РЕШЕНИЕ
№ 180
Самоков, 20.09.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми декември през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 884 по описа на съда за
„Кредитреформ България” ЕООД, гр. София е предявило срещу Р.А.П. *** иск за заплащане на сумата 200
лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********,
сключен на 15.05.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на
15.05.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит с
горепосочения номер. По изрично изложените в исковата молба съображения този
договор следвало да се определи като договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. С договора страните се съгласили кредитодателят „4финанс“
ЕООД да предостави в заем на ответника сумата 200 лв., а последният да му върне
тази сума в 30-дневен срок на падеж 14.06.2015 г. при условията съгласно договора.
Кредитодателят изпълнил задължението си да предостави на ответника в заем
уговорената парична сума, а ответникът не изпълнил своето задължение на падежа
и поради това настъпила неговата изискуемост.
На 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД
сключило с ищеца договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му
прехвърлило вземанията си към ответника по сключения с него договор за кредит –
за главница, наказателна лихва и такси. За цесията ищецът изпратил уведомление
до ответника по пощата с препоръчана пратка, но последната не била потърсена. В
настоящото производство ищецът претендира заплащане само на неплатената
главница по договора в размер 200 лв. ведно със законната лихва върху нея от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Е.А.,
назначена за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представила отговор на исковата молба, с който искът е оспорен със
становище за неговата недопустимост и неоснователност.
Срещу допустимостта на иска са
изложени съображения, че между прехвърлителя на вземането и ответника не бил
сключен договор за кредит, както и че ответникът не бил уведомен за извършената
цесия от страна на ищеца. Тези съображения са и сред възраженията срещу
основателността на иска, като в отговора на исковата молба се излагат доводи за
липса на установяване по категоричен начин на съгласие за сключване на договора
между сочените в него страни. Наред с това се твърди, че договорът е нищожен
поради противоречието му със закона и с добрите нрави, а също така и поради
наличие в него на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от Закона за
защита на потребителите. Изтъква се още и че ответникът не е усвоил сумата на
уговорената главница.
В писмени становища, постъпили в
хода на делото преди даване ход на устните състезания, ищецът чрез пълномощника
си юрк. Енил Енев, заявява, че поддържа иска, изразява становище за неговата
основателност и моли същият да бъде уважен.
В хода на устните състезания адв.
Е.А. – особен представител на ответника, изразява становище, че искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е на общо основание
допустим. Доводите на особения представител на ответника за липса на сключен
между „4финанс“ ЕООД и ответника договор за кредит и за липса на уведомяване на
ответника за прехвърляне на процесното вземане на ищеца могат да имат отношение
към материалната легитимация на ищеца като носител на това вземане, но са
неотносими към допустимостта на иска.
Разгледан по същество искът е
основателен.
Между „4финанс“ ЕООД и ответника
валидно е възникнало облигационно отношение, основано на договор за кредит №
**********, сключен между тях на 15.05.2015 г., по силата на който „4финанс“
ЕООД е предоставило на ответника потребителски кредит в размер 200 лв., а
ответникът се е задължил да погаси кредита в 30-дневен срок от сключване на
договора, а именно до 14.06.2015 г.
Представените писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице инж. Е.Ж. по съдебната
компютърно-техническа експертиза обосновават извод, че договорът за кредит е сключен
между страните по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) – чрез системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от „4финанс“ ЕООД на интернет страницата www.vivus.bg. При регистрацията на
ответника в системата той е декларирал свои лични данни, които са заложени в
началната страница на договора, инкорпорираща специалните му условия, а
съществена част от тях – трите му имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес съвпадат
и с официално установените такива в хода на настоящото производство. Разпоредбите
на ЗПФУР не изискват насрещните изявления на страните относно сключване на
договора да са подписани с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и 3 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), вр. чл. 3, т. 10 и т.
12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. В съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в т.
1.8 от Общите условия на договора за кредит е предвидено, че електронното
подписване на проекта на договор за кредит се осъществява чрез натискане от
страна на кредитополучателя на бутон „Подпиши“ в електронната система на
кредитодателя, с което се счита, че кредитополучателят е подписал всяка
страница на договора за кредит, включително на Общите условия. Съгласно
заключението по експертизата Общите условия на договора са предоставени за
преглед на ответника и от създадения негов профил в системата на www.vivus.bg е активиран бутонът „Подпиши“, с
което ответникът се е съгласил изявленията му, извършени чрез тази система, да
имат силата на изявления, подписани със саморъчен подпис.
Нещо повече, в изпълнение на
договора кредитодателят е превел сумата по уговорения кредит в размер 200 лв. чрез
„Изипей“ АД по клиентска сметка на ответника с определен клиентски
идентификационен номер в системата за електронни плащания ePay.bg, което изключва
съмненията дали автор на изявленията относно сключване на договора е ответникът.
Поради това възраженията на особения представител на ответника за нищожност на
договора за кредит поради липса на съгласие на ответника за сключването му са
неоснователни.
Изцяло декларативни и неконкретни,
и поради това – неоснователни, са възраженията на особения представител на
ответника за нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи в
същия и поради противоречието му с добрите нрави. Преди всичко, от отговора на
исковата молба изобщо не може да се изведе кое е неравноправното в клауза в
договора за кредит, предвиждаща, че ответникът следва да върне главницата по
предоставения му кредит в уговорения срок (а само главницата е предмет на
делото). Да се приеме, че изискванията за добросъвестност и за равновесие между
правата и задълженията на страните по договора по смисъла на чл. 143, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите се реализират само тогава, когато връщането
на главницата по кредита е предоставено единствено на добрата воля и
благоразположение на длъжника – без срокове и условия, грубо противоречи на
принципите на гражданския оборот. В договора за кредит ясно е посочен крайният
срок за издължаване на кредита – 14.06.2015 г. и далеч не е необходимо същият
да бъде погасяван на седмични или месечни вноски, още повече, че се касае за не
особено значителна сума по кредита в размер 200 лв., за която е разумно да се
очаква да бъде върната в цялост в рамките на 30 дни от сключване на договора.
Всички съждения в отговора на исковата молба относно неуведомяване на ответника
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита са очевидно неотносими към
предмета на делото – ищецът изобщо не основава претенцията си на предсрочна
изискуемост на кредита, а на изтичане на уговорения в договора краен срок на
погасяването му. И на последно място, твърденията в отговора на исковата молба,
че договорът бил „сключен при явно неизгодни за ответника условия, което води
до накърняване на онези морални норми, включващи се в понятието за добри нрави“
също са изцяло неподкрепени от събраните доказателства.
Неотносимо и неоснователно е и
възражението в отговора на исковата молба, че ответникът не е усвоил кредита и
не е получил лично сумата по него.
Установява се от приложената към
исковата молба разписка за извършено плащане с номер 2000000083150551 от
15.05.2015 г. (л. 14 от делото), че кредитодателят „4финанс“ ЕООД е превел
сумата 200 лв. към „Изипей“ АД чрез системата за електронни плащания ePay.bg за получател – ответника,
с КИН (клиентски идентификационен номер) **********, за което е начислена и
такса за превода в размер 2,17 лв. От общодостъпна справка на
интернет-страницата ePay.bg се установява, че преводът на пари чрез тази система се осъществява чрез т.
нар. „микросметка“ на получателя с определен КИН, от която последният може да
тегли пари в брой или да превежда пари по банкова сметка. ***, сумата по такъв
паричен превод не се предоставя на разпореждане на доставчика на платежни
услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за платежните услуги и
платежните системи „Изипей“ АД, който от свое име и за своя сметка свободно да
преценява дали да се разпореди с нея, предоставяйки я (или не) на сочения в
превода получател, а с нея се заверява микросметката на получателя. Така разписката
за извършено плащане на л. 14 от делото удостоверява, че с превода на сумата
200 лв. от страна на „4финанс“ ЕООД към „Изипей“ АД чрез системата ePay.bg е заверена микросметката
на ответника, от който момент той е могъл да се разпорежда с тази сума. Установеното
по делото обстоятелство, че разписка за фактическо получаване от ответника на
сумата 200 лв. по договора за кредит не се съхранява понастоящем (вж. писмо от
„Изипей“ АД, изх. № **********/17.06.2020 г., на л. 72 от делото) всъщност е
без отношение към неговия предмет. Дали ответникът реално е изтеглил сумата по
кредита в брой, респ. дали се е разпоредил по друг начин с нея – или не, е без
значение за задължението му да я върне на кредитодателя в уговорения срок –
защото я е получил по откритата негова микросметка в системата ePay.bg, с което договорът е
влязъл в сила (чл. 3.1 от Общите условия) и подлежи на изпълнение. Дори и да не
е усвоил сумата по предоставения му кредит, ответникът е длъжен да я върне на
кредитодателя, защото в такъв случай тя би продължила да бъде на негово
разположение и разпореждане по откритата му микросметка, а не на разположение
на трето лице.
Установява се от представените с
исковата молба договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен
между „4финанс“ ЕООД и ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД и потвърждение за
прехвърляне на вземания, че „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца свои
вземания, индивидуализирани в приложение № 1 към договора, сред които и
процесното вземане срещу ответника. Писменото потвърждение от „4финанс“ ЕООД за
станалото прехвърляне е достатъчно доказателство за сключването на договора за
прехвърляне на вземания (цесия) независимо, че последният не е представен в
цялост – предназначението на писменото потвърждение за цесията съгласно ЗЗД е
именно да я доказва пред трети лица и пред съда, без да е необходимо да се
релевират всички условия на договора за цесия, значителна част от които могат
да съставляват търговска тайна между страните по този договор, нямаща нищо общо
с предмета на делото.
Доводите на особения представител
на ответника в отговора на исковата молба, че ответникът не е дал изрично
съгласие кредиторът да прехвърли вземанията си по договора на трето лице, са
доказателствено опровергани от съдържанието на Общите условия на договора за
кредит (вж. чл. 14.5 от същите), с които ответникът се е съгласил, както приема
съдът по-горе.
Изложените в отговора на исковата
молба съображения, че ответникът не е уведомен за цесията от предишния
кредитор, не подкрепят извод, че ищецът не притежава активна материално-правна
легитимация като кредитор по процесното вземане.
Следва категорично да се
подчертае, че уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, нито е условие за неговата
действителност и всякакви съображения за обратното пряко противоречат на
закона. Действителният смисъл на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е, че
длъжник, който е уведомен за цесията, следва от датата на уведомяването му да
изпълнява на новия кредитор, поради което след тази дата престирането на стария
кредитор не го освобождава от задължението и обратно – че длъжник, който не е
уведомен за цесията, би изпълнил надлежно, т. е. с погасителен ефект,
задължението си на предишния кредитор въпреки сключения договор за цесия. В
случая изобщо не е спорно, че до прехвърлянето на вземането от „4финанс” ЕООД
на ищеца (на 01.02.2018 г.), а и до приключване на устните състезания
ответникът не е извършвал никакви плащания по договора за кредит – нито на
предишния, нито на новия кредитор. Следователно липсата на уведомяване на
ответника за извършеното прехвърляне на вземанията е без каквото и да било
правно значение по делото – не само относно възникването на вземанията на
ищеца, но и дори относно тяхното изпълнение. Да се приеме обратното, би означавало
валидността и правните последици на договора за цесия, сключен между цедента и
цесионера, да се поставят изцяло в зависимост от поведението на длъжника, който
в конкретния случай не е бил намерен на посочения в договор негов адрес, за да
му бъде доставена пощенската пратка, съдържаща уведомлението за цесията. Никак
не би било пресилено да се посочи, че практическото прилагане на подобен подход
би придало на цесията погасителен ефект за прехвърлените вземания както в
патримониума на предишния, така и на новия кредитор – предишният кредитор вече
не се легитимира като носител на вземанията поради това, че ги е прехвърлил, а
новият кредитор не би могъл да се легитимира като такъв само защото длъжникът
не може да бъде открит, за да бъде уведомен за цесията. Подобен погасителен
ефект договорното прехвърляне на вземанията не може да има, а и с оглед всички
останали изложени по-горе съображения липсата на уведомяване на ответницата за
цесията не лишава кредитора от активна материално правна легитимация като носител
на прехвърлените вземания.
По всички изложени съображения
ищецът се легитимира като носител на изискуемо вземане срещу ответника в размер
200 лв., която сума представлява неплатена главница по договор за кредит №
**********, сключен на 15.05.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника. Ето защо
предявеният осъдителен иск следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и
сумата 530 лв. за разноски по представения списък, от която 50 лв. са за
внесена държавна такса по иска, 200 лв. са внесен депозит за възнаграждение на
особен представител на ответника, 180 лв. са внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице по съдебната компютърно-техническа експертиза и 100 лв. са
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, сумата 200,00 лв. (двеста
лева), представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********,
сключен на 15.05.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, ЕИК ********* и Р.А.П., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 02.09.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 530,00 лв. (петстотин и
тридесет лева) за разноски по делото.
Присъдените суми да се преведат на
„Кредитреформ България” ЕООД по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: