№ 2821
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа М.а-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа М.а-Тонева Въззивно гражданско дело
№ 20231100507960 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 8685 от 25.05.2023 г. по гр.д. № 54142/2021 г. Софийски
районен съд, 120 състав отхвърлил като неоснователен предявения от Д. М.
Т., ЕГН **********, срещу „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 17 602.24 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 18.09.2016 г. в гр. София между лек автомобил „Ситроен
Ксантия“ с рег. № СА **** КВ и мотоциклет марка „Хонда ХЛ 650 Трансалп“
с рег. № СА **** А. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. М. Т. е осъден да
заплати на „ЗД Б.И.“ АД сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението по главния иск е постановено при участието на Л. Г. Г., ЕГН
**********, като трето лице помагач на страната на ответника „ЗД Б.И.“ АД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Д. М. Т., който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. По делото не било спорно, че с влязло в
сила решение по гр.д. № 8206/2017 г. на СГС, ГО, I-6 състав ответникът бил
осъден да заплати на ищеца сумата от 14 799.97 лв. – обезщетение за
1
имуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП, ведно със
законната лихва от 24.01.2017 г. до окончателното й плащане. Действително,
по това дело в открито съдебно заседание на 21.05.2019 г. били представени
част от фактурите – предмет на настоящото дело, но не било направено
увеличение на иска за имуществени вреди, поради което присъденото
обезщетение не включвало същите и ответникът не ги бил заплатил.
Безспорно било съществуването на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен между собственика на лек автомобил „Ситроен
Ксантия“ с рег. № СА **** КВ и ответното дружество, както и че в срока на
застрахователно покритие е настъпило процесното ПТП. Възраженията на
ответника в отговора на исковата молба били единствено в насока, че липсва
яснота за кои суми е изплатеното обезщетение в размер на 14 799.97 лв. по
влязлото в сила решение. Като се позовава на разясненията относно
частичните искове, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по
тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС въззивникът поддържа, че в случая с
влязло в сила решение бил уважен предявеният частичен иск и следвало да се
приеме, че с решението по гр.д. № 8206/2017 г. на СГС, ГО, I-6 състав е
формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите го факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо било недопустимо в
настоящия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането, т.е. относно правопораждащите факти. В този
смисъл мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на
доказателства за реално извършени разходи за лечение и рехабилитация,
които да са в пряка връзка с процесното произшествие се отнасяли до факти,
по отношение на които била формирана сила на пресъдено нещо, явявали се
преклудирани и не можело да се обсъждат в настоящото производство. За
пълнота следвало да се посочи, че в открито съдебно заседание вещото лице
потвърдило, че всички представени фактури за медикаменти относно
извършените многобройни хирургични интервенции се отнасят до
настъпилите увреждания в резултат на процесното ПТП. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което
да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, както и
2
присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание
чл. 38 ЗА. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЗД Б.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение
като правилно. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ответника и ответник по обратния иск - Л. Г. Г.,
с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда
да потвърди обжалваното решение като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд
като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата за
сумата 17 602.24 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в периода 13.05.2017 г. – 08.06.2021 г. – направени от ищеца
разходи за лечение на травматични увреждания вследствие на ПТП,
настъпило на 18.09.2016 г. в гр. София по вина на водача на лек автомобил
„Ситроен Ксантия“, рег. № СА **** КВ, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество.
При условията на евентуалност от ответника „ЗД Б.И.“ АД е предявен
обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ срещу привлечения като
трето лице помагач Л. Г. Г., частично за сумата от 1 000 лв. от общо 17 602.24
лв.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „ЗД Б.И.“ АД е оспорил предявения иск по основание и размер.
3
Не било ясно дали присъдената сума от 14 799.99 лв. за имуществени вреди
по гр.д. № 8206/2017 г. на СГС, ГО, I-6 състав (изплатена на ищеца) включва
направени разходи до постановяването на това решение на 04.03.2020 г. и за
какви разходни документи е тази сума. Искал е от съда да отхвърли иска.
С отговор по реда на чл. 131 ГПК третото лице помагач и ответник по
обратния иск е оспорил предявения първоначален иск по основание и размер,
вкл. с възражение, че няма доказателства направените от ищеца разходи да са
в пряка причина връзка с процесното ПТП.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен
състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е
правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1
КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен
по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл.
380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения – противоправно деяние (действие
4
или бездействие), вреда, пряка причинна връзка между деянието и вредата,
вина, като последната се предполага до доказване на противното по силата на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция.
Спорни между страните и пред настоящата инстанция са само
въпросите присъдено ли е обезщетение на ищеца за част от претендираните
по настоящото дело имуществени вреди с влязлото в сила решение по гр.д.
№ 8206/2017 г. на СГС, ГО, I-6 състав, както и налице ли е пряка причинно-
следствена връзка между направените от ищеца разходи за лечение в
процесния период 13.05.2017 г. – 08.06.2021 г. и ПТП от 18.09.2016 г.
Видно от приложеното гр.д. № 8206/2017 г. на СГС, ГО, I-6 състав, с
влязло в сила на 15.01.2021 г. решение „ЗД Б.И.“ АД е осъдено да заплати на
Д. М. Т. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 90 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, сумата от 14 799.97 лв. - имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на заплатеното от ищеца лечение за получените от ПТП травми,
сумата от 8 407 лв. - имуществени вреди за повреденото МПС, като всички
вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП, осъществено на 18.09.2016 г. в
гр. София, виновно причинено от водача на л.а. „Ситроен Ксантия“ с рег. №
СА **** КВ, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
02116001354015, валидна от 10.05.2016 г. до 09.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците от посочените в решението моменти; По
предявения като частичен обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1
КЗ Л. Г. Г. е осъден да заплати на „ЗД Б.И.“ АД сумата от 40 000 лв., частично
предявена от общата сума, за която ответникът е осъден в размер на
113 206.97 лв. - регресно вземане, при условие, че сумата бъде заплатена от
„ЗД Б.И.“ АД на Д. М. Т..
В диспозитива на решението не е посочено обезщетението от 14 799.97
лв. за имуществени вреди, претърпени в какъв период се присъжда, но видно
от мотивите, обезщетението касае имуществени вреди, претърпени от ищеца
в периода 18.09.2016 г. – 27.04.2017 г., така както са претендирани с исковата
молба и уточнени със справката по чл. 366 ГПК – по фактури, издадени в
периода 28.10.2016 г. – 27.04.2017 г. В открито съдебно заседание на
5
21.05.2019 г. по това дело процесуалният представител на ищеца е представил
доказателства за допълнително направени разходи за лечение в периода
13.05.2017 г. – 21.11.2018 г. (претендирани по настоящото дело), но тези
разходи не са били предмет на иска за обезщетение за имуществени вреди по
гр.д. № 8206/2017 г. на СГС, ГО, I-6 състав.
Приети по настоящото дело (л. 7 – 178 от делото на СРС) са фактури
ведно с фискални бонове, издадени в периода 13.05.2017 г. – 08.06.2021 г.,
амбулаторни листове, резултати от медицински изследвания, документи
относно заплатени от ищеца суми за рехабилитационни и спа центрове, за
целеви упражнения в Хърватия и настаняване в апартамент за период
29.10.2017 г. – 28.11.2017 г., извършени прегледи и изследвания в Турция.
Приета е справка от НЗОК за извършени прегледи на ищеца в периода
16.09.2016 г. – 17.09.2021 г. (л. 303 – 310 от делото на СРС), като в
придружителното писмо е посочено, че ищецът не е диспансеризиран и няма
данни да е получавал лекарства, частично или напълно заплащани от НЗОК в
посочения период.
В заключението на СМЕ, прието в първоинстанционното производство
вещото лице е описало представените по гр.д. № 8206/2017 г. на СГС
фактури, „новопредставените“ такива по същото дело, както и
„новопредставените“ по настоящото дело, последните на стойност 4 702.47
лв. Вещото лице е дало заключение, че предвид получените от ищеца
травматични увреждания (открито многофрагментарно счупване на тялото
(диафизата) на лява бедрена кост, трета степен; многофрагментарно счупване
на дясната лопатка; мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош, счупване
на ребра от второ до седмо в дясно; десностранен пневмоторакс (навлизане на
въздух в дясната плеврална кухина); счупване на костите на носа; разкъсно-
контузни рани в областта на носа и двустранно околоочно; счупване на лявата
подбедрица – вътреставно; счупване през трохантерния масив на дясната
бедрена кост) заплатеното лечение има пряка връзка в частта, касаеща
терапията на увредените костно – мускулно - сухожилни тъкани, и косвена,
обуславяща се на използването на хранителни добавки, хомеопатични
лекарства, необосновано използвани. Според заключението извършените
разходи при лечението на ищеца не са част от възстановителния процес, тъй
като не са представени рецепти, удостоверяващи необходимостта от приема
6
на медикаментите, закупувани от ищеца, няма и назначаване от лекар на
хомеопатични лекарства и хранителни добавки; Няма издадено направление
за физиотерапия или кинезитерапия от лекар, касаещо посещението на ищеца
в различни рехабилитационни центрове, за които са представени фактури –
Павел баня, Кюстендил, Момин проход, Смолян, Хърватия. Предвид тежестта
на травматичните увреждания и издадено решение на ТЕЛК, пострадалият
има право на безплатни физиотерапевтични процедури по програма на НОИ.
При изслушване на заключението вещото лице обяснява, че приема стойност
на първата група фактури 13 764.23 лв., а на втората – 12 423.43 лв., като част
от тях са изплатени. Новите фактури (непредставени по гр.д. № 8206/2017 г.
на СГС) са на стойност 4 702.47 лв. Непосредствено след инцидента
пострадалият е следвало да заплати разходи по лечението, които са в пряка
причинна връзка с ПТП. След овладяването на състоянието ищецът е имал
разходи, като част от тях не са в причинно-следствена връзка с проведеното
лечение. Пояснява, че има предвид използването на хранителни добавки и на
хомеопатични лекарства, за които не са представени рецепти да са изписани
от лекар. Необосновани са разходите, които не са свързани пряко с
оперативната интервенция непосредствено след инцидента. Посещението на
рехабилитационни центрове е свързано с възстановяването, но има модул, по
който следва да се извършат тези рехабилитации, които следва да бъдат
назначени от лекар. Има програми по НОИ, от които пациентът може да се
възползва, а не да посещава рехабилитационни центрове в чужбина.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за недоказан и като такъв
– неоснователен.
Противно на поддържаното в жалбата, искът за обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение, предмет на гр.д. № 8206/2017 г. на
СГС, ГО, I-6 състав, не е предявен като частичен, а за определен период,
поради което и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС в случая са
неприложими. Предмет на предявения по настоящото дело иск са нови
имуществени вреди, претърпени в следващ период, поради което и съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже пълно и
главно както настъпването на вредите, както и наличието на пряка причинна
7
връзка с противоправното поведение на делинквента при ПТП от 18.09.2016 г.
По делото се установи, че в процесния период ищецът е направил
разходи за лечение, но не се установи същите да са в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на делинквента, вкл. да са необходима последица
от това поведение. Противно на поддържаното в жалбата, наличието на
причинна връзка не е бил безспорен по делото факт, нито е приет за такъв с
доклада по делото. Съгласно заключението на СМЕ, пряка причинна връзка е
налице по отношение на разходите за лечение непосредствено след инцидента
(които не са предмет на предявения по настоящото дело иск). Вещото лице не
е посочило кои разходи след овладяване на състоянието, в частност в
процесния период 13.05.2017 г. – 08.06.2021 г., са били необходими за
възстановяването на ищеца, посочило е само, че използването на хранителни
добавки и хомеопатични лекарства, които не са предписани от лекар, са
необоснован разход, както и че няма данни провежданите физиотерапии да са
били назначени от лекар по установения ред. Заключението е оспорено от
ищеца, но същият не е ангажирал доказателства във връзка с оспорването – не
е поискал изслушване на допълнителна или повторна СМЕ, и така по делото е
останало недоказано обстоятелството кои вреди са необходима последица от
противоправното поведение на делинквента.
При недоказване на една от кумулативно изискваните от закона
предпоставки, предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Поради това не е настъпило и
вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията
на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8685 от 25.05.2023 г., постановено по
гр.д. № 54142/2021 г. на Софийски районен съд, 120 състав.
ОСЪЖДА Д. М. Т., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 80.00 лв. (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на Л. Г. Г.,
ЕГН **********, като трето лице помагач на страната на ответника по
първоначалния иск „ЗД Б.И.“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9