РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Русе, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214500100772 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 288, ал.12 КЗ /отм./.
Предявена е искова молба от „Гаранционен фонд” - София срещу ИВ. СВ. СТ. от
гр.Русе, в която се твърди, че ищецът е изплатил по щета № 210074/13.03.2015г.
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 80332.55 лв. на В.Д.Б., пострадал при
ПТП, настъпило на 28.09.2013г. в гр. Р.*********** Твърди се, че виновен за ПТП е
ответника С., който управлявайки л.а. „БМВ ****” с рег. №Р**** РР, без действаща към
датата на ПТП застраховка "Гражданска отговорност",при движение по ул. "***" е
предприел изпреварване на движещ се пред него неустановен лек автомобил и е продължил
да се движи около средата на пътното платно с цел да изпревари и мотопед, управляван от
Б.. В даден момент, мотопедът започнал да завива наляво, като С. е възприел опасността за
движението и е задействал спирачките на автомобила. Въпреки това е възникнал удар
между превозните средства и след удара Б. е паднал върху л.а. „БМВ***” с рег. №Р**** РР
и е бил пренесен напред.
Пострадалият от това ПТП В.Д.Б. се обърнал към Гаранционния фонд за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 КЗ/отм./, но и УС на ГФ взел
решение да постанови отказ. Б. не се съгласил с постановения отказ, поради което
образувал против ГФ гр. д. № 6523/2015 г. по описа на СГС. Въз основа на решение по това
дело се снабдил с изп. лист в резултат на което ГФ изплатил на 15.02 и на 11.04.2018 г.общо
сумата от 80332.55 лв. Ищецът твърди още, че поканил ответника да възстанови
изплатеното от ГФ, но той не сторил това.
Претендира ответникът С. да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 80332.55
1
лв., изплатена от Гаранционен фонд- София по щета № 210074/13.03.2015г. и включваща
обезщетение за неимуществени вреди, присъдени по гр. д. № 6523/2015г. по описа на СГС,
законна лихва и разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното й плащане. Претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ИВ. СВ. СТ., в който
се оспорват предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди се, че към
датата на ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
между „ЗК Лев Инс“ АД за л.а. „БМВ***” с рег. №Р**** РР. Сочи и че няма виновно и
противоправно поведение на ответника за настъпилото ПТП, поради което и сумата,
изплатена от ищеца е недължимо платена. Заявява, че липсват данни увреденото лице
реално да е получило присъденото му обезщетение. Поради изложеното, моли иска да се
отхвърли, претендира разноски.
С определение от 21.03.2022г., съдът е конституирал на позицията на трето лице
помагач на страната на ответника „ЗК Лев Инс“ АД, което със становище от 18.05.2022г.,
заявява, че не следва да носи отговорност за действията на ответника, т.к. към датата на
процесното ПТП, същия е управлявал л.а. „БМВ ***” с рег. №Р**** РР без валидна
застраховка „ГО“.
От фактическа страна:
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали от 28.09.2013 г. /л. 6/, от
който се установява, че на 28.09.2013г. в гр. Русе, в 16.30 часа, по ул. "Ч." е настъпило ПТП
с участието на м. „К.Х.“, с рег.№Р**** М, с водач-В.Д. Б., и л.а. „БМВ***” с рег. №Р****
РР, управляван от ИВ. СВ. СТ..
Установява се от представената справка от базата данни на Информационен център
към ГФ /л. 8/, че за управлявания към момента на ПТП лек автомобил с рег. №Р**** РР е
била сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" със
"ЗД Бул Инс" АД, която е била прекратена на 14.05.2013г. поради невнесена вноска.
По делото е приложена пр.пр. №5426/2013г. по описа на РРП, от която е видно, че с
влязло в сила Постановление от 10.03.2014г., образуваното наказателно производство за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.с чл.342, ал.1, пр.3 НК, с пострадал В.Д. Б.
срещу неизвестен извършител е прекратено на осн.чл.15 НК.
Представена е и писмена претенция от В.Д. Б., отправена до ищеца на 13.03.2015г. с
приложени към нея доказателства, с която същия заявил искане да бъде обезщетен за
причинените му от ПТП на 28.09.2013г. вреди от ответника, който управлявал МПС без
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". По делото липсва спор, че УС на ГФ
взел решение да постанови отказ за заплащане на обезщетение по тази претенция.
От приложеното гр. д. № 6523/2015г. по описа на СГС, развило се с участието на
ответника ИВ. СВ. СТ., като трето лице – помагач на Гаранционния фонд, се установява, че
Решението на СГС, потвърдено с Решение на АС-София, с което "ЗД Бул Инс" АД е
2
осъдено да заплати на Б. 50000.00лв.-обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
28.09.2013г. е отменено от ВКС. В своето Решение №183/22.12.2017г. по т.д.№746/2017г.,
ВКС е отхвърлил иска срещу "ЗД Бул Инс" АД и вместо това е осъдил „Гаранционен фонд”
- София да заплати на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ/отм./ на В.Д. Б. сумата от 50000.00лв.-
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 28.09.2013г., ведно със законната лихва,
считано от 13.03.2015г. В полза на процесуалния представител на Б. е присъдена сумата от
5203.60лв. на осн.чл.38, ал.2 ЗА.
За събирането на тези суми е издаден изп. лист, като с платежно нареждане от
11.04.2018г./л.80/, „Гаранционен фонд” - София е заплатил сумата от 71668.95лв. по
образуваното въз осн.на ИЛ, издаден по горепосоченото дело на СГС, изп.д.№1258/2018г., а
на 15.02.2018г. е заплатил по с/ка на процесуалния представител на ищеца и сумата от
8663.60лв./л.81/, с основание за плащане-„ по т.д.№746/2017г., ВКС“
От приложената на л. 83 регресна покана от 27.08.2021 г. се установява, че ищецът
поканил ответника в едномесечен срок от получването да му възстанови заплатената от него
сума в общ размер на 80332.55 лв.. относно щета № 210074/13.03.2015г. като посочил и
банковата си сметка. Поканата е връчена на ответника на 21.09.2021г., като липсват
твърдения и доказателства сумата да е заплатена на ищеца.
По делото е приета неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза,
разпитан е свидетел, приети са и други писмени доказателства.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 288, ал.12 КЗ /отм./ урежда правната възможност Гаранционният
фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при
ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг. чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“
КЗ /отм./. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. /
ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2. / за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание /непозволено увреждане/ срещу
причинителя на вредата –чл.45, ал.1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3. / деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и
4. / делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
"Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Осъществяването на
горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал.8 КЗ /отм./.
От представените по делото платежни нареждания се установява, че ищецът е
заплатил на увреденото лице – В.Д. Б. обезщетениe за неимуществени вреди, причинени от
виновното и противоправно поведение на ответника, определено с Решение
3
№183/22.12.2017г. по т.д.№746/2017г. на ВКС, както и дължимите лихви върху него.
Що се отнася до останалите платени и претендирани от ищеца суми – за разноски в
исковото производство, следва да се отбележи следното:
Притезанието на фонда да иска заплащане на сторените разходи по определяне и
изплащане на обезщетенията е производно от суброгационното му право по ал.12 на чл. 288,
ал.8 КЗ /отм./. Според текста на чл. 288, ал.6 КЗ /отм./, фондът определя и изплаща
обезщетения, като чл. 273 се прилага съответно. В чл.30, ал.2 от Правилника за
устройството и дейността на Гаранционния фонд/отм., считано от 31.08.2021г./ е
предвидено, че при смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя
от експертна комисия към фонда по правила, приети от Съвета, или по съдебен ред, а в чл.
31, ал. 8 – че управителният съвет определя и изплаща обезщетението. Това сочи на извода,
че обезщетенията, дължими от ГФ, се определят по два начина - от УС на ГФ въз основа на
заключение на експертна комисия, или от съда при условията на чл. 32 от Правилника - ако
фондът не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 31, ал. 7 от Правилника, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
При нормативно уредената възможност обезщетението да бъде определено по съдебен ред,
като разноски по смисъла на чл. 288, ал.8 КЗ /отм./., следва да се приемат съдебно -
деловодните разноски, сторени от фонда – заплатеното на осн.чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение
на процесуалния представител на Б. в размер на 5203.06лв., както и заплатените разноски по
образуваното изп.д.
Тук следва да се отбележи и че направеното възражение в отговора на ИМ, че
липсват данни увреденото лице реално да е получило присъденото му обезщетение е
неоснователно.Ищецът е представил доказателства/платежни нареждания/, от които
категорично се установява, че претендираните суми са заплатени по образуваното по молба
на Б. изп.д.№1258/2018г., въз основа на ИЛ, издаден по гр. д. № 6523/2015г. по описа на
СГС и по по с/ка на процесуалния представител на ищеца, с основание за плащане-„ по т.д.
№746/2017г., ВКС“.
Действително по настоящето дело не се установи ответника виновно да е причинил
процесното ПТП.Дори напротив, доказателства по делото сочат, че водача на л.а. „БМВ***”
с рег. №Р**** РР не е имал техническата възможност да предотврати ПТП от 28.09.2013г.
чрез спиране и че Б. е имал техническата възможност да види приближаващия се лек
автомобил и да го изчака.
Всички възражения на ответника в тази връзка са, както и за наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с „ЗК Лев Инс“ АД са преклудирани по
следните съображения:
Ответникът С. е бил конституиран като трето лице помагач на „Гаранционен фонд“ –
София в производството по гр.д. № 6523/2015г. по описа на СГС, в.гр.д. № 3356/2016 г. по
описа на САС и по к.т.д. № 746/2017г. по описа на ВКС. Посочените съдебни производства
са приключили със съдебен акт, с който ответникът Гаранционен фонд е осъден да заплати
4
на Б. обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски. Отговорността на
Гаранционен фонд – София е ангажирана, тъй като по делото е приет за безспорен факта, че
С. е управлявал л.а. „БМВ***” с рег. №Р**** РР, без действаща към датата на ПТП
застраховка "Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 ГПК третото
лице е имало право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на
действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. Съгласно разпоредбата на
чл.223, ал.2 ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на който помага или която го е привлякла. То не може да го
оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или
поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице
обстоятелства или доказателства. Такива възражения не са наведени от ответника.
Предвид горното ответникът ИВ. СВ. СТ. се явява обвързан от задължителната сила
на мотивите на постановените съдебни решения и по специално на тези по к.т.д. №
746/2017г. по описа на ВКС, в които е прието за безспорно, че към момента на ПТП –
28.09.2013г. не е имало валидно сключена застраховка ГО по отношения на управляваният
от ответника увреждащ автомобил. Същото се отнася и за въпросите, свързани с виновното
и противоправно поведение на ответника за настъпилото ПТП, механизмът на последното,
размера на обезщетението за неимуществени вреди, респ. и за степента на съпричиняване
на вредоносния резултат, които въпроси не може да бъде пререшавани.
С оглед гореизложеното, искът се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение участието на третото лице подпомагащо ответника - „Застрахователна
компания Лев Инс” АД съдът намира за установено следното: Както бе посочено по-горе,
съобразно задължителната сила на мотивите по к.т.д. № 746/2017г. по описа на ВКС, е
установено, че към момента на ПТП – 28.09.2013г. не е имало валидно сключена
застраховка ГО по отношения на управлявания от ответника л.а. „БМВ***” с рег. №Р****
РР. Поради това и третото лице подпомагащо ответника - „Застрахователна компания Лев
Инс” АД не следва да отговаря за присъдените на ищеца в настоящето производство суми.
При този изход на спора съдът възлага в тежест на ответника направените по
делото разноски от ищеца – 100.00лв.-юрисконсултско възнаграждение/както е
претендирано в ИМ/ и заплатената държавна такса в размер на 3213.30лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. СВ. СТ., ЕГН: ********** от гр. Р************* да заплати на
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев”№2, представляван заедно от С.Г.С. и М.Н.К. сумата от 80332.55 лв.,
представляваща изплатени от Гаранционния фонд обезщетение и лихви върху него за
причинени неимуществени вреди на увреденото лице В.Д. Б., вследствие настъпило на
28.09.2013 г. ПТП, причинено от ИВ. СВ. СТ. с л.а. „БМВ***” с рег. №Р**** РР без
5
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и разходи за
определяне на обезщетението, представляващи съдебно - деловодни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2021 г. до окончателното й плащане,
както и 3313.30лв.- - деловодни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника - „Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК: *********.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната
банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД- IBAN: BG******************1,BIC:
UNCRBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6