Мотиви към
Присъда № 38 от 06.03.2018 година
по
н.о.х.дело № 2613/2017 г.
по
описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението срещу
подсъдимия К.Д.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин,
със средно образование, осъждан, с постоянен адрес:***, с посочен от него на
досъдебната фаза адрес за призоваване - гр. Стара Загора, ул.”*****” № ******,
ЕГН: **********, е за това, че през периода м.
януари 2012 г.
– м. август 2012 г.
в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, присвоил чужди
движими вещи – злато 14 карата с тегло 10.12 грама, под
формата на три броя малки пръстена с камъчета, две малки парчета от синджир и
елемент от гривна, собственост на А.К.Й., на стойност 567.00 лв; един брой
златна гривна с тегло 6,5
грама от 14 карата злато, плоска и с елипсовидни
елементи, свързани помежду си, собственост на М.П.К., на стойност 377.00 лв. и
злато 7.34 грама
и 206 грама
сребро, собственост на С.С.Д., на стойност 623.00 лв., всичко на обща стойност
1567.00 лв., които вещи владеел – престъпление по чл.206, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Предлага съдът да наложи
на подсъдимия
за престъплението описано в обвинителния акт наказание две години
лишаване от свобода, изпълнението на което се отложи за изпитателен срок.
Служебният защитник - адв. А. *** пледира, че са налице множество смекчаващи отговорността
обстоятелства и в случай на осъдителен съдебен акт следва да се наложи
минимално условно наказание. Сочи подробни съображения.
Подсъдимият
не се явява в съдебно заседание, не е намерен на адресите постоянен и
настоящ такъв и делото е разгледано и решено в негово отсъствие, тъй като са
били налице законовите основания за това.
В
съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане три граждански иска.
Три пострадали лица са конституирани като граждански ищци.
Съдът,
съобразявайки доводите и становищата на страните, след
като обсъди събраните събраните доказателства и на
основание чл.14 от НПК, приема следното:
Подсъдимият К.Д.Д.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
осъждан, неосъждан към датата на процесните деяния, има постоянен адрес:***, и
е с посочен от него на досъдебната фаза адрес за призоваване - гр. Стара
Загора, ул.”*****” № ******, ЕГН: **********.
Свидетелката А.К. *** и работила като моделиер в шивашко ателие „Март и КО”
ООД – Стара Загора, находящо се в същия град.
От 2009 г.
свидетелката познавала подсъдимия, който имал златарско ателие в близост до
шивашкия й цех, в сградата на „Битовия комбинат” в гр. Стара Загора.
Й. знаела, че подсъдимият е син на Д.Д. – известен в миналото златар в
града.
През месец януари 2012 г.
подсъдимият срещнал свидетелката Й. и в протеклия помежду им разговор се
договорили свидетелката да му предостави за ползване три малки пръстена с
камъчета и две малки парчета синджирчета - елементи от гривна. Тези изделия
именно свидетелката занесла на подсъдимия, с уговорката той да го ползва за
изработка на значки, които са му нужни, а впоследствие да й върне същото
количество и карати злато. Д. претеглил ювелирните изделия и след като
установил, че те били с общо тегло 10.12 грама и проба 14 карата, написал с цифри
теглото на едно листче и поставил печата на своята фирма. Дал листчето на Й.,
което следвало да послужи като гаранция на свидетелката, че му е предала именно
описаните вещи и следвало да й върне същия грамаж и карати. Свидетелката и
подсъдимият се договорили устно, че той ще й върне златото в края на пролетта
на 2012 г.
След като минали около два месеца – края на м.март - началото на м.април 2012 г., свидетелката Й.
многократно се срещала с подсъдимия и го питала, кога ще й върне златото. Първоначално
той й обяснявал, че има затруднения, а после твърдял, че няма подходящо злато,
което да й върне. В действителност подсъдимият
присвоил поверените му от свидетелката вещи /злато с общо тегло 10,12 грама, проба 14
карата, собственост на свидетелката Й. и дадено му за послужване/, като се
разпоредил с тях в свой интерес още през м.януари 2012 г. – продал ги на
неустановени в хода на разследването лица и изразходвал получените за тях
средства за свои нужди.
Свидетелката Й. продължила да търси подсъдимия по телефона, за да й върне
златото, но последният избягвал разговорите и дори си сменил номерата на
телефоните.
През есента на 2012 г.
свидетелката Й. разбрала, че подсъдимият е освободил ателието, което бил наел в
„Битовия комбинат” в гр. Стара Загора. Междувременно разбрала от други хора, че
също търсят подсъдимия Д. с подобни проблеми, но не можели да го открият.
През месец август 2012 г.,
свидетелката М.П.К. оставила за ремонт на Д. златната си гривна с повредена
закопчалка. За предаването или приемането на вещта не бил съставен приемо –
приемателен документ. Свидетелката имала доверие на подсъдимия, тъй като преди
му била оставяла същата гривна за ремонт, като ремонтът бил извършен и гривната
й била върната. Този път свидетелката също се доверила на подсъдимия, като му
оставила за ремонт гривната си, без да иска писмен документ за това. Гривната
била златна с тегло 6,5
грама и проба 14 карата. Подсъдимият не извършил ремонта
в следващите няколко месеца, като твърдял, че има много работа и поради тази
причина не е могъл да поправи гривната, но в действителност се разпоредил с нея
в свой интерес – в периода м.януари – м.август 2012 г. я продал на
неустановено в хода на разследването лице и изразходвал получените за нея
средства за свои нужди, след което затворил ателието и преустановил дейността
си в сградата на „Битовия комбинат” в гр. Стара Загора. К. го търсила, за да си
вземе златната гривна, но не го намерила.
В началото на м.август 2012
г. свидетелят С.С.Д. случайно се запознал с подсъдимия в
ателието му в сградата на „Битовия комбинат” – Стара Загора на ул.”Св.Княз
Борис”. Поискал да му бъде изработен златен пръстен и две седмици по-късно
донесъл на подсъдимия златото, с което разполагал. Подсъдимият извършил проба на златото и го изтеглил, като
установил, че е с тегло 7.20 гр. и проба 14 карата. Подсъдимият написал на
бележка с цифри „7.20 гр.” и под него „0.14 гр." за достоверност. Подсъдимият
и неговия клиент се договорили първият да изработи пръстен, но не коментирали
модела и размера, нито крайната дата на изработката. Десетина дни по–късно
свидетелят Д. отново посетил ателието и оставил на подсъдимия сребро под
формата на пластинки. Той искал с предоставените по-горе материали, подсъдимият
да изработи сребърен ланец за сина му. Подсъдимият изтеглил среброто на везна и
записал на една розова бележка „206 гр.”. Върху бележките не било отбелязано
вида на материала, кое лице и кога го е предало и кое лице го е приело.
Подсъдимият не изработил възложената му поръчка, а присвоил чуждите вещи, които
Д. му поверил – злато с общо тегло 7,20 грама и проба 14 карата и сребро с общо
тегло 206,00 гр., като в края на м.август 2012 г. ги продал на
неустановено в хода на разследването лице и получените за тях парични средства
изразходвал за лични нужди.
Малко по-късно свидетелят Д. посетил ателието на подсъдимия и останал
учуден, че същото било затворено и заключено. Свидетелят Д. търсил многократно
подсъдимия на мобилния му номер **********, но последния не отговарял на
повикванията. Свидетелят Д. узнал, че и други хора са потърпевши от подобни
деяния на подсъдимия. След като разбрал, че подсъдимият няма да му върне
предоставените му вещи - злато и сребро, описани по-горе, свидетелят Д. подал
жалба срещу Д. в полицията.
Видно
от заключението на назначената в хода на досъдебното производство оценъчна
експертиза:
-
общата пазарна стойност на процесните вещи към периода от месец януари 2012
год. до месец август 2012 год. е 1567.00 лв. от които:
- Злато
14 карата с тегло 10.12
грама под формата на три броя малки пръстена с камъчета,
две малки парчета от синджир и елемент от гривна, собственост на А.К.Й. е
на стойност 567,00 лв.
- Един
брой златна гривна с тегло 6,5
грама от 14 карата злато, която е плоска и представлява
елипсовидни елементи, които са свързани помежду си, собственост на М.П.К. е на
стойност 377,00 лв.
- Злато
7.34 грама
с проба 14 карата и 206
грама сребро, собственост на Стефан С.Д. е на стойност
623,00 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена от: - показанията на
свидетелите Й. и К. в съдебно заседание, които кредитира с доверие като
убедителни и взаимно кореспондиращи; - показанията на свидетеля Д. дадени на
досъдебното производство, прочетени и приобщени в съдебното следствие; - приетото
в съдебно заседание заключение на експерта Т., което съдът кредитира като
добросъвестно и компетентно дадено; - прочетените на основание чл.283 от НПК
материали от досъдебното производство № 24/2014 г. по описа на ОД на МВР – гр.
Стара Загора, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото: ТОМ I-ви: Жалба от А.К.Й. от 30.07.2013 г.; 3 бр. бележки с подпис и
печат на фирмата „КАМЕДИЛ Д. и СИН” ЕООД; Постановление за образуване на
досъдебно производство от 10.01.2014 г.; Постановление за спиране на досъдебно
производство от 11.04.2014 г.; Постановление за възобновяване на досъдебно
производство от 15.05.2014 г.; Протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 23.05.2014 г.; Постановление за спиране на досъдебно производство
от 17.10.2014 г.; Постановление за възобновяване на досъдебно производство от
15.07.2015 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 12.07.2016 г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 12.07.2016
г.; Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от 07.07.2016
г.; Протокол за очна ставка между С.С.Д. и К.Д.Д. от 03.02.2016 г.; Протокол за
очна ставка между А.К.Й. и К.Д.Д. от 15.02.2016 г.; Протокол за очна ставка
между М.П.К. и К.Д.Д. от 15.02.2016 г. – в които протоколи за очна
ставка подсъдимият не оспорва, че са му предоставени процесните вещи от
свидетелите;
Постановление за назначаване на експертиза от 06.11.2015 г.; Постановление за
определяне възнаграждение на вещо лице от 13.11.2015 г.; Постановление за
назначаване на експертиза от 14.03.2016 г.; Сметка за направени разходи по
експертиза от 22.03.2016 г.; Справка за съдимост, рег. № 2307 от 04.07.2016 г.;
Протокол за предявяване на разследване от 12.07.2016 г.; Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 12.08.2016 г.; Жалба от С.С.Д. от
09.01.2014 г.; Постановление на Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора от
09.02.2017 г.; Постановление на Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора от
16.02.2017 г.; Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от
17.03.2017 г.; ТОМ II-ри: Постановление на Районна
прокуратура – гр. Стара Загора от 18.07.2017 г.; Искане от М.П.К. от 08.08.2017
г.; Искане от А.К.Й. от 08.08.2017 г.; Искане от С.С.Д. от 08.08.2017 г.;
Протокол за предявяване на разследване от 08.08.2017 г.; Протокол за
призоваване на обвиняем по телефон от 14.08.2017 г.; Протокол за предявяване на
разследване от 15.08.2017 г.; - приетите в съдебно заседание справка за
съдимост и преписи от съдебни бюлетини.
Действайки
по гореописания начин, подсъдимият е осъществил от субективна и обективна
страна състава на престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода м. януари 2012 г. – м. август 2012 г. в Стара Загора, в
условията на продължавано престъпление, присвоил чужди движими вещи – злато 14
карата с тегло 10.12
грама под формата на три броя малки пръстена с камъчета,
две малки парчета от синджир и елемент от гривна, собственост на А.К.Й. на
стойност 567 лв.; един брой златна гривна с тегло 6,5 грама от 14 карата
злато, която е плоска и представлява елипсовидни елементи, които са свързани
помежду си, собственост на М.П.К. на стойност 377 лв. и злато 7.34 грама и 206 грама сребро,
собственост на Стефан С.Д. на стойност 623 лв., всичко на обща стойност 1567.00
лева, които вещи владеел.
Съгласно утвърдената съдебна практика, престъплението обсебване е налице,
когато вещите, предмет на разпореждането са били предоставени на дееца да ги
владее или пази на определено конкретно основание. Изпълнителното деяние на
обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да
се върне /Решение № 608/12.07.1991 г. по н.д.№ 445/91 г., I н.о./. Да
"владее" или "пази" означава предоставяне на вещта на дееца
на някакво основание.
От обективна страна, подсъдимият е присвоил чужди движими вещи, които
владеел. В конкретния случай безспорно е установено, че процесните вещи не са
собственост на Д., а са му били поверени от пострадалите лица, като след
извършването на ремонт и изработване на конкретно бижу е следвало да ги върне
на собствениците. Подсъдимият не е сторил това. По този начин е засегнал
възможността за упражняване правото на собственост, доколкото предмета на
посегателство не е във фактическа власт на собствениците.
От субективна страна продължаваното престъпление /включващо в състава си
три отделни престъпни деяния/ е извършено виновно при пряк умисъл.
Престъплението е довършено. Подсъдимият е съзнавал, че предметът на
престъплението са чужди движими вещи, че той ги владее временно и следва да ги
върне на собственика им.
Съзнавал е обществено опасния характер на извършените деяния, предвиждал е,
че вещите преминават в негова полза и се разпорежда с тях в свой интерес, както
намери за добре, като е осъзнавал, че това излиза извън предоставените му
правомощия във връзка с владеенето на предмета на посегателството и
настъпването на вредни последици за пострадалите, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици.
Деянията са извършени в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като осъществяват един и същ
състав на престъпление - обсебване, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
ВИД
И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК,
предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а
така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
Съдът
отчете като:
-
смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало по време на процесното
деяние; невисока стойност на причинените съставомерни вреди.
-
отегчаващи отговорността обстоятелства – проявена престъпна упоритост.
Съдът,
след като съобрази горните обстоятелства, конкретните обстоятелства при които е
извършено престъплението, обществената опасност на деянията и тази на
подсъдимия, която предвид наличните осъждания не е невисока, на
основание чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК определи наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
Съдът
отложи изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК за минималния законоустановен изпитателен срок от три
години. Съдът приема, че целите на
наказанието ще се постигнат в пълнота с прилагане на условното осъждане.
Противното би било прекалено използване на наказателната репресия.
Съдът
счита, че наложеното в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще
спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо
спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
От
събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че
подсъдимият е автор на деликти – с действието си е причинил непозволено
увреждане на всеки от конституираните граждански ищци, като са налице
и всички елементи на деликтната отговорност - противоправно поведение,
вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимия и причинна връзка между
тях. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
По
силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вредите
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск
за присъждане на сума представляваща причинени неимуществени вреди.
В
случая на всеки ищец е причинено увреждане.
Предвид
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че на всеки ищец са причинени
от подсъдимия имуществени вреди, които следва да бъдат възмездени в размери съобразно заключението на оценъчна експертиза, а именно:
Подсъдимият би осъден да заплати:
- на гражданския ищец М.П.К. - сума в размер на 377.00
лева
причинени имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от август 2012
година до окончателното изплащане на сумата.
- на гражданския ищец А.К.Й. сума в размер на 567.00 лева причинени имуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от август 2012 година до окончателното
изплащане на сумата.
- на гражданския ищец С.С.Д. сума в размер на 623.00 лева причинени
имуществени вреди ведно със законната лихва, считано
от август 2012 година до окончателното изплащане на сумата.
Причинените
на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което
виновният причинител му дължи.
Съгласно
чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от
непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и
без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от
деня на причиняване на непозволеното увреждане.
С
оглед на тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху всяка
от горните суми, считано от
датата на довършване на процесното продължавано престъпление – август 2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК съдът възложи в
тежест на подсъдимия направените разноски.
Подсъдимият бе осъден да заплати:
- в полза на държавата по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора сума в размер на 90.00 лв. направени
разноски в съдебно заседание, както и сума в размер на 118.00 лв.,
представляваща държавна такса върху граждански иск.
- по бюджетната сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора
направените разноски в размер на 198.60 лв.
в хода на досъдебното
производство.
Причини и условия способствали за извършване на
престъплението: ниско правно съзнание.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: