№ 391
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М в закрито заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100510153 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 49492 от 09.07.2021 г. по описа на ЧСИ М.Б.,
подадена от длъжника “Ю.Б.”АД, чрез пълномощника – адвокат Д.М., срещу отказ на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б. да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20218380408413, обективиран в Разпореждане
от 09.07.2021 г.
Жалбоподателят поддържа, че приетият за събиране адвокатски хонорар е
прекомерен съобразно с фактическата и правна сложност на изпълнителното производство и
извършените от пълномощника на взискателите действия по същото. Излага доводи, че
единствените действия на адвоката се свеждали до подаване на бланкова молба за
образуване на изпълнителното дело, поради което не били извършвани действия по
процесуално представителство по смисъла на чл.10, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се
намали адвокатския хонорар до минимума от 200.00 лева. Не претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателите В.-Г.Г., Г.Н.Г. и В.Н.Г. , са взели становище по жалбата, с което
оспорват същата изцяло, като неоснователна по изложените в нея оплаквания за
неправилност на действията на ЧСИ. Не претендират присъждане на разноски.
1
ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3
ГПК, в които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и становището по
жалбата, и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна
– длъжникът по изпълнението, и е насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително
действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното дело № 20218380408413 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по
молба от 02.07.2021 г. на взискателите В.-Г.Г., Г.Н.Г. и В.Н.Г., подадена чрез пълномощник
– адвокат В.В., срещу длъжника “Ю.Б.”АД. С молбата не е посочен способ на принудително
изпълнение, като е възложено на ЧСИ Б. по реда на чл. 18 ЗЧСИ да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др.,
както и да определя начина на изпълнението. Поискано е събиране на разноски за
адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело в размер на 1 600.00 лева. Към молбата
е представен договор за правна защита и съдействие, от чието съдържание настоящият
състав на съда формира извод, че договореното възнаграждение е реално заплатено – в брой
и при подписване на договора, който в тази му част е годен да служи като разписка,
съобразно с указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С Постановление от 06.07.2021 г. ЧСИ е приел за събиране по изпълнителното дело
адвокатски хонорар в претендирания размер от 1 600.00 лева.
На 07.07.2021 г. на длъжника “Ю.Б.”АД е връчена покана за доброволно изпълнение,
изх. № 55978/06.07.2021 г. В деня следващ връчването й, длъжникът е подал молба, вх. №
49170/08.07.2021 г., с която е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, за
което поддържал, че е прекомерно и не следва да се събира в пълен размер, тъй като не били
извършвани от пълномощника на взискателите действия по водене на изпълнителното
производство.
По така депозираното възражение, обективирано в горната молба, ЧСИ Б. е
постановил ръкописно разпореждане на 09.07.2021 г., с което без да излага мотиви, е
отказал да намали адвокатския хонорар.
При тази фактическа установеност и съобразно доказателствения, материал, намиращ
се в кориците на изпратеното по компетентност на СГС копие на изпълнително дело №
8413/2021 г., се налага изводът, че единствените усилия на представляващия
взискателите адвокат действително са сведени до подаване на молбата за образуване
2
на изпълнително дело. Както е установено и по – горе, в нарушение на изискването на чл.
426 ГПК, в сезиращата молба дори не е посочен способ за принудително изпълнение.
Независимо от това и за пълнота следва да се обоснове, че дори и да беше спазено това
изискване посочването на способ за принудително изпълнение не представлява отделно
действие по защита.
Задължението на длъжника е изпълнено след образуване на изпълнителното дело,
съгласно заявеното в мотивите на ЧСИ Б., което обстоятелство не се отрича от взискателите
в депозираното писмено становище по жалбата. Предвид което са основателни
оплакванията на жалбоподателя, че не се е налагало извършването на други действия от
пълномощника на взискателите, извън подаването на молбата по чл. 426 ГПК. Отделно от
това, в кориците на изпълнителното дело не се съдържат и доказателства, които да
установяват противното.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени значими
процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са извършвани действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г.). Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар
следва да бъде намален до минимума определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. - в размер на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на
изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на
взискателите, които са се съгласили да го заплатят при свобода на договарянето.
Възнаграждението се присъжда без ДДС, доколкото в договора за правна защита и
съдействие не е извършено отразяване дали сумата от 1 600.00 лева е с данък добавена
стойност или не, поради което за съда не възниква задължение да извършва проверка в
публичния регистър относно наличие на регистрация на адвоката по ЗДДС.
По изложените съображения обжалваният отказ на ЧСИ М.Б. да намали
разноските за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20218380408413,
обективиран в Разпореждане от 09.07.2021 г., като неправилен, следва да се отмени за
сумата над 200.00 лева.
По разноските за настоящото производство.
Жалбоподателят и взискателите не са заявили претенции за разноски и въззивния съд
не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, район на действие СГС, да
3
намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20218380408413, обективиран в Разпореждане от 09.07.2021 г., като вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20218380408413 по описа на
ЧСИ М.Б., както следва: адвокатско възнаграждение в полза на взискателите В.-Г.Г.,
Г.Н.Г. и В.Н.Г. – до размера на сумата от 200.00 лева.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4