№ 1670
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502121 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №4445/03.08.2022г. на И. М. М.,
ЕГН ********** срещу решение №123/12.07.2022г. по гр.д. № 111/22 г. по
описа на PC – Девня. Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлена молбата му за промяна на неговите
бащино и фамилно име от М. М. на М.М.. Твърди, че още в исковата молба е
изложил, че вече дълги години е известен сред съседи, съученици и близки с
имена Н.М.М., с тях се представя и към момента, независимо от вписаните в
документа му за самоличност. Твърди също, че по делото е било приложено
удостоверение за идентичност на имена, от което се установява, че покойният
му вече баща се е именувал М.Исм.М.. Излага също, че имената, които носи
за него водят до недоразумения и големи неудобства в средата, в която живее
и работи, тъй като обкръжението му е изцяло от лица от турски произход.
Твърди, че това различие в имената, с които е познат в обществото и тези
вписани в документите му за самоличност му създава големи трудности, тъй
като трябва постоянно да удостоверява, че лицето с имена Н. М.М., с които е
известен в обществото е идентично с лицето с имената посочени в личната му
карта - И. М. М.. Счита, че това са важни обстоятелства по смисъла на чл.19,
ал.1 от Закона за гражданската регистрация, обосноваващи допускането на
промяна на имената му. По изложените съображения моли да бъде отменено
1
постановеното от PC - Девня решение №123/12.07.2022г. в частта с която е
отхвърлена молбата на И. М. М., ЕГН ********** за промяна на неговите
бащино и фамилно име от М. М. на М.М., като на негово място бъде
постановено друго, с което да се уважи искането на молителя. В о.с.з. жалбата
се подържа чрез пълномощник.
Ответната страна – Община Суворово чрез депозирания писмен
отговор, оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди, че решението е валидно,
допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да
бъде потвърдено, тъй като не са налице важни обстоятелства, налагащи
промяната на имената. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание заинтересованата страна
Окръжна прокуратура – Варна, чрез представляващия я прокурор, изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба доколкото
липсват важни обстоятелства, които да налагат промяната.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по е образувано по молба на И. М. М. за промяна на
имената му по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Молителят излага, че при раждането
си на 29.07.1988г. в гр. Варна е записан с имена И. М. М., както е отразено в
издаденото му удостоверение за раждане въз основа на Акт за раждане №
3334 от 01.08.1988 г., съставен от длъжностно лице при Община Варна.
Твърди, че семейството му е от турски произход, а баща му М.Ил. М., чиито
имена са записани в акта за раждане на ищеца, се именува сред роднините и
близките си, а и в обществото като М.Исм.М.. Излага, че още от ученическите
си години и до сега сред познати, съученици и роднини винаги е бил известен
и се е представял с турските си имена Н. М.М.. С турските си имена бил
известен и във футболния отбор в Суворово, а по-късно и по местоработата
си в Р България. През последните пет години молителят работел във фирма за
поддръжка в Германия, като обкръжението му е изцяло от лица от турски
произход, както и собственикът на фирмата, в която работи и прекият му
началник. В най - близкия му приятелски кръг, у дома и на работа всички
говорели на турски език, който е майчин за болшинството от лицата, с които
ищеца общувал. Твърди, че различието в имената му създава затруднения и
често води до недоразумение, тъй като в обществото - сред роднини,
приятели, колеги е известен с имена Н. М.М., а по документи е с други имена.
Счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ал.1 от Закона
за гражданската регистрация и моли съдът да допусне промяна на имената му
от И. М. М. на Н. М.М..
Заинтересованата страна -Община Суворово, изразява становище за
неоснователност на молбата за промяна на имената на молителя поради липса
на важни обстоятелства, налагащи това.
2
Заинтересованата страна Община Варна, редовно уведомена, не
изразява становище по искането за промяна на имената.
Контролиращата страна - РП – Варна чрез писмено становище излага,
че срещу молителя няма заведени преписки, поради което няма да участва в
производството със свой представител.
Първоинстанционното решение не се обжалва в частта относно
допуснатата промяна на личното име, поради което същото е влязло в законна
сила.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От приетото по делото удостоверение за раждане от 22.04.2021 г.,
издадено от Община Варна въз основа на Акт за раждане №3334 от
01.08.1988г. е видно, че имената на молителя са И. М. М..
Вписаните в акта имена на бащата на молителя са М.Ил. М..
Със същите имена -И. М. М., молителят е записан в документа за
самоличност, видно от представеното по делото копие от лична карта.
В о.с.з, производството са изслушани свидетелите Есм.Исм.С. и
Н.Дж.Х., които излагат, че познават молителя от дълги години и поддържат
редовни контакти с него. Познават го единствено с името Н. и не са знаели, че
се наименува И.. Познават и родителите му – майка му Г. и баща му М.. Свид.
Х. излага, че молителят работи в Германия с лица от турската етническа
общност, които също го наричат Н..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
Предмет на проверка в настоящото производство е единствено
искането в частта за промяната на презимето и фамилното име на лицето,
доколкото в частта, с която е допусната промяна на личното име, същото не
се обжалва, поради което е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, промяната на бащино или
фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това.
3
В производството не се твърди бащиното и фамилното име да са
осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи.
В ЗГР липсва дефиниция относно обстоятелствата, които следва да се
възприемат като достатъчно важни, за да налагат промяна на името, поради
което и наличието и значимостта на обстоятелствата се преценяват конкретно
по всеки отделен казус.
Въпреки това, следва да се отбележи, че според формираната съдебна
практика, “важни обстоятелства” по смисъла на закона се приемат онези,
които са лично и обществено значими за личността, като такива са
известността на лицето в обществото с името, с което се идентифицира, или
ако лицето е известно с две имена и това му създава административни пречки
или трудности при идентифицирането на самоличността. Субективното
желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано
със съображения от етнически, семеен или религиозен характер предвид
правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, също може да се
попадне в предметния обхват на "важни обстоятелства" стига исканата
промяна да не цели заобикаляне на закона или въвеждане в заблуждение на
държавни или административни органи и институции.
От показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели,
действително се установява, че молителят е известен в семейната и
приятелската си среда със собственото си име Н., което име съответства на
неговия етнически произход.
Така изложеното от свидетелите е основание за промяна на личното
име на молителя/ в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционния
съд/, но не е основание за промяна на бащиното и фамилното му име.
Показанията на разпитаните свидетели са недостатъчни, за да се приеме, че
той е известен в обществото с желаните презиме и фамИ., което би могло да
съставлява важно обстоятелство, налагащо претендираната промяна.
Следва да се отбележи, че в чл. 13 и чл. 14 от Закона за гражданската
регистрация се посочва начина, по който се образуват бащиното и фамилното
име на българските граждани, а именно- от собственото и фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на
детето.
По настоящото дело /от приетото удостоверение за идентичност се
установява/, че бащата на молителя е бил с имена М.Исм.М.ев, но липсват
доказателства същият да е възстановил етническите си имена след
първоначалната им смяна с български. Доколкото както към датата на
раждане на молителя- 29.07.1988г., така и към дата на издаване на документа
му за самоличност, имената на баща му са М.Ил. М., то бащиното и
фамилното му име са били правилно образувани в съответствие със закона
като М. М. и съответно правилно са били вписани в акта за раждане.
Към настоящия момент с оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира, че не са налице важни обстоятелства налагащи промяната на
4
тези имена на молителя, което би довело и до противоречие с цитираните
разпоредби на ЗГР, при липсата на доказателства баща му да е с различни от
вписаните имена.
Имената на едно лице са основен и много съществен идентифициращ
признак на едно лице, поради което едновременната промяна на трите му
имена следва да бъде внимателно преценена и допусната само при
действително важни обстоятелства доколкото крие рискове от злоупотреба с
права и би могла да доведе да възпрепятстване или затруднения при
идентификацията на лицето.
В случая, не се доказа необходимост от извършването на тази
промяна, поради което молбата се явява неоснователна в частта относно
искането за промяна на бащиното и фамилното име на лицето, поради което
следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №123 от 12.07.2022 г., постановено по гр.
дело №20223120100111/2022 г. по описа на Районен съд – ДЕВНЯ, 4-ти
състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на И. М. М., ЕГН:
********** за промяна на неговите бащино и фамилно име от М. М. на М.М..
Решението в частта относно допуснатата промяна на личното име, е
влязло в законна сила.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице от община
Варна и община Суворово, за сведение и изпълнение на процедурата по чл.
75, ал. 1 ЗГР, както и на Бюро “Съдимост” по месторождение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5