Решение по дело №1549/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1653    Година  2022, 04.10.    Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 26.09.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ТОДОР ПАВ­ЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1549 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от И.С.Й. срещу Решение № 854/26.04.2022г. по АНД №1129/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н. състав, с което е потвър­ден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба серия К №4041886, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основа­ние чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 240 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 380 лева, представляваща разноски по делото за изготвената СТЕ.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички наведени с жалбата възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на ЕФ. Претендират се сторените разноски В случай, че бъде потвърдено първо­инстанционното решение се иска неговата отмяна в частта за разноските за юрис­консултско възнаграждение като постановено извън пределите на заявеното от страната пред съда.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плов­­­див, чрез проце­суален представител юриск.Белова, в нарочно писмено становище оспорва жал­бата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възраже­ние за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №4041886 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 14.07.2020г. в 10,35 часа в гр.Раковски, ул.“Шишманско шосе“ до №9, при максимално разреше­на скорост за движение в населеното място 50 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, Й., в качеството му на законен представител на „МИЗ“ООД – собственик на МПС - лек автомобил „Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег. № ***, е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.4 ЗДвП, като му е наложено административно наказа­ние „глоба“ в размер на 400 лева за това, че управлява МПС със скорост от 88 км/ч, при максимално разре­шена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Й. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съот­ветства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административ­но­наказващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил прави­лен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъоб­разността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, форми­рани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

По отношение на направеното от касатора възражение, че в град Раковски не съществува ул.“Шишманско шосе“ и представените в тази връзка доказа­телства, е необходимо да се посочи, че не е спорно между страните, че улица с официално название „Шишманско шосе“ няма, но не е спорно също така и че този участък е известен сред гражданите на град Раковски именно под това си назва­ние. Все в тази насока следва да се посочи, че сред реквизитите на чл.189 ал.4 ЗДвП, каквото е и мястото, липсва въведено изискване по какъв начин да се обозначи това място и по-специално липсва изискване същото да се индивидуа­лизира чрез официален административен адрес.

В този смисъл напълно достатъчно е мястото на извършване на наруше­нието да бъде обозначено по ясен и недвусмислен начин, така че санкционира­ното лице да може да организира защитата си. Впрочем, именно позовавайки се на посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението, Й. ***/ не се намира в границите на града, а в неговото земли­ще.

В конкретния случай, Районният съд в изпълнение на дадените от касацион­ната инстанция задължителни указания, е събрал всички относими доказателства, в т.ч. е назначил и СТЕ, която е установила по безспорен начин, че заснетият автомобил е в границите на населеното място, преди табела край на населеното място в гр.Раковски, кв.“Секирово“ на приблизително разстояние от табелата 170 м. Ето защо наведените в тази връзка възра­жения от пълномощника на касатора в о.с.з. настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, до­пус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба на Й. в частта, с която се оспорва решението, досежно осъждането му да заплати на ОД на МВР – Пловдив разноските, предс­тавляващи юрисконсултско възнаграждение, представлява по съществото си иска­не за изменение на решението в частта по разноските, по което искане компетен­тен да се произнесе е съдът, който е постановил решението, а именно Районен съд – Пловдив, I н. състав. Поради това, производството по касационната жалба в тази й част следва да бъде изпратено на Районен съд – Пловдив, I н. състав за произнасяне по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на прав­ната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №854/26.04.2022г., постанове­но по АНД № 1129/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н. с. 

            ОСЪЖДА И.С.Й. да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Бого­ри­ди“№7 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за осъщест­вената защита от юрис­консулт.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Пловдив, I н.с. състав за произнасяне по искането с правно основание чл.248 ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК за изме­нение на първоинстанционното решение в частта по присъдените на разноски.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                       2.