№ 88
гр. А., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
ПредС.ел:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20232110200202 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, действащ чрез адв.С. И. - БАК против Наказателно постановление (НП) № 23-
0237-000058/31.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ -А., с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 (шест) месеца, като на осн. Наредба № Iз- 2539 на МВР му се отнемат общо 10 точки.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но чрез пълномощник адв.И. поддържа изложените
оплаквания, допълвайки, че деянието не е извършено виновно, поради което и в обобщение
моли за отмяна на обжалваното НП. Моли за присъждане на направените по делото
разноски за заплатено адв. възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР-Бургас, РУ
– А. не се представлява пред съда, като излага писмено становище за неоснователност на
жалбата. Не представя доказателства.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 09.10.2022 г., около 11.30 часа св.С. Ф. С. – мл. автоконтрольор към ОД
1
МВР-Бургас, РУ-А. при изпълнение на служебните си задължения, в гр.А., на ул.“***“ в
близост до дом № 5, с посока на движение към ул.“***“ спрял за проверка товарен
автомобил м.“***“, м.*** с рег. № ***, управляван от жалбоподателя И. Д.. В хода на
проверката св.С. и колегата му – св.С. А. К. констатирали, че автомобилът не е собственост
на водача, а на трето лице – М.Р.М., както и че е със служебно прекратена на 04.10.2022 г.
регистрация по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното нарушение на място св.С., в присъствие на колегата си
св.К., съставил АУАН бл.№ 757511/09.10.2022 г., като посочил, че автомобилът е с
прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал без възражения, но посочил пред полицейските
служители, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Изложеното
обстоятелство било отразено в приложената докладна записка (находяща се на л.8 от
делото). В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН – не били депозирани писмени възражения на
жалбоподателя Д..
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, ТО-А., като с
постановление от 25.11.2022 г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и отказал да образува
досъдебно производство. На 31.03.2023 г. било издадено и атакуваното постановление, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, при пропуск да се
отбележи датата на нарушението, което само по себе си е съществено процесуално
нарушение. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и преценил, че с действията си И. Д. е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП
му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата
обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявала
процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била
служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ
към ОДМВР-гр. Бургас, РУ - А., който към дата 31.03.2023 г. е бил оправомощен да издава
НП, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
2
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Вмененото нарушение, при липса на посочена дата на извършване, не е индивидуализирано
в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво точно е „обвинен“ и срещу
какво да се защитава. В случая са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Наред с това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Генадий Генов неправилно
е било квалифицирано като административно нарушение. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с
фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
(Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се прекратява
служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата
Наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от ГА.нционния фонд по
чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, Според текста на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
възпроизведен в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената Наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от органите на отдел КАТ
към съответната ОД на МВР за така извършеното прекратяване на регистрация. От
събраните доказателства се установява (доколкото нищо не сочи противното), че т.
автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация, считано от 04.10.2022
г., но за това действие не е уведомен нито той, нито собственика на автомобила – М.М..
Наличието на поставени регистрационни табели на автомобила и при липса доказателства за
уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията му, сочи на извода, че водачът е
бил препятстван да осъзнае общественоопасния хА.ктер на извършеното от него действие по
управление на МПС и да предвиди и/или да допусне настъпването на обществено опасните
последици от деянието. Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда единствено
отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което
не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Оттук следва, че не може да се
очаква от водача да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена.
Доказателствата, приложени с адм.наказателната преписка, съпоставени с
обстоятелството, че не съществува публична база данни, в която
собствениците/ползвателите на автомобили да проверяват дали регистрацията на МПС е
била прекратена или не, както и относно точния момент, в който се е случило това, води до
извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила на 09.10.2022 г. Д., е знаел
(т.е. е действал с умисъл) или поне е могъл да знае (при непредпазливост), че регистрацията
на МПС е служебно прекратена преди тази дата.
Изложените съображения обуславят извод, че реално жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, ТО - А., обективирани в постановлението за
прекратяване на ДП, а също и актуалната практика на касационната инстанция – напр.
Решение № 1497/15.10.2021 г. по к. н. а. х. д. № 1765/2021 г. на АдмС-Бургас: „…липсата на
уведомяване на лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.“.
Следва да се отбележи, че регистрационните табели на автомобила са били на
3
предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя
под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.
140, ал. 1 от ЗдвП... „. В горепосочения смисъл са и Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1192
от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд –
Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са събрани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло само на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от
жалбоподателя разноски в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение, които
предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на административно
наказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0237-000058/31.03.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ -А., с което на И. К. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 (шест) месеца, като на осн. Наредба № Iз- 2539 на МВР му се отнемат общо 10 точки.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на И. К. Д., ЕГН ********** съдебно-
деловодни разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4