№ 222
гр. Благоевград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.ов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Въззивно гражданско дело №
20221200500168 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „ПИБ“
АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Др.Ц.“ № 37,
представлявано от Н.Б. и Св.П., чрез пълномощника К.Л.С., срещу решение
№ 905973/ 21.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 1026/ 2021 г. по
описа на Pайонен съд – Благоевград в частта, с която частично са отхвърлени
иск иска за главницата за горницата над уважения размер - 3613,77 евро до
пълния предявен размер от 4553,00 евро; както и в частта, с която частично е
отхвърлил присъдените със Заповедта и изп. лист на ПИБ АД, разноски в
заповедното производство по ч. гр. дело № 2145/2020 г. по описа на БлРС,
над сумата от 233,84 лева до пълния им размер от 393,82 лева и в частта, с
която частично е отхвърлил претендираните разноски в исковото
производство над сумата от 835,18 лева, до пълния претендиран размер от
1406,56 лева, както и в частта, в която „ПИБ“ АД е осъдена да заплати на
ответниците разноски в размер на 487,47 лв.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
1
Поддържа се, че съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, вземането е
станало изискуемо от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано
от 07.10.2020 г.. поддържа се, че трайната съдебна практика на ВКС
категорично сочи, че вземането става изискуемо само в два случая: с изтичане
срокът на договора или с обявяване на кредита за предсрочно изискуем /виж
Решение № 58/15.04.2009 г. по търг. дело № 584/2008 г. на Н-ро търг. отд. на
ВКС. Решение № 130/27.10.2009 г. по търг. дело № 139/2009 г. на I-во търг.
отд. на ВКС, Решение № 345/12.11.2012 г. по гр. дело № 481/2012 г. на Ш-то
гр. отд. на ВКС, Решение № 23/24.03.2015 г. по търг. дело № 1717/2013 г. на I-
во търг. отд. на ВКС, Решение № 40/ 2015 г. по търг. дело № 601/2014 г. на I-
во търг. отд. на ВКС, Решение № 132/ 2015 г. по търг. дело № 1907/2014 г. на
I-во търг. отд. на ВКС/. Навежда се, че включително и в Тълкувателно
решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК, е прието, че: Трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
Навежда се, че при договорите с периодично или продължително
действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението
престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с
отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват
части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части
на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след
като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен,
за да определи изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да
е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост. Възприетото становище, което
кореспондира и с правната логика е, че задължението става изискуемо не от
падежа на всяка отделна анюитетна вноска, а от момента на настъпване на
посочения в Договора за кредит краен срок за погасяване на всички
задължения, свързани с предоставения кредит или от момента на обявяване
на предсрочната изискуемост. Дори дългът произтичащ от договора за
кредит, да се заплаща на отделни вноски, то главницата е една, като
плащането й е разсрочено във времето, от което съвсем не следва изводът, че
се касае за отделни главници или отделни вземания и съответно отделни
2
падежи.
С погасителния план към договора за кредит само се уговаря начинът на
изпълнение като се дава възможност на длъжника да извършва частично
изпълнение на задълженията си, за което с подписването на погасителния
план, кредиторът дава своето съгласие. Това, че кредиторът се е съгласил на
частично изпълнение в определения период за издължаване на целия дълг, не
означава, че има промяна в падежа на вземането. Падежът е само един и това
е или датата на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, или датата
на която се дължи последната погасителна вноска (описан в Договора, като
краен срок за погасяване). Съгласно чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар и задължението да е
делимо. Чрез подписването на погасителен план, кредиторът се съгласява да
получи изпълнение на части, но при условие, че плащанията се извършват в
съответните срокове. Както кредиторът не може да бъде принуден да приеме
изпълнение на части, така той не може да бъде принуден и да търси по исков
ред изпълнение на части, освен ако той сам не пожелае това. Ето защо
приемането на датите по погасителен план за падежи на главното вземане е
неправилно и противоречащо както на духа на закона, така и на основните
принципи на правото. Ако приемем, че кредиторът би следвало да защитава
правата си срещу длъжника, изчислявайки погасителната давност от датата на
всяка падежна вноска, то това би означало, че в срок до пет години от
настъпването на падежа на всяка погасителна вноска следва да води отделен
иск срещу длъжника, което би означавало огромно натоварване на съдебната
система и необосновано натоварване на длъжника със съдебни разноски за
всеки един иск. Едно вземане може да има само един падеж. Вземането за
главницата от дълга е едно вземане, което е разсрочено във времето, но това
не го превръща в множество вземания с отделни падежи. Вземането
продължава да бъде само едно и неговият падеж е крайният срок за
издължаване на кредита съгласно договора за кредит или съответно- датата на
предсрочната изискуемост. в случай че кредиторът е упражнил това свое
потестативно право. Отделната вноска, няма характер на отделно вземане,
следователно нейният падеж е ирелевантен за погасителната давност.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 905973/
21.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 1026/ 2021 г. по описа на
Pайонен съд – Благоевград в частта, с която частично са отхвърлени иск иска
за главницата за горницата над уважения размер - 3613,77 евро до пълния
предявен размер от 4553,00 евро; както и в частта, с която частично е
отхвърлил присъдените със Заповедта и изп. лист на ПИБ АД, разноски в
заповедното производство по ч. гр. дело № 2145/2020 г. по описа на БлРС,
над сумата от 233,84 лева до пълния им размер от 393,82 лева и в частта, с
която частично е отхвърлил претендираните разноски в исковото
производство над сумата от 835,18 лева, до пълния претендиран размер от
1406,56 лева, както и в частта, в която „ПИБ“ АД е осъдена да заплати на
ответниците разноски в размер на 487,47 лв., като бъдат уважени
3
предявените искове като основателни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството.
Поддържа се, че с Решение от 19.06.2020 по m.d.Ns237/2019 г. на ВКС,
ТК, второ отделение е разяснено, че когато вземането на банката по кредита е
разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната
част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото
от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната
част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, вкл. и по съдебен ред, т.е. принудителен ред, поради което
бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение
на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да
не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост
на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея
течение на давността. В случая не става въпрос за предложено частично
изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са
постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително
споразумение. Така в т.2 от ТР ОСГТК 3/2017г, погасителният план с
анюитети се възприема като определящ за срочния характер на договора,
съответно и за падежите, фиксирани ежемесечно в полза на длъжника, но
само за онези части от главницата и възнаграждението за ползването й, които
формират конкретно уговорената погасителна вноска. Не може да се
поддържа, че погасителния план ползва само длъжника като съгласие на
кредитора да приема изпълнение на части преди крайния падеж, тъй като
разпределението на главницата на части влияе и върху крайната цена,
начислявана като лихва върху още непадежирал, респективно редовно
ползван остатък от главницата. Затова междинните срокове по плана, макар и
да не водят до типична периодичност, имат икономическо значение на
падежи за съответно изискуемите части и за двете страни, като интерес да
получи вноската навреме има и кредитора. Крайната дата за ползване на
кредита се отнася само за последната част от главницата, затова и за всяка по-
рано изискуема вноска длъжникът изпада в забава, макар и не за цялата
главница, а само за съответно изискуемата част. В този смисъл се наложи
задължително тълкуване cm. 1 от ТРОСГТК 8/2017г. Значението на падежа на
всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед разпоредбата на чл. 60,
ал.2 от Закона за кредитните институции, според която, банката да се снабди
с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков
кредит, което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на
4
падежа е изискуемо. Като съобразява действието на погасителния план, съдът
не може да възприеме довода за игнориране на изискуемостта на вноските и
отчитане като единствен само последния падеж за цялата главница. Съответна
на мотивацията, възприета в тези тълкувателни актове е съдебната практика,
която отчита по всеки от падежите начало на давностни срокове /Решение №
90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. Ns 6629/2013 г„ IV г. о., ГК, Решение №
161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. Ns 1153/2014 г., 11 т. о., ТК) и срокове
преклудиращи защита на кредитора (Решение Ns 83 от 26.05.2017 г. по т. д.
Ns 50394/2016 г.на ВКС , IVг.о. и Решение Ns 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. Ns
60073/2016 г. на ВКС , IIIг.о.). Същото разрешение по въпроса за началния
момент на погасителната давност при вземанията за банков кредит е
възприето и в актуалната съдебна практика на ВКС. обективирана в Решение
№ 147 от 10.03.2021 г. по т, д. № 2356/2019 г. на Върховен касационен съд, 2-
ро тър. отделение.
Навежда се, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. В
процесния случай датата на обявената предсрочната изискуемост няма правно
значение спрямо началния момент на давността, доколкото се касае за вече
падежирали вноски по кредита. В съдебната практика - напр. Решение №
109/25.05.2015 г. по гр. д. № 7420/2014 г., 1 г.о. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 ГПК е прието, че „Когато кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, давността тече от датата на обявяването му за предсрочно
изискуем, а не за всяка вноска по отделно. Самият факт на обявяването на
кредит за предсрочно изискуем променя изискуемостта на вноските, КОИТО
НС СЯ ПОДЛСЖали на изпълнение към датата на настъпването. По
отношение на вноските с настъпил падеж предсрочната изискуемост няма
действие и по отношение на тези вноски давността вече е започнала да тече с
изтичането на падежа им. Предсрочната изискуемост не може да бъде
приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването
й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. Ето защо
обявената по-късно предсрочна изискуемост има действие само по отношение
на непадежиралите вноски и не може да промени началния момент на
изискуемостта на вече падежиралите такива, респ. началния момент на
погасителната давност за тях. Именно поради това, че предсрочната
изискуемост касае единствено непадежиралите вноски по кредита в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 отг. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2017 г., ОСГТК НА
ВКС е прието за допустимо исковата претенция в хипотеза на чл. 422 от ГПК
въпреки ненадлежно обявена предсрочна изискуемост да бъде уважена за
вноските с настъпил падеж. Алогично е да се приеме, че може да се приложи
института на предсрочната изискуемост за вноски които вече са падежирали.
Навежда се, чу за падежиралите вземания и съобразно съответните им
падежи се прилага петгодишна погасителна давност - по отношение на
главницата /решение №45 om 17.06.2020 г. по т.д.№237/2019г. на ВКС, ТК,
5
второ отделение!, респективно кратката тригодишна погасителна давност - по
отношение на възнаградителните лихви !решение №130 от г. по т.д.
№1829/2018 г. на ВКС, ТК, първо отделение/.
Сочи се, че възприетото от първоинстанционния съд е изцяло в
съответствие с дадените разрешения в практиката на ВКС и приложимите
разпоредби на материалния закон. От изложеното и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства по безспорен начин е установено, че
исковата претенция за главница е частично погасена по давност за периода от
20.02.2012 год. до 20.10.2015 год. От доказателствата по делото се установява,
че дължимите суми за главница за периода от 20.02.2012 год. до 20.10.2015
год. са в размер на 932.32 евро. Тези суми са погасени по давност, тъй като
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е бил изтекъл пет годишния давностен срок за вземанията и за
тях исковата претенция правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.
Цитираната във въззивната жалба съдебна практика на ВКС не
обосновава извод в обратна насока, доколкото видно от изложеното в нея е,
че дава разрешение на въпроса относно приложимата давност по договорите
за кредит, като съответно се приема, че разсрочването на главното
задължение на отделни погасителни вноски не го прави „периодично
плащане“ и съответно за него не се прилага кратката погасителна давност по
чл. 111, б“в“ от ЗЗД. Първоинстанционният съд в съответствие с приетото в
тази съдебна практика е приложил именно пет годишната обща погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката такава по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Останалите доводи относно началния момент на давността, който според
жалбоподателя е края на срока на договора или датата на обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми не кореспондират с
материалноправните разпоредби на закона и актуалната съдебна практика на
ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от
„ПИБ“ АД /ПИБ АД/, със седалище и адрес на управление град С., бул.
“Др.Ц.” № 37, ЕИК ****, представлявана от Изпълнителните директори
Н.Хр.Б. и Св.Ал.П. чрез пълномощника си К.А.Л.С. - Старши юрисконсулт, с
която против В. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: град Благоевград, бул.
„Св.Св.К.иМ.“ № 18, вх.Б, ет.З, ап.5 и Р. В. М., ЕГН **********, с адрес: град
Благоевград, бул. „Св.Св.К.иМ.“ № 18, вх.Б, ет.З, ап.5 е предявен
6
положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо
ответните страни, че дължат на ищеца вземанията, за които е издадена
Заповед № 909991/ 28.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 28.12.2020г. по
ч.гр.д. № 2145/2020г. на PC - Благоевград, произтичащи от отпуснат кредит
по Договор № 022LD- R-001496/30.12.2011г. за банков кредит, сключен
между „ПИБ” АД, е ЕИК **** като кредитор и Ив.Ст. М., ЕГН **********,
В. ИВ. М., ЕГН ********** и Р. В. М., ЕГН ********** като
Кредитополучатели, в общ размер към 22.10.2020г. включително, в размер на
8 789.70 евро (осем хиляди седемстотин осемдесет и девет евро и седемдесет
евроцента), в това число:
- сумата от 4 553.00 евро (четири хиляди петстотин петдесет и три евро) -
непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.10.2020г.;
- сумата от 3 632.41 евро (три хиляди шестстотин тридесет и две евро и
четиридесет и един евроцента) - непогасена договорна лихва за периода
20.07.2013 г. - 06.10.2020 г. включително, дължима на основание Раздел II, т.4
от Договора за кредит;
- сумата от 79.85 евро (седемдесет и девет евро и осемдесет и пет евроцента) -
непогасено обезщетение за забава на просрочените плащания за периода
20.12.2017г. - 12.03.2020г„ дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора
за кредит
- сумата от 89.42 евро (осемдесет и девет евро и четиридесет и два евроцента)
- непогасена договорна лихва за периода 13.03.2020г. — 13.05.2020 г.
включително;
- сумата от 365.70 евро (триста шестдесет и пет евро и седемдесет евроцента)
- непогасено обезщетение за забава на просрочените плащания за периода
14.05.2020г. - 06.10.2020г., дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора
за кредит;
- сумата от 20.24 евро (двадесет евро и двадесет и четири евроцента) -
непогасена законна лихва за периода 07.10.2020 г.- 22.10.2020 г.
включително;
- сумата от 49.08 евро (четиридесет и девет евро и осем евроцента) -
непогасени разноски за връчване на покани до длъжниците - правно
основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Твърди се от ищеца, че в качеството на заявител е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 срещу ответните страни, като по заявлението е образувано ч.гр.д.№
2145/ 2020 г. и уважено, но поради постъпване в срока по ч.414, ал.2 ГПК
възражение от длъжниците в срока по чл.415 ГПК от ищеца, като заявител, е
подаден установителен иск за установяване дължимостта на оспореното
вземане.
7
Сочи се, че на 30.12.2017 г. между Кредитора „ПИБ” АД, ЕИК ****
(„Банката“) и кредитополучателите Ив.Ст. М., ЕГН **********, В. ИВ. М.,
ЕГН **********, и Р. В. М., ЕГН **********, (е сключен Договор № 022LD-
R-001496/ 30.12.2011 г. за банков кредит (по-долу за краткост „Договора за
кредит“), с който Банката им е предоставила банков кредит в размер на 4 600
евро за погасяване на задължения, с краен срок за погасяване на всички
дължими суми - 20.12.2021 г. (съгласно т. 3 от Договора за кредит), като
отпуснатият кредит е бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателите
на 30.10.2008г. по банкова сметка с IBAN: BG21FINV91501003743914,
открита на името на Ив.Ст. М. в Банката. Сочи се, че за ползвания кредит,
Кредитополучателите са се задължили да заплащат на Банката годишна лихва
съгласно т.4 от Договора за кредит (в размер на Базов лихвен процент на
Банката за евро плюс надбавка от 8,51 пункта или общо 16,5 %), а при
просрочие - обезщетение за забава съгласно т.10 от Договора за кредит (в
размер на законната лихва). Погасяването на кредита е уговорено на равни
месечни вноски, всяка в размер и с падеж съгласно погасителен план-
Приложение № 1 към Договора за кредит, но усвоеният кредит е погасяван по
главница само на 24.01.2012 г. - 47 евро. Твърди се, че кредитът е в
просрочие, считано от 20.2.2012 г. - общо 3168 дни към 22.10.2020 г.
включително, като по кредита са налице просрочени 104 (сто и четири)
месечни погасителни вноски по главница, които са били дължими на падежи
и в размери, посочени в исковата молба.
Сочи се, че общия размер на просрочената сума по главница: 3 495.10
евро (три хиляди четиристотин деветдесет и пет евро и десет евроцента), а
считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита - 07.10.2020 г.,
общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените
вноски по главница по погасителен план към датата на предсрочна
изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от
усвоената сума е 4 553.00 евро (четири хиляди петстотин петдесет и три евро),
като по кредита са просрочени 87 (осемдесет и седем) месечни погасителни
вноски по лихва, които са подробно посочени в исковата молба.
Общ размер на просрочената сума по лихва: 3 624.17 евро (три хиляди
шестстотин двадесет и четири евро и седемдесет евроцента), а считано от
датата на предсрочна изискуемост на кредита - 07.10.2020 г., общият размер
на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски
по договорна лихва, съгласно погасителния план към датата на предсрочна
изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена
договорна лихва е 3 632.41 евро (три хиляди шестстотин тридесет и две евро и
четиридесет и един евроцента).
Твърди се от ищеца, че кредитът е в просрочие, считано от 20.02.2012 г.
- общо 3168 дни към 22.10.2020 г. включително. Размерът на просрочената
сума за наказателни лихви (обезщетение за забава за просрочените
плащания), начислени върху размера на просрочената главница на основание
Раздел, II т. 10 от Договора за кредит, е както следва: за периода 20.12.2017 г.
8
- 12.03.2020г. включително - 79,85 евро и за периода 14.05.2020 - 06.10.2020г.
включително - 365,70 евро, като не са погасени разноските за връчване на
покани до длъжниците в размер на 49,08 евро.
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на
основание т. 10.1.2, буква „а” във връзка с т.10.1 от Раздел X на Общите
условия на „ПИБ“ АД за кредити на физически лица, на 03.06.2020 г. Банката
чрез ЧСИ М.К. с peг. № 891 на КЧСИ, твърди, че е изпратила на
Кредитополучателите покани за доброволно изпълнение на задълженията по
Договор № 022LD-R-001496/30.12.2011 г. с предоставен 7 (седем) - дневен
срок за изпълнение от получаването й. Поканите са редовно връчени, така
както следва: покана с вх. № 02254/08.06.2020 г. на ЧСИ М.К. с per. № 891 на
КЧСИ до Р. В. М., връчена на 16.07.2020 г., лично; покана с вх.
№02255/08.06.2020 г. на ЧСИ М.К. с per. № 891 на КЧСИ до Ив.Ст. М.,
връчена на 16.07.2020 г, лично; покана с вх. №02256/08.06.2020 г. на ЧСИ
М.К. с per. № 891 на КЧСИ, до В. ИВ. М., връчена на 29.07.2020 г., чрез майка
му Р. В. М.. В поканите за изпълнение, длъжниците изрично са предупредени
за последиците от неизпълнение, а именно, че Банката, без да изпраща
повторно уведомление, ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
но в дадения им срок за изпълнение Кредитополучателите не са платили
просрочените си задължения по Договора за кредит, поради което Банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 07.10.2020 г.
От датата на предсрочната изискуемост, на основание чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, Банката сочи, че е начислила законна лихва върху просрочената и
непогасена главница по Договора за кредит, която до датата на подаване на
настоящето заявление е в размер на 20,24 евро.
В срока по чл.131 ГПК от ответните страни е постъпил писмен отговор.
Искът се оспорва изцяло като неоснователен. Оспорва се твърдението на
ищеца, че кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви
задълженията по процесния кредит за предсрочно изискуем по отношение на
длъжниците.
Оспорва се твърдението, че ответните страни са уведомени надлежно за
обстоятелството, че банката обявява задължението по кредита за предсрочно
изискуем. Оспорва се твърденията, че такива съобщения са надлежно връчени
чрез ЧСИ, тъй като изтъква, че връчването на уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост по кредита чрез ЧСИ е нередовно. От ответните
страни се определя за недопустимо уведомяването за предсрочната
изискуемост да стане по възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ,
тъй като частният съдебен изпълнител може да удостоверява връчване на
книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела,
доколкото не разполага с универсална властническа компетентност, която му
позволява да удостоверява връчването на други книжа.
На следващо място исковата претенция се оспорва като неоснователна и
по размер, като се оспорва посочения в исковата молба размер на дълга общо
9
и поотделно за всяка една от претендираните суми - за главница, договорни
възнаградителни лихви и обезщетение за забава по раздел II, т. 10 от
Договора за кредит.
Оспорва се размера на претендираните в настоящето производство
суми, като се твърди от ответниците, че същите не отговарят на
действителния размер на задълженията на ответниците по договора за кредит.
Оспорва се размера на исковата претенция за главница и договорни
възнаградителни лихви, като се твърди, че размера на тези суми е формиран
на база нищожни клаузи от Общите условия към Договора за кредит и самия
договор, които не са произвели правно действие и въз основа на които
Банката неоснователно е формирала посочения от нея в исковата молба
размер на задължението.
Прави се възражение за нищожност на клаузата на т. т.4.4, т.4.7 и т.4.8
от Общите условия към договора. В същите е предвидена възможност за
едностранна промяна от Банката на Референтния лихвен процент и на
надбавката, като компонент на възнаградителната лихва, без да са посочени
ясни и разбираеми критерии при които ще се извършва посочената промяна,
както и икономическите последици от нея. Сочи се, че тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и като такава нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Изтъква се, че ответниците са физически лица - страна по договора,
който е сключен извън рамките на осъществявана от тях търговска или
професионална дейност, поради което имат качеството на „потребител“ по
смисъла на §13 от ДР на ЗЗП и се ползват от предвидената в този закон
защита. Твръди се, че оспорената клауза е неравноправна, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя, като позволяват
на банката да променя едностранно условията на договора, на непредвидено в
него основание и дават право да увеличава цената за предоставения паричен
ресурс. Същата се сочи, че не е уговорена индивидуално и не попада под
никое от изключенията на ЗЗП, поради което и на основание чл. 144 от ЗЗП е
нищожна, като въз основа на тази клауза банката през време на действие на
процесния договор значително е увеличила лихвения процент по кредита,
което е довело и до увеличение на задължението на ответниците за договорна
лихва.
Тъй като клаузата в договора относно променливия лихвен процент е
нищожна и не поражда правно действие, то и претенцията на ищеца за
заплащане на договорни лихви, която е формирана на основание процесната
нищожна клауза е неоснователна по размер.
Прави се възражение за нищожност и на клаузата на т. 10 от Договора
за кредит, предвиждаща начисляването на наказателна лихва. Клаузата
предвижда възможност при просрочие на задълженията по кредита както за
10
начисляване на наказателна надбавка, така и едновременно с това право на
банката да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително и
надбавката.
Уговорката за лихва, която се заплаща в случай на пропуснат срок за
плащане на паричен дълг с фиксиран падеж изцяло покрива характеристиките
на неустойка за забава /чл.92 ЗЗД/. От начина, по който е формиран размера й
е видно, че същия е прекомерен и не съответства на допустимата от закона
функция на неустойката. Считам, че това представлява основание за
нищожност по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави. Тази клауза също се сочи, че е нищожна и на основание чл. 26, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД, като противоречаща на закона и в частност на императивните
норми на чл.19, ал.1 и 2 ЗПК / отм., бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г./, но приложим за процесния договор, сключен при действието
му. Съгласно цитираната разпоредба при забава на потребителя, кредиторът
има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, но не и на претендираната лихва в по-голям размер, какъвто е
настоящият случай като се има предвид правото на банката наред с
наказателната надбавка да извърши увеличение на лихвата по кредита,
включително и на надбавката, която я формира. Освен като противоречаща на
добрите нрави и на закона, клаузата по т.11 съставлявала обременяващо
потребителя обезщетение с прекомерен характер, което по същността си е
неравноправно договаряне и като такова е недействително, на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП. Тъй като ответниците считат тази клауза за нищожна, то
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава начислено на
основание Раздел II, т.10 от Договора изцяло се определя като неоснователна.
Оспорва се по основание и размер и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски за връчване на покани до длъжниците, като се твърди, че тези
разноски не са дължими и не подлежат на присъждане в настоящето
производство.
Оспорва се размера на вземането за главница и договорна лихва, тъй
като считат, че част от тези задължения са погасени по давност.
На основание чл. 110 от ЗЗД се прави възражение за погасяване по
давност на претендираната главница, като твърди че вземането на ищеца за
просрочени месечни погасителни вноски за периода от 20.02.2012 год. до
20.10.2015 год. е погасено по давност, както и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД
се прави възражение за погасяване по давност на претендираната договорна
лихва, като се твърди, че вземането на ищеца за просрочени месечни
погасителни вноски за лихва за периода от 20.07.2013 год. до 20.10.2017 год. е
погасено по давност.
По тези съображения се иска отхвърляне на исковете като
неоснователни.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
11
страна на спора, както и правна страна:
На 30.12.2011г. между „ПИБ“ АД, в качеството на кредитор и
кредитополучателите Ив.Ст. М., ЕГН **********, В. ИВ. М., ЕГН
********** и Р. В. М., ЕГН ********** е сключен Договор № 022LD-R-
001496/ 30.12.2011г. за банков кредит.
Предмета на договора е предоставяне на банката на
кредитополучателите банков кредит в размер на 4 600 евро по разплащателна
сметка с IBAN: BG21FINV91501003743914 за погасяване на съществуващи
задължения по общо три договора, както следва: Договор за кредит № 022LD-
R-000691/ 17.09.2010г. на Ив.Ст. М., Договор за кредитна карта № 022СС-R-
001621/08.04.2011г. на В. ИВ. М. и Договор за кредитна карта № 127РКО – А
– 0008/23.11.2007г. на Р. В. М. – чл.1 от договора.
Договореният срок за усвояване на кредита е 19.01.2012г., а крайният
срок за погасяването му – 20.12.2021г. За ползвания кредит
кредитополучателите са се задължили /Раздел II, т.4/ да заплащат на банката -
кредитор годишна лихва съгласно т.4 от Договора за кредит (в размер на
Базов лихвен процент на Банката за евро плюс надбавка от 8,51 пункта или
общо 16,5 %), като към датата на сключване на договора Базовия лихвен
процент на банката за евро е в размер на 7,99 %. При просрочие страните са
уговорили, че се дължи олихвяване с договорения в Раздел II, т.4 лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания
кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да
увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката -
Раздел II, т.10.
Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, всяка в
размер и с падеж съгласно погасителен план- Приложение № 1 към Договора
за кредит.
Чрез ЧСИ М.К. с peг. № 891 на КЧСИ, кредиторът – ищец е изпратил на
Кредитополучателите покани за доброволно изпълнение на задълженията по
Договор № 022LD-R-001496/30.12.2011 г. с предоставен 7 (седем) - дневен
срок за изпълнение от получаването й. Поканите са редовно връчени, така
както следва: покана с вх. № 02254/08.06.2020 г. на ЧСИ М.К. с per. № 891 на
КЧСИ до Р. В. М., връчена на 16.07.2020 г., лично; покана с вх.
№02255/08.06.2020 г. на ЧСИ М.К. с peг. № 891 на КЧСИ до Ив.Ст. М.,
връчена на 16.07.2020 г., лично и на В.М. – връчена покана с вх.
№02256/08.06.2020г. чрез ЧСИ М.К. на 29.07.2020 г., чрез майка му Р. В. М..
За удостоверяване връчването на поканите и до двамата длъжници ЧСИ
Кацарски е съставил и Констативни протоколи – 2 бр. от 17.07.2020г. /л.19 и
21.
От фактура № ********** от 17.07.2020г. /л.25/ се установява, че
ищецът е заплатил на ЧСИ М.Кацарски сумата от 48,00 лева с ДДС, на
12
основание изготвяне и връчване от съдебния изпълнителен или негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа,
включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 от
ГПК за Р. и И. М.и, а от фактура № ********** от 04.08.2020г. /л.26/ се
установява изплащане на сумата от 48 лева от ищеца на ЧСИ Кацарски на
същото основание, но за адресирани книжа до ищеца В. ИВ. М..
На 26.10.2020г. ищецът е подал пред РС Благоевград заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК и ИЛ срещу Ив.Ст. М., В.
ИВ. М. и Р. В. М.. Образувано е ч.гр.д.№ 2145/2021г. по описа на РС
Благоевград и в полза на заявителя е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 90999 от 28.12.2020г., с
която е разпоредено на длъжниците Ив.Ст. М., с ЕГН **********, с адрес:
област Благоевград, ж.к. „Ел.“ № 66, вх. А, ет. 3, ап. 5, В. ИВ. М., с ЕГН
**********, с адрес град Благоевград, бул. „Св. Св. К.иМ.“ № 18, вх. Б, ет. 3,
ап. 6 и Р. В. М., с ЕГН **********, с адрес град Благоевград, бул. „Св. Св.
К.иМ.“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 5 да заплатят солидарно на кредитора “ПИБ” АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление в град С., район Изгр., бул.
“Др.Ц.” № 37, представлявано заедно от Изпълнителните директори Н.Хр.Б. и
Св.Ал.П., чрез пълномощници К.А.Л.С. – ст. юрисконсулт, следните суми:
сумата от 4 553. 00 евро / четири хиляди петстотин петдесет и три евро/ -
просрочена Главница по Договор № 022LD-R-001496/30.12.2011г. за банков
кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 3 632.41 евро /три хиляди шестстотин тридесет и две евро и 41 евро цента/
– Непогасена договорна лихва от 20.07.2013 г. до 06.10.2020 г.; сумата от
79.85 евро /седемдесет и девет лева и осемдесет и пет евро цента/ –
Непогасено обезщетение за забава на просрочените плащанията за периода от
20.12.2017 г. до 12.03.2020 г.; сумата от 89.42 евро /осемдесет и девет евро и
42 евро цента/ - Непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г.; сумата от 365.70 евро /триста шестдесет и пет лева и седемдесет
евро цента/ - Непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода от 14.05.2020 г. до 06.10.2020 г.; сумата от 20.24 евро /двадесет евро
и двадесет и четири евро цента/ - Непогасена закона лихва за периода от
07.10.2020 г. до 22.10.2020 г.; сумата от 49.08 евро /четиридесет и девет евро
и 08 евро цента/ - Разноски за връчване на покани за длъжниците; сумата от
343.82 лева /триста четиридесет и три лева и осемдесет и две стотинки / -
Държавна такса; сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ - Юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл.414 ал.2 ГПК – в едномесечен от получаване
на ПДИ от длъжниците И. и Р. М.и е постъпило възражение, поради което в
срока по чл.415, ал.1 ГПК от заявителя е подаден иск за установяване
дължимостта на оспореното вземане.
Според приетото по делото съдебно – счетоводна експертиза вещото
лице сочи, че е извършило проверка в счетоводството на ищеца и установило,
че на ответниците от ищеца е отпуснат банков кредит от 4600 евро, който е
13
усвоен изцяло на 05.01.2012г. по банковата сметка на И. М. с IBAN:
BG21FINV91501003743914, съгласно Извлечение от заемна сметка за
движението на кредита, аналитичните хронологични счетоводни регистри и
справка – таблица №1/05.10.2012г., отчитаща движението на заема.
Вещото лице не е установило плащания на задължения от
кредитополучателите към банката по процесния договор след 23.10.2020г.
/датата на подаване на заявлението/. Вещото лице сочи, че е останала
непогасена главница в размер от 4553 евро, 3721,83 евро договорна лихва за
периода 20.07.2013г. до 06.10.2020г., суматаот 445,55 евро наказателна лихва
за периода от 20.05.2018г. до 06.10.2020г., сумата от 20,24 евро законна лихва
за периода от 07.10.2020г. до 22.10.2020г. Начислената и непогасена
договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит за
периода от 20.07.2013г. до 20.10.2017г. е в размер на 2631,35 евро.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
изяснена от първостепенния съд обективно и пълно. Съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани
фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, като на основание чл. 272 от ГПК
препраща и към мотивите на първостепенния съд.
Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на
установените по делото факти и събрания доказателствен материал, в т. ч.
изслушаната експертиза.
Районният съд е дал отговор на всички направени от ищеца твърдения и
искания, както и на направените от ответника възражения.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
приложимия закон, съставът на Окръжен съд Благоевград прави следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното частно гражданско
дело. Произнасянето на първостепенният съд съответства на заявената за
разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите на страните оплаквания.
Предвид характера на предявения иск – иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за
доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако претендира
14
отхвърлянето на предявения иск.
По оплакванията във въззивната жалба, съдът намира следното:
С въззивната си жалба въззивникът атакува решението в
отхвърлителната му част, касаеща разликата над уважената част до пълния
претендирай размер от 4553.00 евро. Основното възражение е, че наличието
на единно задължение, чиято изискуемост е настъпила на поради обявяване
на кредита за предсрочно изискуем на 07.10.2020г., изключва възможността
различна погасителна давност да тече за всяка отделна вноска. Съдът намира
това оплакване за неоснователно, тъй като не се основава на закона.
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски
кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания,
произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и
еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК, при договора за заем е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. За разлика от периодичните
плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ
правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при
договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните
плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части. Независимо от това, всяка анюитетна вноска, по силата на
договорения между страните погасителен план, съставляващ неразделна част
от договора, е със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на който
вноската става изискуема. В този смисъл и по аргумент от чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо – а това е
датата на падежа на вноската. Този извод не е спорен и в съдебната практика.
При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпването на съответния падеж. По силата на
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо и тъй като задължението на ответника по договора за
кредит, е да внася анюитетни вноски за погасяване на вземането, то давността
тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било
дължимо по отношение на кредитната институция - изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения, независимо че същите произтичат от сключения
между страните договор за кредит. Аргумента, изложен в довода на
въззивника, че вземането за главница е едно вземане, разсрочено във времето,
поради което падежа е обусловен от крайният срок на договора за кредит, или
от датата на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, е
несъстоятелен, тъй като както се посочи по-горе, при договора за банков
кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на
15
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части, по
съгласие на страните, това вземане е разсрочено във времето - по силата на
договорения между страните погасителен план, поради което всяко отделно
вземане, част от общото, е със самостоятелен отделен падеж, с настъпването
на който вноската става изискуема. А правото за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на падежирали отделни вземания от
общото вземане, е привилегия за банката, да обуслови изискуемост на бъдещи
вноски по кредита, които все още не са падежирали, поради което факта на
настъпила предсрочна изискуемост няма отношение за изискуемостта на
отделна вноска, падежирала поради изтекъл срок за плащане, предвиден в
погасителния план.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция и тези на районния съд атакуваното решение следва
да се потвърди изцяло.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно. Изводите на двете инстанции съвпадат.
Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Оплакванията в
жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства.
Релевантните за казуса факти са изяснени от Районен съд - Благоевград.
Опирайки се на тях, първата инстанция е формирала правилен правен извод за
неоснователност на претенциите, с които е била сезирана.
В обобщение - не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт, който трябва да бъде потвърден.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, то на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват разноски за адвокат в
настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905973/ 21.12.2021 г. по гр. д. № 1026/
2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта, с която частично са
отхвърлени иск иска за главницата за горницата над уважения размер -
3613,77 евро до пълния предявен размер от 4553,00 евро; както и в частта, с
която частично е отхвърлил присъдените със Заповедта и изп. лист на ПИБ
АД, разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 2145/2020 г. по
описа на БлРС, над сумата от 233,84 лева до пълния им размер от 393,82 лева
и в частта, с която частично е отхвърлил претендираните разноски в
исковото производство над сумата от 835,18 лева, до пълния претендиран
размер от 1406,56 лева, както и в частта, в която „ПИБ“ АД е осъдена да
заплати на ответниците разноски в размер на 487,47 лв.
16
ОСЪЖДА "ПИБ” АД /ПИБ АД/, със седалище и адрес на управление
град С., бул. “Др.Ц.” № 37, ЕИК ****, представлявана от Изпълнителните
директори Н.Хр.Б. и С.А., да заплати на В. ИВ. М., ЕГН ********** и Р. В.
М., ЕГН **********, сумата в размер на 600.00 лв. (шесттотин лева),
представляваща разноски за адвокат в настоящето производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17