МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 1648/2016 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия В.С.Б. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.
последно, вр. чл.115 от
НК за това, че на 06.01.2016г. в с.**, обл.Пловдивска умишлено е умъртвил И.А. К.
ЕГН**********, като убийството е извършено с особена жестокост.
Съдебно заседание е било насрочено с предварително изслушване по реда на глава 27 от
НПК. За същото са били призовани наследниците на пострадалия И. К., които
редовно призовани не се явили. В хода на предварителното изслушване подс.Б. е
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. В хода на
съкратеното съдебно следствие подс.Б. е потвърдил самопризнанието, което е
направил при предварителното изслушване, като е изразил съжаление за стореното
и е обяснил извършеното с това, че пострадалият преди това го ударил с
патерицата си и го обиждал.
След приключване на
съдебното следствие, в
хода на съдебните прения прокурорът изразява становище, че на подсъдимия Б. следва да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода”
при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
От своя страна защитата
в лицето на адв.С. излага доводи, че осъщественото деяние следва да бъде
квалифицирано по друг текст от материалния закон, а именно като престъпление по
чл.118 от НК, тъй като според защитата, подс.Б. е извършил деянието при
състоянието на силно раздразнение, след като е бил предизвикан от пострадалия.
Подсъдимият предоставя
на съда да реши поставените в процеса въпроси.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, т.2 от НПК, намира и приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.С.Б. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** *** заедно със сестра си
Р.Б., която се грижила за него като му давала всеки ден предписаните му по
повод физическите му заболявания лекарства. Подс.Б. не работел и въпреки
приеманите от него лекарства системно злоупотребявал с алкохол. Подс.Б. бил приятел
с пострадалия И. К. и често го посещавал в дома му в с.***, като дори се грижил
за него и му помагал като му купувал хляб, цепел му дърва за зимата. При
посещенията на подс.Б. при пострадалия К. двамата системно употребявали
алкохол.
На центъра на с.***
имало магазин, в който се продавал и алкохол. На 06.01.2016г сутринта около
08.00 часа подс.Б. отишъл в магазина и си поръчал 100гр. мастика, която изпил.
Тъй като същият ден било Йордановден, подс.Б. решил да потърси свид.Й.Ч. от
същото село, защото очаквал, че той ще го почерпи с алкохол за празника. В
периода около 09.30ч до 10.00ч подс.Б. посетил дома на св.Ч.. Последният го
поканил и го почерпил със салата и домашна ракия. На св.Ч. му направило
впечатление, че подс.Б. е алкохолно повлиян, тъй като разсипвал салата по
масата. По тази причина свид.Ч. казал на Б. да си тръгва. Около 10.15ч подс.Б.
напуснал дома на св.Ч. и се отправил към дома на пострадалия К.. Около
10.30-10.45 часа на 06.01.2016г подс.Б. стигнал до къщата на К.,***. След като
влязал подс.Б. заварил на приземния етаж пострадалия К., който седял на
русенско легло до вратата. Подс.Б. седнал на леглото до пострадалия, от
неговата дясната страна. Тогава К. му казал, че на другия ден има имен ден.
Поискал от подс.Б. той да му намери пари, ракия, хранителни продукти, за да се
почерпят. Подс.Б. отказал, като обяснил, че няма от къде да намери поисканото
неща. Това ядосало пострадалия К., който започнал да псува подсъдимия. Той му
казал, че няма пари защото е мързелив. Поведението на пострадалия К. силно
озлобило подс.Б.. Той видял върху шкаф до леглото голям кухненски нож /с обща
дължина 26,3см и дължина на острието 14,3см/. Подтикнат от желание за мъст
поради получените от страна на пострадалия обиди и псувни подс.Б. взел решение
да го умъртви. Той взел описания нож в дясната си ръка и с него започнал да
нанася отгоре-надолу силни удари с острието на ножа по главата и тялото на
седналия на леглото И. К.. Ударите били нанасяни от подс.Б. с изключителна
ярост и озлобление. По този начин подс.Б. успял чрез използвания нож да причини
на пострадалия осем прободно-порезни рани по различни места на тялото и главата
му. Първото нараняване било нанесено в
лявата слепоочна област на главата на пострадалия, като в резултат била пробита
слепоочната кост. След втори замах с ножа от страна на подс.Б. се стигнало до
причиняване на прободна рана в основата на шията, в лявата й половина.
Следващият нанесен удар от подс.Б. довел до пробождане по горната повърхност на
лявото рамо. Последвали още пет силни удара в гърдите на пострадалия И. К. в
областта на гръдната кост и около нея. Три от тези удара довели до проникване в
гръдната кухина, а два от тях и в коремната кухина. След това подс.Б. оставил
ножа на шкафа до леглото и с дясната си
ръка нанесъл силен удар с юмрук в лявото слепоочие на К.. В резултат на този удар и прободните наранявания
пострадалият паднал назад, напречно върху леглото. Около 11.15ч.-11.30ч подс.Б.
излязъл от къщата, като на пътеката, водеща към улицата, се спънал и паднал по
очи. При падането подс.Б. наранил главата си и изпуснал на земята шапката и
мобилния си телефон, след което успял да се изправи и се прибрал в дома си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните доказателства в съдебното производство.
Налице са несъществени противоречия между свидетелските показания най-вече
относно часът, в който отделни свидетели съобщават, че са видели подсъдимия в
деня на престъплението. Конкретните часови диапазони описващи действията на
подс.Б. на инкриминираната дата посочени в обвинителния акт и признати от него
се подкрепят от свидетелските показания на Р.Б., Й. Ч, М. И., А. З., А. К. и А.
Ч. и К. К.. От показанията на Р.Б. става ясно, че подс.Б. е напуснал дома си
преди 07.00ч на 06.01.-2016г, след което видно от показанията на свид.В.Г.
подсъдимият е посетил магазина й и е употребил алкохол. Според свид.З. около
08.30-09.00ч същия ден В.Б. се прибрал в дома си и след около половин час
отново излязъл. Според свид.К., подс.Б.
е излизал от къщата на пострадалия К. във времето след 10.00ч, след което
същият е посетил дома на свид.Й.Ч.. Видно от останалите доказателства това не е
било последното за деня посещение на подсъдимия в дома на К., тъй като при
последното такова подсъдимият е паднал при излизането си, в двора на къщата,
където при падането са останали мобилният му телефон и шапката му. Същите са
били открити и взети от свид.З. по късно същия ден, след като подс.Б. вече е
бил в дома си. Според свид.Ч. около
10.15ч подс.Б. го посетил в дома му, но е останал при него за кратко. Свид.Ч.
не забелязал по лицето на подсъдимият да има рани или кръв. Около 11.15ч
свид.М.И. забелязал подс.Б. в двора на къщата на пострадалия К., Свид.И.
наблюдавал Б. във момент, в който последният бил паднал на колене на земята.
Самият подсъдим разказва, че при излизането си от дома на К. е паднал и си е
ударил челото. Това подс.Б. споделил със шурея си – свид.З., който видял че по
лицето на подсъдимия има кръв. Свид. З. по-късно се върнал да търси изгубените
от подсъдимия шапка и телефон в двора на къщата на К.. За последното
обстоятелство свидетелстват показанията на свид.Х.Б., който срещнал З. в
момента след като последния открил вещите на подсъдимия.
Видно от изложените доказателства
липсват каквито и да е преки свидетели на извършеното престъпление. Всички
посочени свидетели възпроизвеждат обстоятелства, косвено уличаващи подс.Б. но
кореспондиращи изцяло със самопризнанията на подс.Б.. Макар и никой от тези
свидетели да не е бил пряк очевидец на действията на подс.Б., довели до смъртта
на пострадалия, от всички събрани доказателства по делото се образува стройна
верига от множество косвени доказателства, възпроизведени както в гласните
доказателствени средства, така и в писмените такива и в експертните заключения.
Всички заедно описват именно тази фактическа обстановка приета за установена от
страна на обвинението и призната от самия подсъдим, поради което и формират
единственият възможен извод относно авторството на деянието. За този извод съдът
кредитира изцяло показанията на посочените по горе свидетели, протоколът за
оглед на местопроизшествие, протоколите за претърсване и изземване, съдебно-
медицинските експертизи на труп и съдебно-медицинската-експертиза на подс.Б..
По делото чрез извършената
съдебно-медицинска експертиза на труп стр.123 е установено, че причината за
смъртта на И. К. е остра кръвозагуба, настъпила в резултат от осем
прободно-порезни наранявания в областта на гърдите, шията, лявата раменна
област и лявата слепоочна област на главата. В резултат на нараняванията са
настъпили вътрешни кръвоизливи в гръдна и коремна кухина и външно кървене,
най-вече от прекъснат голям кръвоносен съд, какъвто е лявата подключична вена.
Според заключението настъпилата смърт се намира в пряка причинно-следствена
връзка с описаните от вещото лице прободно-порезни наранявания и последвалата
остра кръвозагуба. Според послесмъртните изменения на трупа състоянието на
смъртта отговаря на около второ денонощие, като датата на извършване на
експертното изследване е 08.01.2016г. Това обстоятелство потвърждава датата, на
която обвинението е приело, че престъплението е било извършено, а именно
06.01.2016г.
Съдът не кредитира изготвената
одорологична експертиза, тъй като видно от същата неясен остава механизмът на
провеждане на изследването и неговото конкретно естество, въз основа на което
вещите лица са достигнали до направените от тях изводи. Няма как да се
проследят изследванията, извършени от вещите лица за да се направи извод, че
тази експертиза е пълна и ясна. От друга страна е спорно в съдебната практика
доказателственото значение на подобно експертно изследване. Без да се отричат
научните постижения в определена научна област и доказаните успехи при
използване на обучени кучета в човешката дейност, съдът намира, че най-малкото
следва процесът на проведеното изследване да бъде детайлно описан в експертния
протокол, за да позволява да бъде проверен.
В съдебно заседание подс.Б. заявява, че пострадалият го ударил с патерицата
си и това станало причина за последвалото нападение от негова страна. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимият в тази им част, тъй като същите
противоречат на останалите доказателства по делото. На първо място липсват
следи от увреждания по тялото на подс.Б., които да са били резултат на удара с
патерица /бастун/. Видно от извършената съдебно- медицинска експертиза на
подс.Б. по същият са констатирани ивичесто охлузване в дясната област на
главата определено като одраскване, повърхностна порезна рана по предната
повърхност на дланта на лявата ръка, друга подобна повърхностна порезна рана по
2-ри пръст на дясната ръка За първото подс.Б. обяснява че е получено при
падане, след като е излязъл от къщата пострадалия К.. За подобно събитие
свидетелстват с показанията си М.И., А. З. и Х.Б., но според вещото лице освен по този
механизъм, е възможно охлузването да е причинено и при одраскване с върха на
нож, при замахване с него. Заключението за останалите две порезни рани сочи, че
са причинени от порезно действие на предмет с режещ ръб. За същите подс.Б. не
дава каквито и да е обяснения. Поради конкретно посочения механизъм на
причиняване на описаните увреждания
съдът намира, че липсват доказателства, които да подкрепят твърдението
на подс.Б., че е бил ударен с патерица / бастун / от пострадалия. Останалите
твърдения на подс.Б. за поведението на пострадалия съдът намира за доказани.
Видно от показанията на свид.Д.К., баща му – пострадалия К., е употребявал
алкохол повече от обичайното и е създавал постоянно скандали в семейството,
което е станало причина съпругата му и синовете му да заживеят отделно от него.
Това описание на поведението на пострадалия кореспондира и с обясненията на
подс.Б., който разказва, че именно К. е инициирал свадата помежду им. Той
се ядосал на подс.Б., обидил го, напсувал
го и го заплашил, че ще го набие с патериците.
Видно от изготвената на досъдебното производство комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза към момента на извършване на деянието
06.01.2016г В.Б. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното, е могъл да ръководи постъпките
си, да участва пълноценно в наказателния процес и да носи наказателна
отговорност. В експертизата се сочи още
че подс.Б. не страда от психично заболяване, но при него е налице Синдром на
алкохолна зависимост. Описан е като примитивна личност, с крайно ограничени
интереси, безотговорен, импулсивен, с елементарни потребности и ниски
интелектуални възможности.
При извършеният оглед на местопроизшествие
в дома на пост.К. е било открито тялото му, разположено напречно на самото
легло. При същият оглед са иззети дактилоскопни и биологични следи, както и
вещественото доказателство, средство за извършване на престъпление – нож с
пластмасова дръжка. Към огледа е приложен фотоалбум със снимки, от които са
видими нараняванията върху тялото и главата на пострадалия. От същите снимки са
видими и червени на цвят следи по режещата повърхност на открития нож. Видно от
заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза №09/2016г
върху иззетия от местопроизшествието нож е установено наличие на човешка кръв,
която предвид определената кръвна група съответстваща с тази на пострадалия
може да произхожда именно от него/стр.94/. Категорично е становището на вещото
лице при същата експертиза, че кръвта върху иззетия нож не може да произхожда
от подс.Б., тъй като последният е с различна кръвна група.
В стаята на постр.К. при извършеният
оглед на местопроизшествие е бил установен и иззет бастун, намерен на северната
стена на стаята. Видно от заключението на изготвената на досъдебното
производство експертиза №09/2016г върху иззетия бастун са установени следи от
човешка кръв, която категорично не може да бъде от пострадалия, но е възможно
да произхожда от подс.Б.. Установява се от показанията на свид.К., че при
пристигането й е заварила бастуна на пострадалия до леглото му от дясната му
страна, след което тя го преместила от леглото зад вратата на стаята, където
впоследствие е бил открит от разследващите органи. Следователно по време на
извършване на престъплението бастунът се е намирал до пострадалият Б., което е
и логично предвид обстоятелството, че той е бил трудно подвижен и бастунът му е
бил необходим. Предвид съдебно медицинската експертиза на подс.Б. сочеща
наличието на порезни рани по ръцете му и съвпадението на кръвната група на
следата върху бастуна с кръвната група на самия подсъдим е възможно следата на
е била оставена именно от Б., но това обстоятелство остана недоказано по
категоричен начин. Същото би имало значение ако се спори по въпроса дали
подс.Б. се е намирал в дома на пострадалия К. и в случая неразколебава извода
на съда в тази насока, а косвено го подкрепя.
Отново при огледа на
местопроизшествие са били иззети общо седем на брой дактилоскопни следи.
Първите пет са открити върху стъклен буркан с червена капачка, а последните две
следи са били иззети от чаша на масата. Видно от заключението на вещо лице
изготвило дактилоскопна експертиза №11 от 11.01.2016г по делото годни за изследване
са били само три от иззетите следи. Едната от тях, иззета от стъкления буркан,
е била оставена от ляв среден пръст на подс.Б.. Другите две следи са били
оставени, съответно върху стъкления буркан и чашата, от пострадалия.
Иззетите дактилоскопни следи
доказват, че подс.Б. е посещавал пострадалия на неустановена дата в дома му.
Това е обстоятелство, което споделя самия подсъдим и свидетелите по делото,
сочещи, че подсъдимият и пострадалият често са прекарвали време в една
компания, като са се събирали в дома на последния. От това обстоятелство не
може обаче да се направи извод, че подс.Б. е присъствал в дома на пострадалия в
момента на неговото умъртвяване, но и не поставя под съмнение този извод.
Авторството на деянието съдът намира за доказано от косвените, но множество на
брой свидетелски показания, хронологично описващи събитията на инкриминираната
дата, подкрепени и от обясненията на самия подсъдим, както и от изводите за
факти, направени при съдебно-медицинските експертизи на труп и на самия подсъдим.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата и установена
фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият В.С.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр. последно, вр. чл.115
от НК като на 06.01.2016г. в
с.***, област Пловдивска, умишлено е умъртвил И.А. К. с ЕГН **********, като
убийството е извършено с особена жестокост.
От обективна страна с действията си подсъдимият е реализирал всички
признаци от състава на престъплението чл.116, ал.1, т.6, пр. последно, вр. чл.115
от НК, за което му е предявено
обвинение. Изпълнителното
деяние „умъртвил” е било осъществено чрез няколко на брой активни
последователни действия от страна на подс.Б., резултат на едно и също решение,
представляващи удари с нож върху главата и тялото на пострадалия с такава сила
и интензитет, водейки до причиняване на установените прободно –порезни
наранявания и остра кръвозагуба, причинили като пряка и непосредствена
последица смъртта на К..
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия Б. с пряк умисъл. Подсъдимият е бил психично здрав и вменяем в момента на извършване на деянието и макар да е бил повлиян от
употребения алкохол, волевите му действия са били самостоятелни и свободно контролирани
от него като е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното деяние и е знаел, че с действията си и чрез използваното от него средство- нож,
въздейства върху пострадалия Б. по начин, че ще причини смъртта му. Подс.Б. е
съзнавал, че употребява нож, годен да проникне в тялото на пострадалия, както и
е съзнавал, че наранява пострадалия по начин, че да причини неговата смърт, но
с действията си е целял именно този резултат. В този смисъл подс.Б. е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието и е целял именно тяхното настъпване.
С така осъщественото деяние подсъдимия Б. е засегнал
обществените отношения, осигуряващи опазването на човешкия живот, като
най-висша ценност.
Особена жестокост при извършване на убийство е налице,
когато деецът демонстрира изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие,
свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. За
престъпната съставомерност на неправомерното деяние по предложение трето на чл.
116, ал.1, т.6 от НК се преценява по начина на неговото осъществяване,
обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила, използваните средстве,
причинените телесни увреждания на жертвата, поведението на дееца по време на
реализиране на престъплението, отношението на автора на посегателството към
пострадалото лице. В конкретния случай акцент следва да се постави на механизма
на извършване на престъплението, а именно нанесените множество удари с нож към
различни части на тялото и главата на пострадалия както и юмручния удар който
подс.Б. нанесъл след ударите с нож върху пострадалия. Всичко това сочи
употребена от подс.Б. прекомерно голяма сила и ярост значително над
необходимата за умъртвяване на човешко същество.
В обясненията си пред
съда подс.Б. е заявил, че е бил ударен с патерица от пострадалия, след което
подс.Б. взел намиращия се там нож и го намушкал. Съдът не е приел за достоверни
твърденията на подс.Б. за нанесен му удар. В случай, че това обстоятелство беше
доказано то подобен удар от страна на пострадалия, обективно може да се счете
за нападение по смисъла на чл.12 НК. Действията на подс.Б. обаче са били
последващи това нападение, осъществени
след завършването му. Това обяснява и самият подсъдим пред съда, като
казва, че поведението на пострадалия го е провокирало т.е то се е осъществило и
е приключило, след което подс.Б., озлобен от това отношение, чувствайки се
принуден да реагира взел ножа и да го намушкал. В този смисъл действията му
няма как да се коментират в хипотезата на неизбежна отбрана. Завършилото нападение
обаче може да представлява поведение предизвикало състояние на силно
раздразнение у дееца и в този случай последният ще действа при
афектен умисъл. Физиологичният афект представлява особеното състояние на дееца, в което той се намира при
вземане на решението за осъществяване на деянието. Това състояние следва да е
провокирано с поведение на пострадалия, насочено срещу
виновния или негови близки. В този момент
съзнанието на дееца е
овладяно от чувствата до такава степен, при което възможността му да
вземе правилно решение и да ръководи постъпките си е в значителна степен
намалена, без той да е бил лишен от нея. Но за да
има посоченото състояние наказателноправно значение, следва то да е било провокирано от определени в закона форми на противоправно поведение на пострадалия, а именно насилие, тежка обида или тежка клевета или друго противозаконно действие на жертвата, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици. Действително в настоящия казус подс.Б. е реагирал след
съответно предшестващо поведение на пострадалия, но видно от фактите, то в
никакъв случай не е било такова, като тежка обида или клевета, от които са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки за подсъдимия Б. последици. Що
се отнася до това дали поведението на пострадалият е представлявало насилие, то
съдът е приел, че удар от страна на пострадалият към подсъдимият не е бил
осъществен, но за пълнота следва да се посочи, че дори и да е имало такъв то
липсата на следи по тялото на подс.Б. сочи ниският интензитет на нападението,
което път няма как да обоснове възможност от същото да настъпят тежки последици
за дееца и в този смисъл да се формира у последния състоянието на силно
раздразнение. Личните възприятия на подсъдимия за характера на поведението на
пострадалия в случая обясняват мотива за действията му без да имат друго
наказателно правно значение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр. последно, вр. чл.115 от НК,
законодателят е определил алтернативно три по вид наказания- “лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна.
Определяйки наказанието, съдът
извърши комплексна логическа дейност по цялостната
оценка на наличните по делото смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща
установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и налагането
на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дейците най-добре отговаря на
целите по чл.36 от НК. Съдът счита, че наказанията доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна се явяват прекалено тежки спрямо личността на дееца
и неговата степен на обществена опасност, поради което намери за справедливо
определяне на наказанието доживотен затвор в предвидените от закона минимум и
максимум.
От доказателствата по делото се установява, че
подс.Б. страда от Синдром на алкохолна зависимост. Към
момента на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на алкохолно повлияване, което е изиграло
улесняваща роля при извършване на престъплението. Противоречива е съдебната практика по въпроса дали това обстоятелство
следва да се цени като отегчаващо или смекчаващо вината на извършителя.
Настоящия съдебен състав прецени, че до колкото се касае за проява на болестно
състояние, за което няма данни някога да е било лекувано и след като същото е
улеснило дееца в осъществяване на намеренията му, то това обстоятелство в
конкретния казус следва да се цени като смекчаващо вината. Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се ценят и самопризнанията на подс.Б. на
досъдебното производство направени в много кратък срок след осъществяване на
деянието от него, като съдът намира, че тези самопризнания са спомогнали
съществено за разкриване на престъпното посегателство още в хода на досъдебното
производство. Видно от материалите по досъдебното производство самопризнанията
на подс.Б. са били направени ден след самото деяние, в деня на установяване
извършването на престъплението, преди да е била разпитана голяма част от
свидетелите и да са извършени експертизите по делото.
Отегчаващи
вината обстоятелства са фактите сочещи близките отношения между дееца е
жертвата, обстоятелството, че пострадалия е допускал близо до себе си
извършителя, имал му е доверие, тъй като последният се е грижил за него. Следва
да се отчете факта за трудната подвижност на постр.К., което в известна степен
е ограничавало възможността му за самоотбрана без да го лишава от нея. Налице
са и лоши характеристични данни за личността на подс.Б.. Видно от свидетелските
показания същият не е работил, безделничел е и е бил избягван от своите
съселяни, като неприятна личност.
Воден от горните мотиви съдът
определи наказание при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства на основание чл.116, ал.1, т.6, пр. последно, вр. чл.115 от НК, в размер на осемнадесет
години лишаване от свобода. На основание чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК така
определеното наказание е намалено с една трета, поради което подс.Б. следва да
изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът
определи първоначален строг режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия В.Б.. На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е
приспаднато от така наложеното наказание, времето, през което подс.Б. е бил
задържан по реда на чл.64, ал.2 НПК от 07.01.2016г. и с мярка за
неотклонение "Задържане под стража", считано от 09.01.2016г. до влизане
в сила на присъдата. Съдът се е
разпоредил с веществените доказателства и е присъдил разноските по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: