№ 124625
гр. София, 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110165074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу В. П. Н. за сумата от 340 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № 4116754 от 16.01.2021 г., сключен между В. П. Н.
и Фирма, ведно със законна лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 43,43 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2021
г. до 25.12.2021 г., мораторна лихва в размер на 37,15 лв. за периода от
26.12.2021 г. до 22.11.2022 г., сумата от 60 лв., представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 320,85 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство № 4116754 от 16.04.2021 г., сключен между В. П. Н. и Фирма,
ведно със законна лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, 25 лв.
държавна такса и 200 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта, в която се претендира административни разходи във връзка с
извънсъдебно събиране на вземането на 60 лв. Така посоченото вземане не се
явява дължимо, като изводът за това може да се направи въз основа на самите
твърдение на заявителя. В случая дължимостта е изключена от забраната на
императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с
договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за
времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението за времето
на забавата.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
1
или над сумата от 23,13 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 46,26 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от Фирма срещу В. П. Н. в частта, за
сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, както и за сумата над 23,13 лв. до пълния дължим размер от
25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 46,26 лв. до пълния размер
от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2