Решение по дело №488/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1347
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20195330200488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 1347                         17.07 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХІІІ наказателен  състав

 

На    единадесети  юли                                          2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    488      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-008686/26.10.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Д.П.Т. ЕГН ********** са наложени три административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 100лв., 50лв. и 20лв. и е постановено отнемане на 14 контролни точки за извършени нарушения по чл.6 т.1, чл.137а ал.1 и по чл.190 ал.3 от Закона за движение по пътищата.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

 

       МОТИВИ :

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-008686/26.10.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Д.П.Т. ЕГН ********** са наложени три административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 100лв., 50лв. и 20лв. и е постановено отнемане на 14 контролни точки за извършени нарушения по чл.6 т.1, чл.137а ал.1 и по чл.190 ал.3 от Закона за движение по пътищата.

    Жалбоподателят Д.П.Т. чрез пълномощника си по делото адв. Н., моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. за това, че на 26.09.2018г. около 15.55часа в гр. Пловдив на ул. „Съединение” бл. № 151 срещу вх. В като водач на лек автомобил „Фолксваген Лупо” с рег. № : 1. На пешеходна пътека, сигнализирана с пътен светофар не спира и преминава на забранителен сигнал на светофара /червен/;. 2. Не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила; 3. Не е изпълнил задължението си да за плати дължими глоби по НП МІ299522/12.09.2016г.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № Н5197/26.09.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя К.Д.П. изцяло поддържа изложените в него констатации. Същият допълва, че лично е установил извършеното, тъй като били на работа на мястото на нарушението и наблюдавали спазването на правилата по ЗДвП във връзка с постъпили жалби на граждани относно пешеходния светофар. След като видял преминаването на червен светофар от жалбоподателя, свидетелят спрял автомобила и го приближил, като възприел, че водачът не е с поставен колан, за което пречели поставени два килима в автомобила. Освен това при извършена справка се оказало, че същият има и неплатена глоба.

          В хода на делото е разпитана Я И Т – с. на жалбоподателя, която била с него в автомобила. Същата твърди, че са преминали на жълт сигнал на светофара, след това спрели, за да пазаруват от близък магазин и при слизането от колата съпругът й бил спрян от полицай. Заявява, че преди спирането и двамата с Т. били с поставени колани.

         От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на Д.П.Т. административни нарушения по чл. 6 т.1, чл.137а ал.1 и по чл.190 ал.3 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя П., дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая. Същите напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, справка за нарушител от региона, Заповед. Във връзка с това следва да се посочи, че липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на актосъставителя, който подробно описва собствените си констатации при пристигане на място, като без съмнение заявява, че жалбоподателят е извършител на вменените му деяния.

    Във връзка с горното настоящият състав не кредитира показанията на свид. Т, тъй като намира същите за заинтересовани и в противоречие с останалите доказателства по делото. Както се посочи, актосъставителят е категоричен относно констатациите, които лично е направил, в качеството на полицейски служител и в този смисъл по отношение на него отсъстват данни за предубеденост и заинтересованост. За разлика от това свид. Т. има пряк интерес от изхода на настоящото дело, бидейки в близки отношения със жалбоподателя, а освен това сама потвърждава, че и на нея е бил съставен АУАН за неизползване на обезопасителен колан.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми. Във връзка с това следва да се посочи, че въпреки факта, че свидетелят не е очевидец на извършеното, то причинените материални щети по пострадалия лек автомобил са напълно видими от Протокола за ПТП.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 18-1030-008686/26.10.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Д.П.Т. ЕГН ********** са наложени три административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 100лв., 50лв. и 20лв. и е постановено отнемане на 14 контролни точки за извършени нарушения по чл.6 т.1, чл.137а ал.1 и по чл.190 ал.3 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

  

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА” и „отнемане на контролни точки“, то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, те са в рамките на определения размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното.

 

     По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията, наведени в жалбата, тъй като видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. Последното не се опровергава от представените от пълномощника на жалбоподателя компютърни разпечатки, които, на първо място не ес явяват доказателства по смисъла на ЗАНН, респективно на НПК, а освен това на практика ясно показват именно наличието на пешеходен светофар точно на мястото, посочено в АУАН и НП.

   Относно възражението по т.3 от НП, следва да се посочи, че наистина задължението за Т. е възникнало преди въвеждането на тази норма, но същевременно, в продължение на повече от една година същият не е изпълнил нововъзникналото си задължение в уредения срок да заплати дължимите санкции и към инкриминираната дата 26.09.2018г. все още не е бил сторил това.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.