О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 269 06.03.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На шести март, две хиляди и двадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Търговско дело №424 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на Г.П.Н. и П.П.И. *** против „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София. Страната сочи , че през 2008 г. е сключила договор за ипотечен кредит , който документално е бил предоставен в швейцарски франкове , а реално е бил предоставен в български левове – равностойност на 80 000 лв. / превалутиран служебно от банката по курс „купува“/ На 05.06.2012 г. е сключен договор за кредит, на основание на който са предоставени 56 464 евро за целите на предсрочно и пълно погасяване на задълженията в швейцарски франкове от 2008 г. Поради извършеното рефинансиране на невалидно според страната задължение в швейцарски франкове ответната банка се е обогатила с курсовата разлика в размер на 15 728 евро , формирана от продажбата на евра срещу швейцарски франкове , а така също е получила и недължима според ищците възнаградителна лихва на стойност 3769.65 евро, изчислена върху включената без правно основание курсова разлика от 15 728 евро. Според страната на първо място – не е нали.е валиден дълг в швейцарски франкове , тъй като кредитът реално е предоставен в български лева , а само документално въз основа на неравноправни клаузи е остойностен в чуждестранна валута. Страната се позовава на извършеното тълкуване на нормите на Директива 93/13ЕИО на Съвета от 1993 г. извършено по преюдициално дело С-186/16 на СЕС, въз основа на които националните съдилища следва да извършат преценка дали е неравноправна клауза, уреждаща предоставяне на кредити на чуждестранна валута. Поставените въпроси са по хипотеза, идентична с механизма , по който ответната банка е предоставила кредити само виртуално в швейцарски франкове, а реално е предоставен на кредитополучателя в национална валута, погасява се в чуждестранна валута , независимо , че е предоставен в национално платежно средство и наличните по сметката на кредитополучателя ликвидни средства в националното платежно средство се преобразуват във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. В дадените разрешения по делата си СЕС е приел , че такъв договор не може да се приравни на договор за кредит , индексиран в чуждестранна валута. В случая ответната банка като търговец, притежаващ специални знания не е предоставила на потребителите достатъчна информация относно възможността на франка да поскъпне спрямо българския лев, да се посочат по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо лева. Налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП – поведението на търговеца не може да се квалифицира като добросъвестно. Според страната ако той бе постъпил справедливо с потребителя / в случая – ищците/ последният не би се съгласил с поемането на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове, тъй като валутния риск от повишаването на стойностите на чуждестранната валута се прехвърля върху потребителя. Сочи се , че при извършването на преценка за неравноправност на разглежданите клаузи следва да се има предвид вида на услугата, всички обстоятелства свързани със сключването на договора, както и всички останали клаузи към датата на сключването – чл.145 ал.1 от ЗЗП. В процесния случай негативните последици за потребителя възникват в един по-късен момент – т.е. – дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните , проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Страната се позовава и на съдебна практика – решения на ВКС, постановени при спазване на задължителните за национални съдилища разрешения, изведени със заключенията по дела С-186/16 и С-119/17. Заключава се , че в случая договорните клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове са неравноправни и не са произвели правно действие съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно Решение №295 от 22.02.2019 г. по т.д.№3539 на ВКС ІІ т.о. – налице е фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове. Според страната новационната сделка от 2012 г. не е произвела правен ефект, тъй като не са осъществени кумулативно юридическите факти, изграждащи фактическия състав, респ. – новирания дълг в швейцарски франкове е недействителен , поради което не е налице и валиден стар дълг. СТраната сочи , че новационната сделка е нищожна на още едно правно основание – тя представлява спогодба върху непозволен договор и като такава не е произвела правно действие по чл.366 от ЗЗД. Цитира се и практика на ВКС. По този начин ответникът се е обогатил със сумата от 15 728 евро, получена от сделката по покупко-продажба на евра срещу швейцарски франкове и формирана като разлика между курса от 1.17 лв. за 1 шв..фр. приложен при усвояването на франкове през 2008 г. и обменния курс на Централната банка за швейцарски франк към евро, приложен от банката при рефинансирането през 2012 г. – 1 евро – 1.2012 шв.фр. Ответникът се е обогатил и от получената от него възнаградителна лихва върху неправомерно включената в главницата при превалутирането сума от 15 728 евро : - през периода 10.09.2014 г. – 10.09.2019 г. се е обогатил със сумата от 3 769.65 евро. По така изложеното страната претендира да бъде признато за установено спрямо ответника – „Юробанк“, че ищците Г.Н. и П.И. не дължат сумата от 15 728 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит от 05.06.2012 г. – при продажба на евра срещу швейцарски франкове при рефинансиране на задълженията по договор за кредит от 2008 г. Претендира се и осъждането на ответника да присъди на ищците – на всеки един от тях по 1884.83 евро от общата сума от 3669.65 евро, представляваща недължими вземания за възнаградителна лихва по договор за банков кредит от 2012 г., ничислявана неправомерно върху частта , включена при превалутирането без основание в главницата в размер на 15 728 евро, с която възнаградителна лихва банката неоснователно се е обогатила в периода от 10.09.2014 г. до 10.09.2019 г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане Претендират се и разноските по делото. Прави се искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, задачите към която са формулирани на стр.8 от ИМ. Моли се ответника да бъде задължен на основание чл.190 от ГПК да представи детайлно извлечение от движението по сметките , обслужваща договора за рефинансиране от 2012 г. Прилагат се доказателства по опис в шест пункта
С вх.№18 092 от 15.11.2019 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба / ОИМ/ от страна на ответника „Юробанк България“АД , ЕИК *********. На първо място се излагат възражения по нередовността на исковата претенция. Прави се искане съдът да даде указания на ищците да отстранят констатираните нередовности. Всички искове се оспорват като неоснователни. Ответната страна твърди , че както договорът от 2008 г. , така и договорът за рефинансиране от 2012 г., допълнителните споразумения са сключени след индивидуално договоряне между банката и ищците като всички клаузи са валидни , ясни и разбираеми, отговарят на изискванията за добросъвестност и не създават неравновесие между правата и задълженията на банката и ищците. Банката прилага по опис в 47 пункта писмени доказателства. Прави се искане за назначаване на съдебно – икономически експертизи , към които се поставят подробни задачи , формулирани на стр.18 и 19 от ОИМ. Моли се за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно преговорите и сключването на договора и относно добросъвестното отношение на банката при преговорите. Прави се искане за допускане на въпроси към ищците по чл.176 от ГПК.
С вх.№19667/09.12.2019 г. е постъпило уточнение на исковата молба от страна на ищците Г.Н. и П. И. чрез процесуалния им представител – адвокат Ф. по повод разпореждане на съда с връчване на препис от отговор на исковата молба и даване на възможност за депозиране на допълнителна искова молба. След като с разпореждане №3471 т 10.12.2019 г. на ищцовата страна повторно е било указано да се представи ДИМ и такава не е постъпила съдът приема , че молбата уточнение от страна на ищците представлява ДИМ по волята им.
Страната е изразила недоволството си от указанията на съда за , с която се представяне на справка по чл.366 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест също се възприема негативно от страната и същата се позовава на системата за засилена защита на потребителите,въведена с правото на ЕС с оглед на положението на потребителя на по-слаба страна в правоотношението, тъй като става въпрос за императивна разпоредба с която се цели замяната на формалното равновесие което договорът установява . Страната сочи , че националният съд е длъжен да осигури пълното действие на нормите на съюзното право като при необходимост сам вземе решение да не приложи националното право. От там страната прави извод , че когато материалното правоотношение е между търговец и потребител , изискването потребителят да представи справка по чл.366 от ГПК влиза в колизия с правото на ЕС , тъй като на потребителя – нетърговец се вменяват задължения които са в пряко противоречие с изискването съдът да следи служебно за неравноправност на договорните клаузи и служебно да събира доказателства за възстановяването на тази неравноправност. Справката по чл.366 от ГПК според процесуалния представител на ищците изисква специални познания и извършването на изчисления , които не са според тях във възможностите на средностатистическия потребител. В тази връзка се моли да се отмени разпореждането за представяне справка по чл.366 от ГПК. В случай че не бъде отменена се иска допълнителен срок. / До настоящия момент – 27.01.2020 г. въпреки и повторното указание от 10.12.2019 г., връчено на страната на 06.01.2020 г. чрез процесуалния представител такова не е представено, нито в рамките на ДИМ , нито по друг начин/. На второ място страната счита , че и изискването да посочи какъв е размера на недължимо платените курсови разлики за исковия период също противоречи на изискванията на режима на засилена потребителска защита. На трето място - в изпълнение указанията на съда страната посочва , че договорът е породил валидно права и задължения за престиране на погасителните вноски във валутата на националното платежно средство , в каквато валута кредита е уговорен и усвоен от кредитополучателите. Оспорва се единствено действителността на уговорката кредита да се деноминира в швейцарски франкове поради неравноправността на договорните клаузи, уреждащи виртуалното остойностяване на дълга в чуждестранна валута , на което основание върху потребителите е прехвърлен изцяло валутния риск от повишаване на стойността на чуждата валута спрямо българския лев. В тази насока се цитира практика на ВКС. Страната твърди , че договорните клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове са неравноправни и не са произвели правно действие съгл. Чл.146 ал.1 от ЗЗП. Разрешеният кредит в швейцарски франкове се усвоява по блокирана сметка. На основание чл.2 ал.3 от договора усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в лева по неин търговски курс. Това означава , че кредитът само виртуално се предоставя в швейцарски франкове, а е отпуснат реално в лева. Съгласно практиката на ВКС е налице фиктивно предоставен поток в швейцарски франкове. По този начин страната уточнява , че не оспорва изцяло договора , а само новационната сделка и извършеното превалутиране, съставляващо спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ГПК , с който се урежда спор, произтичащ от прилагането на неравноправни клаузи, с който потребителите са извършили предварителен отказ от потребителска защита , което е недопустимо.Нищожността на новационната сделка по чл.26 ал.4 от ЗЗД не води до нищожност на договора в действителните му части – останалите договорни условия относно другите права и задължения на страните са произвели правно действие в заемното правоотношение. Съглашението в действителните му части съставлява споразумение към първоначалния договор , с което се преуреждат неговите условия , поради обстоятелството , че по развитите в исковата молба съображения дългът не е превалутиран. Прилагат се към молбата писмо на Комисията, уведомително писмо и препис от молбата за ответната страна.
С вх.№4324 от 28.02.2020 г. по делото е постъпил отговор на ДИМ / ОДИМ/ от страна на „Юробанк“. На първо място се възразява по реда , по който се разглежда делото. Сочи се , че ищците търсят съдебна защита на правата си като потребители и съгласно чл.113 ал.2 от ГПК разглеждането на спора следва да става по общия ред. На свой ред ответникът твърди , че процесния договор от 2008 г. е валутен, той е договорен и усвоен в швейцарски франкове. Искането е за усвояване на сумата в швейцарски франкове и банката никога не е задължавала ищците да връщат суми в лева и да закупуват швейцарски франкове. Валутата е използвана само като референция за определяне стойността на кредита. Ищцата П. лично е подала молба за откупуване на нужните средства в лева като на 05.08.2008 г. левовата равностойност на сумата в швейцарски франкове е постъпила в левова сметка на ищцата П.. Според ответната страна исковете са неоснователни – настъпилите промени и обективни обстоятелства извън контрола и независещи от страните не могат да обусловят извод за неравноправност на клаузата за валутния риск. Процесният договор е в швейцарски франкове и респ. – следва да се погасява в тази валута. Ответната страна също се позовава на решенията на СЕС по дело С-186/16 и определението на СЕС по дело С-119/17 образувани по спорове за валидността на уговорки за валутни кредити в швейцарски франкове. Тезата на ищците според ответната страна за недобросъвестност на банката към датата на сключване на договора е несъстоятелна. Ищците сами са избрали в каква валута да сключат договора и последващите промени не могат да обусловят изводи за неравноправност, съответно – за невалидност на уговорките.Това се възприема и в теза на генералния адвокат по дело С-186/16 , както и от СЕС – обективната промяна в обстоятелствата , които влияят на изпълнението на договора, настъпила след сключването му не може да доведе до неравноправност на договорната клауза. Според ответната страна ВКС в актовете си неправилно приема , че Банката е била в състояние да предвиди глобалната финансова криза и да информира ищците за това. И СЕС се позовава на съображения на Генералния адвокат , които разграничават случая , когато неравноправността между страните е предмет на договорната клауза, но се проявява в хода на изпълнение на договора от случая на обективна промяна в обстоятелствата след сключване на договора , която се възприема от потребителя като причина за по-тежки задължения по договора. В тази връзка се застъпва тезата , че не е налице нарушаване на изискването за добросъвестност от страна на Банката. Излагат се съображения в каква степен ищците като потребители са обвързани от клаузата на чл.23 от Договора относно закупуване на валутата по кредита, от което се заключава , че тази клауза не е неравноправна – не е създадено ограничение швейцарски франкове да су закупуват само от Банката – ответник – затова и ищците не са обвързани от промените във валутните курсове на Банката. По този начин покупката на валута от Банката не се явява съществен елемент от процесния договор. Сочи се също така , че не е от съществено значение обстоятелството , че валутата на кредита е различна от валутата , в която кредитополучателите са използвали кредита. Страната акцентира , че според СЕС съществена характеристика на договора за валутен кредит е валутата на погасителните вноски, а не валутата на реалното ползване на кредита; че макар че кредитът е бил предоставен в националната валута , жалбоподателите са длъжни да върнат кредита във валутата на кредита , която не е националната валута , а швейцарския франк. В случая Банката сочи , че съществените клаузи на договорите от 2008 и 2012 са били договорени индивидуално. Страната поддържа тезата си в ОИМ, че риска от промяна в курса на валутата не е само за ищците: - този курс може да се променя и в двете насоки – увеличение или намаление и с оглед на това и двете страни носят валутен риск. Обстоятелството , че по договора от 2008 г. по инициатива на ищците са сключени още две допълнителни споразумения доказва индивидуалния подход на Банката към ищците и техните нужди. Обосновава се и действителността на договора от 2012 г.: - основния предмет на този договор е предоставяне на кредит в размер на 57 100 евро за рефинансиране на кредита от 2008 г. Клаузата е ясна и разбираема и не подлежи на преценка за неравноправност. Договорът за рефинансиране от 2012 г. представлява договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ал.1 от ТЗ и има всички елементи на договор за банков кредит като целта на този отпуснат кредит е предсрочно погасяване на кредита по Договор за кредит от 2008 г., от което според ответника Договорът за рефинансиране от 2012 г. има предмет и чл.1 ал.1 от него не е нищожна клауза. Според ответника сумата по установителния иск и сумата по осъдителния иск са част от сумите, договорени с договора за рефинансиране от 2012 г. и с отпускане на цялата сума целта на кредита е осъществена. Страната поддържа всичките си доказателствени искания, изложени в отговора на исковата молба. Страната прави искане за предоставяне на възможност в зависимост от становището на ищците за други доказателствени искания.
Предявените искове следва да бъдат приети за разглеждане като се допуснат приложените писмени доказателства по делото.Предявени са кумулативно съединени три иска – един отрицателен установителен по чл.124 от ГПК за недължимост на парична сума в размер на 15 728 евро от двамата ищци против ответника и два съединени от всеки един ищец против ответника на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да им заплати получена без основание сума – възнаградителна лихва в размер на по 1884.83 евро на всеки един от ищците.
Искането за разглеждане на делото по общия ред съдът намира че следва да бъде оставено без последици.Самият ответник класифицира договорът между страните за такъв за кредит по смисъла на Търговския закон, а спорът по делото касае договорите за кредит от 2008 и 2012 г. между страните. Делото до настоящия момент се развива при разпоредбите на чл.367 – чл.374 от ГПК и следва да остане така , както е образувано.
На страните следва да бъде указана доказателствената тежест по чл.154 от ГПК – всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Установява се и съдът приема за безспорно, че между страните са сключени договори за банкови кредити – през 2008 г. и през 2012 г. – за рефинансиране , с който е погасен остатъка от дълга по договора от 2008 г.Спори се между страните относно нищожността и неравноправността на клаузи по договорите, дали действията на Банката са били законосъобразни като и двете страни се позовават на актове на СЕС по аналогични спорове и ги възприемат съобразно своите тези.
В изпълнение на исканията си по доказателствата страните правят искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза: ищците са поставили 5 въпроса към СИЕ , а ответниците – 18 / л.57 – 58 по делото/. Същата следва да бъде назначена като вещото лице отговори на поставените задачи. Следва да се определи депозит за внасяне по сметка на съда от страна на ответника / ищците са освободени от разноски/.
На ответниците следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на факти и обстоятелства относно начина на сключване на Договора от 2008 г. като бъде указано на ответника да посочи имената на свидетелите.
Следва да бъдат задължени ищците да се явят лично в с.з. за отговор на поставените в ОИМ въпроси към всеки един от тях – на л.58 по делото, които въпроси да им бъдат изрично формулирани.
На основание чл.190 от ГПК ответника по искането на ищците следва да бъде задължен да представи детайлно извлечение от движението по сметките, обслужващи договора за рефинансиране от 2012 г.
Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните , вещото лице и водене на свидетелите.
По гореизложеното и на основание чл.374 от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Г.П.Н. и П.П.И. *** искове против „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София - с правно основание чл.124 от ГПК – да се признае за установено по отношение на банката – ответник , че ищците не дължат сумата в размер на 15 728 евро , формирана от продажбата на евра срещу швейцарски франкове , а така и на основание чл.55 ал.1 пр.І от ЗЗД – да бъде осъден ответника да заплати на ищците по 1884.83 евро на всеки от тях от възнаградителна лихва на стойност общо 3769.65 евро – недължими вземания изчислена върху включената без правно основание курсова разлика от 15 728 евро , с която банката неоснователно се е обогатила за периода 10.09.2014 г. до 10.09.2019 г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА приложените от страните писмени документи като доказателства по делото.
На основание чл.190 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника по искането на ищците да представи детайлно извлечение от движението по сметките, обслужващи договора за рефинансиране от 2012 г.
УКАЗВА на страните доказателствената тежест по чл.154 от ГПК – всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза , която да отговори на поставените от страните въпроси / л.5 по делото – 5 задачи от ищците и л.57 – 58 от делото – 18 задачи от ответната страна/. ОПРЕДЕЛЯ вещо лице за изпълнение на експертизата в.л. Събина Арабаджиева. ЗАДЪЛЖАВА ответната страна – „Юробанк“ в едноседмичен срок от уведомяването да представи банков документ за внесен депозит по депозитната сметка за вещи лица на ОС – Бургас в размер на 800 лв.
ДОПУСКА двама свидетели на ответника „Юробанк“ при режим на довеждане като в едноседмичен срок от уведомяването да посочи имената на двамата свидетели и конкретните факти и обстоятелства , които всеки от свидетелите ще установява.
ЗАДЪЛЖАВА ищците Г.Н. и П.И. да се явят лично в съдебно заседание на основание чл.176 от ГПК и да отговорят на поставените от ответника въпроси:
1.Вярно ли е , че решението договорът за кредит от 2008 г. да се договори с Банката в швейцарски франкове е било мотивирано от по-ниската лихва , която Банката е предлагала по кредитите в швейцарски франкове към момента на сключване на Договора от 2008 г.?
2.Вярно ли е че лично сте подписали формулярите , които Банката Ви предостави при сключване на Договора от 2008 г.?
3.Вярно ли е че към момента на сключване на Договора от 2008 г. в швейцарски франкове Вие не сте получавали доходи в швейцарски франкове?
4.Вярно ли е , че преди подписване на Договора за кредит от 2008 г. в швейцарски франкове сте обсъдили как ще погасявате месечните си анюитетни вноски по Договора от 2008 г., след като не получавате доходи в швейцарски франкове?
5.Вярно ли е , че Вие сте разбрал, че през 2008 г. сключвате договор за кредит в чуждестранна валута, към която българския лев няма постоянен /фиксиран/ курс , и следователно, съществува валутен риск?
6.Вярно ли е , че преди подписване на Договора за кредит от 2008 г. Вие сте разбрал, че дължите връщане на кредита в същата чуждестранна валута – швейцарски франкове?
7.Вярно ли е , че преди сключване на Договора за кредит от 2008 г. с Банката сте имали и сключени други договори за кредит с други банки? Вярно ли е , че сте имал кредит към банка TBI ?
УКАЗВА на ищците Н. и И. , че при неизпълнение на задължението за лично явяване и отговаряне на поставените въпроси на основание чл.176 ал.3 от ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата , за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание като го НАСРОЧВА за 15.04.2020 г. от 10.00 ч. , за когато да се призоват страните и вещото лице?
Окр. съдия:
за