Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30
03.02.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 688 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к. „Кольо
Ганчев“, местност „Герена“, автосервиз „П.“, подадена чрез адвокат Й.Л., срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2,
б.“н“ от ЗДвП № 20-1204-000803 от 22.06.2020г., издадена от Началник отдел
„Охранителна полиция“ към Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – София. В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
като се твърди, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Конкретните оплаквания се свеждат до
неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, доколкото
в издадената заповед липсвала фактическа и правна обосновка за прилагането на
ПАМ; в хода на развилото де
административно производство, приключило с издаването на обжалваната заповед
административният орган не бил изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да
установи всички относими към производството факти и обстоятелства и съответно
да ги посочи в акта. Жалбоподателят поддържа, че Заповед № РД 11-448/
10.06.2020г., издадена от АПИ, в изпълнение на която е била въведена временна
забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, сигнализирана с пътен
знак В-4, не била публично оповестена, което е възпрепятствало възможността
дружеството да се запознае с нейното съдържание и съответно да предприеме
навременни действия за да не допусне извършването на твърдяното нарушение с
камион, негова собственост. На следващо място сочи, че принудителната
административна мярка не била приложена в деня на установяване на нарушението
/19.06.2020г./, а няколко дни след това /22.06.2020г./, което обезсмисляло
прилагането й. Направено е и оплакване
за ненадлежно връчване на оспорения акт, тъй като същият бил получен от лице,
което не е законният представител на търговското дружество. По изложените
доводи е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – София, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По
делото е постъпило писмено становище от ответника, с което оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а оспорения акт да
се потвърди като законосъобразен и правилен.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1204-000803 от
22.06.2020г., издадена от Началник отдел „Охранителна полиция“ към Областна
дирекция на МВР– София, на „Т.“ ЕООД е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ - временно спиране от движение на моторно превозно средство товарен
автомобил МАН ТГА 26.440 6х2 2ЛЛ за срок от един месец, считано от 19.06.2020г.
и е отнето ХХХХ. Обжалваният административен акт е постановен на основание
чл.171, т.2, б.“н“ от ЗДвП /отм., ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г/,
като от фактическа страна се основава на обстоятелствата, че „Т.“ ЕООД допуска
управлението на товарен автомобил МАН ТГА 26.440 6х2 2ЛЛ с ХХХХ, категория N-3, с максимална маса 26 000кг.,
собственост на „Т.“ ЕООД, от К.Х.П., който на 19.06.2020г. около 10:39 часа на
АМ Хемус, 30 км., посока на движение към гр.София, навлиза след знак за
временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, въведена с
пътен знак В-4 в изпълнение на заповед № РД 11-448/ 10.06.2020г., издадена от
АПИ. За нарушението е съставен АУАН серия GA № 213065/ 19.06.2020г.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо рег.№
120400-13710/ 05.11.2020г. Към преписката е приложена и посочената в оспорения
акт Заповед № РД 11-448/ 10.06.2020г., издадена от АПИ, относно временна
организация и безопасност на движение за обходен маршрут на АМ „Хемус“ на
тежкотоварни ППС с техническа допустима маса над 12 тона в посока
София-Ботевград и Ботевград-София, ведно с
графични материали, отразяващи изпълнението й чрез съответна маркировка
и сигнализация. Въз основа на същите се установява, че е въведена временна
организация на движението, че тя се отнася до мястото на извършване на
описаното в АУАН и оспорената заповед административно нарушение, както и че към
момента на проверката, установяване и извършване на нарушението мястото на
временната организация на движението е означено чрез изградена вертикална
сигнализация и хоризонтална маркировка.
Не се спори между страните по делото, че
дружеството-жалбоподател е собственик на спрения от движение товарен автомобил
МАН ТГА 26.440 6х2 2ЛЛ с ХХХХ, категория N-3, който е с максимална маса 26 000кг.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата e неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, б. "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон, съобразно тяхната компетентност,
които по аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните
работи.
От представената и приета като доказателство по
делото Заповед рег. № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП във връзка със Заповед рег. №
517з-51/ 05.01.2018г. на Директора на ОДМВР – София относно оправомощаване на
длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, т.2, т.2а,
б.“а“, т.2а, б.“б“, т.3, т.4, т.5, б.“а“ и т.6 от ЗДвП, е видно, че сред
оправомощените по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП длъжностни лица за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.2 от ЗДвП е и Началника на отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР – София. По делото е представена Заповед № 8121К-6200/ 27.07.2017г. за
преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР, ведно с акт за
встъпване в длъжност от 24.08.2017г., от които се установява, че издателят на оспорения
акт – И.Е.А., от 24.08.2017г. заема длъжността „Началник на отдел „Охранителна
полиция“ при ОД МВР – София“. Следователно обжалваната заповед е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално правните предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2, б. „н” от ЗДвП /отменена, но действала
към момента на издаване на процесната заповед/. Наведените в обратен смисъл оплаквания са
изцяло неоснователни.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е
издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на
задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и
връчването му. Административният акт е постановен след изясняване на
фактическата обстановка, следователно се спазени всички процесуални изисквания
по чл.35 от АПК, при което не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като
административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
Обжалваната заповед е постановена и в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "н" от ЗДвП,
отменена към настоящия момент /ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г./, но
действала към датата на издаване на процесната заповед, регламентира, че за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„временно спиране от движение на пътно
превозно средство“ на собственик, който
управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в
участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън
населените места – за срок един месец. В конкретния случай е прието наличието
на втората хипотеза от разпоредбата на чл.171, т.2, б.“н“ от ЗДвП.
Приложената на „Т.“ ЕООД с обжалвания
административен акт ПАМ от фактическа страна се основава на съставен АУАН серия
GA № 213065/ 19.06.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2
от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни
нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното.
Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда
материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства. АУАН серия GA №
213065/ 19.06.2020г. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е
оборена в настоящото съдебно производство. От него се установява, че на 19.06.2020г.
в 10:39 часа, на АМ „Хемус“, в посока София, 30 км., водачът К.Х.П. е
управлявал товарен автомобил МАН с ХХХХ с максимална маса 26 000кг, собственост на „Т.“ЕООД, като навлиза след
знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона,
въведена с пътен знак В-4 в изпълнение на заповед № РД 11-448/ 10.06.2020г.,
издадена от АПИ, с което е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че
в качеството си на собственик на товарен автомобил с ХХХХ, е предоставил
управлението му именно на лицето, извършило обективираното в посочения АУАН
нарушение.
Следователно констатираните от контролните
органи обстоятелства, описани в редовно съставения в АУАН релевират наличието
на фактическо основание за налагането на ограничителната мярка по чл.171, т.2,
б.”н” от ЗДвП на собственика на моторното превозно средство, с което е
допуснато нарушение на въведената със Заповед № № РД 11-448/ 10.06.2020г. на
АПИ временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона на участък
от пътната мрежа, извън населените места /в случая се касае до участък от АМ
„Хемус“, за който с пътен знак В-4 е била сигнализирана въведената временна
забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона/.
Предвид доказаното съществуване на посочените в
заповедта юридически факти – материалноправни предпоставки, с които разпоредбата на чл.171, т.2, б. ”н”
от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка,
административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е
приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на
ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение
на материалния закон, като наложената ПАМ е в нормативно предвидения срок от 1
месец.
Принудителната административна мярка
е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по
чл.171, ал.1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки /каквато по
дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.2, б. ”н” от ЗДвП /,
са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване
на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да
предотвратят извършването на административно правонарушение или да
предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение;
да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/.
Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането
на ПАМ по чл. 171, т.2, б. ”н” от ЗДвП, е преустановяване на административни
нарушения, което е постигнато с издаването на процесната заповед.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че процесната ПАМ не била приложена непосредствено след нарушението.
Заповедта е постановена след като са изяснени и преценени всички релевантни за
случая факти и обстоятелства. По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП /в действащата й редакция, обн. ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от
30.07.2019 г./ в случаите по чл. 171, т.
2, букви "в", "к", "л", "м",
"н" и т. 2а налагането на ПАМ се извършва чрез изземване на свидетелството
за регистрация на моторното превозно средство, което става
едновременно със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение, както
е направено и в случая. Това обаче не означава че впоследствие издадената
заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2, б.“н“ от ЗДвП - спиране от
движение за срок от 1 месец на моторно
превозно средство, считано от 19.06.2020г., е постановена при липса на
фактическо и правно основание. Доколкото действията по връчването на
административния акт са последващи неговото издаване т.е тези действия не
представляват елемент от фактическия състав по постановяването на заповедта, те
нямат отношение към законосъобразността й. Дали и кога е връчена заповедта е
обстоятелство, релевантно за преценката на допустимостта на подадената пред
съда жалба, а не за нейната основателност.
Това обстоятелство няма нито правно, нито доказателствено значение за
материалната и/или процесуалната законосъобразност на административния акт, с
оглед на което възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално
нарушение, което възражение е основано на твърдението за ненадлежно връчване на
заповедта, също се явява неоснователно.
По тези съображения съдът намира за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при
безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки, по
начин, който не накърнява правото му на защита и за срока, установен в закона.
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед,
като издадена от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените
правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к. „Кольо
Ганчев“, местност „Герена“, автосервиз „П.“, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1204-000803 от 22.06.2020г., издадена
от Началник отдел „Охранителна полиция“ към Областна дирекция на МВР – София, с
която на основание чл.171, т.2, б.“н“ от ЗДвП на „Т.“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка – „временно
спиране от движение на МПС”, за срок от 1 месец, като неоснователна.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.