№ 2259
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330205741 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4487852,
издаден от ОД на МВР – Пловдив, с което на Й. С. П., с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Те се
свързват с незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилния
характер на процесното АТСС, което изключвало отсъствието на контролен
орган, както и с липсата на монтирано устройство за заснемане и с
отсъствието на знак, удостоверяващ видеоконтрол на правилата за движение
на процесното място. Редовно призовани в съдебно заседание жалбоподателят
и неговия представител адв. С. П. не се явяват. Постъпила е писмена молба с
която се излагат допълнителни основания за отмяна на процесния ЕФ и се
иска присъждане на разноските по делото. Административнонаказващият
орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При
1
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направените оплаквания, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има
правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
На жалбоподателя Й. С. П. е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.02.2021 г. в
14: 32 ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 83 (бензиностанция
Лукойл), установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 №11743са, за превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч. при
управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №*****.
Прието е че моторното превозно средство се е движело с 67 км/ч, при
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.
За така установеното нарушение жалбоподателят бил санкциониран с
налагане на административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема,
че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се
доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което
му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна страна
на 11.02.2021 г. в 14: 32 часа в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до
№83, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.
№*****, като се е движил със скорост от 67 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно
2
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя П., в качеството му на собственик на процесното МПС, който
в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е
представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор ПП писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнил
предоставеното му право, предвидено в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат
толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до
100 км/час е +/- 3 км/час.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган и мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
В случая административното нарушение е установено с АТСС - ARH CAM
S1 № 11743са, което представлява мобилно устройство, което се разполага от
контролния орган върху участък от пътя, т. нар. „триножник” - преносима
поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков
материал на разположението на автоматизираното техническо средство.
Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва
да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя,
т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т. е. независимо от него. Последният не
участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и
3
субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от
общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в
присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на
което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Ето защо неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя
възражение за незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради
мобилният характер на процесното АТСС, която мобилност изключвала
отсъствието на контролен орган. Предвид горното логична е липсата на
перманентно монтирано устройство за видеозаснемане, с оглед на мобилния
му характер. За несъстоятелно съдът намира и възражението на
жалбоподателя за отсъствието на знак Е24, удостоверяващ видеоконтрол на
правилата за движение на процесното място, доколкото към датата на
нарушението не е необходимо поставянето на такъв знак, поради
законодателните промени и отпадане на задължението за това към органите
на реда.
В тази връзка е необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на
контролен орган и нарушител. В този смисъл, електронният фиш
представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с
дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система
по пар. 6, т. 65, б. "б" от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да
постави начало и край на работния процес на средството или системата.
Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. По делото е приложен и
Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология
4
за извършена проверка на техническото средство, със срок на валидност една
година, т.е. валиден и към момента на констатиране на нарушението.
Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба №
8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните
технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното
време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на
скоростта и на техническото средство, което го е заснело, преминатата
метрологична проверка на АТСС. По делото е наличен и снимков материал на
заснетия в нарушение автомобил, както и на разположението на
автоматизираното техническо средство.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Безспорно
жалбоподателят е извършил нарушението под така определената материална
норма, тъй като е превишил ограничението на скоростта от 50 км/ч в насeлено
място, управлявайки процесното МПС с 17 км/ч повече от законовото
позволение. Правилно е наложено наказание – глоба в размер на 50 лева, на
основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП, която санкция е фиксирана и не подлежи на
редукция.
Съдът констатира, че действително в протокола за използване на АТСС
липсва посочване на първо и последно статично изображение, каквото
възражение се прави от жалбоподателя. Доколкото обаче в протокала
надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на
използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и
минута на край на работа, съдът намира, че пропуска да се посочат номера на
първо и последно статично изображение не е съществен, доколкото връзката
между конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10
успешно и несъмнено се установява от останалите негови реквизити.
Според протокола по чл. 10 от Наредбата АТСС е използвано във
времевия диапазон от 12: 30 часа до 23: 30 часа на 11.02.2021г., а процесното
нарушение е установено на 11.02.2021г. в 14: 32часа, тоест в рамките на
посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място
посочено в Протокола - гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 83
(бензиностанция Лукойл), поради което по делото не възниква абсолютно
никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на
използването на АТСС, за което е съставен приложения по делото протокол.
5
Изцяло неоснователни са всички възражения във връзка със снимката на
АТСС. По делото надлежно е приложена такава, поради което законовото
изискване на чл. 10, ал.3 от Наредбата се явява спазено. В тази връзка, съдът
приема че законодателят не е поставил изискване за дата, място и номер на
снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези
обстоятелства се установяват успешно от съдържанието на Протокола по чл.
10 от Наредбата.
Следва да се посочи също, че според настоящия съдебен състав, дори
изобщо да не бе представена по делото снимка на АТСС, то действително би
било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било
съществено, доколкото, както вече се отбеляза мястото на контрол и
използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се
установява от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата. В тази
връзка съдът намира тези възражения на жалбоподателя са неоснователни,
като не се споделя цитираната в обратния смисъл съдебна практика.
За отговор на поставеното възражение относно невъзможността да се
издава ЕФ, с който да се налага санкция в размер на 50 лева, съдът взе
предвид актуалната съдебна практика на контролиращата съдебна инстанция.
Служебно известна на съда е установената по-стара практика на
Административен съд – Пловдив, цитирана от жалбоподателя и приемаща, че
глоби в размер равен или по-малък от 50 лв. не могат да се налагат с ЕФ. С
тази практика бяха съобразени и произнасянята на настоящия съдебен състав,
включително и по цитираното от жалбоподателя Решение № 367/18.02.2022 г.
по АНД № 98/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ н.с.
Понастоящем това виждане е изоставено. В този смисъл, че не съществува
законова пречка да се издават ЕФ за глоба в размер на 50 лева е най-
актуалната практика на касационната инстанция изразена в Решение № 1613
от 26.09.2022 г. по к. адм. н. д. № 2035 / 2022 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1842/ 24.10.2022 год.на
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, КАНД № 2037 по описа за 2022
г.,Решение № 1399/19.07.2022 год. ,Административен съд – Пловдив, XX
касационен състав, по АНД № 1353 по описа за 2022, Решение № 1281/01
юли 2022 год., Административен съд – Пловдив, ХХIII-ти касационен състав,
КАНД № 1278/2022година, Решение № 713/ 20 април 2022 год. на
Пловдивският Административен Съд, ХХIII-ти състав, КАНД №384/ 2022г.,
6
Решение № 382/9.3.2022г. на Административен съд Пловдив, ХХVI
касационен състав по КАНД № 3244 по описа на съда за 2021г., Решение №
404 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3246 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2120 от 10.11.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2219 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2948 / 2021 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
От настоящия състав се споделят изцяло изложените в Решение №
382/9.3.2022г. по КАНД № 3244/2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХVI к. с. и Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3246/2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив съображения, че няма
законодателен резон: контролните органи да могат да използват облекчения
ред за санкциониране на нарушителите с ЕФ при по-сериозни нарушения, при
които санкциите могат да надхвърлят и 700 лева, а да бъдат обвързани да
използват по-сложната и тромава процедура на съставяне на АУАН и НП при
нарушения, с много по-ниска степен на обществена опасност, които се
санкционират с глоба до 50 лева.
В същия смисъл, че няма пречки да се налагат глоби на стойност 50 лева с
ЕФ е и най-актуалната практика на Административните съдилища от
абсолютно всички административни райони в страната.
Така Решение от 15.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 1173 / 2021 г. на
Административен съд - Хасково, Решение № 25 от 10.02.2022 г. по к. адм. н.
д. № 155 / 2021 г. на I състав на Административен съд - Ямбол, Решение № 12
от 21.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 482 / 2021 г. на I състав на Административен
съд - Стара Загора, Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к. адм. н. д. № 835 /
2021 г. на X състав на Административен съд - Пазарджик, Решение № 536 от
02.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 446 / 2021 г. на X състав на Административен
съд - Пазарджик, Решение № 46 от 14.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 358 / 2021
г. на Административен съд - Кюстендил, Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к.
адм. н. д. № 698 / 2021 г. на III състав на Административен съд - Враца,
Решение от 28.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2021 г. на Административен
съд - Силистра, Решение № 12 от 22.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 183 / 2021 г.
на Административен съд - Ловеч, Решение № 129 от 07.02.2022 г. по к. адм. н.
д. № 40 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас, Решение №
10 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 243 / 2021 г. на Административен съд -
7
Видин, Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 1943 / 2021 г. на
XXI състав на Административен съд - Варна, Решение от 08.11.2021 г. по к.
адм. н. д. № 269 / 2021 г. на V състав на Административен съд - Русе, Решение
от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 114 / 2021 г. на Административен съд –
Габрово.
Предвид всичко изложено и неоснователността на наведените възражения
от страна на жалбоподателя, съдът намира, че процесният ЕФ, като правилен
и законосъобразен, следва да се потвърди.
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4487852, издаден от ОД на
МВР – Пловдив, с което на Й. С. П., с ЕГН: **********, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева..
ОСЪЖДА Й. С. П., с ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8