Определение по дело №1457/2018 на Окръжен съд - Варна

 

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………./……….10.2018 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                                                      ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова,

в.т.д. № 1457/2018 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

      

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:                  1. Въззивна жалба вх. № 16281/08.03.2018 г., уточнена с молба вх. № 29673/15.10.2018 г. от РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Н.В. Гогол", № 18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков срещу Решение № 629/19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 6146/2017 г. на ВРС, ХLVIII с., в частта с която е отхвърлен иска за осъждане на К. ГЕОГИЕВА М., ЕГН **********, с местожителство ***, в качеството на съдлъжник, да заплати разликата над уважения размер от 624.33 лв. до 1332.54 лв., представляваща възнаградителна лихва и за периода 25.05.2012 г. – 10.05.2014 г., дължима по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът твърди, че решението в атакуваната му част е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът счита, че ВРС неправилно е приел, че възнаградителната лихва се погасява с кратката 3 годишна давност, вместо с общата 5-годишна такава, доколкото по съществото си възнаградителната лихва, представлява възнаграждението, което се дължи на кредитора за използването на предоставените средства и тя няма характера на периодично плащане, макар и да е част от погасителната вноска. Твърди, че тя не е лихва за забавено изпълнение и спрямо нея е неприложима разпоредбата на чл. 111 ЗЗД. По същество, отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна К.М., не депозира отговор.

2. Въззивна жалба вх. № 17314/13.03.2018 г. от К. ГЕОГИЕВА М., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 629/19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 6146/2017 г. на ВРС, ХLVIII с., в частта с която е осъдена, в качеството на съдлъжник, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Н.В. Гогол", № 18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, сумите: - 9246.28 лв., главница, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.05.2017 г. до изплащането й; - 624.33 лв., редовна лихва за периода 10.05.2015 г. – 02.01.2017 г.; - 1183.79 лв., наказателна лихва за периода 10.05.2014 г. – 02.01.2017 г., всички дължими по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Въззивницата счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и е необосновано. Счита, че ВРС неправилно е приел, че след като окончателния падеж по договора е настъпил на 25.03.2017 г., то това е и началния момент на общата погаситена давност. Счита, че началния момент на давностния срок – 3 – за лихвите или 5 по за главницата, следва да бъде падежът на всяка дължима погасителна вноска, тъй като тя (вноската) се състои от част от главницата и част от лихви – редовни и/или наказателни. Счита, че не следва да се смесват понятията „падеж на погасителна вноска“ и „падеж на задължението“. Излага, че след като искът е предявен на 10.05.2017 г., то погасени по давност се явяват падежиралите преди 10.05.2012 г. анюитетни вноски. Счита, че не следва да бъде осъдена да заплати цялото задължение, тъй като след смъртта на съпруга й, отговаря за своята половина от дълга, а за останалата половина отговарят наследниците. По същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част. Моли присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Райфайзенбанк (България)“  ЕАД, депозира писмен отговор, в който оспорва жалбата и счита решението в атакуваните му части за правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. Счита, че първостепенния съд правилно е определил размера на дължимата главница, съобразявайки заключението на ССЕ и възражението за давност. Счита второто оплакване на въззивника за неоснователно. Счита, че солидарния длъжник отговаря самостоятелно и независимо от кредитополучателя и кредитора може да иска изпълнение директно от него. Счита, че в случая солидарната отговорност не е възникнала по силата на законова презумция, че заетата сума се ползва за задоволяване на нужди на семейството, а на основата на доброволно договаряне  между страните по договора. Излага, че отказът от наследство на въззивника е ирелевантен  за отговорността й като солидарен длъжник по сключения договор за кредит и Анекс № 1/13.04.2017 г. Претендира разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица, чрез надлежно оправомощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустими и редовни:

1. Въззивна жалба вх. № 16281/08.03.2018 г., уточнена с молба вх. № 29673/15.10.2018 г. от РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Н.В. Гогол", № 18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков срещу Решение № 629/19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 6146/2017 г. на ВРС, ХLVIII с., в частта с която е отхвърлен иска за осъждане на К. ГЕОГИЕВА М., ЕГН **********, с местожителство ***, в качеството на съдлъжник, да заплати разликата над уважения размер от 624.33 лв. до 1332.54 лв., представляваща възнаградителна лихва и за периода 25.05.2012 г. – 10.05.2014 г., дължима по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и

2. Въззивна жалба вх. № 17314/13.03.2018 г. от К. ГЕОГИЕВА М., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 629/19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 6146/2017 г. на ВРС, ХLVIII с., в частта с която е осъдена, в качеството на съдлъжник, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Н.В. Гогол", № 18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, сумите: - 9246.28 лв., главница, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.05.2017 г. до изплащането й; - 624.33 лв., редовна лихва за периода 10.05.2015 г. – 02.01.2017 г.; - 1183.79 лв., наказателна лихва за периода 10.05.2014 г. – 02.01.2017 г., всички дължими по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

НАСРОЧВА съдебно заседание на 21.11.2018 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На К. М. да се връчи и препис от отговора по въззивната й жалба, както и препис от уточняваща молба вх. № 29673/15.10.2018 г..

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        2.