О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 13.07.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII-ти
въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети
юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ВНЧД № 2462 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.2 вр. чл.306, ал.3 вр. ал.
1, т. 4 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М.М.М. против
определение № 90616 от 18.05.2020 г. на Софийски районен съд, постановено по
нохд № 12957/2018 г., с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. с
чл. 189, ал. 3 от НПК М.М.М. е осъден да заплати по сметка на Националното бюро
за правна помощ сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение на служебния му
защитник адв. Б.И., предоставила му защита по ВНОХД № 2130/2019 г. по описа на
СГС, пети въззивен състав във връзка с Решения на Националното бюро за правна
помощ с № СФ-12907-Р от 07.11.2019 г., както и да заплати по сметка на СРС сумата
от 5 лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Изложени
са аргументи, че жалбоподателят не е бил призоваван по делата, че не познава
адв. Б.И. и не е имал контакт с нея. Релевирани са доводи, че подсъдимият е със
72 % инвалидност и не получава други доходи освен пенсия в размер на 393 лв.
При служебна проверка за допустимост на частната жалба настоящият
съдебен състав намира, че същата е допустима, като подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от страна по делото, имаща правен интерес, както и е
подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното
определение е постановено на 18.05.2020 г., препис от него е връчен на
жалбоподателя на 15.06.2020 г., а частната жалба е подадена на 23.06.2020 г.).
Софийски градски съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите
на обжалваното определение и доводите, изложени в частната жалба, намира, че
разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна, поради следните съображения:
С присъда № 32513 от 06.02.2019 г. на СРС, 10
състав, потвърдена с решение № 824 от 17.10.2019 г. на СГС, 5-ти въззивен
състав и влязла в сила на 17.10.2019 г., съдът е признал М.М.М. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, пр. 1 вр. с чл.
20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и му е наложил наказание от 7 месеца „лишаване от
свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години.
В съдебното производство пред СРС М.М.М. е направил
искане за предоставяне на правна помощ и е бил представляван от служебен
защитник – адв. В.И.. В хода на
въззивното производство с молба от 18.09.2019 г. адв. В.И. е уведомил съда, че с
протокол от 03.09.2019 г. е отписан от регистъра на българската адвокатура като
адвокат към САК, респективно е отписан от регистъра на служебните адвокати към
НБПП, поради което не разполага с правата да осъществява правна защита и
съдействие на М.М.М. и за да не бъде нарушено правото на защита на подсъдимия
моли съда да му назначи друг служебен защитник. С оглед обстоятелството, че
осигуреният на подсъдимия от първата инстанция служебен защитник вече няма
качеството на адвокат, въззивният съд е изпратил писмо до САК за определяне на
друг служебен защитник на подсъдимия. С уведомително писмо от 20.09.2019 г.
адвокат Б.И. е била определена за служебен защитник на подсъдимия М.. С
протоколно определение от 03.10.2019 г. по описа на СГС, 5 въззивен състав,
адв. Б.К.И.е била назначена за служебен защитник на подсъдимия.
Видно от материалите по делото адв. Б.И. е
упражнила процесуална активност като е подала молба за снабдяване с копия от
материалите по делото и е осъществявала
процесуално представителство на подс. М. в проведеното на 03.10.2019 г. съдебно
заседание.
За престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 4,
вр. ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и „глоба“ от 3000 лева до 5000 лева. С
оглед това обстоятелство съставът на СРС е достигнал до правилна констатация,
че в случая е приложима нормата на чл. 17 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и съответно на служебния защитник се дължи възнаграждение „за
всяка съдебна инстанция – от 150 до 300 лева“. Поради това и на основание чл.
17, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ на адв. Илиева е
определено възнаграждение в размер на 300 лева за осигурената от нея правна
помощ на подс. М.М.М. пред въззивната съдебна инстанция.
Съобразно задължителната съдебна практика, а
именно ТР № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г., ВКС, ОСНК, подсъдимият,
който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати
адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за
правна помощ във всички случаи на задължителна защита. На осн. чл. 94, ал. 1 от НПК участието на защитник в наказателното производство е задължително,
когато обвиняемият не е в състояние да
заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на
правосъдието изискват това. Такова искане подсъдимият е направил в проведеното
на 10.10.2018 г. първо по делото открито съдебно заседание пред
пъроинстанционния съд, за което същият е бил редовно призован и се е явил
лично, поради което изложените в жалбата му доводи, че не е бил призоваван за нито
едно от проведените съдебни заседания, е неоснователен. Изложените в жалбата аргументи по отношение
размера на получаваната от жалбоподателя пенсия, за която се твърди, че е
единственият му доход, би следвало да бъдат съобразени при евентуално
образуване на изпълнително производство с оглед преценката за секвестируемост
на неговото имущество, но тези аргументи са неотносими към предмета на
настоящото производство.
С оглед гореизложеното настоящият състав
споделя констатацията, изложена в мотивите на обжалваното определение, че на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъденото лице следва да заплати за получената
правна помощ пред въззивната съдебна инстанция възнаграждение за служебния
защитник в размер на 300 лева.
Въз основа на изложените по-горе аргументи и съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Така мотивиран Софийски градски съд, Наказателно отделение, тринадесети въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 90616 от 18.05.2020 г. на Софийски районен съд,
постановено по НОХД № 12957/2018 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.