Р Е Ш Е Н И Е № 1030
гр. Пловдив, 20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 51 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Д.Г.Д. ***, ЕГН **********, против Решение № 2153-15-324 от 13.12.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-403/
19.11.2020 г. срещу разпореждане № **********/протокол № 2140-15-767/ 24.10.2019
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ и в
писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното разпореждане на основание чл.69б, ал.2 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, като е
прието, че не е изпълнено условието за наличие на 15 г. осигурителен стаж от
втора категория труд, както и че лицето няма навършена възраст 64 г. и 2 м.,
изискуема към датата на подаване на заявлението. С оспореното решение,
постановено при задължителното обжалване по административен ред, жалбата срещу
разпореждането е била оставена без уважение, като се изтъква, че правилно
осигурителният стаж, придобит в периодите от 29.10.2007 г. до 29.01.2009 г. от 30.01.2009 г. до 04.03.2013 г. е зачетен
от трета категория труд.
Жалбодателят
претендира, че стажът през посочените периоди неправилно не е зачетен като
такъв от втора категория, съответно неправилно е постановен отказ за отпускане
на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО.
По отношение положения стаж през спорните периоди следва
да се отбележи на първо място, че са били представени 2 бр. обр.УП-2
/л.90-94/, като в единия работодателят е
посочил „шофьор товарен автомобил – 8 часа II кат.“, а във втория е
посочил - „шофьор тежкотоварен автомобил
– 8 часа II кат.“. В СЗ св.Т. сочи, че жалбодателят е
управлявал камион Скания, самосвал, тежащ според
свидетеля над 15 тона празен, като ежедневната му работа била като шофьор на
този камион. Тези показания не са недопустими, тъй като са по отношение на конкретно
извършваната трудова дейност, а не за категорията труд. В трудовата книжка на жалбодателя /л.173/ за процесните
периоди е посочена длъжност „шофьор ш.83242005“, съответно „шофьор ш.83242008“,
като посочените шифри съответстват на
длъжност “шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ съгласно
НКПД. В неоспореното заключение по
назначената ескпертиза вещото лице сочи, че
декларираните данни за спорните периоди да съответно код „03“ за вид осигурен
„работещи при условията на втора категория труд“. Вещото лице е посочило в допълнителното заключение, че в
колона 7 на справката на РОЛ е посочена категория труд, при която е работило
лицето /за жалбоподателя втора категория труд“, както и че начислените
осигурителни вноски съответстват на втора категория труд. Всички тези
доказателства кореспондират напълно на издадените от осигурителите УП-2. Нещо
повече – Съгласно чл.347 от КТ „Трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя.“, като в случая следва да бъде зачетена нейната доказателствена сила, в това число и по отношение заеманите
от жалбодателя длъжности, съответстващи на втора
категория труд. Все в тази връзка следва да се отбележи, че е без значение дали
работодателите при изготвяне на документите за осигурителен стаж за процесните периоди са вписали или не съответната точка от
НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата, тъй като
събраните по делото доказателства водят до безспорен извод, че този труд е от
втора категория.
Всичко изложено обаче по никакъв начин не променя
правилността на извода, че жалбодателят не отговаря
на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като
същият няма осигурителен стаж от втора категория 15 и повече години, съответно
по чл.68 от КСО, тъй като няма навършена възраст, както правилно е изтъкнато в
цитираното разпореждане, при което
последното, както и потвърждаващото го
решение са законосъобразни.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлена жалбата на Д.Г.Д. ***, ЕГН **********, против Решение
№ 2153-15-324 от 13.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-403/ 19.11.2020 г. срещу разпореждане
№ **********/протокол № 2140-15-767/ 24.10.2019 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
При този изход на делото и съобразно своевременно
направеното искане следва да бъде осъден жалбодателят
да заплати на НОИ сумата от 100 лв., представляваща разноски за осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Д. ***, ЕГН **********, против Решение №
2153-15-324 от 13.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-403/ 19.11.2020 г. срещу разпореждане
№ **********/протокол № 2140-15-767/ 24.10.2019 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на НОИ разноски в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок отъ собщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: