№ 16410
гр. София , 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20211110150490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на АКПЗ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за неизплатено парично задължение, представляващо цедирано вземане,
платено по договор за поръчителство към договор за потребителски кредит срещу В. ЕМ.
М..
Заявителят твърди, че на 24.01.2020г. между В. ЕМ. М. и Изи А М АД бил сключен
договор за паричен заем № 3749928, по силата на който бил отпуснат кредит от 500лв., с
уговорена лихва от 48,34лв. на 13 двуседмични погасителни плащания. В договора било
уговорено заемополучателят да предостави обезпечения в 3-дневен срок (две физически
лица – поръчители, които да отговарят на определени критерии или банкова гаранция). В
тази връзка на 24.01.2020г. между В. ЕМ. М. и ФБ ЕООД бил сключен договор за
поръчителство № 3749928, по силата на който „поръчителят“ се задължавал да отговаря за
задълженията на потребителя, срещу което било уговорено възнаграждение в размер на
231,66лв., платимо разсрочено на падежа на плащане на погасителните вноски по договора
за потребителски кредит, като видно и от погасителния план са включени като компонент
по договора за потребителски кредит. Отделно от това в договора за потребителски кредит
била уговорена такса „разходи и такси за извънсъдебно събиране“.
Твърди се, че кредитополучателят не изпълнил договорното си задължение, като
заемодателят отправил до „поръчителя“ искане за изпълнение на дълга, като ФБ ЕООД
платило дължимата сума от 438,19лв. към Изи А М АД на 01.12.2020г., с което встъпил в
правата на удовлетворения кредитор. С договор за цесия от 02.03.2020г. ФБ ЕООД
прехвърлило регресните си вземания на АКПЗ ЕООД.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за
кредит, а именно: чл.4, чл.16 вр. с Тарифа за таксите на ИЗИ А М АД.
В чл.4 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията потребителят се задължавал в
срок до три дни да предостави на кредитора обезпечение – поръчители, който да отговаря на
определени в договора изисквания или банкова гаранция, като е уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължал неустойка, която се
1
заплащала разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. По клаузата по чл.4 от
договора представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка,
платима разсрочено, заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения
погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение,а цели да се кумулира
със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа на добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение (повече от
половината от заетата сума), което я прави неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.т ЗПП,
защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а
цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели
дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на
потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
вероятно неравноправна.
Поради това, че клаузата по чл.4 от договора за кредит е неравноправна по чл.146, ал.1,
т.19 ЗЗП, то договорът за „поръчителство“ № 3749928/24.01.2020г. е сключен в изпълнение
на неравноправна клауза, съответно издаването на заповед за изпълнение за дължимите
суми по договор за кредит по искане на цесионер на поръчителя би противоречало на
добрите нрави. Освен това, възнаграждението по договора за поръчителство е основано на
неравноправна клауза по чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП (така и
определение № 263372/19.02.2021 по в.ч.гр.д. № 2048/2021г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Освен
това, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК по отношение на договора за
поръчителство, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемателя в
нарушение на чл.19 ЗПК, защото е включено в погасителния план на самия кредитодател,
т.е. уговорено е заплащане на същото в полза не на поръчителя, а на заемодателя.
Клаузата по чл.16, която препращат към Тарифата касаят разходи, същество
представлява обезщетение на кредитора при забавено плащане. Клаузите по Тарифата
касаят такси разходи, свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, т.е.
представляваща обезщетение за забавено плащане, защото са уговорени, че при забавено
плащане се дължат отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението.
Тази отговорност представлява неустойка, а не за покриване на разходи по събиране на
вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне
ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Уговорена клауза е нищожна на основание
чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 ЗПК.
Поради което заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се претендира сумата
от: 160.38лв. възнаграждение по договор за поръчителство; 45лв. такса разходи за
извънсъдебно събиране.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 16,73лв. за д.т. и 33,46лв. за юрк. възнаграждение.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението с вх. №
47285/30.08.2021г. подадено от АКПЗ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът В. ЕМ. М., да плати на „АКПЗ“
ЕООД, сумите в размер на 160.38лв. възнаграждение по договор за поръчителство; 45лв.
такса разходи за извънсъдебно събиране.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3