РЕШЕНИЕ
№ 1618
гр. Русе, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520105609 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Йеттел България” ЕАД гр. София (предишно наименование
“Теленор България” ЕАД), представляван от Марек Слачик и Джейсън
Кристос Кинг, чрез пълномощник адв. Н. Ш. твърди, че е сключил с Р. И. И.
на 20.10.2017г. Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца с абонаментен план
“Тотал 30.99 промо 2000 МВ” със стандартен месечен абонамент 30.99 лв. На
същата дата - 20.10.2017г. във връзка със същото Допълнително
споразумение “Теленор България” ЕАД като лизингодател сключил с
ответницата Р. И. И. като лизингополучател Договор за лизинг, с който й
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка LENOVO
Moto G5s Grey с обща лизингова цена 344.77 лв, дължима чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 14.99 лв. Ответницата не е
изпълнила паричните си задължения по споразумението в общ размер 67.54
лв неплатени абонаментни такси и използвани услуги за период 15.04.2019г.-
14.06.2019г., както и по договора за лизинг в общ размер 79.61 лв лизингови
вноски за период 15.04.2019г.-14.08.2019г. Вследствие неизпълнението по
1
допълнителното споразумение начислил на ответницата неустойка в размер
на 77.46 лв във фактура №**********/15.08.2019г., а по договора за лизинг
ответницата дължи сумата общо 79.61 лв лизингови вноски за периода
15.04.2019г.-14.08.2019г., от която 14.99 лв начислил във фактура
№**********/15.05.2019г., 14.99 лв начислил във фактура №********** от
15.06.2019г., 4.66 остатък от лизингова вноска, дължима за период 15.06 -
14.07.2019г., начислена във фактура №**********/15.07.2019г. и 44.97 лв –
сбор от 2 лизингови вноски, начислени накуп по чл.12 ОУ към договора за
лизинг и една лизингова вноска по чл.1, ал.3 по същия договор, начислени
във фактура №**********/15.08.2019г. Поради неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
ответницата дължи и сума в размер на 40.33 лв, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура
№**********/15.08.2019г. Относно посочените задължения за лизингови
вноски е налице обща изискуемост поради изтичане на срока на договора за
лизинг, посочен в чл.2 от същия. Лизинговото устройство не му е върнато. За
събиране на вземането си в общ размер 264.94 лв главница подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №2496/2021г. на Русенски районен съд. Тъй като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, моли
да се признае за установено по отношение на същата, че му дължи сумата
общо 264.94 лв за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг към него, заедно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.
дело №2496/2021г. на РРС до окончателното изплащане. Претендира
направените разноски по ч. гр. дело №2496/2020г. на РРС и по настоящото
производство.
Ответницата Р. И. И. чрез назначения й особен представител заявява
становище за неоснователност на иска. Счита незаконосъобразна начислената
неустойка, тъй като договорът за мобилни услуги не е прекратен предсрочно.
Оспорва поотделно дължимостта на всички начислени суми, които се
претендират по приложени фактури, поради което моли искът да се отхвърли
2
като недоказан и неоснователен.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ЧГД
№2496/2020г. на Русенски районен съд, назначена е счетоводна експертиза,
чието заключение е приложено в писмен вид.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от данните по ч. гр. дело №2496/2021г., че в производство по
чл.410 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №1284/17.05.2021г. срещу Р. И. И. за сумата 264.94 лв по
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и по Договор за лизинг към него, заедно със законната
лихва от 14.05.2021г. до окончателното изплащане и за 385 лв разноски. Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Видно от представения Договор за мобилни услуги от 26.09.2016г.,
сключен с мобилния оператор “Теленор България” ЕАД гр. София,
ответницата Р. И. И. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер ********* и е титуляр на предпочетен мобилен номер
++359********* по абонаментен план “Стандарт 15.99“ с месечна абонаментна
такса 15.99 лв на месец. Първоначалният срок на договора е бил 12 месеца,
считано от 26.09.2016г. В договора на стр.3 е посочено, че в случай на
прекратяването му през първоначалния срок за която и да е SIM карта/номер,
посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една SIM карта/номер до края на същия
срок. Когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят
дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последно актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към
момента на прекратяване на настоящия договор по отношение на коя да е SIM
карта/номер, посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от
оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг.
Съгласно Декларация-съгласие от 26.09.2016г., Р. И. И. е получила
3
Общите условия на “Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, с които се е запознала, приела и
подписала. Подписала е също Договора за мобилни услуги и Приложение-
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
26.09.2016г.
На 20.10.2017г. между “Теленор България” ЕАД и Р. И. И. е сключено
Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с мобилен
номер ++359********* за срок от 24 месеца по абонаментен план “Тотал
30.99“ с допълнителни 2000 МВ със стандартен месечен абонамент 30.99 лв.
В т.2 от Споразумението е посочено, че срокът за ползване на услугите,
предоставяни от оператора на потребителя от посочения мобилен номер се
продължава до 20.10.2019г. Допълнителното споразумение влиза в сила на
20.10.2017г. В т.4 от споразумението страните отново са потвърдили
съгласие, че в случай на прекратяване на услугите, предоставени на
потребителя с горепосочения мобилен номер, през срока, посочен в чл.2, по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една SIM карта/номер до края на този срок.
Съгласно чл.5 от споразумението, когато е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последно актуална ценова листа на оператора за
съответното устройство към момента на прекратяване на настоящия договор
по отношение на коя да е SIM карта/номер, посочени в него и заплатената от
него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг.
Във връзка с допълнителното споразумение на 20.10.2017г. Р. И. И. и
мобилният оператор “Теленор България” ЕАД сключили Договор за лизинг,
съгласно който “Теленор България” ЕАД й е предоставило за временно и
възмездно ползване устройство марка LENOVO, модел Moto G5s Grey срещу
заплащане на обща лизингова цена 344.77 лв чрез внасяне на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 14.99 лв с включен ДДС, съгласно
погасителен план, инкорпориран в договора. Месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя в
4
указаните срокове, условия и начин на плащане на задълженията, съгласно
сключения договор.
Видно от Декларация-съгласие от 20.10.2017г., Р. И. И. е получила
Общите условия на “Теленор България” ЕАД, регулиращи отношенията на
лизингодателя с неговите потребители, наричани лизингополучатели, с които
се е запознала, приела и подписала. Подписала е също допълнителното
споразумение, договора за лизинг и Приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 20.10.2017г.
Поради неплащане от страна на ответницата цената за предоставените й
мобилни услуги и вноски по лизинговото устройство “Теленор България”
ЕАД начислил неустойка, съгласно посочените в споразумението условия и
срокове, общо в размер на 77.46 лв, формирана съгласно Раздел IV, чл.4 от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една SIM карта/номер до края на срока.
За задълженията на ответницата по предоставените й мобилни услуги
по посочения договор ищецът е издал следните фактури:
- №**********/15.05.2019г. за отчетен период от 15.04.2019г. до
14.05.2019г. със срок за плащане 30.05.2019г. за сумата общо 48.47 лв, от
които 33.48 лв абонаментна такса и използвани услуги за мобилен номер
++359********* и 14.99 лв лизингова вноска;
- №**********/15.06.2019г. за отчетен период от 15.05.2019г. до
14.06.2019г. със срок за плащане 30.06.2019г. за сумата 49.05 лв, от която
34.06 лв абонаментна такса и използвани услуги за мобилен номер
++359********* и 14.99 лв лизингова вноска;
- №**********/15.07.2019г. за отчетен период от 15.06.2019г. до
14.07.2019г. със срок за плащане 30.07.2019г. за сумата 4.66 лв, остатък от
лизингова вноска за мобилен номер и
- №**********/15.08.2019г. за отчетен период от 15.07.2019г. до
14.08.2019г. със срок за плащане 30.08.2019г. за сумата 162.76 лв, включваща
77.46 лв неустойка, 44.97 лв лизингови вноски, начислени накуп и 40.33 лв
дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********,
съобразно обстоятелствената част на исковата молба.
Общо размерът на неплатените от ответницата задължения по
5
фактурите възлиза на 264.94 лв (вж. фактура №**********/15.08.2019г.).
От заключението на счетоводната експертиза, прието от допълнено в
съдебно заседание на 17.11.2022г. от вещото лице Р. М. Д., се установява, че
по цит. по-горе фактури и кредитно известие №**********/15.07.2019г. няма
извършени плащания от ответницата към датата на подаване на заявлението
чл.410 ГПК, както и към датата на заключението. От същото заключение се
установява, че общият размер на дължимите суми за мобилен номер
++359********* е 264.94 лв, от които 51.65 лв общо за месечни абонаменти,
2.28 лв общо за потребление извън включените в абонамента, 1.80 лв общо
начислени такси, 1.49 лв общо за възстановен изходящ трафик, 59.96 лв общо
падежирали лизингови вноски, 29.98 лв общо непадежирали лизингови
вноски и 117.79 лв неустойки за прекратяване на договора по вина на
потребителя.
Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че сумата 117.79 лв
включва разликата в стойността на купеното мобилно устройство и 3 месечни
такси без ДДС, съгласно клаузите на договора за лизинг и договора за
мобилни услуги, тъй като при прекратяване на договора по вина на
потребителя, както в случая, разликата до актуалната цена на устройството
трябва да се плати от него. Допълва, че в писменото заключение дължимите
суми от ответницата са сумирани по основание.
Заключението на счетоводната експертиза е прието от съда без
възражения от страните.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата общо 264.94 лв за неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг към него, заедно със законната лихва от 14.05.2021г. до
окончателното изплащане – чл.422, ал.1 ГПК.
Ответницата дължи на ищцовото дружество разноски по ЧГД
№24968/2021г. на РРС в общ размер 385 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 25 лв
държавна такса по делото, 300 лв адвокатско възнаграждание, 300 лв за
6
счетоводна експертиза и 150 лв възнаграждение за особен представител -
общо 775 лв разноски по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Йеттел
България” ЕАД (предишно наименование “Теленор България” ЕАД) със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ж.к. “Младост
4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, към Р. И. И. от
гр.**********, ЕГН **********, за сумата общо 264.94 лв за неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг към него, заедно със законната лихва от 14.05.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. И. И. да заплати на “Йеттел България” ЕАД сумите 385 лв
разноски по ЧГД №2496/2021г. на Русенски районен съд, както и 775 лв
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7