Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
гр. София, 08.02.2024
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15873 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от „ПроКредит Банк
(България)” ЕАД срещу Т.В.И., с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 39 950 лв. -
представляващи имуществени вреди поради неправомерното въвеждане на компютърни
данни в електронно банкиране в качеството на ответника на управител на „Т.А.К.“
ЕООД, с което дружество ищецът имал сключен договор за депозиране на парични
средства чрез депозитен сейф, като отразил депозиране на суми без същите
действително да са постъпвали в банката. Претендира се законна лихва върху претенцията
от дата на увреждането /с молба-становище от 10.01.2024 г. ищецът е уточнил, че
претендира законна лихва върху процесната сума от 17.12.2014 г./ до
окончателното изплащане на сумата до окончателното изплащане, както и разноски.
В исковата молба се поддържа, че на 16.12.2014 г.
между ищеца и „Т.А.К.“ ЕООД бил сключен договор за депозиране на парични
средства чрез депозитен сейф. Услугата депозитен сейф предлагала възможност за
депозиране на парични средства по сметка на банката, оформени като ценни пратки
и поставени в сейф. Банката заверявала сметката на клиента веднага след
въвеждане на вносната бележка в системата за интернет банкиране. На 16.12.2014
г. и на 17.12.2014 г. ответникът като представител на „Т.А.К.“ ЕООД осъществил
достъп до системата за интернет банкиране на ищеца и без да има право внесъл
компютърни данни като отразил депозиране на суми без същите действително да са
постъпвали в банката. За да набави имотна облага за себе си, ответникът внесъл
компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва. По този начин
ответникът получил неправомерно сумата от 39 950 лв. Деянието било
противоправно, а ответникът действал виновно. Моли за уважаване на предявения
осъдителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от адв. Х.Л., особен представител на ответника. Намира
претенцията за допустима, но я оспорва като неоснователна. Не се установявало
задължение за връщане на претендираната сума, нямало данни за злоупотреба, за размера
и вида на увредата. В проведеното открито съдебно заседание по делото на
11.01.2024 г. особеният представител посочва, че обезвредата следва да се търси
на базата на договорното основание между ищцовото дружество и третото
неучастващо по делото лице „Т.А.К.“ ЕООД, с което ищецът имал договор за
депозиране на парични средства в сейф. Допълва, че съгласно чл. 7, ал. 2 от
процесния договор, приложен към исковата молба, в случай на разлика между
депозираната сума по банков сейф и отчетената, банковата сметка на дружеството,
което ответникът представлява като клиент на ищеца, възникват отношения по
неразрешен овърдрафт. В този смисъл оспорва пасивната легитимация на ответника
и моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация чл. 45 ЗЗД:
Ако увреждането е в пряка причинна връзка с
пълното неизпълнение, лошото или некачествено изпълнение на задълженията по
договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна
са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е
настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо
облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към
всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е
деликтна. Ако вредите са резултат на
извършено престъпление, макар и при изпълнение на възложената работа,
отговорността по чл. 45 ЗЗД не се изключва.
Основанието за заверяване на сметката на „Т.А.К.“
ЕООД с посочените във вносните бележки суми е договорът за депозиране на
парични средства. Третирането на разминаванията между действително преброени
средства и посочен във вносната бележка размер като неразрешен овърдрафт и
начисляване на съответна лихва, уредено в чл. 7, ал. 2 на Договора, единствено
регламентира последиците от нарушаването му от една от страните по него, а
именно-клиента. Обстоятелството, че в
договора е предвидена специфична форма на гражданска отговорност за неговото
неизпълнение от дружеството страна по него - „Т.А.К.“ ЕООД, не изключва възможност
за ангажиране на деликтната отговорност на трети лица. Доводите на особения
представител на ответника в о. с. з. на 11.01.2024 г. са неоснователни. Ищецът
претендира имуществени вреди поради неправомерното поведение на ответника
/извършено от Т.В.И. престъпление/. Наличието на договорно правоотношение между
ищеца и „Т.А.К.“ ЕООД, не изключва възможността ищецът да ангажира деликтната
отговорност на Т.И. при наличие на предпоставките за това.
Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД,
се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи, на който са: 1/
деяние /действие или бездействие/, 2/ вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/
вина и 5/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
С определение 07.11.2023 г. на
основание чл. 300 ГПК са отделени за безспорни обстоятелствата, че въз основа
на влязла в сила присъда от 29.06.2020 г. по НОХД № 6355/2019 г. по описа на
СРС Т.В.И. е признат за виновен в това, че в периода 16-17.12.2014 г. в гр.
София при условията на продължавано престъпление с две отделни деяния е
осъществил достъп до системата на "ПроКредит Банк (България)" ЕАД от
профил с потребителско име “Trans auto” и без да има право внесъл информационни
данни във връзка с услуга депозитен сейф, за да получи парична сума, без същата сума да е постъпвала действително
в банката, престъпление по чл. 212а, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 16.12.2014 г. между „Т.А.К.“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от ответника Т.И. и "ПроКредит Банк
(България)" ЕАД е сключен Договор за депозиране на парични средства чрез
депозитен сейф /л.4 и гръб/.
От представеното по делото на л.6-гръб
Искане за регистрация в системата за интернет банкиране на "ПроКредит Банк
(България)" ЕАД от 16.12.2014 г. се установява, че по отношение на клиента
„Т.А.К.“ ЕООД за банкова сметка *** *** създаден профил на потребителя. Т.И.,
като управител на търговското дружество, е вписан като лице, което може да се
разпорежда със средствата по тази банкова сметка.
***.06.2020 г. по НОХД № 6355/2019 г.
по описа на СРС, НО, 131-ви състав /влязла в законна сила на 02.08.2021 г./ се установява, че Т.И. е признат за виновен в
това, че за периода от 16.12.2014 г. до 17.12.2014 г. в гр. София, от интернет
протокол адрес 77.238.66.116, при условията на продължавано престъпление - с
две отделни деяния, които осъществяват състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите като осъществил достъп до
система за интернет банкиране на банка Прокредит банк ЕАД от профил с
потребителско име “Trans auto“, без да има право внесъл компютърни
информационни данни във връзка с услугата „депозитен сейф“, за да получи нещо,
което не му се следва-общо сумата от 40 000 лева, а деянията са извършени както
следва: 1./ на 16.12.2014 г. в 13:45 часа в гр. София, от интернет протокол
адрес 77.238.66.116, като осъществил достъп до система за интернет банкиране на
банка Прокредит банк ЕАД от профил с потребителско име “Trans auto“
/Трансауто/, без да има право внесъл компютърни информационни данни, като
отразил депозиране на сумата от 20 000 лева по сметка № IBAN *** „Т.А.К.“ ЕООД открита във връзка с услугата „депозитен
сейф“, без същите действително да са постъпвали в банката, за да получи нещо,
което не му се следва - сумата от 20 000 лева и 2./ на 17.12.2014г. в 10:47
часа в гр. София, от интернет протокол адрес 77.238.66.116, като осъществил
достъп до системата за интернет банкиране на банка Прокредит банк ЕАД от профил
с потребителско име “Trans auto“, без да има право, внесъл компютърни
информационни данни- като отразил депозиране на сумата от 20 000 лева по сметка
№ IBAN *** „Т.А.К.“ ЕООД, открита във връзка с услугата „депозитен сейф“, без
същите действително да са постъпвали в банката, за да получи нещо, което не му
се следва - сумата от 20 000 лева - престъпление по чл. 212а, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години и
наказание глоба в размер на 2000 лева.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Осъдителната присъда е
задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав,
вкл. квалифициращите признаци от обективна страна на престъплението, и досежно
правната квалификация на деянието - решение № 115 от 11.11.2014 г. по
т. д. № 2542/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 150 от 22.11.2011г. по т.д. № 1147/2010г. на ІІ т.
о. на ВКС. Присъдата
има задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички
негови признаци, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от
престъпния състав - решение № 25 от
17.03.2010 г. по т. д.№ 211/2009г. на ІІ т. о. на ВКС. Осъдителна или
оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между
деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия
процес пред гражданския съд.
Доколкото противоправното деяние на
ответника е доказано с влязла в сила присъда, с която той е признат за виновен за
престъпление по чл. 212а, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и, която присъда
съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК е задължително за гражданския съд
относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността
на извършеното, то в настоящото производство следва да бъдат доказани
единствено причинените от деянието вреди и причинната връзка с деянието.
Влязлата в сила присъда относно
размера на причинените вреди е задължителна за гражданския съд само когато
размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Когато
деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в
присъдата не е задължително. Констатации за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със силата на пресъдено нещо и нямат
обвързваща сила. При спор, страните
в гражданския процес могат да установят вида и обема на щетата с допустимите
доказателства – решение № 135 от
13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на I т. о. на ВКС.
Съдът намира, че от приложените
доказателства се установява, че общият размер на претърпените от ищцовото
дружество имуществени вреди е 39 950 лв., какъвто е и размерът на исковата
претенция. Ответникът И. е получил сумата, собственост на ищеца, в общ размер
на 39 950 лв. чрез три банкови операции. На 16.12.2014 г. е получил на каса в
клон на „ПроКредит Банк” ЕАД сумата от 3000 лева. Същият ден е получил на каса
в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и сумата от 16 950 лева. На 17.12.2014г.
сумата от 20 000 лева е изтеглена на каса в клон на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД от Т.И.. С отговора на исковата молба не е оспорено обстоятелството, че
сумата от 39 950 лв. е получена от ответника, поради което и съдът възприема
размера на вредите, установен по НОХД № 6355/2019 г. и ВНОХД № 545/2021 г. Още
повече, доколкото това обстоятелство /фактическото получаване на сумата/ не е
оспорено, то и съдът не е изпълнил разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК. Налице е
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Процесната
сума в размер на 39 950 лв. е излязла от патримониума на ищеца именно поради
извършеното противоправно деяние на ответника – - престъпление по чл. 212а, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Ответникът е осъществил достъп до
системата на "ПроКредит Банк (България)" ЕАД от профил с
потребителско име “Trans auto” и без да има право внесъл информационни данни
във връзка с услуга депозитен сейф, въз основа на което е получил процесната
парична сума, без същата сума да е постъпвала в банката с оглед договора
за депозитен сейф.
Налице са елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, поради което
претенцията ще се уважи в пълния претендиран размер. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД върху обезщетението
в размер на 39 950 лв. следва да се присъди и законната лихва за периода от
17.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и е
доказал направата на разноски, както следва: 1598 лв. – заплатена държавна
такса, 1923 лв. – заплатен депозит за особен представител и 3895.20 лв. –
заплатен адвокатски хонорар. Общопретендираният размер на разноските – 7416.20 лв. следва да бъде възложен в
тежест на ответната страна.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.В.И., ЕГН **********,***,
да заплати на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Възраждане” бул. „********, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 39 950 лева, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради противоправното
поведение на Т.В.И. /за което е налице влязла в сила Присъда от 29.06.2020 г.
по НОХД № 6355/2019 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав/, който с две отделни
деяния в периода 16.12.2014 г.-17.12.2014 г. е осъществил достъп до системата
на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД като внесъл информационни данни във връзка с
услуга депозитен сейф без парични суми действително да са постъпвали в банката,
ведно със законната лихва върху сумата от 17.12.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 7416.20 лева за разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: