№ 15 / 17.1.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 17.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕНСЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с
участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 2202 по описа за 2017г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17 - 0996 - 005039
от 18.11.2017г. на Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, М.К.П., с ЕГН: xxxxxxxxxx с
адрес: xxx е подведен под административна отговорност за това, че на 28.10.2017г.,
около 21:40ч. в Община Бойчиновци, на път ТРЕТИ КЛАС № 101 км.40+000 с посока
на движение към с.Мърчево, управлявал лек автомобил БМВ 520 И с рег.№ М 04 80 ВН,
без да има трайно залепен на предното стъкло валиден винетен стикер, за което
му било наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено административно
нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
В подробна жалба се оспорва издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно и издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован, се явява лично с упълномощения си защитник поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена ведно с произтичащите законови последици.
Административно – наказващият орган,
редовно призован, не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, след като
се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становището на
страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирана да обжалва
наказателното постановление страна, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
възприема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 28.10.2017г. актосъставителят Ц.И. на
длъжност младши автоконтрольор в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР -
гр.Монтана, съвместно с неговия колега Ц.Ц. се намирали на път Трети клас № 101.
Около 21:40ч. км.40+000 с посока на движение към с.Мърчево, двамата спрели
управлявания от жалбоподателя лек автомобил БМВ 520 И с рег.№ М 04 80 ВН. При
извършената проверка било констатирано, че винетният стикер на автомобила не е
бил трайно залепен, но винетната такса е била заплатена. Въз основа на
констатираното бил съставен АУАН № 5039 от Ц.И. и в присъствието на свидетеля Ц.Ц..
Актът бил връчен на водача на автомобила и подписан от него без възражение. Въз
основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе като безспорно установена въз основа на показанията на разпитания свидетел
Ц.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства,
в т.ч.съставеният АУАН и копие от винетен стикер.
В своите показания свидетелят Ц.И. описва
изложената фактическа обстановка, като признава, че действително жалбоподателят
е имал заплатена винетна такса и поставен винетен стикер, но същият е бил
нетрайно залепен. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като
еднопосочни и непротиворечиви и ги цени при мотивирането на своя акт.
Предвид гореизложените фактически и правни
съображения съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като е издадено при допуснати съществени и неотстраними процесуални
нарушения.
Видно от обстоятелствената и санкционната
част на обжалваното наказателно постановление е, че в случая е налице
съществено противоречие между вмененото на жалбоподателя нарушение и наложеното
наказание.
Административно наказващият орган е
отразил във фактическата обстановка, че автомобилът не е с трайно залепен
винетен стикер, като същевременно е извършено нарушение, че водачът управлява
моторно превозно средство по републиканската пътна мрежа с пътно превозно
средство за превоз на пътници с 8 или по - малко места с мястото на водача, за
което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Същевременно на лицето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева по чл.179, ал.3 т.4 от ЗДвП, която норма
санкционира наличието на поведение, изразяващо се в незаплатена винетна такса по
чл.10, ал.1 т.1 от ЗП или за залепване на превозното средство на винетен стикер
с графично оформление, което е различно от одобреното. Приобщените в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства категорично доказват, че
жалбоподателят е имал заплатен винетен стикер, поради което и същият не попада
в хипотезата на вмененото му нарушение откъм изложени фактически твърдения.
Административно наказващият орган не само
не се е съобразил с презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, но
е възприел една напълно различна фактическа обстановка (от нетрайно залепен валиден винетен стикер
на незаплатена винетна такса) без да изложи конкретни мотиви и да посочи въз основа на какви
конкретни доказателства е стигнал до крайния извод за извършено нарушение по
чл.139, ал.5 от ЗДвП. Същевременно
самият актосъставител не е отчел действително нарушената правна норма,
отговаряща на извършената констатация при проверката, откъдето е започнало и
опорочаването на цялото административно производство.
Освен това административно наказващият
орган неправилно е смесил констатираното поведение с две нарушения. Съдът
констатира, че извършеното от жалбоподателя покрива признаците на
административно нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП, където се иска водачът на
моторно превозно средство да има залепен валиден винетен стикер за платена
винетна такса по чл.10, ал.1 т. 1 от ЗП.
В случая не би могло да се говори за извършено административно нарушение по
чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като хипотезата на нарушената норма изисква
движението на моторни превозни средства по републиканската пътна мрежа след
заплащане на съответна такса за тях, определена в Закона за пътищата. Непосочването на относимата правна норма, както и неточното
описание на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение и е
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление (Решение № 4194/17.06.2015г. по КАНД №
3400/2015г. по описа на Административен съд – гр.София).
На следващо място съдът констатира, че в
нарушение на чл.42 т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в
обжалваното НП, не се съдържа пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го
подкрепят.
В АУАН и НП не е индивидуализиран в
достатъчна степен автомобилът, управляван от жалбоподателя и по конкретно броя
на местата за сядане и максимално допустимата му маса, което е довело до
ограничаване на правото му на защита. В случая се касае за съществен реквизит
от описанието на нарушението, тъй като съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП,
наказанието е диференцирано в зависимост от вида и предназначението на
моторното превозно средство и следователно, последното се явява съществен
елемент от състава на вмененото нарушение.
Допълнителен аргумент в тази насока се
явява отразеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, че
водачът е управлявал лек автомобил, без изрично упоменаване, че същият е с 8
или по - малко места с мястото на водача. Липсват наведени твърдения и
доказателства, че управляваното моторно превозно средство е в тази специална
категория, за управлението на която чл.139, ал.5 от ЗДвП изисква заплатена
винетна такса.
Освен
поради констатираното съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и поради
недоказаност на административното обвинение за нарушение по чл.179, ал.3, т.4
от ЗДвП.
По делото липсват данни в посоката на
движение към с.Мърчево, в която е пътувал жалбоподателя, в участъка на
км.40+000 да има поставен пътен знак Д 25.
Административнонаказващият
орган, в чиято тежест е да докаже нарушението, не ангажира надлежни
доказателства, че към дата 28.10.2017г. за км 40 + 000 на републикански път ІІІ
- 101 в посока на движение към с.Мърчево е имало поставен знак Д 25 „За
използването на пътя се изисква платена винетна такса”. Съгласно чл.121а от
Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, с пътен знак Д 25 се обозначава републикански
път, за чието използване се изисква платена винетна такса по чл.10, ал.1 т.1 от
ЗП. Липсата на ангажирани доказателства в тази насока не установяват по категоричен
и несъмнен начин, че на 28.10.2017г. за жалбоподателя е съществувало
задължението, визирано в разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, за движение по
републиканските пътища след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата, неизпълнението на което да е довело до осъществяване
състава на административно нарушение по чл.179, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на вмененото нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП не визира
неправилно залепен винетен стикер, а незакупен такъв, поради което и с
посочването му в АУАН и НП не е приложена действително нарушената разпоредба (Решение № 5320/27.07.2015г. по КАНД №
9517/2014г. по описа на Административен съд – гр.София).
Дори и да се приеме,
че допуснатите нарушения в хода на административното производство не са
съществени, за съставомерността на извършеното нарушение се изисква
кумулативното наличие на заплащане на винетна такса и залепването на винетния
стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила. Тъй като по
признания на разпитания в съдебно заседание свидетел, жалбпододателят е имал
заплатен винетен стикер и макар и формално същият е бил върху стъпклото на
автомобила, извършеното деяние не съставлява административно нарушение по
чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 - 0996 -
005039 от 18.11.2017г. на Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.
Монтана, с което на М.К.П., с ЕГН: xxxxxxxxxx с адрес: xxx, на основание
чл.179, ал.3 т.4 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – гр.
Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: