ОПРЕДЕЛЕНИЕ№1526
гр.Пловдив, 26.07.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, въззивно гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет
и шести юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова
възз.ч.гр.д. № 1438 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на по чл. 274-279, вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Ленно“АД, с ЕИК *********, със законен представител изп.
директор А.Г.Т., представлявано от юрисконсулт М.М., съдебен адрес:*** 4000,
р-н „Централен“, бул. „Марица“ № 154, А, ет.11, против Разпореждане от 03.06.2019г. по ч.гр.д.№ 8921/2019г. на
ПдРС, І гр.с., с което е отхвърлено заявление му за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ЕТ „С. – П. С.“ с ЕИК
********* и П.С.С., ЕГН ********** за заплащането на парично задължение,
произтичащо от договор за заем бизнес кредит от 26.06.2018г., с нот. заверка на
подписите, в частта му, касаеща търсените: неустойка за забава по
чл. 2.3 от договора за заем за периода 27.07.2018г. до 26.03.3019г. в размер на
6 211,69 евро и еднократно обезщетение в размер на 2000 евро за предизвикан
риск.
В жалбата са релевирани подробни
оплаквания за неправилност на постановено
от заповедния съд разпореждане с позоваването на т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ВКС, ОСТК. Поддържа се, че предвидените
в договора клаузи за неустойка са договорени в съответствие с присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката и се възразява
срещу извода на първостепенния съд, че водят до неоснователно обогатяване на
кредитора.
Съгласно
разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК
препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Прозводството по ч.гр.д.№ 8921/2019г. на
ПдРС, І гр.с. е образувано по заявление по чл.417 от ГПК от „Ленно“АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против П.С.С.,
ЕГН ********** в качеството си на ЕТ „С. – П. С.“ с ЕИК ********* и като физическо лице въз основа на
договор за заем „Бизнес кредит“, клиентски № 6048 от 26.06.2018г., с нотариална
заверка на подписите от същата дата, ведно с приложен към него Погасителен план
- Приложение 1, за сумите 6 211.69 евро – неустойка за забава за периода 27.07. 2018 г.–
26.03.2019г. - по чл. 2.3 (c) и (d) от договора за заем; 2000.00 евро – еднократно обезщетение
за предизвикан риск по смисъла на чл.4.1 б./к/ от договора за заем; 500 евро – такса и разноски за нотариални покани по смисъла на чл.4.4,б./б/,
т./i /от Договора за заема,
както и посочените по размер претендирани
за присъждане разноски за заповедното производство.
С
обжалваното разпореждане първостепенният съд е отказал да издаде заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК за сумите 6
211.69
евро – неустойка за забава за периода 27.07. 2018 г.– 26.03.2019г. и 2000.00
евро – еднократно обезщетение за предизвикан риск, тъй като е приел, че
клаузите в договора за заем, регламентиращи посочените задължения са нищожни
като договорени в противоречие на добрите нрави.
С
разпореждане от 03.06.2019г. заповедният съд е издал Заповед № 4986 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумите от 500 евро -
такси и разноски за нотариални покани, както и разноски по делото за държавна
такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., което
разпореждане не е предмет на обжалване в настоящото производство.
Настоящият
състав на ПОС намира за правилно обжалваното разпореждане по следните
съображения:
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Относно
неустойка за забава в размер на 6 211.69 евро – за
периода 27.07. 2018 г.– 26.03.2019г. по чл. 2.3 от договора за заем. С клаузата по чл.2.3, б./с/ от представения договор за
бизнес кредит е визирано
заемополучателят при неизпълнение на кое и да е имуществено или неимуществено
задължение на съответната дата и падеж, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, същият да дължи неустойка за забава в размер на 0,23% върху сборът от
цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва, за
всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва,
неустойки и други такси и разноски по договора, както и с цел избягване на
съмнение неустойката по тази точка да се изчислява върху цялата непогасена сума
на заема, независимо дали заемът е усвоен изцяло и се дължи независимо от
издаване на счетоводни или други документи за начисляването й. С така
договорената клауза е предвидена възможност за кредитора да претендира близо
една четвърт от всички вземания по договора за заем при неплащане на която и да
било вноска или дори част от вноска или при плащане след падежа, както и при
неизпълнение на което и да е друго имуществено или неимуществено задължение. При
размер на главницата от 10 000 евро и размер на месечната вноска от 250, 67
евро с включена възнаградителна лихва със заявлението е претендирана неустойка
от 6 211, 69 евро за период от 8 месеца / 27.07.2018г. - 26.03.2019г./.
Тази сума надхвърля половината от главницата и е начислена за период от само осем
месеца. Нещо повече, така договорена неустойката надхвърля три пъти договорената
възнаградителна лихва, която се изчислява на база на сравнително високата лихва
от 30% годишно и за период от осем
месеца е в размер от 2 000 евро, а
месечно - 250 евро, за разлика от нея месечно неустойката възлиза в
размер на 776, 46 евро. Възнаградителната лихва е тази, която формира печалбата
на заемодателя, а фактически с договорената неустойка се цели свръхпечалба,
което води до неоснователно обогатяване на кредитора, а не неговото
обезщетяване при неизпълнение от страна на длъжника или стимулиране на
последния към точно изпълнение. Това е така, тъй като докато възнаградителната
лихва е 30 % на година върху главницата, то неустойката е 83, 95 % на година
върху непогасената главница и натрупалата се възнаградителна лихва.
Действително неустойката е обвързана от продължителното виновно неизпълнение на
задължението за заплащане на вноските по договора, но въпреки това преценяван
към момента на сключване на договора, размерът на уговорената от страните
неустойка, съпоставен със стойността на очакваните вреди от евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника, води до извод, че целта, за която е
уговорена, излиза извън обезщетителната и санкционната функции на неустойката.
При преценка договарянето на клаузата за
неустойка в противоречието на добрите нрави, съдът цени и обстоятелството, че
вземането на кредитора е обезпечено с учредена от длъжника договорна ипотека
върху жилищен имот в гр.Пловдив с квадратура от 39, 48 кв.м., ведно с изба,
което съдът намира, че съставлява достатъчно обезпечение на заема от
10 000 евро. В мотивите към т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK
изрично е предвидено, че при преценка относно наличието на противоречие с
добрите нрави следва да се вземе предвид дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др. В случая обезпечението е напълно достатъчно и свръх
завишения размер на неустойката не може да се мотивира с поемане от заемодателя
на някакъв особено голям риск.
Относно еднократното обезщетение за
предизвикан риск в размер от 2000 евро - съгласно чл.4.1 б./к/ от договора за
заем.
С клаузата по чл.4.1, б „к“ от сключения между страните договор за заем от
26.06.2018г. във връзка с предвидени в същия договор задължения на
заемополучателя по чл.4.1/h/ и чл.4.1/ j/ за сключване в полза на заемодателя и да поддържа през
целия срок на действие имуществена застраховка на имуществото е предвидено, че
при неизпълнение на тези задължения заемополучателят дължи на заемодателя
еднократно обезщетение от 2000 евро. Отделно от това е предвидено и правото на
заемодателя при неизпълнение на посочените задължения от страна на
заемополучателя първият да сключи такава
застраховка от името на заемополучателя, както и да обяви заема с всички
дължими лихви, неустойки и други плащания за предсрочно изискуем.
Заповедният
съд е отказал издаване на заповед за изпълнение с мотива, че договореното обезщетение е предназначено да санкционира кредитополучателя за
виновното неспазване на договорното задължение за застраховане на даденото в
обезпечение имот, което не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за кредит, а с него се цели да се обремени неоснователно
кредитоискателя с допълнителни парични задължения, като санкция за неизпълнение
на задължението му да поддържа застраховка на даденото в обезпечение имущество.
Поради това заповедният съд е приел, че е налице противоречие на тази клауза с
добрите нрави още при сключването на договора, поради което не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.
26, ал.1, във връзка с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие. Въззивният съд намира, че принципно няма пречка страните да
уговорят обезщетение за неизпълнение на договорно задължение с характер на
неустойка. В случая при преценка на
клаузата за неустойка за неизпълнение на задълженията по чл.4.1/h/
и чл.4.1/ j/ от договора съдът
споделя изводите на първостепенния съд за договарянето й в противоречието на
добрите нрави.Договорената неустойка е в
размер на 2 000 евро при предоставен размер на заема от 10 000 евро,
както и при предвидено право на кредитора да сключи такава застраховка от името
на заемополучателя, с което се гарантира правото му за имуществено застраховане
на имуществото, обезпечаващо заема и правото му да обяви заема
с всички дължими лихви, неустойки и други плащания за предсрочно изискуем.
Поради това съдът намира, че с така договорената неустойка се излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и с него се
достига до неоснователно обогатяване на кредитора.
По
така изложените по-горе съображения, частната жалба се явява неоснователна, а
постановеното разпореждане на заповедния съд като правилно и законосъобразно ще
се потвърди.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 03.06.2019г. постановено
по ч.гр.д.№ 8921 по описа за 2019г. на ПРС, І гр.с., с което отхвърлено
заявление на „Ленно“АД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу ЕТ „С. – П.С.“ с ЕИК
********* и П.С.С., ЕГН ********** за заплащането на парично задължение,
произтичащо от договор за заем бизнес кредит от 26.06.2018г., с нот. заверка на
подписите, в частта му, касаеща търсените: неустойка за забава по
чл. 2.3 от договора за заем за периода 27.07.2018г. до 26.03.3019г. в размер на
6 211,69 евро и еднократно обезщетение в размер на 2000 евро за предизвикан
риск.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: