РЕШЕНИЕ
№2225/19.11.2021г.
19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXII състав в открито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2167 по описа на съда
за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ /ИАРА/,
представлявана от изп. директор доц. д-р г.н., чрез ст. юриск. Милена А., с
адрес за призоваване:гр.Бургас, ул. "Княз Александър Батенберг" №1,
против Решение № 716 от 31.05.2021г. на Пловдивски районен съд, постановено по
АНД №26/2021 по описа на същия съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 16-62 от 02.11.2020г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България" - гр.Пловдив към ГД
„Рибарство и контрол" при ИАРА, с което на К.Г.Р., с ЕГН **********, на
основание чл.91 ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложена
глоба в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.88 от ЗРА.
Касационният жалбоподател намира решението на
първоинстанционния съд за незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Изразено е несъгласие с приетото от районния съд, че препятстването на
проверката може да се извърши само с действие, а непредставянето на документ за
самоличност е бездействие. Счита за неправилни и съображенията на съда, че
неносенето на документ не може да се квалифицира като нарушение на чл.88 от
ЗРА, както и че отправянето на клетви към контролни органи не препятства
възможността на контролните органи да изпълнят задълженията си. Цитира
разпоредбата на чл.29 от ЗРА и сочи, че законодателят не е предвидил изрично в
какво следва да се състои това съдействие, но при всички случаи това предполага
при проверката проверяваният да представи заверен риболовен билет или други
лични документи, а при изискване да представи уредите и средствата за риболов
на проверяващите, личните си данни и други. Според касационния жалбоподател
достатъчно е самото създаване на пречки за осъществяване на проверка. Иска
отмяната на съдебния акт и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя
юриск. А., иска отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касационната жалба - К.Г.Р., чрез
постъпило по делото становище на адв.У., оспорва жалбата като неоснователна.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, за отмяна на
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от К.Г.Р. против Наказателно постановление № 16-62 от 02.11.2020г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България" -гр.Пловдив към ГД
„Рибарство и контрол" при ИАРА, с което на основание чл.91 ал.4 от ЗРА му
е наложена глоба в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.88 от ЗРА.
ПРС е установил следната фактическа обстановка: На
30.09.2020г. служители на РК - Пловдив извършили проверка в участък от р.Въча в
гр.Кричим, на около 100 метра от моста на реката в града забелязали две лица в
реката. Едното от тях било К.Г.Р., който бил нагазил в реката и ловял риба с
един брой въдица. Служителите пристъпили към извършване на проверка, като
поискали от Р. да представи билет за любителски риболов или документ за
самоличност, но такъв не бил представен, поради което се наложило да бъде
поискано съдействие от МВР-Кричим. Р. се държал арогантно, започнал да кълне
проверяващите и използвал цинични думи. Лицето било приканено и се качило в
служебния автомобил на служителите на ИАРА и отишли до РУ на МВР за
установяване на самоличността му. Срещу К.Г.Р. бил съставен АУАН № В
0013449/30.09.20г., който нарушителят подписал с възражения. Въз основа на АУАН
било издадено и процесното НП.
За да отмени НП, районният съд
е приел, че действително отправянето на клетви към проверяващите не способства
за нормалното протичане на проверката и очевидно създава психологически
дискомфорт на проверяващите, но по същество това поведение не препятства
възможността на контролните органи да изпълняват задълженията си. Направил е
извод, че неносенето на документ, било то по ЗБЛД или за любителски риболов,
също не може да се квалифицира като нарушение по чл.88 ЗРА. Според мотивите на
съдебния акт нормата на чл.88 ЗРА сочи, че препятстването може да се извърши
само чрез някакво действие, а в случая непредставянето на документ за
самоличност е бездействие. Посочено е още, че при покана за посещение на
близкия полицейски участък, жалбоподателят се качил в МПС, а не е побягнал
например. След това е била установена неговата самоличност, съставен му е акт,
който той подписал. Според ПРС обстоятелствата, установени в процесния казус не
сочат на извършено нарушение на вменения на Р. състав.
Касационният
съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният
състав е достигнал до обосновани изводи.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, че не е изпълнен съставът на вмененото нарушение.
Съгласно
вменената като нарушена от ответника по касация разпоредба на чл.88 от ЗРА,
който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с
глоба от 1000 до 2000 лв.
В
действителност съгласно чл.29 от ЗРА, органите на държавната власт и на
местното самоуправление, организациите по чл. 10, чл. 10в и чл. 11 и лицата,
които осъществяват стопански и любителски риболов и аквакултури, са длъжни да
оказват съдействие на служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им
задължения по опазване на рибните ресурси. Както е посочил и касационният
жалбоподател, законодателят не е предвидил изрично в какво следва да се състои
това съдействие, а и трудно би могло да бъде обхванато изцяло подобно понятие,
предвид спецификата на всеки конкретен случай при извършване на проверка, но
при всички случаи това предполага при проверка проверяваният да представи
заверен риболовен билет, при изискване да представи уредите и средствата за
риболов на проверяващите, личните си данни и др. От друга страна обаче, лице
което не носи в себе си риболовен билет или документ за самоличност няма как да
представи такъв при поискване от контролните органи. Това разбира се е състав
на различно административно нарушение, но в никакъв случай не е препятстване на
извършване на проверка. Правилно в касационната жалба е посочено, че смисловото
значение на глагола „препятствам" е усложнявам, затруднявам дадена дейност
или лице. Но не може да се приеме, че Р. е създал пречка за осъществяване на
проверката като не е представил документи, които не е носил у себе си. В тази
връзка следва да се отбележи, че и според показанията на разпитаните пред
районен съд свидетели А.Т.и Д.М.(и двамата инспектори в ИАРА), Р. се е качил в
служебния автомобил на ИАРА, без съдействие на екип на РУ Кричим. Няма данни Р.
да се е опитал да избяга от проверяващите, да е
оказал физическа съпротива или
да не е искал да се качи в служебния автомобил. Т.е. той е съдействал на
проверяващите.
Що се отнася
до обидните думи и клетви отправени от Р. към служителите на ИАРА, настоящият
съдебен състав не толерира такова поведение, но както е посочил и
първоинстанционният съд това поведение без съмнение е довело до психологически
дискомфорт на проверяващите, но не препятства възможността на контролните
органи да извършат проверката. За пълнота следва да се отбележи, че за
отправените обиди към проверяващите е предвиден състав на престъпление по
Наказателния кодекс.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуален
закон. При това положение съдебният акт на първоинстанционния съд е правилен и
законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.
Не са претендирани разноски от
процесуалния представител на К.Р. и съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд - Пловдив, XXVI състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 716 от
31.05.2021г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД №26/2021 по описа на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.