№ 18388
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110101470 по
описа за 2023 година
...“ чрез ... е предявила срещу „...“ АД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 5264,44 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
18.12.20206 г. на ...“ при км 284+960 ляво по вина на водач на лек автомобил марка „.... със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 970,46 лева – мораторна лихва за периода 11.01.2021 г. – 04.11.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е
ответникът, е настъпило събитие – ПТП, вследствие на което е претърпял имуществени
щети, изразяващи се в деформиране на 22 м еластична ограда (мантинела). Твърди, че
виновен за ПТП е водачът на МПС „... който имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Предявил претенцията си срещу застрахователя, но
плащане не е последвало.
В подаден отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Сочи, че ремонтно-възстановителните работи са надписани и част от тях ненеобходими,
както и че претендираните суми не отговарят на действителните стойности. Оспорва
механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и нанесените щети.
Намира, че процесните обекти са били поставени в нарушение на нормативните правила.
Релевира възражение за съпричиняване на вредите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственикът на МПС „А.“ с рег. № ....
По делото е изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според
което всички увреждания по крайпътното предпазно съоръжение се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.12.2020 г. произшествие на ...“ при км
+960
284, общ. Тунджа. Средната пазарна стойност на нанесените имуществени вреди
вследствие на процесното ПТП към момента на настъпването му е 5622,84 лева.
Възстановяването на крайпътното съоръжение, намиращо се на пътното платно, изисква
следната последователност от действия: експертен оглед и преценка за степента на
увреждане; възлагане и разработване на проект за организация и изпълнение на СМР;
съгласуване на проекта с органите за по безопасност на движението (КАТ); маркиране с
вертикална сигнализация на участъка, в който ще се извършват ремонтни работи; демонтаж
в съответствие с проектните предвиждания; монтаж на нови и/или ремонтирани елементи;
почистване на строителната площадка; въвеждане на участъка в редовна експлоатация.
Представено е НП № 20-0813-002202/23.12.2020 г., с което на Х.Х.М. е наложена
глоба за това, че на 18.12.2020 г. в 08:35 часа в общ. Тунджа на път автомагистрала № А-1
като водач на л.а. „А.“, с рег. № ..., го е управлявал със скорост, несъобразена със
състоянието на пътя, отклонява се вдясно по посоката си на движение, блъска се в двойна
усилена предпазна мантинела и допуска ПТП с материални щети по метални предпазни
мантинели.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Анализирайки всички събрани доказателства съдът приема, че процесните
увреждания на предпазната мантинела са причинени от процесното ПТП.
Не е спорно, че към момента на настъпване на застрахователното събитие –
процесното ПТП, по отношение на увреждащия автомобил е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. При това положение и
съгласно чл. 429 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, за които отговаря
водачът на застрахования автомобил, като на основание чл. 432, ал. 1 КЗ искът може да бъде
насочен направо към него.
Ответникът е направил възражение за определяне на застрахователното обезщетение
в завишен размер. Преценявайки заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
което е определило пазарната стойност за възстановяване на крайпътното съоръжение,
намиращо се на пътното платно, в по-висок размер от претендираната сума съдът намира, че
следва да уважи предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в пълен размер.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се
2
има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ.
Според чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или
по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106. В т. 10 от раздел 2 на Приложение 1 е посочена застраховка “Гражданска
отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС”. Така съдът намира, че
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5264,44 лева следва да се
дължи от 28.01.2021 г. - 15 дни след получаване на покана от ответника на 12.01.2021 г. и е в
размер на 500,12 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право
на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от предявените
искове в размер на 600,57 лева, от общо направени разноски: 249,58 лева – държавни такси в
исковото и заповедното производства, 350 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева исковото и заповедното производства. Ответникът също е претендирал
разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...“, БУЛСТАТ ...., чрез ...,
срещу „...“ АД, ЕИК ..., по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „...“ АД дължи на ...“ сумата от 5264,44 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 18.12.20206 г. на ...“ при км 284+960 ляво по вина на водач на лек автомобил
марка „.... със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 500,12 лева –
мораторна лихва за периода 28.01.2021 г. – 04.11.2022 г., за които суми по гр. д. №
60219/2022 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 500,12 лева до пълния предявен размер от 970,46
лева и за периода 11.01.2021 г. - 28.01.2021 г.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., да заплати на ...“, БУЛСТАТ ...., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 600,57 лева - съдебни разноски, сторени в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4