Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  ……                                                         05.06.2014 г.                                                  гр. Средец

 

                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 22.05.2014 година,

в следния състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар К.Л.

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 132 описа за 2014 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Д.А.Й. с искане да бъде постановено решение, с което ответникът ТП „Държавно горско стопанство” – Средец да бъде осъден да му заплати сумата 4 226,60 лева, дължима за периода 08.02.2013 г. – 10.06.2013 г., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението му от ответника. Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение уволнението му е било признато за незаконно, като със същото решение е присъдено обезщетение на горепосоченото основание за времето от 10.12.2012 г. до 08.02.2013 г. Сочи, че и след 08.02.2013 г. до 10.06.2013 г. е бил без работа, поради което счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Заявява претенция за законна лихва.

В писмен отговор ответникът бланкетно оспорва предявения иск по основание и размер, и моли да бъде отхвърлен. Заявява претенция за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

Ответникът не се явява в с. з. и не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е работил в ответното “Държавно горско стопанство Средец” Териториално поделение – гр. Средец на длъжността “началник на ІІІ-то ГСУ”.

Със Заповед № 174/10.12.2012 г. на Директора на ТП ДГС – Средец трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – поради наложено му дисциплинарно наказание “уволнение”.

Заповед № 174/10.12.2012 г. е била атакувана по гр. дело № 629/2012 г. по описа на РС – Средец, по което с влязло в сила на 12.02.2014 г. Решение № 11/22.02.2013 г., потвърдено с Решение V-70/30.05.2013 г. по възз. гр. д. № 794//2013 г. на БОС, последното недопуснато до касационно обжалване по силата на Определение № 219/12.02.2014 г. по гр. дело № 5395/2013 г. на ВКС, уволнението е било признато за незаконно, заповедта е била отменена и ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със същото решение ответното дружество е било осъдено да му заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение в размер на 2 112 лева за времето от 10.12.2012 г. до 08.02.2013 г., през което е останал без работа поради незаконното уволнение. При определяне на обезщетението РС – Средец е приел, съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за предхождащия уволнението пълен отработен месец  – ноември 2012 г., е било в размер на 1 056,65 лева. За посоченото БТВ ищецът е представил фиш /на л. 17 по настоящото дело/.

Видно от Регистрационна карта на ищеца в Дирекция “Бюро по труда” – Бургас, през процесния период 08.02.2013 г. – 10.06.2013 г. ищецът е бил регистриран като безработен. От разпечатка на получената в ТП на НОИ – гр. Бургас информация за осигуряването на ищеца от 2012 г. до 05.03.2014 г. е видно, че същият е бил осигуряван от ответното ТП до 09.12.2012 г. По делото липсват данни за постъпване на работа при друг работодател след уволнението му от ответния работодател.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ –претенцията е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението – за остатъка от шестмесечния период по чл. чл. 225, ал. 1 от КТ, изключая периода, за който на ищеца вече му е било присъдено обезщетение по гр. дело № 629/2012 г. по описа на РС – Средец. Този иск предпоставя незаконно уволнение. За да бъде уважен следва уволнението да е признато за незаконно и заповедта за уволнение да е отменена като незаконосъобразна. За уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в тежест на работника е да докаже оставането си без работа за времето, през което се претендира обезщетението, причинната връзка между уволнението и оставането без работа, претърпените вреди и техния размер. В настоящия случай тези изисквания на закона са налице, предвид уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по гр. дело № 629/2012 г. по описа на РС – Средец, по което уволнението на ищеца е било признато за незаконно, а атакуваната Заповед № 174/10.12.2012 г. е била отменена. За процесния период 08.02.2013 г. – 10.06.2013 г. /в рамките на шестмесечния по чл. 225, ал. 1 от КТ/ се събраха доказателства, че ищецът е останал незает по трудово правоотношение. Налице е причинна връзка между уволнението и оставането му без работа – постановеното с първоинстанционното решение възстановяване на работа е влязло в сила на 12.02.2014 г., през който период, в това число и през процесния 08.02.2013 г. – 10.06.2013 г., се събраха доказателства, че той е останал незает по трудово правоотношение.

Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, работодателят дължи обезщетение за цялото време, през което работникът е останал без работа след уволнението, но за не повече от 6 месеца. В случая се установи, че по гр. дело № 629/2012 г. на РС – Средец на ищеца е било присъдено обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 10.12.2012 г. – 08.02.2013 г. в размер на заявената от него сума от 2 112 лева. На основание оставането му без работа поради незаконното уволнение се дължи обезщетение и за периода след 08.02.2013 г. до 10.06.2013 г. в размер на 4 226,60 лева /при брутно трудово възнаграждение за м. ноември 2012 г. в размер на 1 056,65 лева/, в какъвто размер е предявен искът и съдът следва да го уважи, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Тъй като е налице хипотезата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в тази част.

Ищецът не е поискал присъждане на разноски по делото. Тъй като ищецът не е заплатил държавна такса, от която е освободен по силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъде възложена дължимата за производството държавна такса, определена върху цената на уважения размер на иска – 169,06 лева, както и държавна такса в размер на 5 лева при издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА “Държавно горско стопанство Средец” Териториално поделение – гр. Средец, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. “Васил Коларов” № 92, представлявано от Директора Димитър Киряков Янков, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да заплати на Д.А.Й., с ЕГН **********,***, сумата 4 226,60 /четири хиляди двеста двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева – обезщетение за времето от 08.02.2013 г. до 10.06.2013 г., през което е останал без работа поради незаконното уволнение със Заповед № 174/10.12.2012 г. на Директора на “ДГС” ТП – Средец, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.

ОСЪЖДА “Държавно горско стопанство Средец” Териториално поделение – гр. Средец да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 169,06 лева, както и държавна такса 5 лева за издаване на изпълнителен лист за предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.

Решението да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от 05.06.2014 г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: