Решение по дело №760/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 748
Дата: 15 юни 2017 г. (в сила от 18 юли 2017 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20174520100760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№___

 

гр. Русе, 15.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪДХII граждански състав…в публично заседание на 16.05през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №760по описа на 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът„Топлофикация София” АД, гр. Русе твърди, че доставило топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, общ. „Сердика”, ул. „Странджа”, № 109, магазин 9 с код на платеца Т375227 съсобствен на ответника С.И.К. за периода от м.04.05.2013 г. до м.04.2015 г.на обща стойност 703.15лв., която енергия не била заплатена, припадаща му се част от 1/6 от общото задължение от 4218.90 лв., като наследница В.Х.К.. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 4237/2016г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на С.И.К., Д.И.К., И.Д.К.да заплатят на ищеца сумата 4296,42 лева – главница за периода м.04.05.2013 г. до м.04.2015 г.  , 724,37 лева – лихва за периода от 31.05.2013 г. до 12.04.2016 г. Тази заповед била връчена на ответника и същият на 13.10.2016 г. подал възражение срещу нея. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата703.15 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от м.04.05.2013 г. до м.04.2015 г., лихва за забава за периода 31.05.2013 г. до 12.04.2016 г.  в размер на 117.78 лв., 12.92 лв.- главница на такса за извършена и незаплатена услуга за дялово разпределение и 2.95 лв.-лихва за забава върху нея , ведно със законната лихва върху главниците  считано от 26.05.2016 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът С.И.К. оспорва иска, като твърди, че направила отказ от наследство, вписан в особена книга при РРС на 15.02.2012 г.

Третото лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД не взема становище по иска.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.10.2016 г. по гр. д. № 4237/2016 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжниците С.И.К., Д.И.К., И.Д.К.да заплатят на ищеца сумата 4296,42 лева – главница, 724,37 лева – лихва за периода от 31.05.2013 г. до 12.04.2016 г. В срока по чл.414 от ГПК – на 13.10.2016 г. длъжникът С.И.К. възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

От представените по делото документи е видно, че за периода от м.04.05.2013 г. до м.04.2015 г.ищецът начислил за обект находящ се в гр. София, общ. „Сердика”, ул. „Странджа”, № 109, магазин 9 с код на платеца Т375227 съсобствен на ответника С.И.К.топлинна енергия за сумата от 4218.90. 

Според приетото по делото Удостоверение за наследници В.Х.К., починала на 14.07.2008 г. оставила за свои наследници по закон ответницата -С.И.К., Д.И.К.- нейни деца, И.Д.К.– неин преживял съпруг.

Не е спорно по делото, че по време на барака си В.Х.К. и И.Д.К. придобили собствеността на процесния магазин, съгласно Нотариален акт за продажба право на строеж №19/11.02.1997 г. , т.ХII, н. д. № 2164/1997 г. по описа на нотариус при СРС.

Видно от Удостоверение, издадено от РРС от 05.03.2014 г. в особената книга при РРС бил вписан отказът от наследство на ответницата под № 22/15.02.2012 г. останало от В.Х.К..

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена топлинна енергия за периода м.04.05.2013 г. до м.04.2015 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Съдът приема, въз основа на приетите по делото доказателства, че ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния имот като присъединен към топлопреносната мрежа.

По делото не е спорно, че ответницата, през м.02.2012 г. преди спорния период е направила отказ от наследство останало от В.Х.К.

Следва да се посочи, че  клиенти на така доставената топлинна енергия  по силата на разпоредбата на чл. 153, ал.1  от Закона за енергетиката  са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение /в сила от 17.07.2012 г./. В този смисъл задължено лице към топофикационното предприятие за консумираната топлинна енергия е лице, което отговоря на изистванията на закона, а именно да е собственик или титуляр на вещното право на ползване. Предвид направения отказ от наследство собственик  и ползвател на имота е друго трето за производството лице, поради което съдът счита,че предявеният иск е неоснователентъй като съгласно текста на чл.153, ал.1 от ЗЕ ответницата няма качеството клиент.

Предвид изложеното следва да се отхвърлят предявените искове, включително и акцесораната претенции за така  за лихви за забава.

С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника сумата от 180 лв.- разноски на в производството.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, против С.И.К., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на парични задължения от 703.15 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от м.04.05.2013 г. до м.04.2015 г., лихва за забава за периода 31.05.2013 г. до 12.04.2016 г.  в размер на 117.78 лв., 12.92 лв.- главница на такса за извършена и незаплатена услуга за дялово разпределение и 2.95 лв.-лихва за забава върху нея , ведно със законната лихва върху главниците  считано от 26.05.2016 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от03.10.2016 г. по гр. д. № 4237/2016 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Красно село да заплати на С.И.К., ЕГН **********,*** сумата от180 лв.- разноски за производството.

Решението е постановено при участие на третото лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: