Р Е Ш
Е Н И Е
№ 248
гр. Пловдив, 08.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7879/2018г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-1030-006016 от 24.07.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на Д.М.Б., ЕГН ********** са били наложени административни
наказания на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
– глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и на основание Наредба № Iз – 2539
на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата и в депозирани до съда допълнителни
мотиви към нея се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно,
необосновано и недопустимо. Излагат се мотиви за допуснати съществени нарушения
на процесуалните и материалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Б. се явява лично
и с адв.А., който поддържа направеното искане.
Въззиваемата страна –ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” - редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 29.06.2018 г., около 14.10 часа в гр.Пловдив,
ул.“Ландос“ до № 24А жалбоподателят Д.М.Б.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***, *** образец, като бил
спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив. При извършената проверка
било установено, че водачът управлява автомобила с изтекъл срок на валидност на
регистрационните номера, който бил до 11.05.2018 г. Констатирано било още, че Б.
управлявал въпросното МПС без да е заплатил глоба с фиш № М/732493 от
19.04.2018 г. За тези обстоятелства на същият бил съставен АУАН бланков № 0626572
от 29.06.2018 г. за нарушения по чл.141,
ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Същият бил подписан без възражения от
жалбоподателя. В законоустановения срок не било подадено писмено възражение по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган /АНО/ изцяло възприел фактическата обстановка, изложена от
актосъставителя. На тази основа е издал обжалваното наказателно постановление,
като в НП посочил, че се налагат административни наказания за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Отбелязано било още в НП, че за второто нарушение по т.2
от АУАН не се налага административно наказание, тъй като дължимите от водача Б.
глоби били платени преди съставяне на АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото
писмени доказателства – АУАН, НП, справка за нарушител/водач, оправомощителна
заповед, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя,
които съдът кредитира, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от
каквато и да е конкретност и не представляват източник на обективна информация
с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към
състава на изследваното нарушение, а възприема същите единствено като
доказателство относно авторството на АУАН.
Съдът счита, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че жалбоподателят Д.Б. е управлявал нерегистрирано МПС
на 29.06.2018 г., доколкото към тази дата, която е и дата на проверката и
такава на съставяне на АУАН, са били изтекли временните регистрационни номера. Срокът
на валидност на регистрационните номера е бил до 11.05.2018 г. По този начин Б.
е осъществил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно който
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. В случая доказателства, които
да подлагат на съмнение възприетите от актосъставителя и наказващия орган
изводи, не са ангажирани нито в административното производство, нито в хода на
настоящото съдебно производство.
Направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение относно наличието на противоречие в АУАН и НП относно приетата за нарушена
законова разпоредба, съдът счита за неоснователно. Действително в АУАН са описани факти водещи на
извод за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, но като цифрова квалификация е
посочена нормата на чл.141, ал.1 от ЗДвП. Въпреки това настоящият съдебен състав счита,
че съставеният АУАН е съобразен с императивните изисквания на закона, независимо от допусната формална нередовност,
доколкото коректната такава фигурира в НП /чл.140, ал.1 от ЗДвП/, както цифром,
така и словом. Даденото в акта описание
на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване /възприето изцяло от
наказващия орган/ е пълно, точно и ясно и съдържа всички относими към
съставомерността на деянието елементи. Отразената
в АУАН разпоредба на чл.141, ал.1 от ЗДвП визира именно реда, по който се осъществява предвидената в чл.140, ал.1 от ЗДвП регистрация на МПС, а именно – чрез издаване свидетелство за регистрация с
безсрочна или с временна валидност по образец. Ето защо посочването на липса на
валидност на регистрационните номера, т.е. липса на валидно свидетелство за
регистрация /визирано в чл.141, ал.1 от ЗДвП/, сочи по достатъчно ясен начин на
санкционирания водач нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което не може
да се направи заключение, че правото на защита на същия е нарушено. Касае се за
формален пропуск, който е преодолян по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН при
безспорно установени нарушение, самоличност на нарушителя и неговата вина. В
настоящето производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите и в този
смисъл правната квалификация може да бъде променяна от административно
наказващия орган стига да са налице условията на чл.53 от ЗАНН, какъвто е разглежданият
случай. От своя страна атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН,
като при неговото издаване не са допуснати съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. И двата акта на администрацията
са издадени от оправомощени органи, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на наложените наказания за установеното нарушение съдът счита, че същите
са правилно определени по вид и размер, като е отчетена съответната тежест на
нарушението. Тези санкции съдът счита за справедливи и съответни на тежестта на
извършените нарушения. Същевременно допуснатото нарушение не следва да се счита
за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото същото не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения
от същия вид.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-006016 от
24.07.2018 г. на Началник Група към ОД
на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д.М.Б., ЕГН **********
са били наложени административни наказания на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети
общо 10 точки за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ