№ 122
гр. Г.Т., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20233220100181 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№1403/07.06.2023г. от „Г.Ф.“ - С., ЕИК: ***, ул. „Г.И.“ №2, ет.4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С., съдебен
адрес: гр. Д., ул. „Г.К.“ № 1, ет. 2, стая 205, адв. Л. Л. В.Т., срещу С. А. С. с
ЕГН – **********, адрес: с. Р., общ. Г.Т., ул. „Четиринадесета“ № 25, с
посочено правно основание чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ и цена на
иска 5270,45лв.
Претендира се ответника С. С. да бъде осъден да заплати на Г.Ф.
исковата сума от 5270,45лв. (пет хиляди двеста и седемдесет лева и
четиридесет и пет стотинки), обезщетение за имуществени вреди
възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Г., за щетите по увредения в ПТП обект, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
1
С Разпореждане №321/11.08.2023г., съдът е назначил адв. К. П. от АК -
Д. за особен представител на ответника С. А. С. с ЕГН – **********, с. Р.,
общ. Г.Т., ул. „Четиринадесета“ № 25.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. с ЕГН – **********, чрез
назначеният особен представител адв. К. П. от АК – Д., представя отговор на
исковата молба, според който искът е искът е допустим, исковата претенция
на ищеца по отношение осъждането на ответника е основателна, като се
оспорва претенцията на ищеца за заплащане на направените разноски по
делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, след одобрено от съда процесуално действие на
особения представител по реда на чл. 29, ал. 5 от ГПК, последният е направил
признание на иска.
Предвид това съдът основава решението си на признаването на исковете.
С определение в открито съдебно заседание от 29.11.2023 г. по
направеното искане за постановяване на решение при признание на иска
съдът е прекратил съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид искането на ищеца за постановяване на решение
при признание на иска, намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288,
ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558,
ал. 7 от КЗ и цена на иска 5270,45лв.
От представените и приети от съда доказателства става ясно, че във
връзка с предявената претенция от НББАЗ при спазване на
законоустановения срок по щета № 120378/19.06.2018г., Г.Ф. възстановил на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в
качеството му на компенсационен орган сума в общ размер на 5 270.45 лв. На
основание чл. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в
пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка
с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Г..
Установено е, че отв. С. е управлявал автомобила си, без за него да има
действаща към датата на събитието задължителна застраховка гражданска
отговорност.
Разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК предвижда, че когато ответникът
2
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. Съгл. ал.2, в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на
иска. Съгл. ал.3 на чл. 237 от ГПК, съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на
добрите нрави, както и когато е признато право, с което страната не може да
се разпорежда.
В случая, видно от протокол от открито съдебно заседание по делото,
проведено на 29.11.2023г., непосредствено след даване ход на делото и
изслушване на страните, след одобрено от съда процесуално действие на
особения представител по реда на чл. 29, ал. 5 от ГПК, последният е направил
признание на иска. Предвид това, съдът е прекратил съдебното дирене и е дал
ход по същество.
Съдът намира, че в случая са изпълнени предпоставките за произнасяне
на решение при признание на иска, извършено от особения представител –
адв. К. П. от АК – Д., в открито с.з. по делото, проведено на 29.11.2023г. и
одобрено от съда по реда на чл. 29, ал. 5 от ГПК.
Извършеното признание не противоречи на закона и добрите нрави,
признато е право, с което страната може да се разпорежда, поради което не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал.3 от ГПК. От ищеца е
направено своевременно искане за постановяване на решение при признание
на иска.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, предявеният иск следва да бъде уважен за
целия размер от 5270,45лв. (пет хиляди двеста и седемдесет лева и
четиридесет и пет стотинки), обезщетение за имуществени вреди
възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Г., за щетите по увредения в ПТП обект, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените по делото разноски. Ищецът претендира
3
сторените разноски по делото, както следва: сумата от 210,82 лв. държавна
такса в настоящото исково съдебно производство, сумата от 827,04 лв. внесен
депозит за назначаване на особен представител на ответника в настоящото
съдебно производство или общо 1037,86лв.
Няма сторено искане от ищцовата страна, както и приложени
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение от страна на
ищеца, поради което такива не се дължат.
По отношение на стореното възражение от особения представител, че на
ответникът не му се следват разноски, с оглед признанието на иска, и че
същият не е дал повод за завеждане на иска, съдът намира същото за
неоснователно. Ищецът е изпратил регресна покана до ответника във връзка с
претенцията.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН – **********, адрес: с. Р., общ. Г.Т., ул.
„Четиринадесета“ № 25, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище град С., ул.
„Г.И.“ №2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и
С.С., сумата от 5270,45лв. (пет хиляди двеста и седемдесет лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени
вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Г., за щетите по увреден в ПТП обект - л.а. Ф.Г. с peг. №
WODK 874, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 07.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН – **********, адрес: с. Р., общ. Г.Т., ул.
„Четиринадесета“ № 25, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище град С., ул.
„Г.И.“ №2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и
С.С., сумата от 1037,86лв./хиляда тридесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща съдебни разноски в производството.
Посочена от ищеца банкова сметка, на Г.Ф. в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
АД: IBAN:BG66 UNCR 7630 1009 5185 01, ВIС: UNCRBGSF.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Д., в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5