№ 8949
гр. София, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110105635 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „С П. С-С. Т.“ ЕООД, ЕИК
******* срещу М. Г. З., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 7354 лв., представляваща получена без правно основание от
ответника поради сгрешен превод от 23.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2022 г. до
окончателното плащане, сумата от 5200 лв., представляваща получена без правно
основание от ответника поради сгрешен превод от 27.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2022 г.
до окончателното плащане, сумата от 1278,81 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата от 7354 лв. за периода от 19.05.2020 г. до 03.02.2022 г., както и
сумата от 904,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5200 лв. за
периода от 19.05.2020 г. до 03.02.2022 г.
С отговора на исковата молба ответницата е направила искане за спиране на
производството по делото до приключване с влязъл в сила краен съдебен акт на
производството по гр.д. № 26093/2020 г. на СРС, 66 състав, което към момента е
висящо пред СГС /в.гр.д. № 671/2022 г. на СГС, III-Б състав/ по подадена въззивна
жалба. Излага твърдения, че между страните е налице висящ спор за неплатени
трудови възнаграждения, по който ответникът – ищец в настоящото производство, е
направил възражение за прихващане с процесните суми.
При служебно извършена справка, съдът установи, че между същите страни е
образувано друго производство по гр.д. № 26093/2020 г. на СРС, 66 състав с предмет
неплатено трудово възнаграждение за периода от м.01.2018 г. до м.03.2020 г. и
обезщетение за оставане без работа. Видно от мотивите на постановеното съдебно
решение съдът е изложил съображения за неоснователност на въведеното в процеса от
1
„С П. С-С. Т.“ ЕООД възражение за извънсъдебно прихващане. Ответникът представя
и препис от въззивна жалба по горепосоченото дело, от който се установява, че
въззивникът е развил оплаквания за това, че не е уважено направеното от него
възражение за прихващане.
При тази фактическа констатация за направено възражение за прихващане на
процесното вземане от ищеца „С П. С-С. Т.“ ЕООД в предходен и висящ към момента
съдебен процес между същите страни, съдът намира, че производството по настоящото
дело следва да се спре до приключване с влязъл в сила краен съдебен акт на
производството по гр.д. № 26093/2020 г. на СРС, 66 състав, поради следните
съображения.
Съгласно задължителните разяснения на т.2 от Тълкувателно решение № 2 от
18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020 г. на ОСТК на ВКС при неоснователно възражение за
прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява
несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно
поради неизискуемост или некомпенсируемост. При уважено възражение за
прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или
заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на
вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница,
решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили
вземането. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че законът не прави
разлика между извънсъдебното и съдебното прихващане, поради което произнасянето
на съда по направеното възражение за прихващане съгл. чл. 298,ал.4 ГПК се ползва със
сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо не се разпростира върху горницата
от активното вземане, останала непогасена след прихващането. Сила на пресъдено
нещо не се формира и нов иск е допустим когато възражението за прихващане е
неоснователно поради неизискуемост на вземането, с което се прихваща; когато
възражението за прихващане е неоснователно поради некомпенсируемост; активното
вземане не е разглеждано, респ. отречено със сила на пресъдено нещо.
Горепосочените разяснения приложени към настоящия спор обуславят извод, че в
зависимост от изхода на гр.д. № 26093/2020 г. на СРС, 66 състав, предявените в
настоящото производство искове биха били допустими в случай, че възражението за
прихващане не бъде разгледано, както и в случай, че същото бъде прието за
неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост, а в останалите случаи –
исковете биха били недопустими. Поради това производството по гр.д. № 26093/2020
г. на СРС, 66 състав има характер на преюдициално спрямо настоящото, доколкото от
решението по него ще зависи допустимостта, респ. правилното решаване на иска за
неоснователно обогатяване със сумата предмет на възражението за прихващане.
Предвид изложеното, настоящото производство следва да бъде спряно до
2
приключване с влязъл в сила акт на образуваното по гр.д. № 26093/2020 г. на СРС, 66
състав производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.д. №
5635/2022 г. на СРС, 48 състав, до приключване с влязъл в сила акт на производството
по гр.д. № 26093/2020 г. по на СРС, 66 състав.
Да се извършва на всеки 4 месеца и при инвентаризация справка за хода на гр.д.
№ 26093/2020 г. по на СРС, 66 състав /вкл. образуваното производство в СГС по
подадената въззивна жалба срещу решението на СРС/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3