№ 19
гр. гр.Велинград, 20.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Частно
наказателно дело № 20225210200001 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на АНГ. Н. Б., чрез адв. А.П., против
Постановление на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, от 13.12.2021 г., с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 105/2017 г. по
описа на ОСлО - Пазарджик, пр. преписка № 1751/2017 г. по описа на
РП-Пазарджик, ТО-Велинград, водено за престъпление по чл. 212, ал. 2 от
НК.
В жалбата са изложени съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания прокурорски акт. Формулирано е искане
за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото със
задължителни указания относно правилното прилагане на закона.
Съдът, след като се запозна със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и изложените в подадената жалба съображения,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в
законоустановения едноседмичен срок по чл. 243, ал. 4 от НПК, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да
1
прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи
сметка и за конституционно установените правомощия на представителя на
държавното обвинение да предприеме или да откаже наказателно
преследване срещу определено Л.. За нуждите на производството по чл. 243
от НПК съдът извършва проверка спазен ли е материалният и процесуалният
закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и
пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина.
Досъдебно производство № 105/2017 г. по описа на ОСлО - Пазарджик,
пр. преписка № 1751/2017 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, е
образувано за това, че през месец август 2017 г. в гр. Велинград чрез
съставяне на официален документ с невярно съдържание – Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 72, рег. № 1459, н.д. № 71/30.08.2017 г.,
съзнателно е дадена възможност на друго физическо Л. - Али Мехмед
Джамбазов, да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество -
първи етаж от жилищна сграда, находяща се на административен адрес: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 144А, собственост на АНГ. Н. Б. -
престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК.
На досъдебното производство няма Л., привлечено в качеството на
обвиняем.
В постановлението за прекратяване прокурорът е приел следната
фактическа обстановка:
Братята Никола А.ов Б. и Петър А.ов Б. (и двамата починали) приживе
притежавали къща с двор, находяща се на адрес: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 144а, при квоти по 1/2 идеална част от съсобствеността.
Дворното място представлявало 1/2 идеална част от урегулиран поземлен
имот (УПИ) ХХII-4489, в кв. 68 по плана на гр. Велинград. В УПИ ХХII-4489,
в кв. 68 по плана на гр. Велинград, били построени две жилищни сгради на
калкан, като източната сграда, собственост на двамата братя, била със
застроена площ от 131 кв.м и се състояла от изба, три жилищни етажа и
таван.
Единият от братята - Петър Б. не бил сключвал брак, нямал деца.
Другият брат - Никола Б. имал сключен брак с Рут Марион Хайнцих, от който
2
имал един син – свид. АНГ. Н. Б., роден на 10.04.1974 г. Още след раждането
на детето бракът бил прекратен и съпругата му заедно с детето се върнала в
Германия. Към настоящия момент свид. А.Б., немски гражданин, живеел във
Фишбахау, Република Германия.
През 2004 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № 68, том I, рег. № 589, дело № 70/19.02.2004 г. на Нотариус Георги
Халачев, двамата братя Петър А.ов Б. и Никола А.ов Б. продали на свид.
М.А.Д. самостоятелен обект в сграда - трети жилищен етаж от жилищна
сграда - къща, построена в поземлен имот УПИ ХХII-4489, кв. 68 по плана на
гр. Велинград, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата, без
идеални части от парцела, за сумата от 38 000 лв. Известно време след това
единият брат - Петър Б., починал. Никола Б. наследил целия имот – къщата и
1/2 идеална част от поземления имот. Със саморъчно завещание от 03.02.2006
г. Никола Б. завещал цялото си движимо и недвижимо имущество и авоари на
свид. Мехмед Джамбазов. Завещанието било вписано под вх. №
309/02.03.2006 г. в Служба по вписванията – Велинград. След неговата смърт
с Констативен нотариален акт № 176, том III, рег. № 804, н. д. №
642/17.05.2007 г. на Съдия по вписванията при Районен съд - Велинград свид.
М.А.Д. бил признат за собственик на следните недвижими имоти: 1)
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 144А, а именно - първи и втори етаж от жилищна сграда-
къща, построена в поземлен имот УПИ XXII-4489 от кв. 68 по плана на гр.
Велинград, ведно с 2/3 идeални части от прилежащите им общи части от
жилищната сграда, който поземлен имот не бил предмет на акта; 2) УПИ,
находящ се в гр. Велинград, ул. „Кристал“ без адм. номер, представляващ
парцел VII, отреден за имот с пл. № 4522 от кв. 654, с площ 1173 кв.м. При
съставяне на констативния нотариален акт били представени саморъчно
завещание, вписано под вх. № 309/02.03.2006 г. по описа на РС – Велинград,
Нотариален акт № 59, том I, н.д. 61/17.02.2004 г. на Нотариус с рег. № 156, с
район на действие РС-Велинград, Нотариален акт № 10, том I, дело 35/1964 г.
на РС - Велинград, Нотариален акт № 115, том I, дело 234/1967 г. на РС -
Велинград, Нотариален акт № 68, том I, н.д. 70/19.02.2004г. на Нотариус с
рег. № 156, с район на действие РС-Велинград, удостоверения за наследници,
удостоверение за идентичност на Л. с различни имена, удостоверения за
данъчни оценки и скици.
3
Впоследствие с Констативен нотариален акт № 78, том II, рег. № 1707,
н.д. № 274/01.11.2013 г. на Нотариус Георги Халачев свид. Мехмед
Джамбазов бил признат за собственик, на основание завещание, вписано под
вх. № 309/02.03.2006 г. по описа на Районен съд – Велинград, на следния
недвижим имот – 1/2 идеална част от дворно място с площ от 1130 кв.м.,
представляващо УПИ ХХII-4489, кв. 68 по плана на гр. Велинград.
След смъртта на Никола Б. синът му - свид. А.Б. пристигнал с майка си
в България. Между него и свид. Мехмед Джамбазов бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който свид. Мехмед
Джамбазов продал на свид. А.Б. първия етаж от къщата, построена на калкан
в поземлен имот УПИ ХХII-4489, кв. 68, по плана на гр. Велинград, заедно с
1/3 идеална част от общите части на жилищната сграда, за сумата от 1000 лв.,
при данъчна оценка на имота 16096,90 лв. Сделката била изповядана с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том III, рег.
№ 3463, н.д. № 567/11.07.2007 г. на Нотариус Георги Халачев. При
изповядване на сделката били представени Констативен нотариален акт №
176, том III, рег. № 804, н. д. № 642/17.05.2007 г. на Съдия по вписванията
при Районен съд – Велинград, скица № 1260/04.07.2007г., издадена от
Община Велинград и др.
Свидетелят А.Б. пристигнал в България заедно с майка си отново през
2012 г., за да нагледат имота. Тогава разбрали, че в имота живее свид. Иванка
Грънчарова, която категорично отказала да го напусне. Свидетелят А. Б. наел
адвокат Хаджиев, който да движи делата му относно имота. В това му
помагала Теодора Масларова - тяхна позната. Свидетелят А. Б., чрез адв.
Хаджиев завел иск срещу свид. Иванка Грънчарова за признаване за
установено по отношение на свид. И.И.Г. че той е собственик на първи етаж
от жилищна сграда - къща, построена в поземлен имот УПИ ХХИ-4489, кв. 68
по плана на гр. Велинград, заедно с 1/3 идеална част от общите части на
сградата. С Решение № 208/22.06.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. по описа на
Районен съд - Велинград, образувано по предявения от свид. А.Б. против
свид. Иванка Грънчарова иск, съдът признал за установено по отношение на
свид. И.И.Г. че свид. АНГ. Н. Б. е собственик на първи етаж от жилищната
сграда - къща, построена в поземлен имот УПИ ХХИ-4489, кв. 68 по плана на
гр. Велинград, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата.
4
Изпълнителен лист не бил издаван. През 2012 г. било образувано и гр.д. №
131/2012 г. по описа на Районен съд – Велинград по искова молба, подадена
от свид. АНГ. Н. Б. срещу свид. М.А.Д. за оспорване на завещанието.
Исковата молба била оставена без движение поради констатирани
нередовности, като бил даден срок за отстраняването им, съобразно ГПК.
Впоследствие с влязло в сила Определение № 1485/17.12.2012 г. по гр.д. №
131/2012 г. по описа на Районен съд – Велинград съдът прекратил
производството по делото, тъй като дадените указания - исковата молба да
бъде подписана от ищеца или редовно упълномощен от него представител, не
били изпълнени. В определението си съдът коментирал, че в рамките на
водено наказателно производство за престъпление по чл. 309 от НК била
изготвена почеркова експертиза, според която ползваните пълномощни при
сезиране на съда не били подписани от свид. А.Б..
През месец февруари 2012 г. свидетелите Мехмед и Албена
Джамбазови предявили срещу свид. А.Б. иск за признаване за установено, че
договорът за покупко-продажба от 2007 г. е привиден и прикрива дарение,
което е нищожно. Било образувано гр.д. № 173/2012 г. по описа на Районен
съд – Велинград. С Определение № 420/10.05.2012 г. делото било прекратено,
тъй като исковата молба не отговаряла на изискванията на ГПК и указанията
на съда за отстраняване нередовностите й не били изпълнени в срок.
През 2017 г. с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 72,
том I, рег. № 1459, н.д. № 71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев, вписан
под акт № 112, т. VI, д. № 848 от 30.08.2017 г. на Служба по вписванията -
Велинград съпрузите М.А.Д. и А.Ц.Д. дарили на сина си Али Мехмед
Джамбазов следния имот, придобит по време на брака им и представляващ
СИО, находящ се на административен адрес: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 144А, а именно: първи етаж от жилищна сграда - къща,
построена в поземлен имот УПИ ХХII- 4489, кв. 68 по плана на гр.
Велинград, заедно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата. За изповядване на
сделката били представени Констативен нотариален акт № 176, том III, рег. №
804, нот. д. № 642/17.05.2007 г. на Съдия по вписванията при Районен съд –
Велинград, скица № 902/08.08.2017 г., издадена от Община Велинград,
удостоверение за данъчна оценка и др.
С Нотариален акт № 74, том I, рег. № 1513, н.д. № 73/07.09.2017 г. на
5
Нотариус Емил Чолев Али Мехмед Джамбазов прехвърлил на свид. Емил
Бисеров Яхов собствения си недвижим имот - първи етаж от къщата,
построена в поземлен имот УПИ ХХII-4489, кв. 68, ведно с 1/3 идеална част
от прилежащите общи части срещу задължението на приобретателя да гледа
и издържа при нужда прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален
живот, грижи при болест и старческа немощ. Прехвърлителят запазил за себе
си до края на своя живот безвъзмездно право на ползване върху имота. При
съставянето на акта били представени Нотариален акт № 72, том I, рег. №
1459, н.д. № 71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев, скици и
удостоверения.
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 3,
том I, рег. № 32, н.д. № 3/08.01.2020 г. на Нотариус Емил Чолев, свид. Емил
Бисеров Яхов продал на Али Мехмед Джамбазов горепосочения първи етаж
от къщата, построена в поземлен имот УПИ ХХII-4489, кв. 68 по плана на гр.
Велинград, ведно с 1/3 идеална част от прилежащите общи части, за сумата в
размер на 9800 лв.
Свидетелят А.Б. разбрал за развитието на казуса с имота едва след
образуване на настоящото производство от Масларова, която дълги години
била в чужбина.
В Община Велинград като собственици на имота първоначално били
отбелязани Никола и Петър Б.и. Имената им били задраскани и под тях било
изписано името на свид. Мехмед Джамбазов. Под линия със ситен шрифт на
същия лист било записано името на свид. Мехмед Джамбазов, а под него
името на свид. А.Б.. Името на свид. А. Б. било задраскано, като под него било
записано името на Али Мехмед Джамбазов. В Данъчната служба на Община
Велинград имало открита партида на името на свид. А.Б., но данъци по нея не
били плащани от 2012 г.
В Скица № 902/08.08.2017 г., издадена от Община Велинград, за УПИ
ХХII-4489, кв. 68 по плана на гр. Велинград като собственик на 1/2 идеална
част от имота бил записан свид. Мехмед Джамбазов - НА № 78/01.11.2013г. С
ръкописен текст било добавено, че Мехмед Джамбазов е собственик на първи
и втори етаж на източната половина на жилищната сграда - НА №
176/17.05.2007 г., и на трети етаж от същата сграда - НА № 68/19.02.2004 г.
В Скица № 1032/04.09.2017 г., издадена от Община Велинград, за УПИ
6
ХХII-4489, кв. 68 по плана на гр. Велинград като собственик на 1/2 идеална
част от имота бил записан свид. Мехмед Джамбазов - НА № 78/01.11.2013 г.
Като собственик на първи етаж на източната половина на жилищната сграда с
ръкописен текст бил записан Али Мехмед Джамбазов - НА № 72/30.08.2017 г.
В хода на досъдебното производство са извършени множество
процесуално-следствени действия - в качеството на свидетели са разпитани
Иванка Грънчарова, А.Б., Мехмед Джамбазов, Емил Чолев, Емил Яхов,
Красимира Тричкова, Д.К. Ели Цинцева, Яна Савова, проведена е очна ставка
между Мехмед Джамбазов и Емил Чолев, изискани и приобщени са писма от
банкови институции, удостоверения за наследници, процесните нотариални
актове, удостоверения за данъчни оценки, скици, декларации по чл. 14 от
ЗМДТ, приложени са материалите по гр.д. № 173/2012 г. по описа на Районен
съд - Велинград и др.
Свидетелят Мехмед Джамбазов сочи в показанията си, че двамата братя
Петър и Никола Б.и с годините трудно се грижели за себе си и имали нужда
от помощ. Такава намерили в негово Л.. Никола Б. след смъртта на брат си се
свързал със сина си и с бившата си съпруга, но те категорично му отказали
помощ. Затова той завещал цялото си имущество на свид. Мехмед
Джамбазов, който се грижил за него до смъртта му. Когато свид. А.Б. и майка
му пристигнали в България след смъртта на Никола Б., те го заплашили, че
ще оспорят завещанието и пред съда ще кажат, че е направил нещо на
старците, поради което и той се съгласил на сделка, по негови твърдения - бил
изнуден да се съгласи. Според тази сделка той продал първия етаж от къщата,
но реално не бил получил парите, отразени в нотариалния акт.
Междувременно в къщата се настанила да живее свид. Иванка Грънчарова,
която твърдяла, че има устна договорка с Рут Хайнцих да живее в етажа, без
да плаща наем. Според него, тя се приготвила да живее в етажа 10 години, за
да може да го придобие по давност. Първоначално, свид. Мехмед Джамбазов
твърдял, че са изложили пред нотариус Емил Чолев целия казус и той ги е
посъветвал да постъпят по описания по-горе начин. Впоследствие, поставен в
очна ставка с Нотариус Чолев, свид. Мехмед Джамбазов променил
показанията си, като заявил, че идеята за дарението е негова и на съпругата
му и никога не е показвал на Нотариус Емил Чолев нотариалния акт за
покупко-продажба на процесния първи жилищен етаж с купувач А.Б., не му е
обяснявал целия казус със собствеността на имота.
7
Разпитан като свидетел в досъдебното производство свид. А.Б. заявява,
че когато през 2007 г. пристигнал с майка си във Велинград, двамата
разбрали, че цялото имущество на Никола Б. е завещано на свид. Мехмед
Джамбазов. Възникнал скандал между тях и семейството на Джамбазов. Рут
Хайнцих заплашила Джамбазов, че няма да остави нещата така и ще оспори
завещанието пред съда. Малко след този скандал, Джамбазов се свързал с
Хайнцих и двамата се разбрали на свид. А.Б. да бъде прехвърлен първия етаж
от къщата. Сделката била изповядана пред Нотариус Георги Халчев във
Велинград с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175,
том III, рег. № 3463, н.д. № 567/11.07.2007 г. на Нотариус Георги Халачев.
Собствеността била отразена и в разписната книга в Община Велинград. След
изповядване на сделката свид. А.Б. и майка му се прибрали в Германия.
Върнали се отново през 2012 г., когато свид. А.Б. упълномощил адв.
Шишманов да движи делата му. Повод за това била свид. Иванка Грънчарова,
която според свид. А. Б., им заявила, че живее в етажа по силата на договор за
наем със свид. Джамбазов. Свидетелят Ангел Б. и майка му не разбрали за
смъртта на адвоката, затова не предприели действия по издаване на
изпълнителен лист и извеждането на Грънчарова от имота.
При разпита му свид. Емил Яхов твърди, че за процесния имот е знаел
само, че е дарен на Али Джамбазов от родителите му. Той имал сключен брак
с племенницата на свид. А.Д. - Айше Палова, двамата имали две малки деца.
Покрай връзката си с Айше Палова се запознал със сем. Джамбазови и
отношенията им били изключително приятелски. Когато разбрал, че имотът е
дарен на Али Джамбазов, той го попитал какво ще прави с него и може ли да
му го продаде. Така двамата се разбрали да сключат договор за издръжка и
гледане. На въпрос, как би изпълнил задължението си, след като има
семейство с две малки деца и получава трудово възнаграждение в размер на
450 лв., свид. Емил Яхов заявил, че работи допълнително като охрана в
дискотека, спестил пари от работа в чужбина, а и Али Джамбазов бил
достатъчно задоволен от родителите си.
От своя страна, разпитан като свидетел Нотариус Емил Чолев сочи, че
като нотариус няма задължението да изследва цялата собственост на имота.
Негово задължение е да поиска нотариален акт, който да легитимира
продавача като собственик. В случая са му представени такива. След
8
запознаване с копие на Нотариален акт № 175, том III, рег. № 3463, н.д. №
567/11.07.2007 г. по описа на Нотариус Георги Халачев, нотариус Емил Чолев
заявявил, че го вижда за първи път, както и че при изповядване на сделката за
дарение този нотариален акт не му е представян. Заявява, че ако е бил
запознат с него, не би изповядал сделката за дарение.
Свидетелите Албена Джамбазова и Али Джамбазов са отказали да дадат
показания на основание чл. 121, ал. 1 от НПК.
При проведения им разпит Димитрия Кафеджиева, Ели Цинцева и Яна
Савова - служители в Община Велинград не могат да посочат кога името на
свид. А.Б. е задраскано в разписната книга - преди или след вписване на
дарението на първия етаж. Категорични са, че свид. Ели Цинцева е изписала
ръкописния текст върху скица с номер 902/08.08.2017 г. (ползвана при
изповядване на дарението през 2017 г.) относно собствеността на жилищната
сграда, в която свид. Мехмед Джамбазов е отбелязан като собственик и на
трите етажа от сградата, а свид. А.Б. не е записан като собственик на първия
етаж.
Прокурорът е приел, че анализа на всички събрани по делото
доказателства сочи, че в случая не е извършено престъпление от общ
характер. Представителят на държавното обвинение е счел, че не е извършено
престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява деецът да е съставил документ с невярно
съдържание или неистински или преправен документ и съзнателно да е дал
възможност на друго физическо или юридическо Л. да получи без правно
основание чуждо движимо или недвижимо имущество въз основа на този
порочен документ. Посочил е, че съставеният въз основа на саморъчното
завещание Констативен нотариален акт № 176, том III, рег. № 804, нот. д. №
642/17.05.2007 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Велинград е
истински документ и с вярно съдържание, както и че фактът, че поради
настъпили допълнителни обстоятелства впоследствие той не отразява
действителността не го прави документ с невярно съдържание, тъй като
документ, който поначало е с вярно съдържание не може впоследствие в
резултат на новонастъпили след съставянето му обстоятелства да се превърне
в документ с невярно съдържание. Прокурорът е приел, че действително в
представената скица № 902/08.08.2017 г. неправилно като собственик на
9
първия етаж е записан свид. Мехмед Джамбазов, но е акцентирал, че скицата
не е документ за собственост и тя не отразява права, нито е доказателство за
права. Прокурорът е приел, че като официален свидетелстващ документ
(извадка от действащия план за съответното населено място) скицата
отразява номер, местоположение и граници на имота, неговите съседи,
приложена регулация и вписани актове за собственост. Представителят на
държавното обвинение е счел, че Нотариален акт № 72, том I, рег. № 1459,
н.д. № 71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев е истински документ и в него
е отразена волята на страните да извършат дарението, т.е. не е с невярно
съдържание. Що се отнася до проверката на собствеността - тя според
прокурора засяга действителността на сделката, а не нотариалния акт.
Представителят на държавното обвинение е акцентирал върху разпоредбата
на чл. 586, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съгласно която при издаването на нотариален
акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля,
изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът
проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са наЛ. особените
изисквания за извършване на сделката, като правото на собственост се
удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага
с такива документи, правото на собственост се проверява. Прокурорът е счел,
че във всички случаи на неспазването на условията по издаване на акта може
да се стигне до сключване на една недействителна правна сделка, но това е
без значение за нотариалния акт, тъй като към него има други изисквания за
валидност и той е независим от правната сделка. Тук оспорването е по
гражданскоправен ред.
На следващо място, прокурорът е приел, че не е извършено
престъпление и по чл. 212, ал. 1 от НК, тъй като, за да е съставомерно
деянието по посочената правна норма порочният документ следва да се
използва като средство за въвеждане, поддържане или използване на
заблуждение у други лица, които упражняват фактическа власт върху
процесната вещ. Под влияние на това заблуждение съответните
оправомощени лица предават или изплащат, или нареждат на други лица,
които държат това имущество, да го предадат или изплатят. Текстът не можел
да намери приложение в случая, най-малкото, защото ставало въпрос за
дарение, което е безвъзмезден договор.
Представителят на държавното обвинение е изложил мотиви и за липса
10
на съставомерност на деянието по чл. 209 от НК, тъй като в хода на
разследването не са констатирани действия, които биха могли да се определят
като възбуждане или поддържане на заблуждение. Напротив, свидетелите
Мехмед и Албена Джамбазови били декларирали желанието си да надарят
сина си и в действителност са го направили. Отделен бил въпросът, че към
този момент имотът не е техен. Реално физическо Л., което да бъде въведено
в заблуждение да се разпореди със свое или чуждо имущество липсвало.
Прокурорът е приел, че не е извършено и престъпление по чл. 314 от
НК, тъй като в случаите, когато се касае до писмен акт от категорията на
нотариалните актове, който се издава по реда, включващ извършване на
проверки и преценки от длъжностното Л., натоварено с неговото издаване, е
наЛ. начална обективна несъставомерност на деянието по чл. 314 от НК.
Крайният извод на прокурора е, че липсват данни за извършено
престъпление от общ характер, поради което е прекратил наказателното
производство.
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с приетата в
обжалваното постановление фактическа обстановка. Същата е изведена от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Представителят на държавното обвинение е положил необходимите усилия за
изясняване на конкретните факти по случая и разкриване на обективната
истина - по делото са разпитани установените свидетели, проведена е очна
ставка, приобщени са множество писмени доказателства. На база събраните
по делото доказателства обосновано прокурорът е приел, че не се установява
да е извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК.
Представителят на държавното обвинение е извел изводите си след
установяване на релевантните по случая факти и при правилно установена
фактическа обстановка, поради което и направените крайни изводи за липса
на осъществен състав на престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК, чл. 212, ал. 1 от
Нк, чл. 209 от НК и чл. 314 от НК са законосъобразни.
За да бъде осъществен съставът на чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо
деецът: 1) да съзнава, че използва документ с невярно съдържание или
неистински, или преправен документ с цел да получи без правно основание
чуждо движимо или недвижимо имущество и 2) действително да е получил
такова имущество с намерение да го присвои. Следователно документът с
11
невярно съдържание, неистинският или преправен документ се използва като
средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждение у други
лица, които упражняват фактическа власт върху процесното имущество, или
пък за използване на тяхната неопитност и неосведоменост, за да извършат те
действия на юридическо или фактическо разпореждане с това имущество.
Под влияние на това заблуждение измаменото Л. извършва акт на
имуществено разпореждане с вещта, тъй като инкриминираният документ
създава привидното основание, че този, който получава имуществото, има
право на това.
За осъществяване на престъпния състав на чл. 212, ал. 2 от НК е
достатъчно деецът само да е съставил документ с невярно съдържание или
неистински или преправен документ и съзнателно да е дал възможност чрез
него на друго физическо или юридическо Л. да получи без правно основание
чуждо движимо или недвижимо имущество. Следователно за
съставомерността на деянието по чл. 212, ал. 2 от НК е необходимо
инкриминираният документ първо да е съставен от дееца и второ – именно
въз основа на него да е получено чуждото имущество.
Лъжливото документиране по чл. 311 – 314 от НПК се изразява в
съставяне на истински удостоверителен (официален или частен) документ, в
който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на
обективната действителност. За да е осъществен състава на престъплението
по чл. 314 от НК е необходимо деецът умишлено да стане причина да се
внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен
съгласно установения ред, въз основа на заявление на частно Л..
В процесния случай правилно представителят на държавното обвинение
е приел, че не са наЛ. обективните елементи от състава на престъпленията по
чл. 212, ал. 1 от НК, чл. 212, ал. 2 от НК и чл. 314 от НК.
Досъдебното производство е образувано за това, че чрез съставяне на
официален документ с невярно съдържание - Нотариален акт № 72, том I, рег.
№ 1459, н.д. № 71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев, съзнателно е дадена
възможност на друго физическо Л. Али Мехмед Джамбазов, да получи без
правно основание чуждо недвижимо имущество, а именно процесния
недвижим имот – първи етаж от жилищна сграда, находяща се на
административен адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 144А.
12
Процесният Нотариален акт № 72, том I, рег. № 1459, н.д. №
71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев е истински документ, тъй като
авторите, посочени в него, действително са го съставили. Няма спор по
делото, че договорът за дарение, инкорпориран в този титул за собственост, е
подписан от свидетелите М.А.Д. и А.Ц.Д., като дарители и Али Мехмед
Джамбазов, като дарен, както и че сделката е изповядана при Нотариус Емил
Чолев. Този нотариален акт за дарение не е преправен документ, тъй като
няма нито данни, нито доказателства в тази насока. За да бъде един документ
с невярно съдържание следва отразените в него обстоятелства или изявления
да не отговарят на обективната действителност. В процесния договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт № 72, том I, рег. № 1459, н.д. №
71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев, е отразена волята на страните да
извършат дарението. Договорът за дарение, обективиран в нотариалния акт, е
диспозитивен документ. Диспозитивният документ представлява първично
изявление на авторите му. По своята същност изявлението изразява
разпоредителни действия – в случая разпореждане с недвижим имот чрез
дарение. Диспозитивните документи не удостоверяват факти, събития или
обстоятелства извън самото изявление. Затова те не могат да бъдат и предмет
на лъжливо документиране по чл. 311 - чл. 314 от НК. Договорът за дарение
от 2017 г., инкорпориран в Нотариален акт № 72, том I, рег. № 1459, н.д. №
71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев, не удостоверява факти, събития
или обстоятелства извън изявленията на дарителите и дарения, поради което
не е с невярно съдържание и не може да бъде предмет на лъжливо
документиране по чл. 311- чл. 314 от НК. В случая сделката е изповядана по
надлежния нотариален ред. В рамките на нотариалното производство,
съгласно чл. 586, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, нотариусът е задължен да извърши
проверка дали праводателят е собственик на имота и дали са наЛ. особените
изисквания за извършване на сделката, като правото на собственост се
удостоверява със съответните документи. Когато праводателят не разполага с
такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал.
2 от ГПК. Въз основа на представените му документи за собственост и
изявленията на страните, нотариусът прави преценка дали да издаде
съответния акт. Когато се касае до писмен акт, който се издава по реда,
включващ извършване на проверки и преценки от длъжностното Л.,
натоварено с неговото издаване, (какъвто документ е нотариалният акт), е
13
наЛ. начална обективна несъставомерност на деянието по чл. 314 от НК (в
този смисъл Решение № 488 от 7.11.2002 г. по н. д. № 381/2002 г. на ВКС, II
н.о.).
Следователно, след като процесният Нотариален акт № 72, том I, рег. №
1459, н.д. № 71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев не е неистински
документ, не е документ с невярно съдържание или преправен документ, то
чрез съставянето и използването му не може да се осъществи състава на
престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК или чл. 212, ал. 2 от НК.
Обстоятелството, че към момента на сключване на договора за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 72, том I, рег. № 1459, н.д. № 71/30.08.2017
г. на Нотариус Емил Чолев, дарителите Мехмед Джамбазов и А.Д. не са били
собственици на дарения имот – процесния първи етаж от къща, тъй като
преди това с договор за покупко-продажба, инкорпориран в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том III, рег. № 3463, н.д. №
567/11.07.2007 г. на Нотариус Георги Халачев, свид. Мехмед Джамбазов се е
разпоредили с него в полза на свид. А.Б., не аргументира извод, че
нотариалният акт за дарение е с невярно съдържание и не засяга
действителността на договора за дарение. Това е така, тъй като
разпоредителната сделка с чужда вещ не е нищожна, а е валидна между
страните и поражда права и задължения между тях. Сделката е действителна,
но не поражда вещно-транслативно действие. Действително, както бе
посочено по-горе, съгласно чл. 586, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, при издаването на
нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот,
нотариусът следва да провери дали праводателят е собственик на имота и
дали са наЛ. особените изисквания за извършване на сделката. Тази проверка
се извършва въз основа на представени документи (чл. 587, ал. 1 от ГПК) или
чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели
(чл. 587, ал. 2 от НПК). В случаите на неспазване на изискването да бъде
извършена от страна на нотариуса проверка дали праводателят на имота е
негов собственик (каквито данни в случая няма), сделката ще бъде
действителна, но няма да породи вещно-транслативен ефект, т.е.
приобретателя, респ. надарения, няма да придобие правото на собственост
върху чуждия имот, с който се е разпоредил продавача, респ. дарителя.
Сделката, с която се прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху
14
чужда вещ, не засяга правата на действителния собственик на вещта. Негово
нарушено право на собственост е установяемо и защитимо по
гражданскоправен ред.
Що се отнася до Констативен нотариален акт № 176, том III, рег. № 804,
нот. д. № 642/17.05.2007 г. на Съдия по вписванията при Районен съд –
Велинград, издаден въз основа на саморъчно завещание, вписано под вх.
309/02.03.2006 г. в Служба по вписванията към Районен съд - Велинград, с
който дарителите М.А.Д. и А.Ц.Д. са се легитимирали като собственици на
процесния имот пред Нотариус Емил Чолев при изповядване на дарението, то
същият е истински документ и с вярно съдържание и не е преправен. Фактът,
че поради настъпила впоследствие продажба на имота, за който по-рано е
съставен посочения констативен нотариален акт, същият вече не отразява
действителното правно положение, доколкото свид. Мехмед Джамбазов вече
се е бил разпоредил с него в полза на свид. А.Б., поради което вече не е бил
собственик на имота, не го прави документ с невярно съдържание. Това е
така, тъй като, както правилно е посочил прокурорът, документ, който
поначало е с вярно съдържание, не може впоследствие в резултат на
новонастъпили след съставянето му обстоятелства – напр. продажба, както е в
процесния случай, да се превърне в документ с невярно съдържание (в този
смисъл Решение № 670/6.11.1996г. по н. д. № 522/1996 г. на ВС, II н.о.).
Следователно независимо, че към момента на сключване на договора за
дарение, обективиран в Нотариален акт № 72, том I, рег. № 1459, н.д. №
71/30.08.2017 г. на Нотариус Емил Чолев, свид. Мехмед Джамбазов
действително вече не е бил собственик на процесния първи жилищен етаж от
къщата, тъй като преди това се е разпоредил с него с договора за покупко-
продажба от 11.07.2007 г., то доколкото същият се е легитимирал пред
нотариуса като собственик на този имот чрез използването на Констативен
нотариален акт № 176, том III, рег. № 804, нот. д. № 642/17.05.2007 г. на
Съдия по вписванията при Районен съд – Велинград, който е с вярно
съдържание, истински и не е бил преправен към момента на съставянето му,
не може да обоснове извод, че е извършено престъпление документна измама
по смисъла на чл. 212, ал. 2 от НК чрез използването на този титул за
собственост. Чрез използването на Констативен нотариален акт № 176, том
III, рег. № 804, нот. д. № 642/17.05.2007 г. на Съдия по вписванията при
Районен съд – Велинград пред Нотариус Емил Чолев с цел доказване правото
15
на собственост на дарителите върху имота не е осъществен и състава на
престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, тъй като първо този документ не е
инкриминиран и второ чрез него не е получено без правно основание чуждо
движимо или недвижимо имущество с намерение да се присвои (в случая
дарителите, които са се легитимирали с този констативен нотариален акт
безвъзмездно са се разпоредили с процесния имот в полза на сина си).
По отношение на скица № 902/08.08.2017 г., издадена от Община
Велинград, която дарителите М.А.Д. и А.Ц.Д. са представили пред нотариус
Емил Чолев при изповядване на дарението следва да се отбележи, че същата е
официален документ, който удостоверява номер, местоположение, площ и
граници на имота. Скицата удостоверява, че представените в нея данни за
собствеността върху имота са регистрирани в одобрената актуална
кадастрална карта и кадастрални регистри на населеното място. Сама по себе
си, обаче, скицата не е документ за собственост и тя не създава права, нито е
доказателство за права. Скицата не легитимира дарителите като собственици
на имота. Кадастралните карти и регистри имат декларативно действие и не
обуславят промени във вещноправния статут на имотите. Неправилното
отразяване на правото на собственост в кадастралната карта и регистри не
води до изменение или погасяване на правото. От съдържанието на скица №
902/08.08.2017 г., издадена от Община Велинград, действително се
установява, че в нея погрешно като собственици на процесния първи етаж от
къщата е записан свид. М.А.Д., вместо свид. АНГ. Н. Б.. От събраните по
делото доказателства обаче не се установява виновно поведение у
съставителя на скицата за отразяване на това невярно обстоятелство в нея,
поради което не може да се аргументира извод за извършено от субективна
страна документно престъпление по смисъла на НК чрез съставянето и/или
изпозването й. Скицата не създава права на собственост, поради което същата
не може да бъде основание за извършване на акт за имуществено
разпореждане със съответното недвижимо имущество. Дори и същата да е с
невярно съдържание в частта, в която е посочено кой е собственик на имота,
за който тя е издадена, то чрез съставянето и или използването й не може да
аргументира осъществяването на състава на престъплението по чл. 212, ал. 1
от НК или чл. 212, ал. 2 от НК.
Относно декларация с вх. № 1241/01.08.2017 г. по чл. 14 от ЗМДТ, в
16
която свид. Мехмед Джамбазов е декларирал, че той и съпругата му А.Д. са
собственици на процесния първи етаж от къщата, в резултат на което
впоследствие е било издадено удостоверение за данъчна оценка на имота, в
което като негови собственици фигурират Мехмед Джамбазов и А.Д., следва
да се отбележи, че тази декларация не е документ, който удостоверява
правото на собственост върху декларирания имот. Обявяването на имотите от
данъчнозадължените лица има като единствена последица определяне на
дължимия от тях данък. Истинността на вписаните в данъчните декларации
обстоятелства следва да се преценява единствено в контекста на данъчното
задължение (в този смисъл Решение № 388/16.05.2005 г. по н. д. № 801/2004 г.
на ВКС, II н.о.). Декларирането от дееца в декларация по чл. 14 от ЗМДТ, че
притежава правото на собственост върху имот, който не е негов, е
несъставомерно по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като в закона не е предвидено
истинността на това вписано в декларацията обстоятелство да се установява
по такъв начин (в този смисъл Решение № 812/11.12.2004 г. по н. д. №
485/2004 г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място, за да е осъществен състава на престъплението по
чл. 209 от НК е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това да
причини нему или другиму имотна вреда. При измамата деецът заблуждава
пострадалия, който в резултат на това се разпорежда с вещта и тя
неоснователно излиза от неговия патримониум. При наказателноправната
измама деецът често използва договорни отношения без да е имал намерение
да се задължи по тях. В процесния случай в хода на разследването не са
констатирани извършени заблуждаващи действия, които да са мотивирали
конкретно Л. към разпореждане със собствено или чуждо имущество.
Напротив, Мехмед и Албена Джамбазови са декларирали желанието си да
надарят сина си и в действителност са го направили. Друг е въпросът, че към
този момент имотът не е бил техен. Правилно прокурорът е приел, че реално
физическо Л., което да е било въведено в заблуждение, в резултат на което то
да се е разпоредило със свое или чуждо имущество няма. Поради това
обосновано представителят на държавното обвинение е счел, че не е
осъществен състава на престъплението по чл. 209 от НК.
Съдът счита, че проведеното разследване е било обективно, всестранно
и пълно, като прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на
17
всички възможни доказателства. Не е наЛ. доказателствен дефицит по делото.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство е обосновано
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 вр. ал. 5 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, от
13.12.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
105/2017 г. по описа на ОСлО - Пазарджик, пр. преписка № 1751/2017 г. по
описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, водено за престъпление по чл. 212,
ал. 2 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд – Пазарджик.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя АНГ. Н. Б. и
на РП-Пазарджик, ТО-Велинград.
След влизане в сила на определението досъдебното производство да се
върне на РП-Пазарджик, ТО-Велинград.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
18