Определение по дело №148/2025 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 264
Дата: 29 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Адриана Атанасова Велева
Дело: 20251800600148
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 264
гр. София, 29.05.2025 г.
С. окръжен съд, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600148 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С. окръжен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от частния тъжител
С. Д. Г., подадена чрез авд. В. Д., срещу протоколно определение от 11.12.2024
г. по НЧХД № 268/2023 г. по описа на РС- П., с което наказателното
производство е прекратено.
В жалбата е изразено становище, че атакуваният акт е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен от въззивният съд. В
тази връзка единственият изложен аргумент е, че неявяването на частния
тъжител в откритото съдебно заседание е било поради причина на внезапно
заболяване. Доказателства в тази връзка не са представени.
Срещу депозираната въззивна жалба е постъпило писмено възражение
от подсъдимия И. С. В., чрез защитника му а. В., в което се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представени са писмени
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител и
повереникът му – адв. Д., поддържат така подадената жалба.
Пред въззивната инстанция подсъдимият И. В. не се явява. Явяват се
защитниците му адв. В. и адв. Г., които оспорват подадената частна жалба.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и извърши
самостоятелна преценка съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314
НПК, намира за установено следното.
1
Подадената частна жалба е допустима, доколкото е подадена в срок т
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения.
Наказателното производство пред първоинстанционния съд е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК - по частна тъжба, входирана в
РС – П. на 14.12.2023 г. (пощенско клеймо от 13.12.2023 г.) от С. Д. Г. срещу
И. С. В.. В тъжбата се твърди, че на 14.06.2023 г. подсъдимият В. нанесъл на
тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в отток в дясната тилна област
на главата и охлузвания на двата крака, като се е опитал ад го прегази и да го
затрупа с баластра, както и че с действията си е унизил честта и
достойнството му. Предявен е и граждански иск, като се претендира осъждане
на подсъдимия В. за сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените на частния тъжител неимуществени вреди, вследствие
извършените престъпления – лека телесна повреда и обида.
С Разпореждане № 453 от 20.12.2023 г. частната тъжба е оставена без
движение като на тъжителя са дадени конкретни указания за отстраняване на
констатираните от първоинстанционния съд нередовности. С молба от
16.01.2024 г. частният тъжител е направил опит да уточни обстоятелствата, на
които основава тъжбата си. Тъй като указанията на съда не са изпълнени в
цялост, частната тъжба е оставяна без движение както с Разпореждане № 21 от
19.01.2024 г., така и Разпореждане № 96 от 28.03.2024 година.
След представяне от страна на частния тъжител допълнителни
уточнения, с Определение № 65 от 26.07.2024 г. съдията-докалдчик е счел, че
не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, поради което е дал ход на тъжбата и е насрочил делото за
разглеждане в отрито съдебно заседание на 18.09.2024 година. Приел е, че с
тъжбата са повдигнати две обвинения срещу И. С. В. за престъпление по чл.
130, ал. 1 НК – нанасяне на лека телесна повреда, причинила на тъжителя
разстройство на здравето, извън случаите на чл 128 и чл. 129 НК и в идеална
съвкупност – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК – обида,
нанесена публично.
Делото е пренасрочено за дата 30.10.2024 г., като в проведеното на
посочената дата заседание ход на делото не даден, а същото е отложено за
11.12.2024 година. Видно от съставения протокол № 199/30.10.2024 г.
частният тъжител е редовно призован за заседанието и се е явил лично в
залата, поради което е и редовно уведомен за датата, за която делото е
отложено. Въпреки това в проведеното на 11.12.2024 г. съдебно заседание
частният тъжител не се е явил и не е бил представляван по делото.
С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от
11.12.2024 г. първоинстанционният съд е прекратил наказателното
производство, предвид наличието на основанието по чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК, а
именно – поради неявяване без уважителна причина в съдебно заседание на
частния тъжител или неговия повереник.
Анализирайки горните обстоятелства, във връзка с постановяване на
2
атакуваното определение, настоящият въззивен състав, намира, че правилно
първостепенният съд е приел, че тъжителят е редовно призован за съдебното
заседание, в което не се е явил без наличие на уважителни причини за това.
В конкретния случай частният тъжител следва да се счита за редовно
призован, доколкото същият е присъствал лично на заседанието, проведено на
30.10.2024 г., когато ход на делото не е даден. Нещо повече – това
обстоятелство е коректно отразено и в Протокол № 199/30.10.2024 г., където е
посочено от съда, че частният тъжител е редовно уведомен за датата и часа, за
които е насрочено делото. Следователно той лично е възприел както
причините за недаване на ход на делото и неговото отлагане, така и датата, за
която е насрочено следващото открито заседание, а именно 11.12.2024 година.
По отношение на призоваването му за заседанието на 30.10.2024 г.,
настоящият състав счита, че са спазени правилата регламентирани в гл. ХV от
НПК, уреждащи призоваване на страните по делото. В призовката, получена
на 23.10.2024 г. от повереника му – адв. Д., е посочен номера на делото, датата
и часа на провеждане на заседанието, страните по него, неговото качество и
правото му да се яви в съдебно заседание с повереник. Същата е получена
преди съдебното заседание, поради което и тъжителят се счита за редовно
призован.
Пред първоинстанционния и въззивния съд частният тъжител не
представи доказателства установяващи наличието на уважителни причини за
неявяването му в съдебното заседание пред РС - П. на 11.12.2024 година.
Следва да се отбележи, че представеното и неприето от настоящия състав като
доказателство по делото, медицинско направление, също не би могло да
удостовери наличието на обективна невъзможност на тъжителя да се яви в
съдебното заседание.
Неявяването на частния тъжител в съдебното заседание на
първоинстанционния съд без уважителни причини също съставлява
процесуално основание за прекратяване на наказателното производство,
възникнало като резултат от поведението на лицето, по чиято воля е образуван
наказателния процес. При установяване на предпоставките по чл. 24, ал. 5, т. 5
от НПК, съдът задължително прекратява наказателното производство и това
не зависи от волята или присъствието на подсъдимия и/или неговия защитник.
Предвид посоченото и с оглед редовната процедура по призоваването на
частния тъжител и неявяването му в насроченото съдебно заседание,
законосъобразен и правилен се явява изводът на първоинстанциония съд, че е
налице основание за прекратяване на делото по смисъла на чл. 24, ал. 5, т. 5
НПК.
Правилно е и произнасянето на първоинстанционния състав по
отношение на разноските в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 НПК, когато наказателното производство бъде прекратено, разноските по
делото, образувано по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител. Именно поради това с обжалваното определение направените по
делото разноски от подсъдимия за адвокатско възнаграждение в размер на
1440 лева са възложени в тежест на частния тъжител.
3
В заключение, според настоящият състав се налага изводът, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК, С.
окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.12.2024 г. по НЧХД №
268/2023 г. по описа на РС- П..
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

4