица, като
ползватели на жилищната постройка, но е спорно, дали те са били такива по
волята на ищците или на ответника и неговото семейство. При всички
положения обаче не се установяват фактически действия на тези трети лица,
които биха могли да се приемат като прекъсващи владението на имота от
ответника. Дори разпитаните свидетели на ищците сочат, че именно
ответникът и неговото семейство ги е изгонило от къщата, на което действие
няма твърдения и доказателства ищците да са се противопоставили.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. В този случай съдът не дължи
произнасяне с изричен диспозитив по искането за отмяна на констативния
нотариален акт, доколкото това искане не представлява самостоятелна искова
претенция, а е последица от уважаване на иска за собственост.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят по половината от направените от
ответника разноски за настоящото производство. Претендирани са такива в
размер на 1200лв. адвокатско възнаграждение, срещу който процесуалният
6
представител на ищците е направил възражение за прекомерност. Цената на
предявения иск определена по чл. 69, ал.1 т.2 ГПК е 4608,90лв. В този случай
съгласно 7, ал.5 от Наредба №1/2004г. на ВАС следва да се приеме, че
минималното дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 600лв., което
настоящият съдебен състав намира, че в случая то съответства и на правната
и фактическа сложност на делото, поради което възражението за
прекомерност следва да бъде уважено до този размер.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ИВ. Й. ХР. ЕГН********** и М. Й. ХР.
ЕГН********** и двамата с адрес гр. ************* против СТ. ДР. АТ.
ЕГН********** с адрес с. ***, община **** ул. „***“ *** положителен
установителен иск за собственост на недвижим имот - дворно място с площ
1540.00 /хиляда петстотин и четиридесет квадратни метра/ кв.м.,
представляващо ****, за който са образувани *** /седем римско/, с площ
755.00 кв.м., и ***I /***/, с площ 876.00 кв.м., в кв. 61, по плана на село ***,
Община ****, Област Русе, ул. ***, заедно с построените в това дворно място
жилище с площ 27.00 кв.м. и жилище с площ 9.00 кв.м., при граници: имот №
*** и от три страни улици, като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Й. ХР. ЕГН********** с адрес гр. ************* да
заплати на СТ. ДР. АТ. ЕГН********** с адрес с. ***, община **** ул. „***“
*** сумата от 300лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА М. Й. ХР. ЕГН********** с адрес гр. ************* да
заплати на СТ. ДР. АТ. ЕГН********** с адрес с. ***, община **** ул. „***“
*** сумата от 300лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7