Р Е Ш Е Н И Е
№ 4628
гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17727 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „***, рег. № ***, чрез ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез пълномощника им юрисконсулт
Ц.С. срещу В.Н.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
5646/26.07.2018г. по ч.гр.д. № 11297/2018г. по описа на ВРС:
- Сумата от 1373,96 лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски заем с номер *** сключен на ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението;
- Сумата от 141,54 лева, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.08.2017 г. до 20.05.2018 г.,
дължима по договор за потребителски заем с номер *** сключен на ***г
- Сумата от 112,66 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 11.07.2018 г., дължима по договор за потребителски заем с
номер *** сключен на ***г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С договор за потребителски заем с номер *** от ***г.
ищцовото дружество предоставило на ответника паричен кредит в размер на 1976.84
лв., като сумата била предоставена на кредитополучателя по начина, уговорен в
чл.1 от договора. Усвояването на сумата
било удостоверено от ответника с полагане на подписа му в поле „удостоверение
на изпълнението“. Със същият договор ответникът се задължил да погаси заема на
15 месечни вноски, всяка по 151.55 лева, които включвали главница по заема,
ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишен процент на разходите – 24.22 % и
годишен лихвен процент 21.88 % уговорени с договора.
Ответникът преустановил плащанията на вноските по
кредита на 20.08.2017г., към която дата били погасени 5 месечни вноски. На
основание чл.3 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По посочения начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в общ размер на 1515.50 лева,
представляващ сбор от останалите неплатени 10 месечни вноски. Ищецът поддържа,
че алтернативно претендираните вземания били дължими с изтичането и падежирането на всяка една от неплатените 10 месечни вноски
съгласно погасителния план към договора за кредит. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК били падежирали всички месечни вноски на ответника по
процесния договор за кредит.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 11297/2018г. по описа
на ВРС и била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за процесните
суми. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на ищеца били дадени указания за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземанията и това породило у ищеца правен интерес
от предявяване на настоящите искови претенции.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника.
С отговора исковите претенции се оспорват по основание
и размер. Оспорва се ответникът да е получил сумата от 1790 лева, която не е
достигнала до него и не е реално получавана от него. Оспорва се също ответникът
да е подписал договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, условията по този договор, медицински въпросник за
приемане на застраховане, сертификата и общите условия „Защита на плащанията“,
както и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, приложени към исковата молба.
Представеният от ищеца договор за кредит с дата ***г.
не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.т.11 и 12 ЗПК, тъй като
погасителния план не отговарял на нормативно предвидените изисквания – в
погасителния план липсвала разбивка по пера на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи,
респективно липсвала информация показваща оставащата част от лихвите и
разходите за погасяване.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител. Ответникът, чрез проц.
представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба, моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото
разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 11297/2018г. по описа
на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на
установителните искове против длъжника В.Н.Б.. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана
пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
На ***г. е сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ***между „***“ ЕАД, с ЕИК *** и ответника В.Н.Б..
По силата на договора на ответника е предоставен кредит за потребителски цели в
размер на 1789 лева със срок и начин на погасяване – 15 равни месечни вноски,
при годишен лихвен процент 21.88%, годишен процент на разходите 24.22% и общ
размер на плащанията от страна на потребителя 2273.25 лева.
С исковата молба е представено заверено за вярност
копие от договора, условията по същия, сертификат за застраховка сключен с „***“,
общи условия на застрахователя и извлечение за дължими и постъпили плащания по
договора за кредит и как са разнесени същите в счетоводството на ищеца /л.14-32/.
Ищецът е представил фискален бон за заплатена сума
в размер на 1789 лева за закупуване на мобилен телефон от „***“ ЕАД, в подкрепа
на твърденията си за усвояване на сумата по договора за кредит /л.33/.
Представено е също извлечение по кредит ***, в
което се правят признание на неизгодни за страната факти – направените от
ответника плащания за погасяване на задълженията му по договора /л.35-37/.
Към доказателствата по делото е приобщено копие от кредитното
досие по договор *** /л.95-105/.
Предвид своевременно оспорване истинността на
представени с исковата молба документи, с определение от 31.07.2019 е открито
производство по оспорване автентичността на договор за потребителски кредит от
23.02.2017г. медицински въпросник за приемане на застраховане от същата дата,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за предоставяне на
потребителски кредит от *** г. и
фискален бон с указана сума 1709 лв. по отношение подписите изпълнени за
В.Н.Б. и назначена съдебно-почеркова експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че подписите
в Договор за потребителски кредит от ***г., Медицински въпросник от ***г.,
Сертификат ***, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“, Сертификат ***,
Общи условия за застраховка „ Защита на плащанията по кредитни карти“,
Декларация за предоставяне на лични данни, Уведомително писмо с конкретен обект
и Фискален бон за сумата от 1789 лева са изпълнени от сочения за техен автор В.Н.Б..
В стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити липсва подпис изпълнен за ответника.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
пълно, обективно и компетентно дадено /.л.107-111/
При служебно извършена справка в Търговски регистър
се установява, че „***“ ЕАД, с ЕИК *** се е вляло в „***“ с номер в Търговски и
фирмен регистър ***.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Процесуалната допустимост на предявените искове се
установява от ч.гр.д.№ 11297/2018г. по описа на ВРС.
С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да
докаже сключването на договор за потребителски заем *** от ***г.; изправността
си по договора – предаването на заемната сума на кредитополучателя по
уговорения в договора начин, както и размера на исковите си претенции..
С отговора на исковата молба се поддържа
недействителност на сключения договор за кредит поради неспазване на
изискванията по чл.11, ал.1, т.т. 11 и 12 ЗПК – в погасителния план не се
съдържа разбивка по пера на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата и допълнителните разходи, респективно липсвала информация,
показваща оставащата част от лихвите и разходите за погасяване.
Направените от ответника възражения за
недействителност на процесния договор за кредит не се споделят от настоящия
състав на съда.
Представения с исковата молба договор за кредит е
сключен при изпълнение на изискванията по чл.10 ЗПК относно неговата форма и
съдържание. В договора за кредит по ясен и разбираем начин са посочени
дължимите от потребителя суми, размера
на същите и как и за какво са дължими.
В чл.11, ал.1, т.12 ЗПК е въведено изискване
погасителният план към договора за кредит да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Тази императивна норма урежда
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно погасителен план с посоченото съдържание.
По отношение на погасителния план предоставян на потребителя при сключване на
договора за кредит не е въвеждано такова изискване. Изискванията към
съдържанието на погасителния план при сключване на договора за кредит са
посочени в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК - информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като липсва изискване за
посочване разбивка на всяка погасителна вноска.
Размерът на годишния лихвен процент и на годишния
процент на разходите са под максималния определен в чл.19, ал.4 ЗПК. В договора
са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
изчисленията са направени по определената в ЗПК формула при включване на
плащанията за застраховка и за такса ангажимент по договора. На потребителя е с
договора е предоставен погасителен план, в който е посочен размер на вноските
по договора за кредит.
От представените с исковата молба писмени документи
се установява сключването на договора и усвояването на сумата по уговорения
между страните начин. Автентичността на документите се потвърждава от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова
експертиза. Размера на направените вноски от страна на ответника се установява
от представеното с исковата молба извлечение по кредит, което съдържа признание
на неизгоден за страната факт – заплащане на суми от ответника, като липсват
данни и твърдения за извършени плащания в по-висок размер. В този смисъл
исковите претенции се явяват основателни по отношение претендираните от ищеца
вземания за главница и възнаградителна лихва и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираното вземане за мораторна
лихва не се установи по делото настъпването на предсрочна изискуемост на
задължението на ответника по договора за кредит в претендирания от ищеца момент
– 20.09.2017г. Ответникът е изпаднал в забава за задължението си да върне
пълния размер на предоставения му кредит с настъпването падежа на последната
вноска по кредит – 20.05.2018г. Размерът на дължимото обезщетение за забава за
периода от 21.05.2018г. до 11.07.2018г. върху дължимата главница е 19.85 лева
изчислен с програмен продукт „Апис финанси“. До този
размер се явява доказана по основание и размер претенцията за установяване
дължимостта на обезщетение за забава, като за горницата до пълния претендиран
размер от 112.66 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Сторените от ищеца разноски са в размер на 722.48
лева в исковото производство /122.48 лева заплатена държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 300 лева депозит за особен представител на
ответника и 200 лева депозит за вещо лице/ и 82.56 лева в заповедното. Съобразно
изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
681.30 лева в исковото производство и 77.86 лева в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Н.Б., с ЕГН **********
и адрес ***2 ДЪЛЖИ
на „***“чрез „***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 5646/26.07.2018г. по ч.гр.д.
№ 11297/2018г. по описа на ВРС:
- Сумата
от 1373,96 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски
заем с номер *** сключен на ***г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.07.2018 г. до окончателното погасяване на задължението;
- Сумата
от 141,54 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от
20.08.2017 г. до 20.05.2018 г., дължима по договор за потребителски заем с
номер *** сключен на ***г.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Н.Б., с ЕГН **********
и адрес ***2 ДЪЛЖИ
на „***, чрез „***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.***следната
сума, за която е издадена заповед за изпълнение № 5646/26.07.2018г. по ч.гр.д.
№ 11297/2018г. по описа на ВРС:
- Сумата
от 19.85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2018г. до
11.07.2018г., дължима по договор за
потребителски заем с номер *** сключен на ***г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 19.85 лева до пълния претендиран размер от 112.66
лева и за периода от 20.09.2017г. до 20.05.2018г.,
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА В.Н.Б., с ЕГН ********** и адрес ***2 ДА ЗАПЛАТИ на „„***, чрез „***, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр.*** сумата от 681.30 лв. /шестстотин осемдесет и един лева
и тридесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.Б., с ЕГН ********** и адрес ***2 ДА
ЗАПЛАТИ на „*** чрез „***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от
77.86 лв. /седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 11297/2018г. по описа на ВРС,
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: