ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 03.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав,в закрито заседание
на трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
Разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д. № 910/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.413,ал.2 вр.чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А. З. К. Н. П. в.“ ЕООД, ЕИК …….. със седалище и адрес на управление ***,против
разпореждане № 1034 от 14.11.2019г. по ч.гр.д. № 1144/2019г. на РС-Ихтиман , с
която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл.410 ГПК против И.Н.Р. с ЕГН ********** в частта му за сумата 102.96
лв. ,представляващи такса за експерсно разглеждане на
документи,сумата 105 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
и сумата 195 лв. –представляваща“разходи за извънсъдебно събиране на
задължението“.Релевират се оплаквания за процесуална
незаконосъобразност-съдът се произнесъл извън правомощията си по заповедното
производство като по този начин дерогирал целта на
същото-бързо,просто и ефективно признаване и изпълнение на задълженията
съгласно регламент ЕО № 861/2007г. на ЕП. И регламент ЕО № 1896/2006г. на ЕП и
Съвета за създаване процедура за европейска заповед за плащане.Съдът нарушил
принципа за диспозитивност в гражданския процес по
чл.6 и 7 ГПК като в условията на едно9странно производстнво
приел наличие на неравнопоставеност на страните по договора,без кредиторът да
има възможност да се защити. С решение С-618/10 СЕС се приемало ,че в заповедното производство
следва да се приложат правилата на директивата с оглед защита на потребителите
срещу неравноправни клаузи и без наличие на възражение,но само въз основа на
доказателства, а в заповедното производство нямало такива.По същата причина не
би могло да се приеме противоречие с добрите нрави съгласно чл.411,ал.2,т.2 ГПК.Съгласно чл.143 ЗЗП, транспониращ Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г. била
уредена генерална клауза за неравнопоставеност, която предвиждала три
кумулативно съществуващи предпоставки: неиндивидуалност на клаузата, уговорена
с потребителя;недобросъвестност във вреда на потребителя и значително
неравновесие между правата и задълженията между доставчика и потребителя.Що се
отнася до неустойката,съгласно ТР № 1/15.06.2010г. по т.д. 0 1/2009г. ОСГК на
ВКС ,неустойката е нищожна само когато единствената й цел излиза извън
присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Сумата за „извънсъдебни разходи“ била уговорена съгласно
чл.10а ал.1 ЗПК и касаела допълнителни услуги: напомнителни
писма,телефонни обаждания и др.и съгласно чл.19,ал.3 т.1 ЗПК тези разходи не
влизали в стойността на ГПР.Същото се отнасяло и за таксата за експерсно разглеждане на документи.
Настоящият състав намира жалбата
процесуално дсопустима,но неоснователна.Съображенията
за това са следните:
Претенциите произтичат от договор за
паричен заем№ 5410481/18.01.2018г.,сключен между“В. К.“ ООД и И.р.,по който вземанията са цедирани на заявителя на 01.12.2016г.Заемодателят
предоставил заем на стойност 236.81 лв. със съответна договорна лихва /24.39
лв. за процесния период/, 195 лв. „разходи за извънсъдебно
събиране на задължението“.Очевидно е че „разходите“за телефонни обаждания,писма
и пр.,събирани авансово,когато още не се знае дали изобщо длъжникът ще изпадне
в забава, и възлизащи на 83% от предоставената в заем сума, са абсолютно
неадекватни и непропорционални.Таксата 102.96 лв. за „експресно разглеждане на
документи“,когато се касае за бърз кредит на стойност 236.81 лв. и бързината е
специфична за самата услуга, е лишена от основание.Що се отнася до неустойката
„за неизпълнение на задължение“,в описателната част на заявлението се
посочва,че не е изпълнено основното задължение-за връщане на сумата.За това
обаче е начислена договорна лихва, а също и законната лихва,считано от датата
на заявлението.Да се иска и неустойка,възлизаща на 44% от задължението, е
очевидно непропорционално задължение в ущърб на потребителя. Като резултат
търговецът е заложил 280 % печалба,което представлява рентабилност,несъобразена с добрите нрави,в
рамките на които е допустимо разместването на блага в имуществото на
гражданско-правните субекти.Като е приел,че горепосочените неравноправни клаузи
целят да заобиколят чл.33 ЗПК,дублирайки
обезщетението за забава, районният съд е приложил правилно закона и
разпореждането следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1034/14.11.2019г. на
РС-Ихтиман по ч.гр.д. № 1144/2019г.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.