Р Е Ш Е Н И Е № 260037
гр.
Пловдив, 08.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 08.12.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14824 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от Водоснабдяване
и канализация ЕООД срещу С.А.Й. за признаване за установено, че ответникът му
дължи сумата в размер на 818.17 лева, представляваща стойността на доставените
на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода
21.03.2017 г. до 23.06.2020 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и
сумата в размер на 103.59 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 31.05.2017 г. до 30.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.07.2020
г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8737/2020 г. по
описа на ПРС
В исковата молба се
твърди, че ответника е потребител на ВиК услуги, в качеството си на наемател на
водоснабден имот, находящ се в *** на ОП „Жилфонт“ по силата на чл.60 от Общите
условия.
Твърди се, че в
ползвания от ответника имот има монтирано едно измервателно устройство. Излагат
се твърдения, че отчетът в имота на потребеното количество вода е извършван на
база неизправно измервателното устройство, като е начислявано по 5 куб.м вода
за двама обитатели.
Твърди се, че
претендираните суми не са заплатени от ответника, поради което дружеството ищец
се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда правния му
интерес да предяви настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва исковете. Счита, че ответникът няма качеството потребител на доставяните от ищеца услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 8737/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик или ползвател, наемател, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, липсата на водомер.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
В разпоредбата на чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, е предвидено, че получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между доставчика и потребителя не се изисква.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора.
В пар.1, т.2, б. „б“ от ЗРВКУ кръгът на потребителите е разширен, като е предвидено, че потребител на „ВиК“ услуги са както собствениците, така и ползвателите на имоти в етажна собственост, в това число и наемателите, доколкото в посочената разпоредба не е използван изрично термина притежател на вещно право на ползване, както това е посочено в Наредбата, за да се приеме, че се касае единствено до лица, на които е учредено вещно право на ползване.
В
самите Общи условия на ищцовото дружество,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г., както и ОУ, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., действащи в процесния период, е
предвидено, че потребител на услугите предоставени от „ВиК“ оператора може да
бъде и наемател при определени условия, а именно подаване на декларация за това
от ответника. Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество от
2006 г., когато партидата в ищцовото дружество е заведена на ответника, е посочено, че когато липсва декларация с изрично
изразено съгласие за солидарна отговорност на собственика с наемател, операторът
открива и води партидата на собственика или ползвателя, който заплаща
предоставените ВиК услуги. Нещо повече с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018
г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател,
като се приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се
доставят услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание,
стига да имат сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се
установява и със завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя.
Макар и това решение да касае потребителите на топлоенергия, предвид близката,
дори идентична уредба в частта относно качеството потребител на топлоенергия и
ВиК услуги, съдът счита, че следва да намери приложение и по отношение на
потребителите на ВиК услуги.
Качеството потребител на ответника се установява по безспорен начин въз основа на приложената по делото преписка, касаеща наемно правоотношение на ответника с предмет общинско жилище, находящо се в ***, стопанисвано от ОП „Жилфонд“ към Община Пловдив. От преписката се установява, че наемното правоотношение е възникнало на 23.01.2017 г. по силата на сключен срочен договор за наем с Община П. /л.56/, сключен като безсрочен. В договора като ползващи се лица освен ответника, са посочени още четирима души. Видно от преписката договорът за наем е действащ за процесния период и не е бил прекратен. Същото се установява и от подписваните Констативни протоколи, изготвяни в периода 2017 до 2020 г., в които ответника и негов представител е полагал подпис и декларирала, че именно ответницата ползва имота /л.65-68/.
Горното
води до извода, че ответникът като наемател на
процесния имот, има качеството потребител.
Безспорно е че
процесният имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната система на
„ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител
на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1,
ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния период 21.03.2017 г. до 23.06.2020 г. за процесния имот отчетът е бил по тарифа, доколкото липсвало измервателно устройство.
Липсата на водомер в имота на ответницата се установява от показанията на свидетелката М. Д. К. /протокол от о.с.з от 08.12.2021 г. л.84/, която е била *** за процесния имот в процесния период. Същата е установила пряко и непосредствено, че в имота на ответницата липсва водомер при извършвани посещения в имота, поради което е начислявала консумация по тарифа по 5 куб.м за двама души или общо 10 куб.м., за което е уведомила ответницата.
Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни. Свидетелката дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.
Ответникът не доказа, че в имота има поставено измервателно устройство.
Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в
чл.42, ал.1, т.1 от Наредба N
4 е да снабдява потребителите с
вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за
доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите
условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.
В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.
Това задължение на ВиК
потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5
от Наредба N
4/2004, съгласно която
потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са също негово
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Само при изключение, поради липса на водомер или неотстранена повреда по наличен водомер, съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, се допуска месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съгласно чл.23, ал.7 от Общите условия, определението количества вода, по чл.23, ал.5 се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за всеки обитател.
В случая по делото се установи, че в имота на ответницата е липсвало измервателно устройство – водомер, по който да се отчита потребеното количество вода. В имота са живели повече от двама души, а именно петима въпреки това е начислявано количество за двама души – 10 куб.м., като не е прилагана санкцията за увеличаване с 1 куб. на всяко тримесечие.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на ответника, че не са водени редовно карнетите и не е отразявано реалното потребление вода, доколкото в случая не е било необходимо съставянето на такива, поради липса на измервателно устройство – водомер, чиито показатели да се отчитат, по арг. от чл.21, ал.4 /чл.23, ал.4/ от Общите условия и чл. 32, ал.4 от Наредбата № 4/2004 г., съгласно които отразяване в карнетите се извършва на отчетените данни от водомерите. При липса на водомер, няма как да бъде отчето реалното потребление на вода. В тази връзка е и без значение дали подписите на карнетите са поставени от ответницата.
В случая не следва да се връчва известие за нередовен водомер, доколкото не се касае до нередовен водомер, а въобще за липса на такъв.
С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание, доказани са всички предпоставки за уважаването му
Страните не спорят относно размера на вземанията. Отделно от това при извършена служебна справка в сайта на КЕВР се установява, че приложените от ищеца цени в процесния период, са съобразени и съответстват на цените, приети от КЕВР за съответната година, променяни неколкократно, което води и до различните стойности на начисленото количество вода през отделните периоди /Р. № Ц-20 от 28.12.2018 г., промяна на цените от 01.01.2019 г., Р. № Ц-34 от 15.12.2017 г., промяна на цените от 01.01.2018 г. Р. № Ц-37 от 23.12.2019 г., промяна на цените от 01.01.2020 г., Р. № Ц-12 от 31.06.2016 г., промяна на цените от 01.06.2016 г. /.
Предвид обстоятелството, че съдът приема иска за доказан по основание и размер, следва да разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, направено в срока по чл.131 ГПК.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече. Съдът приема, че това датата на фактурирането на всяко едно от задълженията, от когато ищецът може да иска изпълнение.
Вземанията, за които съдът приема, че изтекла погасителна давност са за отчетен период от 20.07.2017 г. до 21.06.2017 г., с настъпил последен падеж 30.06.2017 г. и са на обща стойност 72.48 лева. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 17.07.2020 г., откогато се счита прекъсната давността в случая, поради което са дължими единствено вземанията с настъпил падеж три години назад – 20.07.2017 г. до 23.06.2020 г. на обща стойност 745.69 лева, до която сума искът ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 818.17 лева ще се отхвърли като погасен по давност..
Като законна последица от уважаване на иска се явява основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 17.07.2020 г. до окончателното изплащане.
С оглед направеното от ответника възражение за погасителна давност се явява дължимо обезщетение за забава само за главниците необхванати от погасителната давност с падеж от 20.07.2017 г. до 23.06.2020 г. Искът за обезщетение за забава ще се уважи за сумата от 81.06 лева, за периода 20.07.2017 г. до 30.06.2020 г. като за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 103.59 лева и за периода 31.05.2017 г. до 19.07.2017 г., искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране.
При изчислението, извършено от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП, съдът е изчислил обезщетението за забава върху непогасените по давност главници, считано от изтичане на 30 – дневен срок от фактурирана на всяко едно от задълженията, като обезщетение за забава не е начислявано за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., когато са действали правилата във връзка с епидемиологичната обстановка в страната.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се уважи искането за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.07.2020 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно и за което е издадена заповед по чл.410 ГПК.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски се пораждат за двете страни.
Ищецът
доказа следните разноски – по заповедното производство – 25 лева д.т. и 100
лева – адвокатско възнаграждение. Общо разноски в размер на 125 лева, които на
основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенцията ще се
присъдят 112.12 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 75 лева – д.т. и 300 лева – депозит за особен представител и 20 лева – депозит за свидетел.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за исковото производство за ищеца в размер на 495 лева, от които съразмерно с уважената част от претенцията ще се присъдят 443.98 лева.
Ответникът се е представлявал от особен представител и не е доказал направата на разноски, поради което такива не му се дължат.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 745.69 лева,
представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна
и отведена канална вода за периода 20.07.2017 г. до 23.06.2020 г. за
водоснабден имот, находящ се ***, както и сумата в размер на 81.06 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 20.07.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 17.07.2020 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8737/2020 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ положителните
установителни искове за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 818.17 лева и
за периода 21.03.2017 г. до 19.07.2017 г. и за обезщетение за забава за
горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 103.59
лева и за периода 31.05.2017 г. до 19.07.2017 г.,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА С.А.Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. Н., следните суми 443.98 лева – разноски в исковото производство и 112.12 лева – разноски по ч.гр.д. № 8737/2020 г. по описа
на ПРС, съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ