Решение по дело №2341/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 106
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20207180702341
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр. Пловдив, 15.01.2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА 

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                               ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2341 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по касационна жалба от старши юрисконсулт Е. – процесуален представител на ТД на НАП – Пловдив, против Решение № 1311 от 12.08.2020 г. по АНД № 1245 от 2020 г. на РС – Пловдив, XXVI н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 482598-F-504118/06.12.2019 г., издадено от и. д. директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на Градски археологически музей – гр. Хисаря е наложена имуществена санкция в размер на 1 265,48 лв. на основание чл.180 ал.2 във връзка с чл.180 ал.1 от ЗДДС.  

            В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се моли съда да го отмени, както и да потвърди НП, като се излагат подробни доводи в тази насока.

            В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се  представлява.

            Ответникът – Градски археологически музей – гр. Хисаря, представлявано от адв. Д., в писмен отговор оспорва жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

            Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

            Жалбоподателят е бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 1 265,48 лв. по чл.180 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС за облагаеми доставки на обща стойност 7 592,90 лв., извършени през данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., затова, че не е начислил ДДС за период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Посочва се, че при извършена проверка от ТД на НАП – Пловдив, документирана с Протокол № **********/13.06.2019 г. било установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000.00 лв. към 31.07.2017 г., формиран от извършени продажби на сувенири и рекламни материали, които не са конкретизирани в АУАН и в НП по никакъв начин.

            За да отмени процесното наказателно постановление въззивната инстанция е приела, че, както в АУАН, така и в НП е налице пълна липса на изложение на факти, от които да се направи проверка на този извод, тъй като не са посочени броят на конкретните доставки, извършени от наказания субект, техният вид, с конкретизиране на предмета на доставката, и датата на извършване, което е особено съществено нарушение. В този смисъл е посочено, че при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени и най-вече, какви са били по естеството си доставките, за които наказващият орган твърди, че са облагаеми – наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти да оборва, което положение е несъвместимо с правото му защита и безусловно налага отмяна на НП. Съществено място в решението е отделено и на факта, че с непосочване в АУАН и НП на вида на извършените доставки, съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи в НП, че тези доставки са облагаеми и са на обща стойност 7 592.90 лв., което представлява допълнително основание за отмяна на НП.

            Изводът на първоинстанциония съд е, че неописването на броя, датата на извършване, и най- вече на естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и в НП, е съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на НП.

            Съдът е приел, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, а именно неописването на датата, броя и вида на доставките през процесния месец. Като е изложил подробни мотиви в тази насока, съдът е формирал извода, че при нарушения по чл.180 ал.2 от ЗДДС и чл.180 ал.1 от с. з., неначисляването на ДДС за всяка една отделна облагаема доставка, съставлява отделно, самостоятелно и независимо нарушение, за което деецът следва да понесе административнонаказателна отговорност.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.                        

            Правилен е изводът на състава на РС – Пловдив, че, неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема В АУАН и НП е съществено процесуално нарушение формиращо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Касационната инстанция изцяло споделя тези мотиви на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивнното производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

При този изход на спора на ответника се следват сторените по делото разноски, претендирани своевременно и доказани в размер на 100 лева.                 

Мотивиран от горното и на основание чл.221 ал.2 изр.първо от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1311 от 12.08.2020 г. по АНД № 1245 от 2020 г. на РС – Пловдив.

 

ОСЪЖДА НАП да заплати на Градски археологически музей – гр.Хисар с ЕИК по БУЛСТАТ ********* сумата от 100 лева разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: