Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 28.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 5874/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и насрещен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът С.Ш. ЕООД твърди, че сключил с ответника Д.Д.Ф.– Д. АД предварителен договор за продажба на две баржи – ДДФ 19022 и ДДФ 19003. Уговорена била продажната цена /по 200 000 евро за баржа/ да се заплаща на части. Ищецът погасил /чрез плащане и прихващане/ част от дължимата цена – в размер на 251 491,55 евро. Окончателен договор бил сключен само за баржа ДДФ 19022, а баржа ДДФ 19003 била отчуждена от ответника в полза на трето лице. Ето защо поради невъзможност за изпълнение /сключване на окончателен договор и прехвърляне на собствеността/ ищецът развалил предварителния договор в частта относно баржа ДДФ 19003. С оглед изложеното ищецът претендира връщане на платената за нея цена в размер на 51 491,55 евро, както и лихва за забава в размер на 444,29 евро за периода 24.08.2015 г. – 23.09.2015 г. /уточнителна молба от 02.11.2015 г., л. 88/, ведно с лихва за забава от предявяване на иска до погасяването. Твърди, че не дължи неустойка за забава в плащането на цената, тъй като забавено е плащането по договора, който е развален с обратно действие /за баржа ДДФ 19003/, а в евентуалност – тъй като вземането е погасено по давност. Счита също, че размерът на неустойката е прекомерен. Претендира разноски.
Ответникът Д.Д.Ф.- Д. АД оспорва исковете при твърдението, че не е налице неизпълнение – предварителният договор бил изменен по взаимно съгласие, като страните се уговорили ответникът да прехвърли собствеността върху друга баржа – П. 9103. За да може да изпълни това задължение, ответникът придобил собствеността върху баржа П. 9103 чрез замяна с баржа ДДФ 19003. Ето защо счита, че не дължи връщане на получената по договора цена, надхвърляща цената за баржа ДФФ 19022, а напротив – има вземане за неустойка за забава в плащането на цената, за което предявява насрещен иск - в общ размер от 38 876,88 евро за периода от падежа на всяка вноска до погасяването, съответно до 21.05.2015 г. /изменение на иска, допуснато в о.с.з. на 10.02.2017 г./. Моли съда да извърши прихващане с вземането, предмет на насрещния иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Безспорно между страните е, че между тях е сключен предварителен договор от 18.07.2012 г. за продажба с предмет баржа ДДФ 19022 и баржа ДДФ 19003 и цена по 200 000 евро за баржа, платима авансово /на вноски/ и окончателно – при сключване на окончателния договор. Безспорно е също, че на 17.12.2013 г. страните са сключили окончателен договор, по силата на който ответникът е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху баржа ДДФ 19022, както и че на 29.04.2015 г. ответникът е отчуждил правото на собственост върху баржа ДДФ 19003 чрез договор за замяна, сключен с П. 8 ООД, като насрещно е придобил собствеността върху баржа П. 9103.
Спорни са следните въпроси: 1/ налице ли е неизпълнение от страна на ответника и ако да – 2/ същото основание ли е за разваляне на предварителния договор и 3/ какво е действието на развалянето.
Относно неизпълнението:
По силата на предварителния договор от 18.07.2012 г. ответникът се е задължил да сключи окончателен договор за продажба на баржа ДДФ 19003 най-късно до 20.07.2013 г., като към датата на сключване на окончателния договор е следвало да бъде единствен титуляр на необременено с тежести право на собственост върху посочената вещ. Следователно неизпълнение би било налице, ако ответникът не се яви за сключване на окончателен договор или при сключването му баржа ДДФ 19003 е чужда/обременена с тежести – освен ако така постигната между страните уговорка относно предмета и падежа по предварителния договор е надлежно изменена.
Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК изменението на писмени съглашения не може да се доказва със свидетелски показания. Поради това показанията на свидетелите Р. и К. не могат да се кредитират в частта относно постигнати от страните договорки за промяна на предмета на договора, а само относно фактическото предаване на баржите /и за който факт са допуснати гласните доказателствени средства/. От свидетелските показания и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът, комуто е предадено владението върху баржите по силата на предварителния договор /протокол от 30.07.2012 г./, от своя страна е предал през 2013 г. държането на баржа ДФ 19003 на П. 8 ООД и е получил държането на собствената на П. 8 ООД баржа – П. 9103. Свидетелят Р. сочи също, че фактическата размяна е била продиктувана от различните стопански нужди на дружествата и техническите параметри на баржите, както и че ищецът е желаел да придобие собствеността върху баржа П. 9103. На 29.04.2015 г. ответникът придобил чрез замяна собствеността върху баржа П. 9103 и на 21.05.2015 г. сключил с ищеца предварителен договор за продажбата й с падеж на задължението 31.01.2018 г. и цена в размер на 206 000 щ.д., дължима на части.
От така събраните доказателства не може да се направи еднозначният извод, че страните са изменили предварителния договор от 18.07.2012 г. в частта относно неговия предмет и падеж. Безспорно се установява намерението на ищеца да придобие баржа П. 9103, но не и намерението това придобиване да замени задължението на ответника за прехвърляне на баржа ДФ 19003 /то не следва и от икономическата логика при договорка за плащане на отделна цена по втория предварителен договор/. Както беше посочено, постигането на такава уговорка, дори да е установимо от показанията на свидетеля Р. /макар те също да не доказват пълно този факт/, не може да се докаже със свидетелски показания. Същевременно от събраните писмени доказателства не се установява изменение на договора – нито в предварителния договор от 21.05.2015 г., нито в анекс към предварителния договор от 18.07.2012 г. е посочено, че страните изменят предмета, падежа и цената на задължението. Напротив, във втория предварителен договор е уговорено заплащане на нова/друга продажна цена, без да е уговорено приспадането на вече платената по първия предварителен договор, нито да е посочено, че цената за баржа П. 9103 е формирана при отчитане на вече платени суми /цената е по-ниска, но с оглед различните характеристики на баржата съдът не може да направи извод, че тази разлика се дължи на уговорка за приспадане на вече платената по първия договор сума/.
Поради недоказване на факта на изменение на договора следва да се приеме, че ответникът е поел две самостоятелни задължения – за сключване на окончателен договор за баржа ДДФ 19003 и за баржа П. 9103 /при настъпване на падежа за по втория предварителен договор ответникът би могъл да предяви иск за сключване на окончателен договор и да получи присъждане на цялата продажна цена, уговорена за баржа П. 9103/. Падежът на първото задължение е настъпил, а ответникът не е собственик на вещта. Налице е следователно неизпълнение.
Относно правното значение на
неизпълнението:
Виновното неизпълнение по правило дава основание на изправната страна да развали договора след отправяне на предупреждение или при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Когато страната, отправяща изявление за разваляне, също е неизправна, следва да се установи, дали нейната неизправност не е дала основание на длъжника да задържи престацията си чрез възражение за неизпълнен договор – т.е. ако развалящата е следвало да престира първа, а не е, и на този факт се е позовал длъжникът, то неговото неизпълнение не би било виновно и не биха били налице предпоставките за развалянето.
В настоящия случай към падежа на задължението за сключване на окончателния договор – 20.07.2013 г. – ищецът е имал непогасени седем вноски /вж. заключението на ССчЕ/. Следователно е бил неизправна страна. Въпреки това ответникът не се е позовал на възражение за неизпълнен договор и не е отказал сключването на окончателен поради неплащане на цената. Напротив, същият обосновава, че договорът е продължил да действа и е изменен през 2015 г. Ето защо, макар и неизправна страна, ищецът валидно е развалил договора с отправената и получена на 13.08.2015 г. нотариална покана.
Относно правното действие на
развалянето:
Развалянето на предварителен договор за продажба е с обратно действие, независимо от начина, по който е уговорено заплащането на продажната цена. Именно с аргумент от соченото от ответника ТР 122/21.12.1986 г. на ВС може да се обобщи, че когато едната престация е еднократна, а другата с периодично/продължително изпълнение – както е и при договора за издръжка и гледане, и в настоящия случай - развалянето е с обратно действие. В тези случаи разваляне занапред би ощетило страната, изпълнила своята еднократна престация, което, разбира се, е извън правната логика.
Ето защо даденото по разваления с обратна сила предварителен договор подлежи на връщане. Отпада и основанието за осъщественото ползване, за което ищецът би дължал на ответника обезщетение.
Относно размера на даденото:
От заключението на ССчЕ се установява, че в изпълнение на предварителния договор от 18.07.2012 г. ищецът е заплатил сумата от 228 000 евро, както и е погасил чрез прихващане задължение за още 23 491,55 евро /в дадения в о.с.з. на 26.10.2016 г. срок ответникът не е заявил оспорване на активните вземания, с които е извършено прихващане, а именно възнаграждения по договори за превоз съгласно фактури № № 91/2014 г. и 71/2013 г. – л. 165, стр. 2/. Общият размер на погасения дълг е 251 491,55 евро.
Страните не спорят, че част от внесената сума – 200 000 евро – погасява задължението по договора за продажба на баржа ДДФ 19022. Ето защо като платена на отпаднало основание е сумата от 51 491,55 евро, надхвърляща цената по сключения окончателен договор. Искът за връщането й следователно е основателен в цялост.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
При задължение за връщане на даденото по развален договор ответникът изпада в забава след покана. В настоящия случай покана е отправена и получена на 13.08.2015 г., като в нея е даден 7-дневен срок за изпълнение. След изтичането му ответникът е в забава.
За процесния период 24.08.2015 г. – 23.09.2015 г. размерът на законната лихва, изчислен по реда на ПМС 426/2014, е 444,29 евро. Искът следва да бъде изцяло уважен.
По насрещния иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД:
В предварителния договор от 18.07.2012 г. е уговорено забавеното изпълнение на паричното задължение да се обезщетява с неустойка в размер на 0,03 % на ден.
Както беше отбелязано, предварителният договор – дори когато по силата на него е уговорено плащане на цената на части – се разваля с обратно действие. В настоящия случай страните са обективирали в един документ волята си да сключат окончателни договори относно продажбата на две вещи, т.е. един документ обективира два предварителни договора. По отношение на едната вещ /единият договор/ договореното е изпълнено, а по отношение на втората – не. Ето защо развалянето настъпва само по отношение на тази вещ, за която не е сключен окончателен договор. С разваляне на този договор отпадат последиците на забавата, вкл. и задължението за заплащане на неустойка за забава върху цената, но само за тази вещ. Отговорност за забава възниква относно плащането на цената по неразваления договор - по договора за баржа ДДФ 19022.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е бил размерът на забавената главница като част от цената само за баржа ДДФ 19022. Видно от предварителния договор, уговорено е цената за двете баржи да се плаща на общи погасителни вноски, без да е индивидуализирано каква част от всяка вноска погасява цената за всяка от баржите. При този подход е възможно страните да са желали или всяка вноска да погасява по равно цената за двете баржи, или вноските да погасяват в последователност цената за баржите, или да погасяват цената за всяка баржа в определено съотношение. Необходимо е да се тълкува волята на страните, за което съдът черпи изводи от последващо развилите се отношения:
С подписания на 17.12.2013 г. окончателен договор за баржа ДДФ 19022 страните са удостоверили, че в погашение на цената за тази баржа до този момент /17.12.2013 г./ е платена сумата от 100 000 евро /чл. 2.2/, а остатъкът от 100 000 евро е платим при учредяване на морска ипотека – въпреки, че към тази дата общо платената сума е била в размер на 151 491,55 евро. От това следва да се направи извод, че по волята на страните общите погасителни вноски не са включвали нито равна част от цената за всяка баржа /в този случай в окончателния договор страните биха приели, че за баржа ДДФ 19022 е заплатена сумата от 75 746 евро/, нито са погасявали задълженията в последователност /в този случай в окончателния договор страните биха приели, че за баржа ДДФ 19022 е заплатена сумата от 151 491,55 евро/. Поради това размерът на главницата, за която се дължи неустойка, не следва да се определи въз основа на половината от договорените вноски, а въз основа на тази част от тях, която страните са считали като дължима за баржа ДДФ 19022. При това следва да се отчете и обстоятелството, че с окончателния договор е променен падежът за заплащане на част от цената – уговорено е остатъкът от 100 000 евро да се плати след сключване на окончателния договор. То съставлява конклудента промяна на падежа на задължението за тази сума, установен с предварителния договор. Видно от ССчЕ, на 19.12.2013 г. с три платежни нареждания ищецът е заплатил остатъка от 100 000 евро. Че това плащане касае именно продажната цена за баржа ДДФ 19022, е видно от обстоятелството, че на 20.12.2013 г. ответникът е възстановил на ищеца част от платената цена – в размер на 20 000 евро поради констатирани недостатъци на продадената вещ, т.е. към 20.12.2013 г. страните са считали за изцяло погасено задължението за заплащане на 200 000 евро като цена за баржа ДДФ 19022, от които – 100 000 евро, платени до 17.12.2013 г. и 100 000 евро, платени на 19.12.2013 г. Ето защо за плащането на сумата от 100 000 евро, извършено на 19.12.2013 г., ищецът не носи отговорност за забава – то е извършено в новоуговорения с окончателния договор срок.
В останалата част клаузите от предварителния договор за баржа ДДФ 19022 поради липсата на изменение с окончателния договор са останали в сила /Решение № 210 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 884/2011 г., ГК., ІV ГО на ВКС./. Тоест за цената, платена със забава до момента на сключване на окончателния договор, ищецът отговаря с неустойка за забава, а именно – за 100 000 евро. Поради общото погашение, извършено в периода август 2012 г. – декември 2013 г., не може да се установи кои вноски или каква част от тях са погасили именно дължимите за баржа ДДФ 19022 100 000 евро. Ето защо при условията на чл. 162 ГПК размерът на дължимата неустойка по предварителния договор за баржа ДДФ 19022 следва да се определи като съотношение между платеното по двата договора /100 000 евро, платени за баржа ДДФ 19022 до сключване на окончателния договор, и 51 491,55 евро, платени за баржа ДДФ 19003/, като същевременно се приспадне и тази част от неустойката, която е погасена по давност. Касае се за периодични плащания, следователно погасени по давност са вземанията за неустойка, станали изискуеми до 26.11.2012 г. /насрещният иск е предявен с отговора на 26.11.2015 г./.
В обобщение - ищецът отговаря за тази част от извършените със забава плащания в периода 26.11.2012 г. - 17.12.2013 г. /когато е променен падежът на остатъка от 100 000 евро/, която съставлява платената за баржа ДДФ 19022 цена. Въз основа на данните от таблица 3 на ССчЕ се установява, че размерът на дължимата неустойка за извършените със забава общи вноски в периода 26.11.2012 г. – 19.12.2013 г. възлиза на 3696,81 евро. В посоченото по-горе съотношение /100 000 евро към 51 491,55 евро/ размерът на дължимата неустойка за забава за цената за баржа ДДФ 19022 възлиза на 2427,32 евро. До тази сума следва да бъде уважен насрещният иск.
По искането за прихващане:
В отговора ответникът е направил искане за прихващане между сумите,
присъдени по главния и насрещния иск. С аргумент от т. 4 на ТР 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато активното вземане е предявено с насрещен иск, както е в
настоящия случай, няма пречка ответникът да направи искане за прихващане на
престациите по главния и насрещния иск, стига те да са еднородни /аргумент за
това е и разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ГПК, съгласно която една от
предпоставките за приемане на насрещния иск е възможността да се извърши
прихващане/. Ето защо искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да бъде уважен
за сумата от 49064,23 евро, а за разликата – отхвърлен чрез прихващане с
вземането по насрещния иск за неустойка за забава върху платената със забава
цена за баржа ДДФ 19003.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 4063,86 лв. разноски за уважената част от исковете, а ищеца – 377,21 лв. разноски за уважената част от насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.д.ф.Д. АД, ЕИК********, да заплати на С.Ш. ЕООД, ЕИК********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 49 064,23 евро, представляваща платена по развален предварителен договор от 18.07.2012 г. цена за сключване на окончателен договор за продажба на баржа ДДФ 19003, ведно със законната лихва от 24.09.2015 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 444,29 евро, представляваща лихва за забава за периода 24.08.2015 г. – 23.09.2015 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4063,86 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 51 491,55 евро като погасен чрез прихващане с насрещно вземане в размер на 2427,32 евро, представляващо неустойка за забава в плащането на цената, дължима по предварителен договор от 18.07.2012 г. за сключване на окончателен договор за баржа ДДФ 19022 за периода 26.11.2012 г. – 17.12.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.д.ф.Д. АД, ЕИК********, срещу С.Ш. ЕООД, ЕИК********, насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава в плащане на цената по предварителен договор от 18.07.2012 г. за сключване на окончателен договор за продажба на баржа ДДФ 19003 изцяло и за баржа ДДФ 19022 за разликата над 2427,32 евро до пълния предявен размер от 38 876,88 евро и за периода 10.08.2012 г. – 26.11.2012 г. и 17.12.2013 г. – 21.05.2015 г.
ОСЪЖДА С.Ш. ЕООД, ЕИК********, да плати на Д.д.ф.Д. АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 377,21 лв., представляваща разноски за уважената част от насрещния иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: