Решение по дело №388/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260027
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20203000600388
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 260027             Година  2021                         Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                    Наказателно отделение

На пети февруари               Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Румяна Панталеева

                            ЧЛЕНОВЕ:               Росица Тончева

Десислава Сапунджиеваа

 

съдебен секретар Геновева Ненчева

прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 388 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 55/19.10.2020 г. по НОХД № 793/20 г. на Окръжен съд Варна, наказателно отделение, с която подсъдимите Р.В.А. и Ю.К.М. са били признати за виновни и осъдени по чл.354а, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода съответно за две години и осем месеца при първоначален общ режим и за две години и четири месеца с приложение на чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок четири години, както и кумулативно на глоби, всяка в размер от 5000 лева.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК, и ги е осъдил за това, че:

- подсъдимият А. – в периода 15-27.11.2019 г. в гр.Варна, в съучастие с Ю.М., като съизвършител, държал с цел разпространение 500.78 г високорискови наркотични вещества – екстази, амфетамини, метамфетамини и марихуана, с обща парична равностойност 8867.17 лева, като на 15.11.2019 г. разпространил на В. И. 0.11 г. метамфетамин на стойност 2.75 лева

- подсъдимата М. ***, в съучастие с Р.А., като съизвършител,  държала с цел разпространение 500.78 г високорискови наркотични вещества – екстази, амфетамини, метамфетамини и марихуана, с обща парична равностойност 8867.17 лева, и разпространила на Стелиян Стоянов 0.11 г. метамфетамин на стойност 2.75 лева.

Присъдата съдържа оправдателна част само по отношение продължителността на инкриминирания период, в който подсъдимата М. е извършвала престъпната дейност. Взетото в тази връзка решение не е протестирано от прокуратурата.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат С.И.,***, като защитник на подсъдимата М., в която се изразява несъгласие и с приложението на материалния закон, но искането е само по справедливостта – за приложение на чл.55 от НК. В хода на образуваното въззивно производство, към тази жалба се присъединява и подсъдимия А., чрез своя защитник – адвокат В.Я.,***, с искане за приложение на чл.66, ал.1 от НК. В съдебно заседание защитниците поддържат жалбите, като добавят и редица други оплаквания – за допуснати процесуални нарушения, за нарушаване на правото на защита при избор на адвокат, за липса на умисъл у подсъдимата М., за несъответствие в количествата на наркотичните вещества по обвинението и експертизата, за противоречие в мотивите досежно наказанието на подсъдимия А.. Подсъдимата М. моли да се намали наказанието й, а подсъдимият А. – да бъде приложен чл.66, ал.1 от НК. Представителят на въззивната прокуратура счита, че и двете жалби са частично основателни, и предлага по отношение на подсъдимата М. да бъде приложен чл.55 от НК поради наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, като й се наложи наказание лишаване от свобода под минималния размер, а глобата се намали с ½, а по отношение на подсъдимия А. – наказанието му да бъде намалено след преоценка на обстоятелствата по чл.54 от НК и в частност, като се отчете действителната тежест на увреденото му здраве.

 

В рамките на цялостната служебна проверка се констатира, че процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство, доколкото предпоставките за провеждането му са били налице, направените волеизявления по чл.371, т.2 НПК са били възприети при законосъобразност на доказателствената преценка, регламентираният ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие е бил спазен, а присъдата е била постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 НПК.

 

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимите, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:

Подсъдимите М. и А., майка и син, не работели, и живеели заедно със семействата си в едно домакинство - къща на ул."Свобода“ №26 в гр.Варна. Подсъдимият А. имал диагноза параноидна шизофрения, но към инкриминирания период, както и в хода на последвалото наказателно производство, бил в пълна ремисия. Той вземал наркотици и играел хазарт.

По неустановен начин подсъдимите се снабдили с голямо количество и различни видове наркотични вещества, които съхранявали на различни места в дома си. Набирали случайни клиентите, на които продавали, а последните от своя страна им водели други потенциални купувачи. Забранените вещества предварително разтегляли на електронни везни и дозирали в найлонови пликчета. За извършването на престъпната си дейност по държане с цел разпространение на наркотични вещества двамата подсъдими имали общ умисъл, тъй като наркотичните вещества били държани с цел разпространение от тях на различни места в дома им - на първи и втори етаж, като всеки от тях имал достъп до цялото количество, и двамата осъществявали продажб от него. Всеки един от подсъдимите продавал наркотичните вещества, в зависимост от това кой е в къщи и е свободен в този момент.

Свидетелят В. И. употребявал наркотици, с които от м.септември 2019 г. се снабдявал от къщата на ул."Свобода" № 26. Продавачът си знаел по прякор „Долара“, а това бил подсъдимия Р.А.. Свидетелят И. влизал в двора на къщата, викал или хлопал на външната врата, от вътре излизал подсъдимия, подавал му пари в торбичка, а А. - наркотичните вещества, също в торбичка, предварително изтеглени и поставени в пликчета. Подсъдимият А. взимал наркотичните вещества от различни места в дома си, вкл. и от стаята, обитавана от подсъдимата М. и нейния съпруг.

На 15.11.2019 г., след покупката на 0.11 г метамфетамин за 10 лева, свидетелят И. бил проверен от полицейски служители, на които съобщил какво носи и предал веществото доброволно в районното управление, за което бил изготвен протокол. В последствие участвал в разпознаване, при което посочил подсъдимия А. като лицето, от което купувал наркотични вещества.

Свидетелят С. се запознал с подсъдимата М. през м.09.2019 г. и разбрал, че може да закупува наркотични вещества от нея. Оттогава започнал да ходи до дома й. На 27.11.2019 г. той отново бил там и за 10 лева си купил едно пакетче метамфетамин – 0.11 г., след което бил проверен от органите на полицията, на които доброволно го предал, а при извършеното разпознаване посочил подсъдимата М. като лицето, от което купувал наркотични вещества.

При извършеното на 27.11.2019 г. претърсване на дома, където живеели двамата подсъдими, от къщата били иззети различни видове наркотични вещества, за които в последствие чрез използваните специални знания било установено, че са - екстази с тегло 6.19 г, амфетамин с тегло 106.74 г, метамфетамин с тегло 147.77 г и марихуана с тегло 239.97 г, както и множество празни полиетиленови пликчета, торби и електронни везни.

 

При така изложената фактическа обстановка повдигнатото обвинение е било обосновано, и окръжният съд неправилно не го е възприел изцяло по отношение и на подсъдимата М.. С оглед проведеното специално производство с признание на обвинителните факти от страна на двамата подсъдими, е следвало да бъде съобразено, че това признание е включвало обстоятелствата, че двамата подсъдими са разполагали с големи количества различни наркотични вещества, които са съхранявали, разпределени из цялата къща, че са извършвани продажби в продължителен период от време /най-малко два месеца преди инкриминирания период, с оглед изрично визирания м.септември във връзка с покупките на свидетеля В. И./, че са обслужвали неопределен кръг клиенти, които сами набирали, или пък приемали, изпратени им от вече обслужени такива, че с помощта на електронни везни предварително са разтегляли от голямата маса и са приготвяли отделните дози, че са имали общ умисъл по държането с цел разпространение на наркотичните вещества, както всеки е имал достъп до тях и двамата са осъществявали продажба и разпространение от общото количество – на практика всеки от тях, който е бил в къщи в този момент и е бил свободен, а придобитите парични средства са ползвали за общи нужди.

 Разбира се, при липса на протест допуснатият порок не може да бъде отстранен.

Същевременно е недопустимо и за защитата да оспорва фактите, такива, каквито са признати от подсъдимите, тъй като тя е ограничена в техните рамки поради особеностите на диференцираната процедура.

Аналогично на позицията си пред окръжния съд, и пред въззивния, адвокат И. твърди, че деянието на подсъдимата М. е несъставомерно, както от обективна страна, така и поради липса на умисъл в резултат на действия под принуда.

При декларираното от двамата подсъдими признание на всички фактите и обстоятелства в обвинителния акт, респ. съгласието им да не се събират доказателства за тези факти, пред окръжния съд, а и днес, упражняваната по този начин защита излиза от рамките на поисканата процедура, като недопустимо се оспорва фактическото обвинение в частта на твърдението, че иззетото количество наркотични вещества се държи и от двамата подсъдими, а в първата инстанция е застъпено становище, че част от самопризнанието на подсъдимата М. не се подкрепя от наличните доказателства по делото, и по-конкретно с годни такива, събрани по надлежния ред. Съдът там, от своя страна е изпълнил, дори в повече от дължимия обем, задължението си да обоснове доказателствената обезпеченост на взетото осъдително решение, като е изложил изключително подробни и изчерпателни съображения във връзка с различните доказателствени източници, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, без нужда отново да бъдат преповтаряни. Убедително е защитен извода, че наличните, надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепят признатите факти по несъмнен начин.

Както е известно от практиката, изискуемата от закона подкрепа на направеното самопризнание от приобщения доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност на всички инкорпорирани чрез тях фактически данни, което практически е невъзможно или трудно достижимо. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК е надлежно приобщените при разследването гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти, както е в случая, като не са налице съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения.

В ТР 1/2009 г., цитат от което е горното, също така е пояснено, че особената процедура по чл.371 и сл. НПК е изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата, така че за полученото по-леко наказание подсъдимият се съгласява с известни процесуални ограничения, сред които възможността да спори по поддържаните от прокурора факти, в която насока обсегът на процесуалните му искания и действия е стеснен, а претенциите за накърнено право на защита – редуцирани. Последното е относимо в частност към твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с правото на защита на подсъдимата М., въз основа на което дори не се отправя съответно искане, както и аналогично към оплакването на адвокат Я., че на досъдебното производство не са предявени веществените доказателства – наркотични вещества. При това тези оплаквания вече са били разгледани от първоинстанционния съд в проведеното на 24.09.2020 г. разпоредителното заседание, и са получили аргументиран отговор с определението му по чл.248, ал.5 от НПК, което дори не е било обжалвано, въпреки отлагането на делото именно за да се предостави тази възможност на страните.

Подсъдимата М. по своя воля е създала предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата, а първоинстанционният съд е допуснал и провел съкратеното съдебно следствие законосъобразно, в която процесуална ситуация, постигайки по-благоприятно материално-правно третиране, подсъдимата е длъжна да понесе и съответните тежести. Тя доброволно и съзнателно сама се е лишила от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение, при което допустимата за нея защита остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт.

С твърденията си за несъставомерност пред въззивния съд защитата на подсъдимата М. не противопоставя конкретни нови правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, различни от изложените пред първоинстанционния съд, които там обосновано са отхвърлени, и всичко изложено в мотивите в тази част изцяло се споделя при въззивната проверка. Отново взаимствано от практиката, следва да бъде отбелязяно, че при установено изпълнение на лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК правни предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.

В случая защитата не се е позовала на някои от материалноправните институти, изключващи обществената опасност на престъпното деяние, за което е осъдена подсъдимата М., а от там и неговата обективна съставомерност, а е изисквала да се разгледа възможността и да се направи извод за приложена принуда по смисъла на чл.143 от НК. Точно това е направил окръжният съд в мотивите си, при което в обобщение правилно е оценил смисъла на данните за въздействие от страна на подсъдимия А. спрямо подсъдимата М. при осъщественото от тях в условията на общност на умисъла, като причина тя да го извърши, но не и като обстоятелство, изключващо отговорността й, а даденият отговор, цитиран и във въззивната жалба, съвсем не е лаконичен, а достатъчно изчерпателен.

По повод възражението на адвокат И. за несъответствие в количеството екстази /с една таблетка/ между протокола за изземване и експертизата, следва да се отбележи, че при въззивната проверка се извърши много задълбочена и детайлна съпоставка на всички отбелязани в протокола за претърсване и изземване количества с няколкото физикохимични експертизи по делото и тези за оценката на наркотичните вещества. Видно е от мотивите, че наред с протокола за претърсване и изземване, първоинстанционният съд се е позовал на физикохимичната експертиза, обективирана в протокол № 44/24.01.2020 г. /л.139 и сл. от том 1 на д.п./ относно количествата, вида и процентното съдържание на активни вещества в четирите вида наркотици, открити в дома на подсъдимите, и това е било правилно предвид по-разширения й предмет на изследване на наркотичните вещества, а между нейното заключение и описаните в протокола иззети веществени доказателства няма разлики.

 

Въззивният съд не споделя виждането за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия А., като счита, че преценката на обстоятелствата по чл.54 от НК го определя като не завишено, а съответно на извършеното, както и не намира основания за удовлетворяване на искането да бъдат приложени чл.55 и/или чл.66, ал.1 от НК.

Обстоятелствата, които отегчават, респ. смекчават отговорността на този подсъдим, са изброени правилно в мотивите. От първия вид са по-високата степен на обществена опасност както на  дееца, така и на деянието. Конкретното деяние е с по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления, разглеждани от съдилищата в България, не просто защото е насочено против общественото здраве, а предвид характеристиките на предмета на престъплението - значителни количества наркотични вещества от четири различни вида. Обществената опасност на личността на извършителя се извлича от данните в наличната характеристика, подробно описани в проверявания съдебен акт.

На горните неблагоприятни обстоятелства се противопоставят: фактът, че подсъдимият се счита неосъждан /в резултат на настъпила реабилитация след три предходни осъждания/, заболяванията му – параноидна шизофрения, психични и поведенчески разстройства в резултат на комбинирана употреба на ПАВ, вредна употреба, обстоятелството, че в резултат на многократно провеждано лечение състоянието му само временно се овладява, след което отново се проявява активна психотична продукция, фактът, че е баща на две деца и живее на съпружески начала с майка им.

В съдебната практика се споделя, че индивидуализацията на наказанието не е математика, и не представлява изброяване и съпоставяне по брой на значимите обстоятелства, а е процес, изискващ тяхната комплексна оценка и съобразяване на налагащите се от нея изводи. В този смисъл настоящият състав на въззивния съд преценява, че докато и двете отегчаващи отговорността обстоятелства имат значителна тежест, то от смекчаващите със съответстваща такава е само здравословното състояние на подсъдимия. Няма спор, че в хипотезата на чл.85 и сл. от НК подсъдимият следва да се счита за неосъждан, но както е известно, съдебната практика не е на едно мнение по въпроса следва ли да се отнесе фактът на произтеклото заличаване на предходно осъждане към негативните характеристични данни за дееца. Становището на настоящия съдебен състав е, че такъв факт не следва да бъде игнориран, защото противното би означавало да се приеме еднаква степен на обществена опасност, респ. отсъствие на такава, и на лицата, които никога не са били осъждани, и на тези, които вече са били осъждани един или повече пъти, вкл. за тежки престъпления, за които е последвала реабилитация, а подобен подход не води до реалистична оценка и е в противоречие с изискването за справедливост. За това и считаме, че правното положение на подсъдимия А. като неосъждано към датата на деянието лице формално има значението на смекчаващо отговорността му обстоятелство, но неговата тежест не влияе съществено при решаване на въпроса кое наказание би било справедливо и съответно на извършеното. Същевременно семейното му положение не би следвало да се отчита като смекчаващо обстоятелство предвид изнесеното в жалбата до Районна прокуратура Варна на л.107, том 1, д.п., подадена през м.януари 2019 г., заедно с показанията на баща му, от които е видно, че подсъдимият А. е проявявал агресия спрямо родителите си и майката на децата си, и непрекъснато им е искал пари, с което поведение няма как да се приеме, че се е грижил и издържал семейство. Извън съобразеното с първоинстанционния съдебен акт, от гласните доказателства по делото се установява, че подсъдимият е продавал наркотици на голям кръг лица, който факт не е включен в обвинението, но няма пречка да бъде използван при характеризиране на неговата личност, наред с обстоятелството че лично той, а не подсъдимата М., е набавял и носил наркотиците в къщата.

При индивидуализацията на конкретното наказание лишаване от свобода на подсъдимия А., в границите на санкцията по приложимата правна норма – от две до осем години, определеният размер от четири години се явява под средния, предвиден от закона, а размерът на кумулативното наказание глоба е минималният възможен. Горният анализ на значимите по чл.54 от НК обстоятелства, направен в мотивите на проверявания съдебен акт и допълнен с настоящото решение, при споделения извод на окръжния съд, че подсъдимият А. е личност със завишена степен на обществена опасност, извършил деяние със завишена степен на обществена опасност, определят като правилно взетото решение по чл.301, ал.1, т.3, пр.2 от НПК.

Независимо от наличието на обективната предпоставка по чл.66, ал.1 от НК – лицето да не е осъждано, правилно е било и взетото решение да не се прилага тази норма, а подсъдимият да изтърпи наказанието след приспадане на времето по чл.59, ал.1 от НК, като в тази част първоинстанционният съд е изложил ясни мотиви защо счита, че това е необходимо за постигане на личната превенция по отношение на него, които изцяло се споделят. Не е налице претендираното тук от защитата противоречие на мотивите, тъй като от контекста на подробното изложение в тази част е ясно, че в израза за наличие на предпоставки по чл.66, ал.1 от НК е било вложено и съобразено само чистото съдебно минало предвид настъпилата реабилитация.

Правилно не е бил приложен и чл.55 от НК, тъй като отговорността на подсъдимия се смекчава само от две обстоятелства - че се счита за неосъждан, и че страда от определени заболявания. Тези обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер, а още по-малко може да се твърди, че спрямо тях и най-лекото предвидено в закона наказание – което би било две години лишаване от свобода, ще се яви несъразмерно тежко. Заболяването му параноидна шизофрения не го поставя на границата на вменяемостта, а се характеризира с пристъпен ход, като между психотичните епизоди /във времевите рамки на които той действително би бил наказателно неотговорен/, се установяват продължителни и пълноценни ремисии, каквото е било състоянието му по време на инкриминирания период и към момента на изследването и освидетелстването му в психиатричното отделение при Затвора Ловеч през м.март 2020 г. Твърдението на защитата, че подсъдимият А. е участвал активно в досъдебното производство като подробно е изяснявал извършеното, е в противоречие с наличните доказателства, а в мотивите на окръжния съд пространно е разяснено защо признанието за вина в случая има значение само с оглед провежданата процедура, но не се явява допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Позоваването на съдебна практика, извън задължителната такава, в подкрепа на твърдение, че наложеното наказание е явно несправедливо, и в частност с претенция да се извърши сравнение по количествен критерий на даден предмет на престъпление и въз основа само на това сравнение да се очаква съразмерност и изобщо съизмеримост на санкциите, налагани по различни дела, дори и за еднакви по вид престъпления, настоящият състав на съда счита за неприемливо и в разрез с принципите и законовите изисквания при определяне на наказанията съобразно конкретиката, специфична за всеки процес на индивидуализация. И това съвсем отделно от факта, че цитираният от защитата № 1341/20 г. по описа на Окръжен съд Варна не отговаря, а съществуващото под същия номер дело има съвършено различен предмет

 

При индивидуализацията на конкретното наказание лишаване от свобода на подсъдимата М., в границите на санкцията по приложимата правна норма – от две до осем години, определеният размер от три години и шест месеца се явява между минималния и средния, предвиден от закона, а размерът на кумулативното наказание глоба е минималният възможен. Окръжният съд е достигнал до тези решения, след като на чистото съдебно минало на подсъдимата, семейното й положение, вкл. факта, че се грижи за децата на подсъдимия, и данните, че работи, е противопоставил тежестта на обществената опасност на деянието и неблагоприятните й характеристични данни. Като обстоятелство, със значение при решаване на въпросите за отговорността на подсъдимата М., окръжният съд е добавил в последствие, при обсъждане приложението на чл.66, ал.1 от НК, и факта, изводим от налични доказателствени източници, че тя е разпространявала наркотични вещества и под въздействието на сина си. За разлика от доказателствата по отношение на последния обаче, следва да се отбележи, че за разпространение сред по-широк кръг лица, извън конкретните обвинителни факти, касаещи свидетеля Стоянов, което да е осъществявано от подсъдимата М., не са събрани конкретни доказателства, независимо от твърдението в обвинителните факти, че всеки от двамата подсъдими извършвал продажби, когато бил в къщи и бил свободен. При липсата на достатъчна доказателствена подкрепа, визираното въздействие от негова страна следва да се отнесе единствено към нерегламентираното държане на наркотични вещества, и обстоятелствата, че тя е осъществявала вмененото й във вина престъпление, мотивирана от сина си, както и в резултат на това, че именно той ги е доставял и носел в общия им дом, следва да бъдат ценени като смекчаващи нейната отговорност. С последните уточнения е налице безспорен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като при оценката на конкретната им значимост се налага извод, че наказанието лишаване от свобода, в размера, определен от първоинстанционния съд, не отговаря на законовите изисквания за съответност и съразмерност, и като прекомерно следва да бъде намалено по размер на две години и шест месеца, а след редукция в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК да бъде определено за изтърпяване наказание една година и осем месеца, изпълнението на което, по мотивите, изложени в окръжния съд, да бъде отложено с определения от него изпитателен срок четири години.

По-голяма снизходителност по отношение на подсъдимата М. не би била обоснована. Именно това наказание съответства на степента й на участие, интензитета и обективните й действия при извършване на деянието, визирани от защитата, като не са налице многобройни, или изключителни по своя характер, смекчаващи отговорността й обстоятелства.  Посочените като такива във въззивната жалба са надлежно възприети и обсъдени от съда, като след комплексната им оценка правилно е направен извод, че липсват основания за приложение на чл.55 от НК.

 

След като по изложените до тук съображения липсват основания да бъде уважена жалбата на подсъдимия А., както и частично исканията от защитата на подсъдимата М., с изключение на това за намаляване на размера на наказанието й лишаване от свобода, но в хипотезата на чл.54 от НК, и при отсъствието на служебно констатирани други основания за изменение или отмяна на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 55/19.10.2020 г. по НОХД № 793/20 г. на Окръжен съд Варна, като намалява наказанието лишаване от свобода на подсъдимата Ю.К.М. на две години и шест месеца, на основание чл.58а, ал.1 от НК го редуцира на една година и осем месеца, а на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването му с изпитателен срок четири години.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: