Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.07.2021год. гр.Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети юни
, две хиляди и
двадесет и първа година
В публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: БЕЗ
ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
АНХ дело № 282
по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по Жалба на М.К.М. с ЕГН********** ***,срещу
Наказателно Постановление №23-0000595/15.06.2020г. на и.д.Директор на
РД“Автомобилна Администрация“-Варна, с което му е наложено административно
наказание ”Глоба”в размер на 2000,00/две хиляди /лева ,на осн.чл.93,ал.1,т.1 от
ЗАвтП ,за административно нарушение по чл. 87,т.2 от Наредба №33/03.11.1999г.
на МТ.
Жалбоподателя,редовно
призован, се явява лично в с.з.и се представлява се от адв.А. *** . В жалбата
си до съда моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.Оспорва
изводите на наказващият орган,че е извършвал обществен превоз на пътници,т.к.
процесният товар е бил за лични цели-изравняване на собствен терен в
с.Оброчище.Оспорва качеството си на водач ,който извършва обществен превоз на
товари.
В с.з. се претендират
разноски.
Въззиваемата
страна-РД“АА“-Варна,редовно призована ,не се представлява в с.з.
Чрез придружаващото
Жалбата писмо е изразила становище,с което оспорват доводите в жалбата,като
считат че правилно М. е санкциониран .Моли се съдът да потвърди НП,както и
присъждане на деловодни разноски за юр.к.възнаграждение.
По делото са
призовани и разпитани Актосъставителя Ю. и св.П.М.,при режим на водене от
жалбоподателя .
Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН,от надлежна страна,поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна.
Съдът, като
разгледа жалбата,изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 14.05.2020г.
около 12,15ч.,жалбоподателя управлявал т.а.“Камаз“ от катег.N3 ,с рег.№В...КН,движейки се по
път отворен за обществено ползване в КК“Албена“,общ.Балчик ,от пожарната в
посока хотел „Орхидея“,като в близост до хотел „Орхидея парк“ бил спрян за
проверка от служители на РУ на МВР-Албена.Пол.служители установили,че
автомобила извършва превоз на инертни материали-10т.пръст ,като това се
извършвал за сметка на “Техно-инвест“ЕООД, по маршрут от хотел „Амелия“ в
КК“Албена“,до мястото за разтоварване в Депо ,в рамките на КК.
Предвид на това,че
се касае за превоз на товари ,бил повикан екип на РД“АА“-Варна,в лицето на св.Ю.-на
длъжност инспектор към РД“АА“-Варна,който при проверка на документите на М.,установил,че
последният няма удостоверение за психологическа годност.Била направена и
справка в регистъра на ИА“АА“,където било установено също,че водача няма
издавано удостоверение.
За констатираното
нарушение св.Ю. съставил АУАН,СЕР.А.2019,№272040/14.05.2020г.
АУАН бил съставен в
присъствието на един свидетел и връчен на М. без възражения.
Съдът не приема
възраженията на защитата,че АУАН не е бил връчван,т.к. видно върху написаното в
него се установява,че М. е получил
препис от АУАН на 14.05.2020г. и собственоръчно е написал че няма възражения
по него.
В с.з. самият
актосъставител заяви,че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на
място му е бил връчен екземпляр.
В рамките на срока
по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН ,наказващият
орган,в лицето на и.д.Директор на РД“АА“-Варна е издал процесното НП.
НП е връчено на 20.10.2020г.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ,както и от
приетите съгл. чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
Показанията на свидетеля следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Производството е от административно-
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.
Предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно -наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
При така установената фактическа обстановка,
съдът установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на
жалбоподателя не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба,в размер на 2000,00 лв. ,при първо нарушение
Съгласно чл. 87 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
на МТ, водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните
изисквания:
1. Да притежава свидетелство за управление,
валидно за съответната категория МПС;
2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм., бр.
108 от 2002 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 48 от 2018 г.) -Да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата;
3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., доп., бр.
52 от 2012 г., изм., бр. 48 от 2018 г.),действаща към датата на нарушението- Да
притежава валидна карта за квалификация на водача, по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че на датата на извършване на проверката от органите на РД
"Автомобилна администрация" гр. Варна, жалбоподателят, като водач на
товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари между два пункта на
територията на КК“Албена“ ,към момента на проверката е без валидно удостоверение
за психологическа годност,а след направена справка в ИА“АА“е установено,че
такова не е издавано.
Отразената в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка
се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетеля и от приложените
писмени такива.
Деянието ,осъществено от М. се доказва по
недвусмислен и категоричен начин .
Доказано е, че на процесната дата 14.05.2020
г. около 12: 15 часа жалбоподателят е управлявал т.а.“Камаз“,катег. N3,с рег.№В...КН,който
не бил негова собственост,извършвал е превоз на инертни материали-превозвал е
10 тона пръст за сметка на „Техно –инвест“ЕООД по маршрут от и в КК“Албена“ППС
.
Именно там при извършена проверка било
установено, че жалбоподателят не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност.
Безспорно е установено, че към датата на
твърдяното в НП нарушение жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност и такова не било му издавано.
Факта на извършването на превоз на товари,се
потвърждава и от самият жалбоподател,който в обясненията си дадени на
14.05.2020г. в РУ на МВР-Албена е посочил,че е натоварил пръстта от хотел Амелия
,където в момента течели ремонтни дейности ,правил услуга ,за която нямал да
получи заплащане.Посочва също че не е знаел ,че извършва нарушение.
Ето защо и съдът намира, че е налице
действително осъществено нарушение на нормата на чл. 87, т. 2 от НАРЕДБА № 33
от 3.11.1999 г.на МТ, за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, от страна на жалбоподателя, до колкото като водач на
автомобил за обществен превоз, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност.
Съгласно нормата на чл. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания психологическата годност се установява с
психологическо изследване.
Съгласно чл. 7 от последно посочената Наредба всяко психологическо изследване завършва със
заключение за психологическа годност, като при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице се издава "Удостоверение
за психологическа годност" (приложение № 1 от Наредбата), а при
отрицателно заключение от психологическото изследване на изследваното лице не
се издава документ. Следователно, психологическата годност на водача се
удостоверява с надлежно издадено удостоверение за психологическа годност, като
предвид установеното обстоятелство, че в конкретния случай жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на товари като няма такова удостоверение, правилно е
направен извод и от актосъставителя, и от наказващия орган, че е налице
несъобразяване от жалбоподателя с изискванията за психологическа годност или в
случая със задължението водача на автомобил за обществен превоз на товари да
трябва да притежава надлежно издадено удостоверение за психологическа годност.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр,действаща към датата на нарушението , предвижда, че Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба,в размер на 2000,00 лв. ,при първо нарушение;
Нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр,действаща към датата на нарушението регламентира, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с Глоба,в размер на 500,00 лв.
От анализа на описаните норми следва извод,
че чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр се прилага в случай, че водачът има валиден и
действащ към момента на проверката документ, но не го представя в момента на
проверката. В конкретния казус не сме изправени пред такава ситуация, доколкото
валиден към момента на проверката документ, а именно удостоверение за
психологическа годност, жалбоподателят няма и съдът намира, че санкционната
норма по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е относимата и правилно приложена за извършеното.
Административно - наказващият орган правилно
е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба и го е
санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил,
че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващия орган възможност за преценка при определяне на
размера, поради което е наложил посоченото наказание в законноустановения и
фиксиран размер.
Настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
в конкретния казус. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си,
че случаят не е маловажен. Съобразно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Преценката на съда е относно материалната законосъобразност на наказателното
постановление от гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че не е налице
хипотезата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Преценката за
маловажност следва да се прави на базата на всички установени по делото факти,
касаещи вида на нарушението, начина на извършване и други, които от своя страна
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
В случая не са налице обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
С деянието, обявено за наказуемо се засягат
обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и конкретно
документите, които водачите, извършващи такъв превоз, следва да представят на
контролните органи, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи санкции за нарушаването му, се ползва
с висока степен на защита.
Освен това, деянието не е резултатно - не е
свързано с настъпване на вреди, за да е възможно тяхната липса или
незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения.
По-конкретно, актът за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава
изискуемите, съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова-
следва да бъде потвърдено, а жалбата- като неоснователна и недоказана, следва
да бъде оставена без уважение.
Що се отнася до направеното възражение ,за
това,че М. не е бил водач на т.а.,който осъществява превоз на товари,то съдът
следва да посочи,че това му възражение е неоснователно.
Ако той,така както свидетелства и св.П.М.,превоза
е бил за собствени нужди,то т.а.е следвало да бъде обозначен с поставена табела
“собствен превоз“.В случая това не е било сторено.
Ето защо и съдът не кредитира показанията на свидетеля П.М.,т.к.счита първо, че те следва да се приемат като пристрастно дадени ,имащи интерес от изхода на делото и на следващо място както бе посочено по-горе е следвало превозът да бъде обозначен като такъв за лични цели.
В случая това не е било сторено.
В § 1,т.3 от ДР на ЗАвПр ,действащ към датата на нарушението- "Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз
на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
В случая
се доказва че М. е управлявал т.а. за
чужда сметка ,в случая за „Техно инвест“ ЕООД,което дружество е било наето от
„Албена“АД да извърши СМР на хотел „Амелия“ в КК.Дали това е станало срещу или
без заплащане за съставомерността на деянието е без значение.
По направеното
искане за присъждане на разноски:
При този ход на
делото ,не следва да се присъждат разноски в полза на М.,а поради това,че
наказващият орган не се е представлявал в.с. такива съдът счита,че също не му
се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът ,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №23-0000595/15.06.2020г. на и.д.Директор на
РД“Автомобилна администрация“-Варна, с което
на М.К.М. с ЕГН********** *** е наложено административно наказание
”Глоба”в размер на 2000,00/две хиляди /лева ,на осн.чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр ,за
административно нарушение по чл. 87,т.2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд –Добрич, в 14-дневен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: