РЕШЕНИЕ
№ 1397
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110167879 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, уточнена с молба от 11.10.2023 г., от (фирма) против М.
Е. И. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на топлофикационното дружество
сумата в размер на 464,01 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(адрес), с аб. № ****, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
исковата молба на 13.12.2022г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на
70,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.08.2022 г., сумата в размер
на 11,05 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 13.12.2022г. до окончателно погасяване на вземането и
сумата в размер на 2,07 лева, представляваща законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г., като претендираните в
настоящото производство суми представляват 1/3 част от задълженията за горепосочения
топлоснабден имот, за която част с влязло в сила Разпореждане № 104158 от 31.10.2022 г. по
ч. гр. д. 46250/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, е отхвърлено подадено
от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу ответника, тъй като длъжникът няма обичайно местопребиваване в Република
България.
В исковата молба и молбата-уточнение са изложени твърдения, че наследодателят на
ответника В. В. И.а е притежавала качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди за процесния топлоснабден имот, респ. наследниците дължат заплащане на
припадащите им се части от непогасените задължения за имота съобразно наследствените
им права, а след смъртта на лицето ответникът М. Е. И. „в качеството на ползвател на
общински имот на договорно основание“ дължи заплащане на 1/3 част от задълженията за
имота. Представителят на дружеството поддържа, че отношенията между страните се
уреждат с Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват
1
потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане. В исковата молба са
изложени твърдения, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е
доставило топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата
молба, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда на дяловото разпределение. Представителят на страната поддържа, че ответникът в
настоящото производство е ползвал доставената от дружеството топлинна енергия и не е
погасил задължението си, поради което дължи и обезщетение за забава. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), „клиенти“ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията. От гореизложената нормативна уредба се извежда
заключението, че с разпоредбите на ЗЕ е установена законова презумпция, съобразно която
всяко лице, за което се установи, че е собственик или вещен ползвател на имот в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, се счита по силата на закона клиент
на топлинна енергия, съответно страна по неформален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с доставчика. Тъй като се касае за правна норма с изключителен
характер, установяваща законова презумпция, същата следва да бъде тълкувана единствено
стриктно, не и разширително, по отношение на нейните субективни предели на действие.
Тоест недопустимо е от текста, уреждащ статута на вещните ползватели, да се извежда
заключение, че ползвателите на имота на облигационно основание също са включени в
обхвата на презумпцията и следва да се считат страна по договор с доставчика на топлинна
енергия. Поради тази причина настоящият състав намира, че страна по неформалния
презумптивен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да бъде
единствено собственикът на имота и титулярът на вещото право на ползване върху него, не
и неговият наемател. Това заключение се извежда и от текста на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД,
съобразно който, ако друго не е уговорено, наемателят е длъжен да плаща разходите
свързани с ползването на имота (в това число режийните разходи за вода, електрическа
енергия, отопление и др.) на своя наемодател, а не пряко на съответните доставчици. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция, изразена в Решение № 504 от 26.07.2010
г., по гр.д.№ 420/2009 г. на ВКС, IV г.о., според което за заплащането на доставената
енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота, а задължението да заплаща разходи за консумативите, поето от
държателя или ползвателя по заем за послужване е към собственика. Като се съобрази
посочената уредба следва, че съгласно ЗЕ, по договора за доставка на топлинна енергия
клиент на топлинна енергия е собственикът, респективно - физическото лице, на което е
2
учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува топлинна енергия за
битови нужди.
Не е изключено наличието на облигационно правоотношение по повод доставяне на
топлинна енергия до имот и между ищцовото дружество и лица, което не са собственици
или носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот, тъй като
изброяването в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е изчерпателно и по силата на чл. 9 ЗЗД, предвиждащ
свобода на договарянето, на волята на правните субекти е предоставено създаването на
облигационна връзка с конкретно съдържание. Това положение е посочено в Тълкувателно
решение № 2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1 от което е
изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. За доказване наличието на такова правоотношение важат общите правила,
като установяването на това обстоятелство може да стане например посредством
представяне на декларация за откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. В тълкувателното решение е посочено още, че облигационното
отношение между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че наследодателят на ответника
притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия като писмено доказателство по
делото са приети Заповед от 01.06.2005 г. за настаняване на В. В. И.а / починала на
16.08.2019 г./ в процесния недвижим имот и Договор за наем от 05.03.2007 г., сключен
между Столична община в качеството на собственик на жилището и настаненото в имота
лице. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено при условията на
пълно и главно доказване съществуването на договорни отношения между (фирма) и
наследодателя на ответника доколкото по делото не е представено доказателство, че между
наемателят и топлофикационното дружество със съгласието на собственика на имота е
сключен договор за продажба на топлинна енергия. В допълнение съгласно чл. 64, ал. 1 от
представените от ищеца Общи условия клиент може да бъде и друго лице – ползвател на
имота, различно от собственика на имота, при условие, че последният е представил писмено
съгласие в нотариално заверена форма за това. В случая по делото не са представени
доказателства, от които да се установява, че собственикът на имота е представил съгласие за
сключване на договор между наемателя и ищцовото дружество в нотариално заверена
форма.
По изложените доводи съдът намира, че по делото не са представени никакви
доказателства, че след смъртта на наследодателя В. В. И.а ответникът в лично качество се
явява потребител на топлинна енергия за имота. Единствено за пълнота на изложението
следва да бъде отбелязано, че по делото е представено писмо от Столична община от
10.06.2022 г., съгласно което считано от месец май 2018 г. процесния имот се обитава от
трето-неучастващо по делото лице – Г. Й. К.
При недоказаност на главния иск акцесорната претенция за обезщетение за забава
също се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) против М. Е. И., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
3
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 464,01 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № ****, ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 13.12.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 70,16 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 04.08.2022 г., сумата в размер на 11,05 лева, представляваща
незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
13.12.2022г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 2,07 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 04.08.2022 г., като претендираните в настоящото производство суми
представляват 1/3 част от задълженията за горепосочения топлоснабден имот.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр.(АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.(АДРЕС).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4