Решение по дело №455/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20194120200455
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 100

 

град Горна Оряховица, 06.07.2020 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, девети състав, в публично заседание на втори март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Ц. Николова и в присъствието на прокурора ……………………....…, разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 455 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Р.Г.И. с ЕГН: **********, действащ чрез адвокат Р.И. от ВТАК против Наказателно постановление № ********** от 30.05.2019 г. на Зам. директора на Регионална дирекция по горите –  Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 300 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност, като по същество се оспорва и самото нарушение.

В хода на съдебните прения защитникът на жалбоподателя в лицето на адвокат Р.И. от ВТАК  помоли съда да отмени изцяло обжалваното НП. Изтъкна, че в същото са налице както процесуални нарушения, така е и налице недоказаност на извършеното от подзащитния му административно нарушение, което се доказвало по категоричен начин от заключението на вещото лице, изготвило възложената по делото лесотехническа експертиза.   

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представлявана от главен юрисконсулт Ц.Н.С., оспорва жалбата. Счита, същата за неоснователна. Според юрисконсулт С. нарушението на жалбоподателя е точно, ясно и последователно написано както в АУАН, така и в НП.

В хода на съдебните прения юрисконсулт Ц.С. помоли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Уточни, че жалбоподателят Р.И. е наказан с глоба за това, че не следи за спазване на одобрения технологичен план за имот, за който има издадено позволително за сеч, като при провеждане на сечта е направен извозен път с обща дължина 200 м и ширина 3м, ведно с 3 броя разклонения, който не е отразен в технологичния план. Юрисконсулт посочи, че от показанията на разпитаните свидетелите в съдебните заседания и от представените писмени документи в административно-наказателната преписка се е потвърдило извършеното нарушение от Р.И. в качеството му, в което е потърсена отговорността му, а именно като лесовъд на частна практика, на когото е издадено позволителното за сеч.

Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в рамките на минимално предвидения размер.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С издаването на Акт за установяване на административно нарушение  - серия „В“ бланков № 005007 от 05.12.2018 г. е било образувана настоящото админастративнонаказателно производство. Актосъставителят Б.Г., в качеството си на горски инспектор при Регионална дирекция по Горите – Велико е констатирал нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, извършено от жалбоподателя Р.И. в качеството му на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че в периода от 06.09.2018 г. / 21.09.2018 г. не следи за спазване на одобрените технологични планове за имот с № 223041, попадащ в отдел 253, подотдел „и“ в землището на с. Добри дял, за което има издадено позволително за сеч№ 0454486/03.09.2018г., като в имота има направен извозен път в посока север-юг с дължина 200 м. и ширина 3 м. с 3 броя разклонения, неотразен в технологичния план, като същия се явява успореден спрямо посочения път в технологичния план. 

 Актът за установяване на административно нарушение е съставен в РУ – Горна Оряховица. Връчен е на Р.И.. Той го е подписал и е написал в него, че в законовия срок ще предяви писмено възражение до Директора на РДГ-Велико Търново.

Писмени възражения от жалбоподателя срещу АУАН не са представени към материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Въз основа на този акт е издадено и обжалваното Наказателно постановление № ********** от 30.05.2019 г. на Зам. директора на Регионална дирекция по горите –  Велико Търново. В него е посочено, че в периода от 06.09.2018 г. до 21.09.2018 г., Р.Г.И. не следи за спазване на одобрения технологичен план на имот № 223041, попадащ в отдел 253, подотдел  „и“, землище Добри дял, за който има издадено позволително за сеч № 0454486/03.09.2018 г., като в имота е направен извозен път в посока север – юг с дължина 200 метра и ширина 3 метра, с 3 броя разклонения, неотразен в технологичния план, като същия се явява успореден спрямо посочения път в технологичния план. Нарушението е извършено на територията на РДГ – Велико Търново, община  Лясковец, землище Добри дял, отдел 253, подотдел „и“, имот с № 223041  -  частна земеделска територия. С това си деяние виновният е нарушил чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което и на основание чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН на Р.Г.И. с ЕГН: **********, с адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на 300,00 лв. (триста лева).

 Към материалите на делото (лист 18) е приложена заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на МЗХ. В т. 1 от същата е указано, че  Директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му…. В т. 2 от тази заповед е посочено, че при невъзможност Директорите на РДГ да упражнят делегираните им правомощия по т.1, наказателните постановления се издават от техните заместници.

В хода на делото жалбоподателят Р.И. даде обяснения. В тях той заяви, че работи като лесоинженер в ДГС – Буйновци. Към момента на проверката , т.е. към 21.09.2018 г. е бил лесовъд на частна практика. За процесния имот И. каза, че той го е  маркирал и е изготвил технологичния план, в който е отразил извозните пътища – откъде ще бъде извозвана дървесината, също и подлежащите на сеч дървета. Уточни, че камионът се е движил само по извозните пътища, а дървесината е изкарвана от сечището към извозните пътища или на ръка, или с каруца. Жалбоподателят поясни,  че той е извършил сечта. Превозвал е дървесината с каруците, за да не мачка подлесите, защото това не е била гола сеч, а е било прореждане. Камионът се е намирал на извозния път, отразен на технологичния план.  И. уточни, че не е бил уведомен за извършената проверка.  Уведомен е бил да се явя на центъра на Добри дял и там е научил, че в сечището, за което е имал издадено позволително за сеч са били установени някакви нарушения. Горските стражи, които са ги установили не са били  на центъра в Добри дял. Бил е само експерт от дирекцията и шофьора на дирекцията.  Жалбоподателя бе категоричен, че няма направен извозен път, различен от този в технологичния план. Това може да се види, ако се отиде на терена.  Камионът, с който се извозват дървата не може да се движи по друг път освен извозния. И. каза, че не е извършвал пълна сеч, а е провеждал краткосрочна постепенна сеч, осеменителна фаза. Това е непълна сеч. Не е гола сеч. При тоя вид сеч, пълнотата трябва да остане 0,6, което е спазено като изискване. По тази причина е невъзможно камионът да се движи в този парцел, затова е ползвал каруци за извозване на дървата до пътя, отразен в технологичния план. След като И. е отишъл на центъра на с. Добри дял, той и експерта са се качили в сечището, но за пътищата с него не са говорили. Говорили са  само за т. нар. отрязани дървета без марка, които са в северозападната част на сечището.  

От показанията на свидетеля Б.Г. е видно, че  при извършването на рутинна проверка в землището на Джулюница и Добри дял, са попаднали на сечище с издадено позволително за сеч. Влезли са в имота. Установили са, че там има отсечени дървета, които са без контролна горска марка.  В имота са се виждали  следи от движение на МПС, по път успореден на този, който е по технологичен план за дадения имот. Пътят е бил успореден на разрешения в технологичния план и е имал разклонения. Същият не  е бил отразен в технологичния план. Нарушението е отразено в констативен  протокол, написан на терена. При съставянето му жалбоподателят не е присъствал.  Актът е съставен в РУ - Горна Оряховица, защото Р.И. не се е явил в РДГ. Връчен му е в полицията.

Показанията на св. Б.П. и св. Я.И. се препокриват с тези дадени от св. Г..

Св. П. уточни, че се е подписал в констативни протокол. Не участвал при съставянето на акта. Когато е била извършена проверката в имота не е имало  лица и МПС.

Св. Я.И. заяви, че той е съставител на констативния протокол (серия В бланков № 006026 от 21.09.2018 г. – лист 9).  Поясни, че при проверка колегите му са установили нарушение. Сигнализирали са за него на тел. 112 и съответно са се обадили в РДГ. Той е бил изпратен като старши експерт да отиде и да види за какво става дума. На мястото е отишъл лично и там е съставил констативния протокол. Установили са, че са прокарани пътища, които не са регламентирани в технологичния план, отсечени са били 15 бр. дървета без контролна горска марка. След съставянето на протокола, колегите му са тръгнали за проверка на друг сигнал, а той е отишъл в с. Добри дял да се срещна с кварталния. Там той го е разпитал за случая и се е обадил на Р.И. да дойде в с. Добри дял.  Р.И. е дошъл. Запознал се е с констативния протокол. Не е бил съгласен с написаното за прокарването на пътищата и марките. Отишли са двамата на терена. Св. Я.И. е запознал Р.И. със ситуацията и с тези 15 бр. дървета и той е казал, че всичко е така. Съгласил се, че има такъв път. Не е казвал, че той е направил пътя. Р.И. е бил съгласен, че дърветата, които са отсечени, са извозени по този път, който е бил с пресни следи

В  своите показания св. А.Д. – полицейски служител заяви, че  е имало подаден сигнал в Районното управление от горски служители, че в с. Добри дял са установили сеч на дървета и са поискали съдействие. Свидетелят е отишъл в с. Добри дял. Служителите на РДГ са го чакали на центъра със служебен автомобил. Те са обяснили, че е имало някаква сеч, обаче било много трудно проходимо и по тази причина не са се качвали горе на сечището. Направен и бил констативен протокол, с който свидетелят не се е запознавал. 

От изложеното по-горе е видно,  че изложените фактически данни в обясненията  дадени от жалбоподателя от една страна и тези изложени в показанията на свидетелите Б.Г., Б.П. и Я.И. от друга страна е  налице противоречие по отношение наличието или не на направен извозен път в посока север – юг с дължина 200 метра и ширина 3 метра с 3 броя разклонения, който не е отразен в технологичния план. Жалбоподателят твърди, че няма такъв път, а свидетелите обратното. Тук е мястото да се уточни, че служителите на РДГ – Велико Търново са пропуснали да закрепят твърдените от тях факти за извозния път в Констативния протокол, а от там в АУАН и обжалваното НП - чрез извършване на оглед на имота, който да бъде оформен в протокол за оглед на местопроизшествие подкрепен с фотоалбум. С цел установяване наличието или липсата на процесния извозен път в имот № 223041, попадащ в отдел 253, подотдел  „и“, землище Добри дял, който не е бил отразен в технологичния план бе назначена и изготвена по делото лесотехническа експертиза. В своето заключение по изготвена експертиза вещото лице инж. Д.С.З. е посочил, че при огледа на терена, през имот с кад. № 223041 от землището на с. Добри дял, общ. Лясковец идващ от южна посока, правейки завой на североизток в имота, минава стар горски път, който излиза на нивите и е граничен межди двата подотдела 253 „и“ и 253 „з“. В направление север - юг през цялата дължина не открил в имота никакви други следи от път, както и в други посоки. Според експерта -  в имота не може да съществува дълъг 200 метра път, при положение че най дългата страна на имота е 135 метра. При огледа на терена, разстоянията между дърветата е от 3 до 5 метра, което е нормално след провеждане на такъв вид сеч. Според инж. З. при такова разстояние е напълно възможно, маневрирайки между дърветата да се придвижва МПС. Експертът счита, че при изготвянето на констативен протокол серия В №006026 от 21.09.2018 год. е напълно възможно в имота да е имало дири от МПС, но при направения от вещото лице оглед на 17.12.2019 год., не са открити каквито и да били следи от път в имот с кад. №233041 от землището на с. Добри дял, общ. Лясковец в частта му попадаща в отдел 253 подотдел „и“ . Според експерта, ако е имало следи от еднократното преминаване на МПС маневрирайки между дърветата, не означава че е направен траен път в имота в нарушение па технологичния план. Такъв път не съществува. Единствения път който съществува това е между подотделите 253 „и“ и 253 „з“ . Това е стар път съществувал е преди издаването на позволителното за сеч и той се вижда на приложената аеро- фотоснимка свалена от Google Earth Pro с дата 04.08.2017 год.

В своите обяснения дадени в съдебно заседание по делото вещото лице заяви, че поддържа изготвеното заключение по възложената му експертиза.  Сочи, че когато се

прави извозен път, се отстраняват всички дървета, които пречат на превозното средство, което ще извозва дървесината. При такива случаи се променя и самата структура на гората.  Ако е имало временен път, това значи няколкократно превозното средство да преминава през този път, т.е. то ще остави някакви следи на терена. Не е видял нито траен, нито временен път. Имотът в най-дългата си част е 135 м, по тази причина експертът стига до извода, че няма  как да е имало път дълъг 200 м. Дори да лъкатуши пътя, не може при 130 м да е дължината на имота и пътя да стане 200 м. Трябва да е на зиг-заг целия. В края на обясненията си, експертът каза, че на петна е имало  по ръба на гората възобновяване, но  не на цялата площ. Не е възможно това възобновяване да прикрие следите от едно МПС, което е влизало и е направило временен път. За една година не е в състояние подраста да се възстанови и пътя да се заличи.

            Следва да се уточни, че в АУАН и в НП е посочено, че е направен извозен път. В никой от двата акт не е уточнено дали същият е временен или траен горски път.

            Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

 В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. 

От събраните доказателства по делото е видно, че АНО не е успял да докаже по несъмнен и категоричен начин извършеното визирано в наказателното постановление  нарушение. Настоящият състав на съда приема, че фактическите констатации в АУАН и НП са необосновани, тъй като не се подкрепят по категоричен и безспорен начин от приобщените към делото доказателства. Фактът на извършване на соченото нарушение силно се разколебава от заключението и обясненията на вещото лице и от обясненията на жалбоподателя. Задължението за представяне на доказателства, подкрепящи изложеното в НП, е изцяло в тежест на наказващият орган. Съгласно чл.6 и чл.7 ЗАНН, административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл.11 ЗАНН, в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект. Настоящата съдебна инстанция  намира, че административно наказващият орган не е изпълнил своята основна задача в процеса – да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице извършено административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и то е извършено виновно от нарушителя, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на юрисконсулт С. за присъждане в полза на Регионална дирекция по горите –  Велико Търново на  възнаграждение в размер, определен от съда, тъй като е била защитавана в настоящото производство от юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 30.05.2019 г. на Зам. директора на Регионална дирекция по горите –  Велико Търново, с което на жалбоподателя Р.Г.И. с ЕГН: ********** на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева, като незаконосъобразно.

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Административен съд – Велико Търново.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: