№ 276
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600584 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице С. П. Е., за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 588/2020 г. по описа на РС
Благоевград.
С присъда № 4604/12.06.2020 г. по н.о.х.д. № 588/2020 г. по описа на
Районен съд - Благоевград молителят С. П. Е. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1,6. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 години, намалено по реда на чл. 58а, ал. 1 НК до срока
от 4 години.
С решение № 2938/30.11.2020 г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград, в производство по реда на Глава XXI от НПК, образувано по
жалба на подсъдимия, е изцяло потвърдена присъдата на
1
първоинстанционния съд.
От съдържанието на молбата може да се изведе твърдение за наличието
на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за
възобновяване на наказателното производство, водено срещу него. Лишеният
от свобода твърди, че е бил подведен да възстанови всички причинени вреди
от престъплението, с очакване да бъде сключено споразумение с прокурора,
вместо което производството е било проведено по реда на Глава 27 от НПК и
му е било наложено несправедливо тежко наказание, определено по
условията на чл. 58а от НК.
Формулирано е искане за възобновяване на наказателното производство
и преразглеждане на съдебното произнасяне относно размера на наложеното
наказание.
В съдебно заседание пред САС осъденото лице С.Е. се явява лично. Явява
се и адвокат И. В. – преупълномощен от назначения от съда служебен защитник
– адвокат Н. В., който пледира пред апелативния съд да се произнесе с решение,
с което да бъде уважена молбата за възобновяване на наказателното дело, да
бъде изменена присъдата на РС Благоевград с намаляване на наказанието.
Защитата заявява, че не е налице допуснато процесуално нарушение, свързано с
накърняване правото на защита на подсъдимия в редовното производство, но е
налице явна несправедливост на наложеното наказание, като изтъква редица
обстоятелства, които според него обуславят по-благоприятно произнасяне.
В лична защита осъденият Е. заявява, че поддържа изцяло заявеното от
адвоката, че съжалява за извършеното и моли за намаляване на наказанието.
Прокурорът от САС предлага на съда да остави молбата за възобновяване
без уважение, като изтъква, че не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че наказанието е било определено в съответствие с
материалния закон, след съобразяване, че деянието е било извършено от Е. в
условията на опасен рецидив, като правилно е била съобразена високата
обществена опасност на това деяние и на дееца.
В упражняване правото си на последна дума осъденият Е. още веднъж
изразява разкаяние и моли съда да бъде намалено наказанието му.
Искането за възобновяване е подадено от процесуално легитимираното
лице по чл. 420, ал.1 НПК, в срока по чл. 421, ал.1 от НПК и е процесуално
допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно.
Производството по делото е проведено по реда на Глава Двадесет и
2
седма от НПК, като за да се произнесе, първоинстанционният РС Благоевград
е приел направеното от подсъдимия Е. признание на фактите по обвинителния
акт и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Ето защо, с
основание съдът е възприел изложената фактическа обстановка, както следва:
След освобождаване от затвора през 2019 година, след изтърпяване на
наложено му наказание „лишаване от свобода“, С.Е. към месец януари на 2020
година живеел сам в апартамент №2, находящ се на първия етаж в блок в гр.
***, ж.к. „***“ №6, собственост на неговия чичо В. Е.. По същото време синът
на собственика на жилището наел свидетеля М. Т., който да му извърши
освежаващ ремонт. Т. занесъл в жилището нужните му инструменти - лазерен
нивелир марка „Девалт“, ударна бормашина с марка „Бош“, ъглошлайф марка
„Метабо“ и един винтоверт марка „Парксайд“, ведно с три броя кутийки с
накрайници за винтоверта и куфар за него. След приключване на работния ден
свидетелят оставял инструментите в апартамента, от който имал ключ. Така
постъпил и на 10.01.2020 год., когато към 17.00 часа си тръгнал, като преди това
заключил входната врата. На неустановена дата, в периода от около 17.00 часа
на 10.01.2020 год. до около 16.00 часа на 16.01.2020 год., подсъдимият решил да
открадне оставените от Т. инструменти. Около 16.00 часа на същия ден занесъл
вещите, с изключение на лазерния нивелир, като ги заложил в заложна къща,
намираща се в гр. ***, бул. „***“ №29, стопанисвана от св.Д. Х.. Той му дал за
оставените вещи сумата от 80 лв. На 17.01.2020 год., около 10.00 часа сутринта,
свидетелят Т. отишъл в процесния апартамент и установил, че инструментите
му липсват, въпреки, че входната врата била заключена, а прозорците
затворени. Т. веднага се обадил по телефона на В. Е., който веднага пристигнал.
Двамата засекли пред блока С.Е., който избягал, след като ги видял. След това
свидетелят депозирал жалба в полицията. Подсъдимият, съзнавайки, че е
разкрит за посоченото престъпно деяние, отново отишъл до заложната къща и
върнал сумата от 80 лв. на свидетеля Х. и му казал да се обади на братовчед му
В. Е., който да дойде и да прибере оставените вещи. Свидетелят веднага се
обадил на В., но междувременно му се обадили от полицията и го
предупредили, че търсят такива вещи, поради което и той ги предал на
пристигналия полицейски служител. Впоследствие вещите били предадени
срещу разписка на техния собственик, на който В. Е. възстановил и лазерния
нивелир, закупувайки му подобен от магазина. Стойността на отнетите от
пострадалия М. Т. вещи възлиза на общо 1 391.00 лева.
Второто престъпно деяние подсъдимият Е. извършил на 22.01.2020 год.
Около 10.00 часа Е. се срещнал с познатия му Б. К. и му споделил, че няма къде
да живее, тъй като братовчед му го обвинил в извършване на кражба и сменил
бравата на апартамента, а и полицията го издирвала. Към 13.30 часа, двамата
отишли до ул. „Покровнишко шосе“ №15, където се намирала сграда на
дружеството „Монолит строй - Ч. и Б.“ ООД, където Е. имал да получава
неизплатено трудово възнаграждение. Около 15.35 часа в сградата на
3
дружеството пристигнал свидетелят В. Д., който работел като физическа охрана
на обекта. Той влязъл в стаята за охрана, находяща се до портала на сградата,
оставил раницата си на стол, след което отворил вратата, за да проветри
помещението и излязъл за кратко. В това време подсъдимият влязъл в сградата,
видял оставената на стола раница и от портфейл в раницата взел сумата от 135
лв. Отвън показал парите на К. и двамата веднага си тръгнали. Малко по-късно
пред сградата пристигнали полицейски служители, които издирвали
подсъдимия. Ог тях свидетелят Д. разбрал, че издирват криминално проявено
лице и отишъл в стаята да провери дали нещо не му липсва, установявайки, че
са му взели от портфейла сумата от 135 лв. В хода на образуваното досъдебно
производство Е. предал сумата, която срещу разписка била възстановена на
пострадалия.
От заключението по съдебно-психиатричната експертиза се установява,
че С.Е. страда от наркомания, причинена от дългогодишния прием от негова
страна на различни наркотични вещества. Последица от това според вещото
лице е настъпилата промяна в личността му в наркоманен стил, изразен с
трудова, когнитивна и социална дисфункция. Независимо от това подсъдимият
е вменяем, разбира свойството и значението на извършеното и може да
ръководи постъпките си.
При извършена въззивна проверка на присъдата по въззивна жалба на
подсъдимото лице, Окръжен съд Благоевград изцяло е възприел така
установената от първия съд фактическа обстановка.
В производството по възобновяване на наказателни дела по искане на
осъденото лице, съдът следва да се произнесе само по заявените оплаквания
на лицето, като по аргумент на чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 от НПК,
съдът дължи обсъждане за законосъобразността на сочените от осъдения
процесуални действия, съставляващи според него съществени процесуални
нарушения, както и да прецени налице ли е нарушение на материалния закон.
В това извънредно съдебно производство правомощията на апелативния съд
да се произнесе по искане за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК са
законодателно очертани и ограничени до касационните основания по чл. 348,
ал.1, т.1-3 от НПК. Съдът не може да събира доказателства и да възприема
нови фактически положения, като преценката му по фактите е лимитирана в
обхвата на фактите, приети с влязлата в сила присъда. С оглед на липсата
изрично заявени възражения, не следва да се обсъжда в това производство
дали са допуснати нарушения в доказателствената дейност на съда в двете
редовни инстанции от страна на вносителя на искането. Следва само да се
отбележи, че правилно и обосновано, съдът в първата инстанция е приел че
4
признанието на подсъдимото лице се подкрепя от събраните по делото в ДП
доказателства, като е изложил подробни и пълноценни мотиви в тази насока.
Ето защо, законосъобразно съдът във въззивната инстанция е постановил
решение, с което потвърждава присъдата изцяло.
В искането за възобновяване са наведени оплаквания в следните
насоки: 1. Подсъдимият бил подведен да се съгласи на признание на фактите,
с очакване, че ще сключи споразумение с прокурора и 2. Явна
несправедливост, изразяваща се в прекомерност на наложеното наказание
лишаване от свобода, дори и след извършената редукция с 1/3.
Софийският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото
намира, че и двете оплаквания, изложени от осъденото лице се явяват
неоснователни.
САС не намира никакви основания, в рамките на правомощията и
компетентността си на извънредна инстанция, да приеме наличие на
допуснато от районния съд процесуално нарушение при получаване на
съгласие от подсъдимия и назначения му защитник. В открито заседание на
12.06.2020 година подсъдимият С.Е. е направил изрично волеизявление пред
съда, че желае делото да протече при условията и по реда на съкратеното
съдебно следствие /лист 36 от НОХД, стр.3 от протокола от 12.06.2020 г./.
Това изявление е било потвърдено от защитника на подсъдимия – адв.М. Ш..
На стр.6 от съдебния протокол е обективирано, че съдът е запознал
подсъдимото лице с последиците от приключване на делото по особения ред
на глава 27 от НПК и в частност от признаване по чл. 371, т.2 от НПК на
фактите по обвинението. подсъдимият на свой ред е заявил, че разбира
последиците, признава фактите и не желае събиране на доказателства , като
се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
При така проведеното с участие и съгласие на подсъдимия
производство съдът е постановил съдебен акт, с който е признал подс.Е. за
виновен по повдигнатите му и поддържани обвинения и му е определил
наказание в средния размер – 6 години „лишаване от свобода“, което на
основание чл. 58а от НК е намалил с 1/3 и е наложил наказание на
подсъдимия С.Е. – ЛС за срок от 4 години при строг режим на изтърпяване.
5
За настоящия съдебен състав на САС се явява несъмнено, че
решаващият първостепенен съд е постановил присъдата си при стриктно
спазване на процесуалните правила и е осигурил на подсъдимото лице
пълноценно упражняване правото му на защита.
При определяне на наказанието съдът в първата редовна инстанция
правилно е приложил материалния закон, като е отчел многобройните
предишни осъждания на лицето- освен съставомерните такива, обуславящи
квалификацията на деянието като опасен рецидив; упоритата престъпна
активност на подсъдимия, неповлияването му от предишни наказания.
Същевременно, съдът е отчел здравословното състояние на Е., неговата
дългогодишна наркотична зависимост, изразеното съжаление,
възстановяването на съставомерните щети. Ето защо, обосновано наказанието
е определено в средния размер /за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр.с чл.
29 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години/.
Подсъдимият Е. се е възползвал от законовата привилегия по чл. 58а от НК и
наказанието му е било занижено с 1/3 до 4 години лишаване от свобода.
Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че не е налице
основание за определяне на наказание в по-нисък размер, тъй като би било
неоправдано снизходително и не би допринесло за постигане целите
визирани в чл. 36 от НК.
В осъществяване на правомощията си за цялостна проверка на
присъдата, въззивната инстанция е извършила обстоен прочит, анализ и
съпоставка на наличните доказателствени източници. Обсъдени са всички
наведени от подсъдимия оплаквания, включително и относно размера на
наказанието, след което мотивирано окръжният съд е постановил решение, с
което изцяло потвърждава присъдата на РС Благоевград.
В обобщение, при извършената извънредна проверка на атакуваната
присъда на БлРС постановена по НОХД 588/2020 г. и решение на БлОС по
ВНОХД № 690/2020 г. Софийски апелативен съд не констатира неправилно
приложение на материалния закон или допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което не са налице основанията по чл. 422,
ал.1, т.5 и искането за възобновяване на наказателното производство следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1, във вр.с чл. 422,
ал.1, т.5 от НК, Софийски апелативен съд
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. Е. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 588/2020 г. по
описа на Районен съд Благоевград и по ВНОХД № 690/2020 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7