РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. К., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело №
20231850100962 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал.1 от ГПК от И. Д. Т.
против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ******.
Ищецът И. Д. Т., твърди, че срещу него се води изпълнително дело №
20209260400191 по описа на ЧСИ В. Ц., образувано по молба на взискателя.
Сочи се, че делото е било образувано във връзка с издадена по ч.гр. д.
№ 1082 по описа за 2010 г. на PC - гр. К., заповед № 983/11.11.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2
от ГПК, с която е осъден незабавно да заплати на „Юробанк Бъглария“ АД
следните суми:
-главница от 4000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2010 г.;
- 411,45 лв. договорна лихва за периода от 02.04.2010 г. до 26.10.2010 г.;
- 39,64 лв. наказателна лихва за периода 02.04.2010 г. до 26.10.2010 г., както и
328,24 лв. за адвокатско възнаграждение и 90,02 лв. за заплатената държавна
такса на съда.
Tвърди се, че на 10.10.2023 г. му е била връчена за първи път покана за
1
доброволно изпълнение, което е 12 години и 11 месеца, след издаването на
заповедта.
Правния си интерес обуславя от това, че срещу него се води
изпълнително производство.
Релевира възражение за настъпила погасителна
давност/конкретизирано в първото по делото заседание, а именно 5 години от
издаването за ЗНИ- 11.11.2010г./.
Отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено, че ищецът, не дължи изпълнение /плащане/, вкл. и по
принудителен ред на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалищен
адрес на управление; гр. С., поради настъпила обща погасителна давност от 5
/пет/ години, за сумите посочени в заповед № 983/11.11.2010 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК, както
и законната лихва от 08.11.2010 г. до 06.11.23г., в размер на 5366,02 лева.
Релевирани са възражения и за недействителността на Договор за
потребителски кредит с № FL516807 от 02.03.2010 г., който е сключен между
„Юробанк България“ АД и ищеца, поради наличие на неравноправни клаузи в
договора, както и на Договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен с ответника
по делото, поради липса на предмет.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен.
Сочи, че срещу длъжника/ищеца по делото/ е било образувано
изп.дело №20117860400140/2011 г. по описа на ЧСИ М. М.ов, от
първоначалния носител на вземането „Юробанк България“ АД, като след
образуване на делото е била изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника. Твърди, че в хода на производството са били извършени редица
изпълнителни действия, с които срока на погасителната давност е бил
прекъсван. Твърди се, че последното действие е било извършено на
20.01.2014 г.- налагане на запор, като изпълнителното дело е останало висящо
до 20.01.2016 г., когато съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е била
настъпила перимпция.
Сочи се, че се води изпълнително дело № 20209260400191 по описа
на ЧСИ В. Ц., с факти правилно отразени в исковата молба, което е
2
образувано след като е било прекратено изп.дело пред ЧСИ М.ов. Твърди се,
че в изпълнително производство висящо преди ЧСИ Ц. са били извършвани
регулярни изпълнителни действия които са годни да прекъснат давностния
срок.
Твърди, че за периода от издаването на изпълнителния лист до
26.06.2015 г. не е била изтекла погасителната давност.
Оспорват се възраженията на ищеца за недействителност на договора
за паричен заем, както и за липса на процесуална легитимация на ответника за
водене на изпълнителното делото.
С горните съображения се отправя искане за отхвърляне на
предявената претенция като неоснователна.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439, ал.1 ГПК, е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството
по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право,
правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него,
скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява
или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да
докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните по делото не спорят, а и по делото се
установява, че ищецът е осъден да заплати с издадена по гр. д. № 1082 по
описа за 2010 г. на PC - гр. К., заповед № 983/11.11.2010 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК на
„Юробанк България“ АД - главница от 4000 лв., ведно със законната лихва от
08.11.2010 г.; 411,45 лв. договорна лихва за периода от 02.04.2010 г. до
26.10.2010 г.; 39,64 лв. наказателна лихва за периода 02.04.2010 г. до
26.10.2010 г., както и 328,24 лв. за адвокатско възнаграждение и 90,02 лв. за
заплатената държавна такса на съда.
На заявителя е бил издаден и изпълнителен лист от 11.11.2010 г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 140/2011 г. по описа на
3
ЧСИ М. М.ов, с рег. № 786 и с район на действие- СГС. Тези обстоятелства се
установяват и от приетия препис от изпълнителното дело № 140/2011 г. по
описа на ЧСИ М. М.ов.
Видно от посоченото изп. дело, е че с молба от 21.01.2011 г. подадена
от „Юробанк и Еф Джи България“ АД е поискано да се образува
изпълнително производство срещу ответника по настоящото дело, за
вземанията обективирани в издадения изпълнителен лист от 11.11.2010 г., по
ч.гр.д.№1082/2010г. по описа на РС- К., като на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ и
чл.426, ал.2 ГПК, взискателят е възложил на изпълнителния орган да
пристъпи към принудително изпълнение чрез начин определен от него.
На 22.03.2011 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение
адресирано до ответника по настоящото дело, като няма доказателство
същата да е била връчена.
На 15.07.2011 г. е връчено запорно съобщение до фирма ЕТ „Джеси-
Стоян Т.“, село Голяновци, община К., явяваща се работодател на ответника,
с което работодателят е бил уведомен, че се налага запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника- И. Т..
На 09.08.2011г. от взисктеля по изп. дело е отправено искане за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в няколко банки в
страната, в резултат на което с писма от 15.09.2011 г. са изпратени запорни
съобщения до седем банкови институции.
С молба от 06.02.2012 г., взискателя по изп. дело е отправил искане за
извършване на справка в ТП на НОИ за наличие на договори за длъжника,
както и да се наложи запор върху трудовите му възнаграждения.
На 17.07.2012 г., е отправено искане от взискателя по изп.дело за
повторно изпращане на ПДИ на адреса посочен в молбата за образуване на
производството, поради което е била изпратена повторно такава, но няма
доказателства по делото същата да е била връчена на длъжника.
На 17.07.2012г. са били изпратени и запорни съобщения до
функциониращите към онзи момент банкови институции в страната, с цел да
бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника по делото- И. Д. Т..
На 07.08.2012 г. е била изпратена отново ПДИ до длъжника по делото,
като няма доказателство същата да е била надлежно връчена.
4
С молба от 06.01.2014 г., взискателя по изп.дело е отправил искане за
извършване на справка в ТП на НОИ за наличие на договори за длъжника,
както и да се наложи запор върху трудовите му възнаграждения
На 04.04.2016 г., ответникът по настоящото дело е отправил искане за
конституирането му като взискател по изп. дело №140/2011г. по описан на
ЧСИ М. М.ов, като е посочил, че се легитимира като цесионер на вземанията
по изп.дело. В молбата е посочено, че се прилага договор за цесия от
18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД и приложение към него, потвърждение на цедента и др. документи, но
видно от представения препис от изпълнителното дело, към него не е
приложен сочения договор за цесия.
Приложено е част от потвърждение, от което не е видно, какви вземания се
прехвърлят с договора за цесия, а от приложената към молбата справка/без
дата, имената на ответника по делото не фигурират/.
С разпореждане от 04.04.2016 г., постановено от ЧСИ М. М.ов по
изп.дело №140/2011г. на основание чл.429, ал.1 ГПК е бил конституиран като
взискател по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
На 01.02.2017 г. е било отправено искане от страна на „ЕОС Матрикс“
ЕООД по редица изпълнителни дела, сред които и изп.дело №140/2011 г. по
описа на ЧСИ М.ов да бъде връчено уведомление за цесия до задължените
лица.
На 07.06.2017 г. е подадена молба от ответника по настоящото дело до
ЧСИ М.ов, с която е отправено искане по изп. дело №140/2011г. по описа на
последния на основание чл.18 от ЗЧСИ да се извършат всички необходими
действия за нормалния ход на изп.производство.
С молба от 20.03.2019 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
отправено искане до изп.орган да бъде прекратено производството по
изп.дело №140/2011г. по описа му, на основание чл.433, ал.1, т.2, вр.чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
На 29.03.2023г. е подадена молба от И. Т.а по изп.дело №140/2011 г. по
описа на ЧСИ М.ов, с цел да му бъде предоставено незаверено копие от
материали по делото.
По изпълнителното дело са приложени и др. документи/пълномощни и
5
писма, които не са от значение за делото, поради което не следва да се вземат
под внимание от съдебния състав/.
В хода на производството е приобщен и препис от изп. дело
№20209260400191 по описа на ЧСИ В. Ц., рег.№926, с район на действие
СОС, от което се установява, че същото е било образувано във връзка с
подадена молба от 06.02.20 г., подадена от ответника по настоящото дело.
Последният е поискал да се изпрати ПДИ до длъжника И. Т., да се извършат
редица справки спрямо длъжника, както и да се изпрати призовка за
насрочване на опис на притежаваните от него движими вещи.
Към молбата е приложен договор за възлагане на вземания от 2016г./не
в цялост, както и непълна справка за осчетоводени вземания за редица лица,
сред които е и това за ищеца по настоящото дело за сумата от 5407, 27 лева.
По делото на 21.02.20 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк
България“ АД, с което е отправено искане да се наложи запор върху сумите
по банкова сметка на длъжника Т..
На 26.06.20 г. е изпратено писмо до „Агияд“ ЕООД за връчване на
основание чл.46, ал.2 ГПК на ПДИ на длъжника по делото, като няма
доказателство същото да е било връчено на работодателя.
На 15.08.21 г. е изпратено запорно съобщение до „Билд Канстръкшън“
ЕООД, като няма доказателство същото да е било връчено.
На 22.11.21 г. е било изпратено съобщение до „Билд Канстръкшън“
ЕООД за връчване на ПДИ на И. Д. Т., за което няма доказателство да е било
връчено.
На 22.11.21 г. е било изпратено и съобщение до И. Д. Т., с което го
уведомяват, че срещу него е било образувано изп. дело. По делото няма
доказателства същото да е било връчено.
На 25.11.21 г. е отправено искане от страна на взискателя по делото да
бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Те-Дже Зираат
Банкасъ- София“, като във връзка с молбата на 26.11.21 г. е изпратено запорно
съобщение до банката.
На 29.03.22 г. е изпратено запорно съобщение до „Билд Канстръкшън“
ЕООД, като няма доказателство същото да е било връчено.
На 29.03.22 г. е било изпратено отново съобщение до И. Д. Т., с което го
6
уведомяват, че срещу него е било образувано изп.дело. По делото няма
доказателства същото да е било връчено.
С молба от 26.05.23 г. от страна на взискателя по делото е поискано да се
извърши справка за налични банкови сметки на длъжника, като при
наличието на такива да бъдат наложени запори върху същите.
С молба от 20.09.23 г., искане от страна на взискателя по делото да бъде
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД,
като във връзка с молбата на 04.10.23 г. е изпратено запорно съобщение до
банката.
На 10.10.23 г. е връчена ПДИ на пълномощник на длъжника.
От правна страна съдът намира следното:
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело, за ищеца е налице правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за
изтекла погасителна давност за това вземане, в тежест на ответника е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
В тази насока съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, I V г. о., ГК, нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с
влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Ето защо, съдът приема, че за времето от издаване на ЗНИ и ИЛ до
11.11.2010 г., до 26.06.2015 г. не текла погасителна давност или, същата да е
била прекъсвана, доколкото е имало висящо изпълнително
7
производство/140/2011г. по описа на ЧСИ М.ов/, а такава е започнала да тече
считано от 27.06.2015 г. Ето защо, съдът намира, че релевираното възражение
от страна на ищеца, че е настъпила погасителна давност за времето 11.11.2010
г. до 11.11.2015 г. е неоснователно.
Наред с това, съдът намира, че за пълнота следва да се отбележи,
макар да липсва възражение за период след това, че и след този момент не е
била изтекла погасителна давност, доколкото започналата да тече такава
считано от 27.06.2015г. давност не е настъпила преди нейното изтичане на
27.06.2020г. По второто изпълнително дело се установи, че са били
извършени редица действия от страна на ответника по делото, които са годни
да я прекъснат. Последното годни действие да прекъсне давността е от
20.09.23 г.
Ето защо, предявения отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът намира, че не следва да се произнесе по валидността на
сочените в исковата молба договори, доколкото този въпрос е извън предмета
на производството по чл. 439, ал.1 ГПК, където е спорно съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул,
поради което възраженията в тази насока следва да останат без разглеждане.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че едва през
2023г. е бил уведомен за образувано изп.дело срещу него с връчена покана за
доброволно изпълнение. Видно от изп.дело №140/2011г. по описа на ЧСИ М.
М.ов на 15.03.2011г./л.85 от делото/ е бил уведомен неговия работодател към
онзи момент/съгласно наличната по изп. дело справка/, поради което факта,
че същият не е бил намерен въпреки направените опити по изп.дела е
неоснователно.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено
ответникът, който, обаче, не е направил искане за присъждане на разноски,
нито е представил доказателства за сторени такива, поради което разноски не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Т., ЕГН**********, срещу ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалищен адрес на управление; гр. С.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност сумата от:
-главница от 4000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2010 г. до
06.11.23г., в размер на 5366,02 лева;
- 411,45 лв. договорна лихва за периода от 02.04.2010 г. до 26.10.2010 г.;
- 39,64 лв. наказателна лихва за периода 02.04.2010 г. до 26.10.2010 г.,
както и 328,24 лв. за адвокатско възнаграждение и 90,02 лв. за заплатената
държавна такса на съда, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д.
№ 1082 по описа за 2010 г. на PC - гр. К., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20209260400191 по описа на ЧСИ В. Ц., рег.№926, с
район на действие СОС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9