ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№І-1060 13.04.2020
година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на тринадесети април през две хиляди и
двадесета година, в закрито заседание в състав:
Председател:
Марияна Карастанчева
Членове:1.
Пламена Върбанова
2 .мл.с. Марина
Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско
дело № 781 по описа за 2020 година на
Окръжен съд- Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК: ********* чрез пълномощника Радина Иванова Илиева, против
Разпореждане по ч.гр.д. № 742/2020г. по описа на РС-Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на заявителя/настоящ частен жалбоподател в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.Й.Й. за сумите от 331,59 лева-възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 30 лева- такси за извънсъдебно събиране,
както и за разноски над сумата 43.74
лева до предявения размер от 175 лева.
В
частната жалба се изтъкват съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане, като в тази връзка се излагат съображения, както и се цитират
съдебни актове на съдилища в РБългария,постановени преди промените в чл„410
с ДВ бр.100/2019година. Твърди се, че
заповедният съд превишил правомощията си, тъй като извършил преценка за
валидност на договора за потребителски кредит ,респ.- на отделни негови
клаузи , и е нарушил
съдопроизводствените правила. върди, че съгласно
съдържанието на условията на договора и ОУ е видно, че предоставянето на пакет
от допълнителни услуги не е бил задължителен за отпускането на кредита и
зависил единствено от волята на потребителя. Прави извод, че не може да става
дума за неравноправна клауза, след като то е подписано от клиента и не е било
задължително за сключване на договора. Цитира, какво е услуга съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП и прави извод, че
съгласно това правило споразумението относно предоставянето на допълнителни
услуги действително представлява такива дейности, които ще се извършат по повод
на договора за кредит в полза на кредитополучателя и то срещу определено
възнаграждение, като тези действия са фактически, а не правни, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК е допустимо уговарянето на такива действия.
Прави
извод, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи
от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не
следва да се сключва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.
19ал. 4 от ЗПК. Цитира практика на СРС и Адм. съд-София. В
този смисъл счита, че изводите на съда, че е налице нарушение на разпоредбите
на ЗПК са неоснователни. Твърди, че е налице клауза, която не се прилага
автоматично за всички сключени от дружеството договор и относно всички негови
съконтрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и
договорили конкретни условия. Цитира практика в този смисъл на различни РС в
страната. Счита, че споразумението за представяне на пакет от допълнителни
услуги е съобразен с изискванията за закона и не попада в нито една от
множеството хипотези, описани в чл. 143 от
ЗЗД.
Изразява становище, че таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
също не представляват такси по усвояване и управление на кредита,като излага подробни съображения и доводи за това. Моли съдът да отмени атакуваното разпореждане в
частта, с която е отхвърлена претенцията за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК относно претендираното вземане за неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането срещу К.Й.Й. и да бъде разпоредено издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тази сума;
моли се присъждане на разноски за заплатена д.т. от 15 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и
приложените по делото доказателства, намира частната жалба за неоснователна по
следните съображения:
За да отхвърли заявлението
на заявителя с обжалваното Разпореждане, първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на
задължението са в нарушение на забраната на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, а освен това първата води до значително
увеличаване на поетото задължение за плащане по договора за кредит и води до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и като такава се явява нищожна на
основание чл.21,ал.1,вр. чл.19,ал.5 и ал.4 от ЗПК, както и на основание чл.
26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 10а,ал.1 ЗПК
се явява нищожна. Досежно таксата за извънсъдебно събиране на задължението
съдът е изложил и мотиви, че тя заобикаля ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни
плащания, поради което на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК също е
нищожна.
Въззивната инстанция счита, че районният съд
правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са
възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е
приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено,
че съгласно чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.
В случая, след като длъжникът има качеството
на потребител, съдът е задължен да провери и
дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като те не са обвързващи за
потребителя, а съгласно чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК ако са налице такива, то заявлението
следва да бъде отхвърлено. Нормата на чл. 24 от ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
ЗЗП, според която норма неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В случая съдът счита, че частната жалба е
неоснователна досежно претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги в размер на 331,59 лв. Тази претенция е в противоречие с нормата
на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно от
съдържанието на приложеното към заявлението на частния жалбоподател
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е, че не е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира таксата, да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя, длъжникът
да се е възползвал изобщо от някои от тези допълнителни услуги, за да дължи и
заплащането им. Освен това стойността на тези така наречени "услуги" води до почти двукратно
оскъпяване на кредита от 400 лева и по същество до
неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на чл. 33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона и
морала и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на такса в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, настоящата инстанция счита, че то също противоречи на
закона и морала и следва да бъде отхвърлено. В случая се установява, че така
наречената "такса за извънсъдебно събиране на вземането" от 30 лв. е
в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона и
добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл. 33
от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Практически изброените в чл. 17. 4 от ОУ към
договора-дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във
връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
"допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както
самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 от ЗПК услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК съдът е длъжен да отхвърли заявлението,
като искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. В случая настоящата инстанция споделя
изводите на първата, че искането досежно неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането се основава на неравноправни клаузи и следва да бъде отхвърлено.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на
правните изводи на БОС с тези
на БРС атакуваното разпореждане в частта, с която е
отхвърлено заявлението за претендираната сума от 331,59лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лв. следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран
от изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №
2812/04.02.20202г., постановено по ч.гр.д.№ 742/2020г. по описа на РС-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.