Р Е Ш Е Н И Е
№ 260917
гр. Варна, 15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2300 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К.Г.В., с ЕГН ********** и Р.Х.В., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, чрез пълномощника им адв. Е.С. ***, БУЛСТАТ *** и адрес гр.***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната община не е собственик на реална част от УПИ *** в кв.***, записан като резервен в плана за улична и дворищна регулация на с.***, одобрен със Заповед № ***г. на Председателя на ОНС – *** с площ от 1015 кв.м., очертана от три страни в червен цвят и от четвъртата, граничеща с улица между осеви точки (***) на представена от ищците скица № ***г. /л.149 по делото/, при граници и съседи на целия имот: ***, ведно с построената в тази реална част сграда с площ от 52 кв.м.
В исковата молба и уточняващите молби се твърди, че по силата на Постановление № 26/1987г. на Министерски съвет и решение № ***г. на ИК на ОбНС – с.*** на ищците било предоставено право на ползване върху земеделски имот с площ от 600 кв.м., находящ се в местност „***“ в землището на с.***, кв.***, парцел *** по парцеларния план, при граници и съседи: ***.
До 01.03.1991г. в имота била построена сграда, за която ищците се снабдили с разрешение за строеж.
Въз основа на извършена процедура по оценка на земята, предоставена за ползване бил съставен оценителен протокол от ***г., подписан от членовете на комисията, назначена със заповед № ***г. на Кмет на община ***. Общата оценка била в размер на 20894 лева и била заплатена от ползвателите, като този начин изпълнили условията по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и правото им на ползване се трансформирало в право на собственост върху имота.
През 1994г. община *** предоставила на ищците удостоверение № ***г., в което било записано, че К.Г.В. е придобил право и е закупил предоставения му за ползване имот, находящ се в местност „***“, в землището на с.***, който попада в зоната за земеделско ползване и не влиза в ДПФ. Удостоверението било издадено със скица, за да послужат за снабдяване с нотариален акт.
На ***г. К.Г.В. се сдобил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ издаден от нотариус *** въз основа на изброените в акта документи.
Ищците твърдят, че владеят имота от първия момент, в който им е предоставено правото на ползване и до момента на предявяване на иска.
Със заявление от ***г. К.В. поискал да му бъде издадена скица за поземлен имот № ***, кв.**, находящ се в местност ***, землището на с.***, общ.***. Със заповед № ***г. на временно изпълняващия длъжността кмет на община *** било наредено спиране на административната процедура за издаване на исканата скица. Органът се мотивирал с това, че към този момент е започнала, но не е приключила процедура по приемане и одобряване на ПНИ, съгласно реда и условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Заповедта била обжалвана от К.В. и отменена с определение от 12.11.2015г. по адм. дело № 3166/2015г. по описа на Административен съд Варна.
Със заповед № ***г. Кметът на община *** отказал на К.В. издаване на скица с мотиви, че имотът на заявителя е предоставен по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и за земи по този ред се изработва ПНИ, какъвто за територията липсвал. При оспорване на заповедта по съдебен ред била назначена съдебно-техническа експертиза. При изслушването вещото лице заявило, че за местността имало парцеларен план, но не му е предоставен от община ***. Такъв план бил цитиран в официални документи, но вероятно бил загубен. Имотът на ищците попадал в регулация вероятно поради застъпване на парцеларен и общ ЗРП от 1977г., които не били съгласувани един с друг. С влязло в законна сила решение на ВАС жалбата на ищеца била отхвърлена.
Ищците поддържат, че имотът им първоначално е попадал в територия по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, но близо тридесет години по-късно и към момента на предявяване на иска се намира в регулация.
През 2000г. било извършено изменение на действащия общ РП, което касаело земи със статут на земеделски. Съгласно обяснителната записка към одобреното изменение, то касае земи, възстановени на бивши собственици. По този начин били изменени и номерата на парцелите и имотът на ищците, който до изменението в плана бил записван под номер *** в кв.*** /по парцеларния план/, след изменението получил друг номер. За този имот претенции на „бивши собственици“ не били заявявани и нищо не налагало изменение по отношение на него.
Ищците твърдят, че дори да е имало пречка и да не са изпълнени предпоставките предвидени в пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост, ищците са владели имота в период от 29 години и в условията на евентуалност се позовават на придобиване по давност на имота в периода след 1990г. когато са започнали да осъществяват фактическа власт върху имота или след 1994г. когато са заплатили неговата стойност, а ответната община е приела сумата по оценителния протокол.
Имотът никога не бил актуван като държавен или общински, но въпреки това в разписния лист бил записан като собствен на община Аксаково. Имота не бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС или АПК, по отношение на него не били предявявани реституционни права и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ищците твърдят, че до отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респективно общинския характер на имота, те не могат да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност, което обуславяло интереса от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответната община.
В разписния лист към ЧИРП/2000г. имотът на ищците бил включен в УПИ *** в кв.***, записан като собствен на Община *** /резервен/. Това записване било без правно основание, но създавало пречки за свободното упражняване на правото на собственост на ищците.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като процесуално недопустима, а в условията на евентуалност и неоснователна.
Изложените от ищците твърдения по отношение местоположение, площ и граници на процесния имот били противоречиви, неясни и взаимно изключващи се, което поставяло ответника в невъзможност да организира адекватно съдебната си защита.
Ответникът поддържа, че процесния имот в продължителен период от време е бил изваден от гражданския оборот и не е могъл да бъде обект на владелчески действия. Липсата на безспорно установено давностно владение, което да обуславя необходимостта от отричане на правото на собственост на имота било предпоставка за изследване на принадлежността на правото на собственост на имота, което следвало да стане чрез предявяване на положителен установителен иск.
Община *** не претендирала право на собственост по отношение на УПИ *** в кв.***, записан като резервен в плана за улична и дворищна регулация на с.***, община ***, обл.***, одобрен със Заповед № ***г. на Председателя на ОНС – *** с площ от 1015 кв.м., при граници и съседи на имота: ***. Ответната община била собственик на улица – публична общинска собственост, между осеви точки ***, граничеща на изток с УПИ *** – резервен, в кв.*** по плана на с.***, общ.***, обл.***.
Твърденията на ищците в исковата молба били нелогични, вътрешно противоречиви и целящи да въведат съда и ответника в объркване – от една страна се поддържало, че имотът представлява терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който бил предоставен за ползване с Удостоверение № ***г. (което автоматично изключвало способа на придобивната давност, защото липсвало намерение за своене), от друга страна се твърдяло, че правото на ползване се е трансформирало през 1993г. в право на собственост, а от трета се претендирало придобиване на правото на собственост върху същия имот по силата на давностно владение. Придобиването по давност на имот, който бил земеделска земя и правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ било изключено до одобряване и влизане в сила на ПНИ за съответната местност. Не можело да се приеме, че от страна на ищците е осъществявано давностно владение по отношение на вещта, тъй като не била индивидуализирана. Института на придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване на правото на собственост можел да се приложи едва след завършване на административната процедура по възстановяване на собствеността на всички подлежащи на възстановяване земи в дадена местност.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски. Процесуалният представител на ищците заявява, че се придържа към изложеното в исковата молба и уточняващите молби и предмет на спора е реална част от от УПИ *** в кв.***, записан като резервен в плана за улична и дворищна регулация на с.***, община ***, обл.***, одобрен със Заповед № ***г. на Председателя на ОНС – ***. Ответната община, чрез проц. представител, поддържа доводите за недопустимост на предявения иск и липса на правен интерес от иск у ищците от насочване на иска срещу Община ***.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представено с
исковата молба надлежно заверено за вярност копие от удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че ищците К.В. и Р.В. са съпрузи, сключили
граждански брак на ***г. /л.11/.
Според представено
от ищците удостоверение № ***, издадено от председателя на изпълнителния
комитет на Общински народен съвет- гр. *** на К.В. е предоставена земя за
земеделско ползване в размер на 600 кв.м. в землището на с. ***, кв.***, парцел
*** по парцеларния план при граници: ползуватели /л.12/.
Към
доказателствата по делото е приобщено удостоверение ***г., издадено от кмета на
Община ***, издадено в уверение на това, че К.Г.В. е придобил право и закупил
предоставеното му по ПШМС място, находящо се в местност „***“, в землището на
с. ***. В удостоверението е посочено, че имотът попада в зона на земеделско
ползване и не влиза в ДПФ и АПК /л.13/.
На ***г. е
съставен нотариален акт № ***г. на нотариус *** за собственост върху недвижим
имот, придобит на основание § 4 „а“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който К.Г.В. е признат
за собственик на имот, описан като: ***, с площ от 600 кв.м., находяща се в
местността „***“ в землището на с.***, общ.***, обл. ***, представляваща парцел
*** в кв.**** по плана на местността, при граници и съседи: ***, заедно с
построената в имота сграда с площ от 52 кв.м. /л.19/.
Ищецът е
представил и копия от документи послужили за съставяне на нотариалния акт:
оценителен протокол № ***г., скица № ***г. и вносни бележки /л.14, 16-18/.
Ищецът е подал
декларация по чл.14 ЗМДТ на ***г. за имот, находящ се в с.***, общ.***,
представляваща земя с площ 600 кв.м., жилище с РЗП 136 кв.м., изба с РЗП 35
кв.м. и таван с РЗП 28 кв.м. и е заплащал данък върху недвижими имоти и такса
за битови отпадъци за периода от 01.01.1998г. до 31.12.2016г., видно от
издадено на ***г. удостоверение от Община *** /л.28/.
В подкрепа на
твърденията си за наличие на правен интерес от конкретния ответник, ищецът е
представил копие от разписен лист към проекта за дворищна регулация на кв.*** в с. ***, в който парцел *** e записан като собствен на Община ***
/л.24/.
В обяснителна
записка за изработване на ЧИЗРП на част от кв.*** с.*** е посочено, че парцел ***
е предвиден като резервен, поради недоказана собственост на ползвателите и
попълване на кадастъра /л.25-26/.
Видно от
приложеното адм дело 375/2016 по описа на Варненски административен съд се
установява, че установява, че с влязло с сила решение №7215/08.06.2017г. по
описа на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на К.Г.В. против
Заповед №***г. на Кмета на Община ***, с която е постановен отказ за издаване
на скица по Заявление № ***г. за имот УПИ ***, кв.***, находящ се в м-ст ***,
с. ***, общ.***, обл. ***. Ответната Община е отказала издаването на скица по
съображения, че имотът на ищеца е предоставен за ползване със статут на
земеделска земя и не би могъл да попада в чертите на населеното място и
владения от ищците имот не е идентичен този предоставен за ползване.
За изясняване на
спорните факти по делото на ищеца са допуснати гласни доказателства и е
назначена съдебно-техническа експертиза.
В показанията си
св. Н.Д.Г. твърди, че познава ищците от 1990г. Ищците и свидетеля нямали имот
край с.***, а местата били в селото. През 1989г. или 1990г. ищците и свидетелят
чрез кмета се свързали за местата. Ищците и свидетелят разбрали, че тогава
дават места по § 4 за задоволяване на нуждите на всеки който, желае. Те
пожелали и взели такова място. Собственици станали, като от общината си взели
удостоверения, разрешения за строеж и заплатили местата на Община ***. Имотите
на ищците и на свидетеля граничели по между си. Имотът на ищците бил към
външната страна на селото, а на свидетеля към вътрешната. Площта на имота на
ищците била 600 кв.м, така ги давали по постановления местата и всички били по
600 кв.м. Още след като взели местата ги оградили идеално с колове с телена
мрежа. Ищците живеели в имота си, както и свидетеля в своя. Когато вземали имотите,
там били земеделски земи на края на селото и ги дали като земеделски имот,
извън населеното място. Когато взели имотите нямало ток, вода и имало само
черен каруцарски път. След това направили кооперация за тока, положили в земята
кабел за да си прекарат ток. Направили и втора кооперация за водата. Ищците не
са напускали мястото и го обработвали още от 1990г., от както им го
предоставили.
Свидетелят Д.И.А.
заявява, че с ищците са съседи по места през улицата. Местата били в с.***,
обл. ***, Имотът на ищците бил вдясно, а на свидетеля вляво, по-назад, като
имало пряка видимост между двата имота. Ищците получили имота през 1990г.
Кметът на с.*** дал местата по постановление, § 4, за да ги отглеждат, да си
построят вилички. Ищците си построили, а и всички 6-7 къщи там едновременно
строили. Тези имоти били в нивите, извън селото. Площта на имотите била 600
кв.м. на всички места, толкова била и на имота на ищците. Още когато били
раздадени, всички си заградили имотите с циментови колове и мрежа. Всеки си
засадил дръвчета. Ищците направили големи подобрения в имота и не са го
напускали след 1990г.
В заключението на
вещото лице се посочва, че действащия план за процесния имот УПИ *** – резервен
е ЗРП/2000г. за част от кв.*** по плана на с.***, одобрен със заповед № ***г.
на кмета на община ***. С него се предвиждало отпадане на отреждане за
профилакториум по предходен ЗРП и вместо това за възстановените имот (***) в
северната част на същия кв.*** били отредени няколко парцела за индивидуално
жилищно/вилно застрояване до два етажа, както и процесния парцел. Според вещото
лице имотът попада в територия, за която няма възстановяване на бивша
собственост. Първият план за територията на с.*** е одобрен със заповед № ***г.
за улична регулация и заповед № ***г. за дворищна регулация. Процесният имот е
оставал извън регулационните граници на с. *** по този план и респективно е
попадал в землищната територия на селото, с предназначение „***“. Последващият
план за територията на с.*** бил ЗРП/ 1977г., който бил общия регулационен и
застроителен план на селото. По този план земята в процесния имот УПИ *** –
резервен е била с предназначение „***“ в урбанизирана територия и с предвиждания
за парцел „за профилакториум“. Според действащия план за територията на с.***
ЧИРП/2000г., земята в процесния УПИ *** – резервен е с предназначение „***“ в
урбанизирана територия, с предвиждания за индивидуално жилищно/вилно
застрояване до два етажа. В РП/1931г. за с.*** процесният имот е попадал извън
регулация, в последващия ЗРП/1977г. за с.*** имота е представлявал част от ПИ-***,
който в разписната книга е записан в собственост на ДЗС, но без посочено
основание и в действащия ЗРП/2000г. имота е записан в собственост на Община ***,
също без посочено правно основание. Територията на процесния имот първоначално
е била включена в ТКЗС – с.***, а впоследствие през 1966г. е преминала към ДЗС
– ***. Според вещото лице територията на процесния имот е била държавна
собственост, но за нея няма данни да е била одържавена и да е бил издаден АДС. При
измерване на място вещото лице посочва, че ищците владеят имот, който не попада
в територията по § 4, а се ситуира в регулационните граници на населеното място
с.***, като малка част с площ от 27 кв.м. попада в парцел ***, основната част с
площ от 504 кв.м. попада в процесния парцел *** – резервен, а друга източна
част с площ от 103 кв.м. попада в улицата между осови точки ***, предвидена още
със ЗРП/1977г. на селото. Имота на ищеца е ограден от всичките си страни, в
него е изградена основна сграда на три нива и две постройки от допълващо
застрояване, както са налични и трайни насаждения на възраст около 25 годишни. Вещото
лице посочва, че местоположението на имота, предоставен на ищците с
удостоверение № ***г. е неустановимо на терен, поради липсата на парцеларен
план. Според вещото лице в части от кв.*** по изм.ЗРП/2000г. е била проведена
реституционна процедура за попълнените там имоти в кадастъра (***), а други
части на кв. *** по изм.ЗРП/200г., включително територията, в която попада
процесния УПИ *** – резервен не е била проведена реституционна процедура. За
процесния имот няма данни да е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ
/л.95-106/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Според разрешението дадено в Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите,от които произтича правния му интерес,а ответникът фактите,от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
От събраните по делото доказателства – показанията на водените от ищеца свидетели Н.Д. и Д.А. и заключението на вещото лице, изготвено след оглед на място се установи, че ищците владеят на място, оградили са и обработват имот, който с площ от 527 кв.м. попада в УПИ *** в кв.***, записан като резервен в ЗРП/2000г. за част от кв.№ по плана на с. ***, одобрен със Заповед № ***г. на кмета на община *** с площ от 1015 кв.м. В имота са построени сгради на основно и допълващо застрояване, като вещото лице е констатирало и наличие на овощни дървета с възраст около 25 годишни. При тези данни, подкрепени и от представената скица № ***г., в която закупувания от ищеца имот е описан с граници път и Н.Д., съдът кредитира показанията на свидетелите, че ищците ползват имота си, включващ и процесната реална част от УПИ ***- резервен от 1990г.
Макар да са налице изявления на процесуалния представител на ответната община, че не твърдят тя да е собственик на УПИ ***- резервен, не претендира право на собственост и не е процесуално легитимирана да отговаря по иска, настоящия състав на съда намира, че за ищците е налице правен интерес от предявения иск срещу настоящия ответник.
В отговора на исковата молба, а и в проведените открити съдебни заседания липсва ясно отправено от ответника изявление, че имота не е собственост на Община ***, а се поддържа, че имота е държава, а в евентуалност общинска собственост и това е пречка за придобиването му от ищците на твърдените от тях основания. Ответната община е вписана като собственик на целия УПИ ***- резервен от 1990г. в разписния лист в последния и действащ ЗРП/2000г. за с.***, докато в предходния ЗРП/1977г. за с.*** парцела е попадал в ПИ-***, записан в разписната книга към плана в собственост на ДЗП, без посочено основание. Независимо, че този план няма отчуждително действие и вписването на ответната община като собственик не поражда вещни права, това извънсъдебно поведение на ответника на практика отрича правото на собственост на ищеца и препятства възможността му да се легитимира като собственик до наличието на този запис. Въпреки предходните спорове и продължителността на настоящето производство именно ответната община продължава да е вписана като собственик на имота и не е предприела действия за отстраняване на това несъответствие между записа и действителното положение, в случай, че наистина не твърди да е собственик на имота.
На следващо място при изложените от ответната страна твърдения, че УПИ ***- резервен към момента на установяване на владение от ищците върху реална част от него е бил държавна собственост, то по силата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр.96/1999 год. собственик на имота отново би била ответната община и това ще е пасивно процесуално легитимирания субект, срещу когото да бъде насочен иска.
По изложените съображения съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от отричане правото на собственост на ответната община върху реална част от УПИ ***- резервен.
Характерът на предявения иск възлага в тежест на ответната страна да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на въведеното придобивно основание. В настоящето производство ответната община се позовава на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти, с което оспорва и оспорва правото на собственост на ищците, но без да посочи конкретно основание и ред, по които е придобила собствеността. От изложеното в отговора на исковата молба може да се направи извод за позоваване на разпоредбата на чл.6 ЗС /отм./, според която държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик, като правно основание за възникване на собствеността на държавата, след което по силата на разпоредбите на ЗОбС имотът преминава в патримониума на Общината по реда на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр.96/1999 год. Липсата на парцеларен план, който през 1990г. е послужил за предоставяне за ползване на земи, попадащи на територията в кв.2 на с.***, както на ищеца, така и на други лица, сред които разпитаните свидетели, препятства установяването на собственика на имота към този момент. Предвид носената от страните доказателствена тежест, от събраните по делото доказателства не може да се установи, че ответната община е собственик на имота, което води до извод за основателност на исковата претенция. При описване на реалната част, владяна от ищците и за която е предявен иска следва да се ползва скицата на вещото лице, намираща се на л. 103 по делото, изготвена върху основата на изм.ЗРП/2000г.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1352 лева, от които 300 лева внесен депозит за вещо лице, 52 лева внесена държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, което съдът намира за частично основателно. Предвид характера на спора, необходимостта от провеждане на повече от две заседания по делото и събиране на множество доказателства, съдът намира, че адвокатското възнаграждение заплатено от ищците следва да бъде присъдено в редуциран размер от 700 лева, съобразен с действителната фактическа и правна сложност на спора. В тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 1052 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.В., с ЕГН ********** и Р.Х.В., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, БУЛСТАТ *** и адрес гр.***, обл. ***, *** не се легитимира като собственик на следния недвижим имот:
Реална част с
площ от 504 кв.м. от УПИ *** в кв.***, записан като резервен в ЗРП/2000г. за
част от кв.*** по плана на с.***, одобрен със заповед № ***г. на кмета на
община *** с площ от 1015 кв.м., намираща се между т.А-Б-В-Г върху комбинирана
скица, изготвена от в.л. Ж.Б. и приложена на л.103 по делото, която скица
приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето решение, при
граници на реалната част: на изток – ***, на север и юг част от парцел УПИ ***
и на запад парцел УПИ ***, ведно с построената в тази реална част сграда с площ
от 52 кв.м, на основание чл.124, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА
Община ***, БУЛСТАТ *** и адрес гр.*** да заплати на К.Г.В., с ЕГН **********
и Р.Х.В., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** сторените по делото
разноски в размер на 1052 /хиляда петдесет и два/ лева, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: