РЕШЕНИЕ №
10.02.2020 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на десети януари две
хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражд. дело № 3626 по описа на съда за 2019 година.
Производството е образувано по иск на П.Н.С.
***, срещу „ДКЦ Ескулап-Цитомед“ ООД – гр. Пазарджик, за осъждане на ответника
да заплати на ищцата следните суми: 1995,22 лв., представляващи трудово
възнаграждение за периода от април до юни 2019 г. (с посочени суми помесечно) и
още 176,09 лв. за времето от 15 до 19 юли 2019 г., както и обезщетение по чл.
221 от КТ в размер 988,20 лв. и обезщетение в размер 1630,53 лв. за неползван
отпуск от 22 дни, от които 8 за 2018 г. и 14 за 2019 г., заедно със законната
лихва върху сумите за времето от предявяването на иска и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
работила по трудово правоотношение с ответника от 17.02.2011 г. до 22.05.2019
г., когато едностранно прекратила трудовото си правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ. Неплатени и дължими останали сумите, предмет на
исковата молба.
Ответникът,
който е юридическо лице, е призован чрез залепване на уведомление, тъй като не
е предоставил достъп до канцелариите си, и не е представил отговор.
Производството се движи по общия ред.
В съдебно заседание ищцата е уточнила,
че претендираните суми са в нетен размер.
Исковете са с правна квалификация по чл.
128, т. 2 от КТ, чл.
224 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ.
По делото се установява от писмените
доказателства и заключението на вещото лице, че в процесния период ищцата е
работила по трудово правоотношение в дружеството ответник при режим на работа
на смени и вероятно с непълно работно време, видно от размера на начисленото и
дължимото ѝ трудово възнаграждение.
Нетните размери на дължимите ѝ
суми, начислени в счетоводните книги на ответника, по данните, подадени от него
към НАП, според вещото лице са следните: 360 лв. трудово възнаграждение за април
2019 г., 360 лв. за май 2019 г., 342 лв. за юни 2019 г. и 474,26 лв. за юли
2019 г. (размер на облагаемия доход съответно 400, 400, 380 и 526,96 лв.).
Вещото лице не е установило да ѝ е начислено отделно обезщетение за
неползван отпуск, не е имало и достъп до книжата на работодателя, за да
установи какъв отпуск е ползвала тя през 2018 и 2019 г.
В заключението на вещото лице като
работодател е отбелязан не ответникът „ДКЦ Ескулап-Цитомед“ ООД, а „МБАЛ
Ескулап“ ООД. Това очевидно е техническа грешка. На съда е служебно известно,
че ищцата по това дело е ищца и по още едно дело с номер 3625/2019 г.,
образувано пред същия съд, също с предмет присъждане на трудови възнаграждения и
с ответник „МБАЛ Ескулап“ ООД, по което се претендират суми, дължими по трудов
договор, сключен на основание чл. 111 от КТ, т.е. за допълнителен труд при друг
работодател. При положение, че става дума „МБАЛ Ескулап“ ООД е друг работодател
за ищцата, основният ѝ работодател е ответникът по настоящото дело.
В заповедта за прекратяването на
трудовото и правоотношение е бланкетно посочено, че се дължат обезщетения
съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ, но без посочен размер и
конкретно основание.
По размера на начислената дължима сума
за м. юли 2019 г., съпоставена с броя дни, отработени от ищцата през юли 2019
г., може да се съди, че сумата 526,96 лв. включва не само трудово
възнаграждение.
Общо посочената сума следва да се
раздели на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск, както са
предявени исковете. Между 15 и 19 юли 2019 г. има 5 работни дни, а общо месецът
има 23 работни дни. По делото няма данни за пълния размер на възнаграждението
на ищцата (представеният трудов договор от 2001 г. съдържа неактуален към
момента размер), но видно от начислените ѝ за април и май възнаграждения
то е било в нетен размер 360 лв. месечно. Така за петте работни дни от 15 до 19
юли 2019 г. се оказва, че ѝ се дължат чисто 78,26 лв. а остатъкът до 474,26
лв., или 396 лв., представлява нетен размер на обезщетение с неуточнено
основание. Очевидно става дума за обезщетенията по чл. 221 и чл. 224 от КТ,
доколкото няма данни друго да се дължи на ищцата от работодателя за м. юли 2019
г.
Обезщетението по чл. 221 от КТ би
следвало да е в размер, равен на този на месечното трудово възнаграждение. Така
вероятно начислените 396 лв. представляват обезщетение по чл. 221 от КТ –
нетният размер на тези обезщетения е по-висок от нетния размер на самите
трудови възнаграждения, тъй като върху тях не се начисляват осигурителни
вноски. Следва да се има предвид, че облагаем доход и брутен размер на
трудовото възнаграждение са различни понятия – облагаемият доход представлява
брутният размер, намален с удържаните за сметка на работника осигурителни
вноски. Вещото лице е посочило в заключението си облагаемия доход за
съответните месеци, а не пълния брутен размер на трудовото възнаграждение.
При липса на всякакви други данни, въз
основа на които да се направи извод, съдът приема, че остатъкът от 396 лв. до
начислените 474,26 лв. представлява обезщетение по чл. 221 от КТ.
По делото няма данни колко дни платен
годишен отпуск е ползвала ищцата и дали е било уговорено за нея право да ползва
отпуск в размер, по-голям от минималния от 20 дни годишно. Не е възможно обаче
тя да е имала право на по-малко от 20 работни дни годишно, или 11 дни за
периода от 1 януари до 19 юли 2019 г. пропорционално на отработеното време. Тежестта
за доказване на ползването на отпуска се носи от работодателя ответник. Ищцата
твърди, че за 2018 г. са останали неползвани 8 дни. и за толкова следва да се
присъди обезщетение. За 2019 г. следва да се приеме, че тя е имала право на 11
дни отпуск, които не са ползвани, или общо ѝ се дължи обезщетение за 19
дни неползван отпуск.
Няма данни за среднодневното брутно
трудово възнаграждение, дължимо на ищцата за последния месец, през който тя е
отработила най-малко 10 работни дни. На нетно възнаграждение по трудово
правоотношение в размер 360 лв. обаче отговаря брутно трудово възнаграждение от
около 464 лв., изчислено с достъпните в интернет калкулатори. Среднодневно за
м. юни това прави 23,20 лв., или за 19 дни – 440,80 лв. Върху този размер
съобразно чл. 1, ал. 8 от Наредбата за елементите на възнаграждението не се
начисляват осигурителни вноски, а само данък върху дохода, който е в размер 10
на сто, или на ищцата се дължат 396,72 лв. нетно обезщетение за общо 19 дни
неползван отпуск за 2018 и 2019 г.
Искът следва да се уважи до размер
1140,26 лв. за трудовото възнаграждение, 396 лв. за обезщетението по чл. 221 от КТ и 396,72 лв. за обезщетението за неползван отпуск.
Не е изключено в заключението на вещото
лице не само да е неточно посочен работодателят, но и погрешно да са посочени
размерите на сумите, които са начислени от работодателя на ищцата по основното
ѝ трудово правоотношение (например възможно е вещото лице по погрешка да
е дало данни за сумите, начислени от „МБАЛ Ескулап“ ООД по допълнителното
трудово правоотношение). Ищцата обаче не е поискала в съдебно заседание
допълнителна или повторна експертиза, а доказателства за друг, по-висок размер
на трудовото ѝ възнаграждение по делото няма. Няма и основание на етап решаване
на делото съдът да отмени служебно хода по същество и да постави въпроси на
вещото лице за доуточняване. Искът може да бъде уважен само частично.
Ищцата е претендирала разноски, които
следва да ѝ се присъдят съразмерно на уважената част от иска, а на
болницата да се възложи и държавната такса върху уважените размери на исковете
(по 50 лв. за всеки иск).
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Диагностично-консултативен
център Ескулап-Цитомед“ ООД – гр. Пазарджик, ЕИК *********, да заплати на П.Н.С.,
ЕГН **********,***, сумата 1140,26 лв. (хиляда сто и четиридесет лв. 26 ст.), представляваща
нетно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2019 г. до 19.07.2019
г. включително, заедно със законната лихва върху сумата за времето от
предявяването на иска – 12.09.2019 г., до изплащането ѝ, като отхвърля
иска за разликата над 1140,26 лв. до 2171,31 лв.
Осъжда „Диагностично-консултативен
център Ескулап-Цитомед“ ООД да заплати на П.Н.С. сумата 396 лв., представляваща
нетно обезщетение по чл. 221 от КТ, заедно със законната лихва върху него за
времето от предявяването на иска – 12.09.2019 г., до изплащането на сумата,
като отхвърля иска за разликата над 396 лв. до 988,20 лв.
Осъжда
„Диагностично-консултативен център Ескулап-Цитомед“ ООД да заплати на П.Н.С.
сумата 396,72 лв., представляваща нетно обезщетение за неползван отпуск от 8
дни за 2018 г. и 11 дни за 2019 г., заедно със законната лихва върху него за
времето от предявяването на иска – 12.09.2019 г., до изплащането на сумата,
като отхвърля иска за разликата над 396,72 лв. до 1630,53 лв.
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и
лихвата за забава върху тях.
Осъжда „Диагностично-консултативен
център Ескулап-Цитомед“ ООД да заплати на П.Н.С. сумата 153,35 лв.,
представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъжда „Диагностично-консултативен
център Ескулап-Цитомед“ ООД да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд
сумата от 150 лв. държавна такса, както и 100 лв. разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: