Решение по дело №2155/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 981
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120202155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

981

 

гр.***, 22.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2155 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 4, вх. 2, ет. 3, ап. 6, чрез управителя Г.Г., против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0015654, издаден от ОДМВР-***, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. На първо място се застъпва, че употребата на техническо средство за установяване и заснемане на нарушенията по КЗ е допустимо само в хипотезата на чл. 638, ал. 4 КЗ, а именно – при управление на МПС, за което няма сключена застраховка „ГО“. В случая се излагат твърдения, че автомобилът не е бил в движение, а в покой, поради което и неправилно е била приложена процедурата по издаден ЕФ. Излагат се подробни съображения, в защитата на тази теза, като се достига до извода, че в случая е следвало да се приложи общия ред за санкциониране с АУАН и НП, като се застъпва, че в този случай датата на нарушението би била друга, а не 31.12.2019г.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя и от пълномощник – адв.  Живко Харизанов – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира за отмяна на ЕФ. Изрично посочва, че не претендира присъждането на разноски в производството.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а санкцията е правилно определена, поради което и се пледира за потвърждаване на санкционния акт.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от отбелязването на известието за доставяне на л. 6 фишът е връчен на 20.05.2020г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо от 27.05.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 31.12.2019г. в 17:37 часа в гр. ***, ул. „Димитър Димов“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, засякла и заснела автомобил „***“ с рег. № ***. От направената справка се установило, че към датата и часа на заснемане за автомобила не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е собственост на „***“ ЕООД с ЕИК: ***.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0015654 на ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ  била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.4а) и Писмо (л.4).

Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.

На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената санкция.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал.3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини.

В ЕФ е посочено, че той е срещу: „…като законен представител ЮЛ собственик на МПС… не е сключил задължителна застраховка…“. Собственикът на автомобила е юридическото лице /ЮЛ/ „***“ ЕООД с ЕИК: ***, чийто законен представител е Г.Г.. От така описано не става ясно дали волята на АНО е да санкционира законния представител на ЮЛ /физическото лице Г.Г./ или собственика на автомобила, чието е и задължението да сключи застраховка /юридическото лице „***“ ЕООД/. По-надолу в ЕФ никъде не е посочено, в крайна сметка на кого АНО налага имуществената санкция – на физическо лице или на юридическо такова. Това объркване още повече се засилва от обстоятелството, че като собственик е посочен „***“ ЕООД (юридическо лице) и веднага след това е посочено физическото лице Г.Г., като законния представител  на ЮЛ. По този начин не само, че не се внася яснота относно субекта на административнонаказателната отговорност, а дори объркването още повече се засилва. Точно преди квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това по мнение на настоящия състав създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът, който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил „Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да е ЮЛ или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.

На второ място настоящият състав счита, че в хода на установяване на административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство, но към преписката не е представен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението, поради което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен само на това основание.

С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се дължат на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0015654, издаден от ОДМВР-***, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.