РЕШЕНИЕ
№ 17985
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110103108 по описа за 2023 година
Предявен е частичен иск за сумата 50лв. от общо 150лв.
задължение с договорен произход. Ищецът Д. Г. Г. твърди, че между
него в качеството на заемополучател и „Сити Кеш" ООД в качеството
му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит
№******* . В договора страните са уговорили основните параметри
па правоотношението: размерът на заема е ***** лв., със задължение
да бъде погасен чрез 17 седмични вноски.
Към момента на депозирането на исковата молба по
задължението не са плащани вноски.
В чл. 11 от договора е уговорено, че в срок oт три дни кредитът
ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са
поставени множество условия за това. В случай на неизпълнение на
заемателя се начислява неустойка в размер на ***** лв., която се
заплаща като част от месечните вноски.
В исковата молба са изложени подробни съображения за това, че
клаузата на чл. 11 от договора е нищожна на няколко основания.
Ищецът моли съда да обяви нищожността на неустоечната клауза
в договор за потребителски кредит № *******, сключен между Д. Г.
Гертинов и „СИТИ КЕШ" ООД предвиждаща заплащане па неустойка
в случай на непредоставяне на обезпечение.
В срока за депозиране на отговор ответникът е депозирал
1
насрещен иск. Като се позовава на признатото в исковата молба на Г.
пълно неизпълнение, дружеството моли съда да постанови решение, с
което да осъди Д. Г. Г. да заплати на дружеството сумата от
*******лв., представляваща сбор от непогасена главница и
възнаградителна лихва по договор за кредит № ******** от
08.03.2022г., ведно със законната лихва от от дата на подаване на
исковата молба, до окончателното плащане. Претендира разноски.
В отговора на насрещната искова молба първоначалния ищец я
оспорва. Като се позовава на нищожност на клаузата на чл. 11 от
договора твърди нищожност на целия договор.
Съдът ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните сключването
на договора и неговото съдържание, както и обстоятелството, че
договора за кредит не е обслужван към датата на предявяване на
исковата молба.
По първначалия иск : Искът е основателен. В своята практика
настоящият състав приема, че клаузи в договори за потребителски
кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция са
нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори
може да бъде предвидена само като обезщетение за реално
претърпени вреди и дължимостта й е в зависимост от реално
претърпени вреди. В случая кредиторът нето твърди, нито доказва, че
при самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска, който за
кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен заем не е вреда. Не
е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като
неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма
гаранционна функция. Спорната клауза просто прикрива лихва в
размер по-висок от допустимия.
По насрещния иск: Искът е частично основателен. Всички клаузи
на договора с изключение на тази в чл. 11 са безспорни между
страните, а в исковата молба първоначалният ищец сам признава, че
въобще не е изпълнявал по договора. случая е без значение
възражението на насрещният ответник, че целият договор е нищожен.
Що се отнася до възнаградителната лихва – по в насрещната искова
молба е посочен нейния размер – 40,05% , а както е посочено по-горе
– съдържанието на договорните клаузи е безпорно между страните.
Този размер – макар и висок не е необичайно висок. В хода на
производството дружеството призна, че преди завеждане на иска
длъжникът е заплатил общо ***** лева по заема.Тъй като към датата
на завеждане на исковата молба остатъка от задълженията за
заплащане както на главницата, така и на възнаградителната лихва са
2
падежиирали без да е настъпило изпълнение, то законната лихва се
дължи върху сумата от******* лв считано от от 19.01.2023г.
По разноските: Ищецът претендира 50 лева разноски за
държавна такса, а неговият адвокат – по ******лева възнаграждение
за първоначалния и насрещния искове, платимо по реда на чл. 38 ал. 2
ЗАдв. Срещу искането по чл. 38 ал. 2 е направено възражение както
по основание така и по размер. Съдът намира възраженията за
неоснователни. С оглед пълното уважаване на първоначалния иск и
степента на уважаване на насрещния, съдът определя общо
възнаграждение по посочения законов ред за адвоката на
първоначалния ищец в размер на 620 лева.
Първоначалния ответник претендира разноски, за които твърди,
че са посочени в списък по чл. 80 ГПК, приложен към молба от
11.04.2024г. Към цитираната молба списък не е приложен, поради
което съдът уважава единствено разноските за държавна такса в
размзер на 50 лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА уговорката на чл. 11 от договор
за потребителски кредит № ******** сключен между Д. Г. Г. ЕГН
**********и „Сити Кеш" ООД ЕИК***********.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш" ООД *******
лв., ведно със законната лихва считано от от 19.01.2023г. до
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения
размер от****** лв.
ОСЪЖДА „Сити Кеш" ООД да заплати на Д. Г. Г. 50 лева
разноски, а на адвокат Д. М. САК - ***** лева възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. да заплати на „Сити Кеш" ООД ***** лева
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3